Р E Ш Е Н И Е

№ 62

гр. Плевен, 13.02.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1186 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 884 от 8.11.2018 г., постановено по анд № 2249/2018 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 15-032 от 10.08.2018 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Плевен, към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на Я.С.М., на основание чл. 64 от ЗРА е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗРА за това, че на 17.06.2018 г. в 12:00 часа на язовир Горни Дъбник, срещу малката дига и басейн 2, извършва любителски риболов с един брой въдица тип телескоп без макара, въведена в действие и поставена в работно положение във водата към момента на проверката. М. не представя билет за любителски риболов, валиден към датата на проверката. Със същото решение наказателното постановление е потвърдено в частта, с която е постановено отнемане на един брой телескоп HOLIDY-4 м.

Срещу постановеното решение, с което е отменено НП в частта за наложената глоба, е подадена касационна жалба от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез ст. юрк. И.П., в която сочи, че постановеното решение е порочно, неправилно, процесуално незаконосъобразно и необосновано, в частта с която е отменена наложената глоба по чл. 64 от ЗРА. Счита за неправилен извода на съда, че при осъществяване на административно-наказателната отговорност са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, водещи до опорочаване на атакуваното НП. Твърди, че съдът не е преценил правилно конкретната фактическа обстановка по спора, неотчитайки вярно сочените от свидетелите и от жалбоподателя обстоятелства, указващи на осъществен от жалбоподателя любителски риболов на яз. Горни Дъбник с 1 брой въдица, тип „телескоп“, без монтирана на нея макара. Съдът неоснователно приел според касатора, че тази въдица дълга около 5 метра е детска въдица и като такава е ползвана от 4-годишната дъщеря на Я.С.М.. Дори без монтирана макара, този телескоп не може да се управлява от 4-годишно дете, поради което нарушението не е на придружителя по смисъла на чл. 23, ал. 5 от ЗРА, като неправилно районният съд приел, а се касае до лично негово нарушение по чл. 22, ал. 1 от ЗРА, тъй като при проверката на 17.06.2018 г. същият не е представил валиден билет за любителски риболов. Касаторът се позовал на показанията на свидетелите по делото , според които М. е подготвил още няколко въдици, непотопени във водата, с явното намерение да ги използва за риболов. Единствено проверката е попречила на тези му намерения. Счита, че не са налице процесуални нарушения при налагане на административното наказание, от естество да обосноват отмяна на обжалваното НП. Не е налице и неправилно приложение от страна на АНО на материалния закон – разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗРА. Твърди, че не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН поради „маловажност“ на нарушението, тъй като проверката е стопиращото на нарушителя обстоятелство и ако не е била осъществена, същият безпрепятствено би потопил във водата всички въдици, разположени от него на брега. Моли съда да отмени решението в частта , с която е отменено НП относно наложената глоба.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба Я.М. се явява лично и моли съда да остави в сила решението на районен съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 17.06.2018г., около 12:00 часа, М. и малолетната му дъщеря се намирали на  язовир Горни Дъбник, срещу малката дига и басейн 2, където извършвали любителски риболов с 1бр. въдица - тип телескоп, без макара, въведена в действие и поставена в работно положение във водата към момента на  проверката. Пускането на устройството/въдица в действие било възприето зрително от свидетелите С.С.и Х.И.. М. не представил  при проверката билет за любителски риболов, валиден към датата на проверката, което представлява административно нарушение по чл.22 ал.1 от ЗРА, за което му е наложено на основание чл. 64 от с.закон  адм. наказание- глоба в  размер на 100 лева. След като С. и И. изискали за проверката  билета за любителски  риболов на  М., последният го представил за проверка, но се установило,че  билетът бил изтекъл. За извършената проверка и констатираното нарушение бил съставен АУАН № 0013103/17.06.2018г. и на основание чл. 90 ал.1 от ЗРА  бил  отнет  телескоп „HOLIDY“ -4м -1бр. собственост на  М.. Въз основа на АУАН Началникът на сектор „Рибарство и контрол“ гр.Плевен издал наказателно постановление № 15-032/10.08.2018г. Съдът изложил мотиви, че М. не оспорва в съдебно заседание обстоятелство,че билетът му е изтекъл. Още на следващия ден той си извадил нов, валиден билет, който представил и пред АНО ведно с възражението си срещу АУАН. Твърди, че ако е знаел, че билетът му е изтекъл, не би отишъл на  язовира. Отделно от това посочил, че четиригодишната му дъщеря  била с валиден билет и това била нейната въдица за забавление.  

Тези фактическа обстоятелства съдът извел след анализ на събраните по делото гласни доказателства -чрез показанията на свидетелите С. и И., както и от писмените доказателства - билет за любителски риболов до навършване на 14-годишна възраст,  билет за  любителски риболов, Заповед №РД 09-25/21.01.2014г., Заповед №214/19.05.2015г. Съдът приел още, че деятелността по пускане на въдицата в работно положение е възприета зрително от двамата свидетели, чиито показания са последователни, подробни и детайлни и затова са кредитирани изцяло. Жалбоподателят не отрича това, обяснявайки, че е бил с четиригодишната си дъщеря и хвърлил въдицата, която била само с  корда, за  да се забавлява детето, а не за да лови риба. От свидетелските показания съдът установил още, че в живарника не е имало уловена риба, че други въдици, поставени в работно положение не е имало, както и че за детето бил представен валиден  риболовен билет.

При така установените факти, съдът направил изводи, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в установените от закона срокове и съдържат необходимите реквизити. При ангажиране на административнонаказателната отговорност на М. обаче, според въззивния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на атакуваното наказателно постановление.   Още пред АНО били направени твърдения, че въдицата била ползвана от дъщерята на жалбоподателя, което било заявено от М. и в съдебно заседание и не било отречено от свидетелите С. и И. в показанията им. Съдът констатирал, че М. е наказан затова, че  извършва любителски риболов във водите на язовир Горни Дъбник,  срещу малката дига и басейн 2, с една въдица тип-телескоп, без макара, не представя билет за любителски риболов валиден към датата на проверката,с което нарушил чл.22 ал.1 от ЗРА, който предвижда, че любителски риболов извършват физически лица, които притежават билет за любителски риболов. Съдът направил извод обаче, че поведението на жалбоподателя не попада в хипотезата на чл.22 ал.1 от ЗРА, а в хипотезата на чл. 23 ал.5 от ЗРА , съгласно който ” Лицата под 14-годишна възраст извършват любителски риболов само с придружител, притежаващ билет за любителски риболов”. В настоящия случай според РС М. е имал качеството на „придружител” и като такъв е следвало да бъде санкциониран. Съдът направил извод, че е налице несъответствие между извършеното деяние и неговото описание, следователно неотносими на деянието се явяват и неговата правна квалификация, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на НП. Същевременно АНО е приложил неправилно и материалния закон, като е наложил наказание за деяние, което нарушителят не е извършил, т.е. налице е несъответствие между  деянието на нарушителя и състава на нарушението.

На тези основания РС отменил наказателното постановление в частта относно наложената глоба, като за пълнота изложил още мотиви, че ако не било допуснато констатираното процесуално нарушение, основание за отмяна, деянието на М. следвало да се квалифицира като маловажно , тъй като М. не е имал др. нарушения по  ЗРА, респ. на същия не са налагани наказания за др. предходни нарушения по с.закон. Същевременно, всички установени фактически данни разкривали добросъвестно процесуално поведение от страна на М., който не е правил опити да се укрива, да осуети проверката или препятства по др. начин контролните органи, точно обратно, още пред тях е изразил съжаление за това, че билетът му е изтекъл, което не бил забелязал и това именно била причината да не си извади валиден билет, оказал е пълно съдействие при установяване на нарушението, което също е релевантно за определяне характера и тежестта на нарушението. Още на следващият ден си е извадил нов риболовен билет. Освен това, безспорно установено от гласните доказателства било, че в момента на проверката жалбоподателят не е имал уловена риба. Всички изброени обстоятелства съдът преценил като смекчаващи и обуславящи маловажност на деянието.

Според касационната инстанция решението в оспорената част, с която е отменено наказателното постановление в частта за наложената глоба, е необосновано на събраните по делото доказателства и неправилно като несъответно на закона.

Необосновани на показанията на разпитаните свидетели са изводите на съда че поведението на жалбоподателя не попада в хипотезата на чл.22 ал.1 от ЗРА, а в хипотезата на чл. 23 ал.5 от ЗРА , съгласно който ” Лицата под 14-годишна възраст извършват любителски риболов само с придружител, притежаващ билет за любителски риболов”, тъй като в случая М. е имал качеството на „придружител” на малолетната си дъщеря и като такъв е следвало да бъде санкциониран. За да бъде наказан като придружител на малолетно лице в хипотезата на чл.23, ал.5 от ЗРА, е необходимо риболовът да се е осъществявал от малолетно лице-в случая дъщерята на М., последният да е бил неин придружител при риболова и да не притежава валиден билет за любителски риболов . Именно от свидетелските показания на разпитаните свидетели С. и И. в съдебно заседание, отразени в протокола, се установява, че жалбоподателят е извършвал любителски риболов с телескоп, един брой въдица, която по време на проверката е била в работно положение във водата и притежаваният от него риболовен билет, който е представил на контролните органи, е бил с изтекъл срок на валидност. Именно М. е бил този, който е хвърлил въдицата във водата, в работно положение според показанията на свидетелите, а малолетното му дете се е къпело „в едно басейнче“, т.е. не детето, а М. е осъществявал риболов по смисъла на §1, т.27 във връзка с т.26 от ДР на ЗРА, като дори само поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, без да е необходимо да има реално изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване, се квалифицира като риболов. Безспорно е установено поставянето на въдицата в работно положение от самия М. , не и от малолетното му дете.Фактът, че детето му по същото време и на същото място е било с него на язовира, както и че въдицата, с която е бил осъществен риболовът , е била собственост на малолетното му дете и че не е имала макара, не променя изводите за осъществяване на риболов от М.. Ето защо правилно деянието при тези доказателства е било квалифицирано от АНО като такова по смисъла на чл.22, ал.1 от ЗРА, а не като такова по чл.23, ал.5 от с.з.

Деянието не може да се квалифицира и като маловажно, защото безспорно е установено, отново от свидетелските показания на С. и И., че на брега е имало и други въдици, които , макар и непотопени във водата, са били оставени от М.. Не без значение е факта, че М. съм е съобщил на контролните органи, че има билет, който обаче е изтекъл, т.е. той е отишъл на язовира със съзнанието, че не притежава валиден билет, а не просто в момента на проверката е констатирал изтеклият срок на валидност на билета. Фактът, че не е имало извадена риба от водата , е без значение за съставомерността на деянието, което е наказуемо дори само ако са намерени въдици в работно положение, т.е. във водата, и без да има уловена риба. Снабдяването с риболовен билет от М. веднага след извършване на нарушението също е неотносимо, след като валиден такъв не е притежавал към момента на извършване на робилова, а притежаването на риболовен билет от дъщеря му е неотносимо към неговата отговорност.

Ето защо оспореното решение , с което е отменено Наказателно постановление № 15-032 от 10.08.2018 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Плевен, към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА в частта, с която на Я.С.М., на основание чл. 64 от ЗРА е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗРА , следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което НП в тази част да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 884 от 8.11.2018 г., постановено по анд № 2249/2018 г. в частта, с която Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 15-032 от 10.08.2018 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Плевен, към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА в частта, с която на Я.С.М., на основание чл. 64 от ЗРА е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗРА и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-032 от 10.08.2018 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Плевен, към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА в частта, с която на Я.С.М., на основание чл. 64 от ЗРА е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗРА.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/

2./п/