Р Е Ш Е Н И Е

№ 412

гр. Плевен, 17.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов

при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 185/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на Н.Б.Н., представляващ „Фруктус 2013“ ООД, с адрес за кореспонденция: гр. Плевен, жк ***, ЕИК ***, против заповед № 10348/25.01.2019 г. за наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС – запечатване на търговски обект – склад за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, стопанисван и експлоатиран от „Фруктус 2013“ ООД с ***и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“- В. Търново в ЦУ на НАП.

В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е нищожна, тъй като същата е издадена от Ж.И.А.– н-к отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, за който не са представени доказателства във връзка с оправомощаването му да издава такъв вид административни актове.

На следващо място се сочи, че заповедта е незаконосъобразна и поради факта, че в нея не са изложени мотиви, с което е нарушен чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Твърди се, че в заповедта за налагане на ПАМ се съдържа словесно описание на приетите за установени от административния орган факти, посочване на правното основание за налагането на принудителната мярка, същевременно като конкретни съображения за налагане на процесните мерки е посочено нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. с ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС. Отбелязано е, че правилното определяне на реализираните обороти, когато това е задължително е от съществено значение за охраната на държавния бюджет.

Излагат се доводи, че оспорената заповед съдържа изложение на обстоятелствата, относими към предпоставките за прилагане на принудителна мярка от вида на процесната, но същите са твърде общи и лишени от конкретика, като същевременно част от тях са неотносими към установените при проверката факти и за адресата съществува реално затруднение да разбере какви точно са съображенията на административния орган за налагането на ПАМ и по-конкретно кои точно обстоятелства обосновават извод за застрашаване на особено важни държавни или обществени интереси, с което е ограничено и правото му на защита. Твърди се, че никъде в оспорената заповед не са изложени конкретни съображения както относно необходимостта за налагане на ПАМ, така и относно срока на същата. Сочи се, че в диспозитива на оспорената заповед е посочено, че запечатването на обекта ще се извърши в 14-дневен срок от влизането й в сила, без да е посочена конкретна дата, като същевременно в съдържанието на разписката за връчване на заповедта е отбелязано, че запечатването ще бъде извършено на 19.02.2019 г., но тъй като това волеизявление не изхожда от автора на акта, няма правна стойност.

Твърди се, че в разпоредителната част на заповедта не е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5, предл. последно от АПК да се посочи начина на изпълнението и това обстоятелство поставя жалбоподателя в невъзможност да организира защитата си. Излагат се твърдения, че се касае за противоправно поведение на субекта, което има инцидентен характер и е било преустановено далеч преди извършването на проверката, съответно преди издаването на заповедта за налагане на ПАМ, както и че липсва информация за други случаи на нарушения от жалбоподателя. Твърди се, че в издадената заповед липсва информация за извършените плащания, твърдени от органите по приходите, тъй като по преписката са представени само стоковите разписки, които доказват само предаването на стоката, но не и доказателства за извършено реално плащане.

В заключение се иска да бъде отменена оспорената заповед като нищожна. Алтернативно се прави искане да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява представител. По делото е постъпило писмено становище от адв. О.Б. ***, пълномощник на „Фруктус 2013“ ООД, в което се твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Излагат се доводи за липса на мотиви, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Твърди се, че от събраните в процеса на административното производство доказателства не се установява нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. В обжалваната заповед органът по приходите е мотивирал действията си като е констатирал, че „Фруктус 2013“ ООД не е издал фискална касова бележка на 04.01.2019 г. и на 07.01.2019 г. от работещото в обекта фискално устройство на ЕТ „Галеник – Н. Ф.“ за извършена от него покупка на стоки, документирано само със стокови разписки. Сочи се, че в делото няма доказателства, от които безспорно да се установява, че са предадени стоките от „Фруктус 2013“ ООД на „Галеник-Н. Ф.“, което е документирано със стокови разписки. Излагат се твърдения, че за доказване предаването на паричните средства, органите по приходите са представили единствено обяснения от ЕТ „Галеник-Н. Ф.“, които по своята същност представляват частен свидетелстващ документ, който доказва само факта, че това лице е направило конкретно волеизявление /чл. 180 от ГПК/, но не и доказателство, че казаното от него е вярно. Сочи се, по делото не са представени никакви други документи, от които да може да се установи, че изявлението на Н. Ф. отговаря на реалната фактическа обстановка. Твърди се, че не са представени извлечения от счетоводството на ЕТ „Галеник-Н. Ф.“, от които да се установява, че парични средства в брой са излезли от неговата каса и че същите са предоставени на представляващ „Фруктус 2013“ ООД или на негови служители. Излагат се доводи, че проверката в счетоводството на ЕТ „Галеник“ е следвало да се извърши от органите по приходите, тъй като видно от обжалваната заповед, фактите са установени при и по повод извършена проверка първо на ЕТ „Галеник-Н. Ф.“. Счита се, че органите по приходите са били в състояние безспорно да установят фактите и с проверка на документите и счетоводната отчетност на ЕТ „Галеник“, за да установят дали неговите твърдения са верни, но това не е направено, а органите по приходите са се задоволили само с излагане на писмени твърдения, за които няма доказателства. Навеждат се доводи, че съгласно чл. 57, ал. 4 от ДОПК обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект. Твърди се, че в конкретния случай дадените обяснения от Н. Ф. са в процеса на проверка на представляваното от него ЕТ „Галеник-Н. Ф.“, като той също носи отговорност за това, че не е изискал издаването на фискална касова бележка и също е следвало да бъде санкциониран, поради което за него е било изгодно да твърди, че вината е в лицето предало му стоките и по тази причина той има интерес от така изложените от него твърдения, за да не бъде санкциониран той. Излагат се доводи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и поради факта, че в нея липсват мотиви относно срока за налагане на конкретната ПАМ, като липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител. Същият не е изразил становище по основателността на жалбата в писмен отговор, въпреки предоставената му възможност с определение № 594/22.03.2019 г.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Въз основана на събраните доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

От приложения на л.9 протокол № 1211360/21.01.2019г. е видно, че служителите на НАП-Н.Ц.и Л.Ж.са извършили посещение в магазин за продажба на плодове и зеленчуци, стопанисван от ЕТ „Галеник Н. Ф.“. От представляващия горното ДЗЛ са предоставени писмени обяснения, че при покупка на плодове и зеленчуци от „Фруктус 2013“ ООД е заплатена на място в ТО сумата за закупените стоки, а фактурата за закупената стока се издава в по- късен етап.

На л.11, 12 и 13 са приложени събраните съобразно горния протокол писмени доказателства, а именно декларация от Н. Здравков Ф., представляващ ЕТ „Галеник Н. Ф.“, в която същият сочи обстоятелството, че за извършени на 04.01.2019г. и 07.01.2019г. покупки от търговски обект, стопанисван от „Фруктус 2013“ ООД е заплатил получената стока в брой, издадени са му стокови разписки, а фактура се получава на по- късен етап; стокова разписка № 0000270231 от 04.01.2019г. с обяснения към нея, изготвени от Н. Ф. и стокова разписка № 0000270581 от 07.01.2019г. с писмени обяснения към нея от Н. Ф., от които е видно закупуване на стока от жалбоподателя и заплащане на суми в размер на 146, 38 лв. и 314, 88 лв.

От приложения на л.14-16 протокол се установява факта на извършена проверка от 21.01.2019 г. от служители на НАП в склад за плодове и зеленчуци, стопанисван от „Фруктус 2013“ ООД. В хода на същата е изведен дневен финансов отчет на фискалната памет /л.18/, при което са засечени и паричните средства в касата на проверявания обект. На л.17 е приложен опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката. Въз основа на горните писмени доказателства се установява фактическа наличност в размер на 535,80 лв.;разчетена наличност на ФУ- 2 284, 76 лв., въведени пари в касата- 19,64 лв. и извеждане на пари от касата 00.00 лв. От горното е видна касова разлика в размер на 1748, 96 лв. При проверката са разпечатани и контролни ленти от наличното в обекта ФУ за 04.01.2019г. и 07.01.2019г., /л.27 и сл./, от които е видно, че за извършените покупки от ЕТ „Галеник-Н. Ф.“ на тези две дати, за които са издадени стокови разписки № 0000270231 от 04.01.2019г. и № 0000270581 от 07.01.2019г. и е заплатено в брой, не са издадени фискални касови бележки. Тези констатации са отразени в посочения по- горе протокол от извършена проверка /л.14-16 от делото/.

Ответникът е представил заповед № ЗДУ- ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителен директор на НАП /л.55/, издадена на основание чл. 186, ал.3 и 4 от ЗДДС, касаеща компетентността за издаване на заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“. На л.56 е приложена заповед № 2264/11.06.2018г., с която Ж.И.А.временно е преназначен на длъжност Началник отдел в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, Отдел „Оперативни дейности“- В.Търново.

Посочените по- горе писмени доказателства не са оспорени от жалбоподателя.

При така обсъдените доказателства, съдът намира за установено следното от правна страна:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно изискванията на чл.186, ал. 3 от ЗДДС, което се установява от представените от ответника заповед № ЗДУ- ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителен директор на НАП /л.55/, издадена на основание чл. 186, ал.3 и 4 от ЗДДС, касаеща компетентността за издаване на заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“, както и от заповед № 2264/11.06.2018г. Изпълнителен директор на НАП /л.56/, с която Ж.И.А.временно е преназначен на длъжност Началник отдел в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“, Отдел „Оперативни дейности“- В.Търново. Ето защо съдът счита за неоснователни доводите на жалбоподателя за нищожност на обжалваната заповед за налагане на ПАМ.

Съдът намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Същата е надлежно мотивирана по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като съдържа изложение на обстоятелствата, относими към предпоставките за прилагане на принудителна мярка от вида на процесната. В нея са изложени фактическите и правните основания за издаването ѝ.

Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен при някои изключение, сред които не е настоящия казус. Съгласно чл.7 от Наредбата, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място, помещение или др. в което се извършват продажби на стоки или услуги. Видно от съдържанието на заповедта, същата е издадена във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано с реда на отчитане на продажбите, а именно, за нарушение на чл. 25 ал.1 вр. ал.3 вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал.1 и ал.4, т.1 от ЗДДС. Съгласно чл.118 ал.3 изр.1 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл.25 ал.1 т.1, вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В нормата на чл.118 ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. За този вид нарушения, разпоредбата на чл.186 ал.1 б."а" от ЗДДС предвижда принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от глоби или имуществени санкции, която се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Субект на ПАМ по чл.186 от ЗДДС е лицето, стопанисващо и осъществяващо дейността в търговския обект.

В конкретния случай, от обсъдените по- горе в настоящето решение писмени доказателства се установява, че са налице два броя продажби на стоки, осъществени от „Фруктус 2013“ ООД на 04.01.2019г. и 07.01.2019г., които са отразени в издадени стокови разписки с № 0000270231 и № 0000270581. За същите купувачът е декларирал, че е заплатил цената в брой в търговския обект, но видно от разпечатаните в хода на проверката контролни ленти от наличното в обекта ФУ за двете дати, не са били издадени фискални касови бележки. Ето защо съдът счита за доказани препоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. В издадената заповед е налице разпоредителна част, отговаряща на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, поради което са неоснователни оплакванията на жалбоподателя в тази им част. Съобразно чл.188 от ЗДДС процесната заповед подлежи на предварително изпълнение, но административният орган е постановил запечатването да се извърши в 14- дневен срок от влизането ѝ в сила, с което не е допуснато нарушаване правата на жалбоподателя.

С оглед на изложеното, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на съществените административнопроизводствени правила, при съобразяване с материалния закон, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Плевен, втори състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.Б.Н., представляващ „Фруктус 2013“ ООД, с адрес за кореспонденция: гр. Плевен, жк ***, ЕИК 202520820, против заповед № 10348/25.01.2019 г. за наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС – запечатване на търговски обект – склад за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Плевен, ул.“Георги Кочев“ № 88, склад 1, стопанисван и експлоатиран от „Фруктус 2013“ ООД с ***и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“- В. Търново в ЦУ на НАП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ: