Р Е Ш Е Н И Е

№ 253

гр. Плевен, 14.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 184/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на В.Б.В. ***, чрез адв. М.К. *** срещу Решение № 200/17.12.2018 г. на Районен съд – Кнежа, постановено по н.а.х.д. № 196/2018г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 17-0285-000623/07.02.2018г. на Началника на РУ – Кнежа към ОД на МВР - Плевен, с което на осн. чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП на В.Б.В. *** са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, затова че на 24.07.2017г. около 06,43 часа в гр. Кнежа, по ул. „Димитър Бутански“, на километър 73+000 в посока центъра на гр. Кнежа управлява лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ****** със скорост 109км/ч. при максимално разрешена 50 км/ч. в населено място обозначено с пътни знаци Д11 и Д12, при максимално допустима грешка от 3% - наказуема скорост 106 км/ч., установено с техническо средство TFR1-М № 633/13, клип № 3018/17г., а АУАН е съставен на осн. чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т. 1 и т.2 от НПК. Счита, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, водещи до съществено нарушаване правото му на защита. Навежда доводи, че съставянето на АУАН е станало в отсъствие на нарушителя, като не са изследвани обстоятелствата около собствеността на автомобила, поради което е нарушена процедурата, разписана в ЗАНН. Твърди, че по този начин е нарушено правото му на защита, тъй като не е имал възможност да предяви писмени възражения и да ангажира професионална защита. На следващо място посочва, че АУАН е издаден след преклузивния 3-месечен срок от установяване на нарушението, което не е отчетено от решаващия съд. Сочи още, че пред първата инстанция е бил лишен от правото да събере доказателства в подкрепа на твърденията си, че не той, а съпругата му е управлявала лекия автомобил и установяването на авторството на деянието не е безспорно. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на районния съд.

Ответникът по касация – РУ – Кнежа при ОД на МВР - Плевен не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка. Предлага на съда, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кнежа, с оглед събиране на допълнителни доказателства.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Кнежа е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона. В хода на съдебното производство не са допуснати твърдяните съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на жалбоподателя. Правилно съдът не е допуснал до разпит водената от жалбоподателя свидетелка М. В. – негова съпруга, за която твърди, че е управлявала автомобила, тъй като същата е присъствала в съдебната зала при разпита на останалите двама свидетели – актосъставител и свидетел по акта. Само разпитаните свидетели следва да присъстват в съдебната зала, останалите се отстраняват, за да не се влияе на обективността и достоверността на показанията им съгласно чл. 273 ал.1 от НПК.

Съдът е достигнал до правилен извод за доказаност на нарушението при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство.

Нарушението е установено и заснето с техническо средство – трафик-радар и от приложената разпечатка от устройството и снимков материал от заснетия клип се установява, че нарушението е извършено с автомобил с Рег. № ******, който се движил със скорост 109 км/ч, на 24.07.2017г. в 06:43:59ч., при преценка на допустимата грешка от 3% процента, наказуемата скорост отчетена от радарното устройство е 106 км/ч при ограничение 50 км/ч за населено място или превишението на ограничението е 56 км/ч.

От справката за регистрацията на МПС с Рег. № *******, с което е извършено заснетото и регистрирано нарушение за скорост се установява, че същото е лек автомобил марка „Тойота Рав4“, собственост на лизингова компания - „Сожелиз – България“ ЕООД, но с ползвател В.Б.В., което обстоятелство е вписано в данните за регистрацията, поради което правилно е била ангажирана отговорността на ползвателя на автомобила, на когото е предоставен за ползване съобразно чл. 188 ал.1 ЗДвП.

Жалбоподателят е поканен да се яви за съставяне на акт с покана, връчена му на 09.11.2017г. при условията на чл. 40 ал.2 ЗАНН, при което му е предоставена и декларация по чл. 188 ЗДвП, в случай, че оспорва авторството на нарушението. В обясненията си пред съда жалбоподателят признава, че тогава не е попълнил декларацията, тъй като е минало много време и не е бил сигурен кой е шофирал. След като не се явил за съставянето на акта, за което бил предварително поканен, актът е съставен в отсъствие на нарушителя на 23.11.2017г., което е отбелязано в акта. Впоследствие актът е изпратен за предяваване, връчен е на нарушителя, който го подписал на 23.01.2018г. и получил препис от него, не изложил възражения.

Нарушителят е открит и е връчена покана за съставяне на акта на 09.11.2017г. с оглед на което към 23.11.2017г. не е изтекъл 3-месечния срок за съставянето му съгласно чл. 34 ал. 2 ЗАНН, считано от откриване на нарушителя, нито е изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението. НП е издадено на 07.02.2018г. т.е. в рамките на 6 месеца от съставянето на АУАН. Предвид това не са изтекли давностните срокове по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Правилно съдът е преценил, че не са допуснати твърдяните от жалбоподателя съществени процесуални нарушения, засягащи правото му на защита. Поканен е за съставянето на акта, дадена му е възможност да попълни декларация, ако ползваният от него автомобил е управляван от друго лице. Съставеният в негово отсъствие АУАН впоследствие му е предявен и той е могъл да се запознае с обхвата на административно-наказателното обвинение и да изложи възраженията си, но не се е възползвал от тази възможност. С оглед на това правилно е била ангажирана отговорността на В. като ползвател на автомобила съобразно разпоредбата на чл. 188 ал.1 ЗДвП.

Соченото нарушение е заснето и доказано по безспорен начин с техническо средство, установено е авторството му. Обосновано и законосъобразно В. е наказан като ползвател на автомобила с предвидените кумулативно в чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП административни наказания – глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за движение на МПС от категория лек със скорост над допустимата за населено място – 50 км/ч, като вида и размера на санкциите са определени съобразно превишението на скоростта от 56 км/ч.

Предвид изложеното изводите на Районен съд – Кнежа за законосъобразност и правилност на НП са правилни. При постановяването на съдебното решение не са допуснати твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, изяснени са всички факти по делото, събрани са необходимите доказателства и обективната истина е всестранно изяснена, поради което решението следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 200/17.12.2018 г. на Районен съд – Кнежа, постановено по н.а.х.д. № 196/2018г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2./П/