РЕШЕНИЕ
№ 226
Плевен, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело № 181по описа за 2019
година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството
е образувано по искова молба на Л.О.Р.,***. *** чрез адв. Т. Д., съдебен адрес:,***, офис 7 срещу ОД на МВР Плевен, гр.
Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 с правно основание чл.1, ал. 1 вр. чл. 4 от
ЗОДОВ, с който претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № 17-0938-003816/01.08.2017
г. на началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Плевен, представляващи платено възнаграждение за един
адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП
пред РС-Плевен в размер 300 лева , ведно
със законната лихва върху тази сума , считано от датата на влизане в сила на
решението на РС Плевен до окончателното
й изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.
В исковата молба ищецът посочва, че с наказателно постановление № 17-0938-003816/01.08.2017
г. на началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Плевен е наложено наказание глоба , като по същото е подал жалба и е
образувано анд № 3007 /2017 г. по описа на РС Плевен и е отменено наказателното постановление. За
защита по делото е ангажиран адвокат и е уговорено възнаграждение в размер на
300 лева, което е следвало да бъде заплатено до първото по делото заседание и
преди същото на 20.11.2017 година е платено и е оформена разписка. Моли да му
бъде присъдено обезщетение в размер на 300 лева ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението на
РС Плевен до окончателното изплащане на сумата и разноски за настоящото
производство в размер на 400 лева.
В съдебно
заседание ищецът – Л.О.Р.,***. **, не се
явява, представлява се от адв. Т.Д., която поддържа исковата молба и намира същата за доказана и основателна.
Посочва, че разписка за платената сума от 300 лева не е представена пред РС
Плевен, тъй като разноски в това производство не се претендират и не се
заплащат и намира, че е доказано плащането на адвокатско възнаграждение.
Ответникът –ОД на МВР Плевен, се представлява от юрк
Ф., която оспорва исковата молба и намира същата за недоказана и неоснователна.
Счита, че разписката за заплащане на уговореното възнаграждение следва да е
приложена по делото пред РС Плевен, тъй като с представянето й едва пред АС
Плевен може да се приеме, че е съставена за нуждите на процеса. Моли за
отхвърляне на исковата молба, и в случай, че бъде уважена, то да се намали
размер на разноски по делото поради прекомерност.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение за основателност на исковата претенция и намира, че същата следва да
бъде уважена .
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна
следното:
С № 17-0938-003816/01.08.2017 г. на началник група към
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Плевен, е ангажирана административно-наказателната отговорност на Р. за това, че
на 19.07.2017 година в 14.38 часа в гр.
Плевен, ул. „Кирил и Методий“ № 10 като водач на товарен автомобил с рег. № ****** при движение с несъобразена скорост навлиза в лента за насрещно движение, не
успява да спре и удря паркирал автомобил -
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр.
първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, не оказва съдействие за
установяване на щетите от ПТП – нарушение по см. на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. а
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1 т. 6 е наложена глоба в размер на 50 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, не носи свидетелство за управление – нарушение на
чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева и не носи контролен
талон – нарушение на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10лева.
Срещу наказателното
постановление е подадена жалба и е образувано нахд № 3007 по описа за 2017
година на Районен съд Плевен и с решение
№ 65/29.01.2018 година е отменено наказателното постановление. Решението
не е обжалвано и е влязло в сила. В производството пред РС Плевен Р. е
ангажирал адвокат и съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 8 по
нахд № 3007/2017 г. по описа на РС Плевен е договорено възнаграждение от триста лева като а посочен срок на
плащане - до първото по делото
заседание. Първото по делото заседание е на 21.11.2017 година, а в настоящото
производството е представена разписка от 20.11.2017 година, в която Р. посочва,
че именно на тази дата е заплатил уговореното възнаграждение в договор за правна
защита и съдействие от 27.10.2017 година
от 300 лева.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :
Исковата
молба е допустима като подадена от лице с правен интерес и разгледана по
същество е неоснователна.
Фактическият състав на обективната безвиновна
отговорност на Държавата по чл. 4 от
ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1
от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице
кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на
ответника.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Съгласно ТП
№ 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС,
ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл. 6 от
Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1
ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране
на иска като такъв по чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал.
2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното нахд 3007/2017 год.
на РС Плевен, че е отменено наказателното постановление. Решението на съда е влязло в законна сила, т.е. налице е
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон,
който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за
осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно
производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски
в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат
възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде
отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР №
2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело №
7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не
подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство,
за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен
по исков ред .
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На основание чл. 1, ал.1
и ал. 4 от
ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират
само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането.
Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по
време и място, следващо противоправния резултат.
В хода на нахд № 3007/2017 по описа на РС Плевен е
представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото,
като видно от същия е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. ,
като е посочен срок на плащане – до първото съдебно заседание. Представена е разписка от 20.11.2017 година за платено в
брой възнаграждение от 300 лева преди първото по делото съдебно заседание в РС
Плевен, но съдът намира, че претендираното обезщетение от 300 лева не може да
бъде доказано с тази разписка. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в
договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по
банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да
бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. В
случая в договора за правна защита и
съдействие пред РС Плевен е договорен само срок на плащане – до първото по
делото съдебно заседание, но не и начина на плащане – в брой или по банков път
и следва видът на плащане – в брой или по банков път също да бъде уговорен в
договора, за да бъде приета разписката като доказателство за извършено плащане.
Разписката е от 20.11.2017 година т.е. същата следва да е била налична към
момента на разглеждане на делото пред РС Плевен, но не е представена, а е
представена едва с исковата молба и съдът намира, че при липса на отбелязване в
договора за правна защита и съдействие на вида на плащането – в брой или по
банков път не следва да приема за доказано извършването на това плащане на
посочената дата – 20.11.2017 година и като частен свидетелстващ документ същата
няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Нейната достоверност като
съдържание и съответно доказателствено значение следва да се преценява съвкупно
с всички др. доказателства и обстоятелства по делото и макар автентичността й
да не оспорена, съдът приема, че същата не доказва извършено плащане от ищеца
на адвоката, свързано именно със защитата по нахд № 3007/2017 г. на РС
Плевен, защото не е била представена по
същото дело до приключването му, а и така представената разписка за получена сума удостоверяваща извършено плащане е
частен документ с недостоверна дата. В
настоящия случай не са спазени изискванията
- договорът е оформен по начин, който безспорно го свързва с процесното НП, но
разписката не е част от неговото съдържание и е представена едва с ИМ и
недоказаното плащане означава, че не е доказано намаляването на имуществото на
ищеца, т. е. вредата, представляваща претърпяна загуба. (Решение № 15996 от
19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9306/2017 г., III, Решение № 13985 от
14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2018 г., III).
С оглед
горепосоченото макар и да налице отменено като незаконосъобразно НП, то ищецът
не доказа претенцията си за претърпени имуществени вреди респективно
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху претендираната
сума и следва да бъде отхвърлена
исковата молба.
Предвид горното и
на основание чл. 203 от АПК,
вр. с чл. 1, ал.1 от
ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля
искова молба на Л.О.Р.,***. *** чрез адв. Т Д., съдебен адрес:,***, офис 7 срещу
ОД на МВР Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 с правно основание чл.1,
ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, с която претендира заплащане на обезщетение за имуществени
вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № 17-0938-003816/01.08.2017
г. на началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Плевен, представляващи платено възнаграждение за един
адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП
пред РС-Плевен в размер 300 лева , ведно
със законната лихва върху тази сума , считано от датата на влизане в сила на
решението на РС Плевен до окончателното
й изплащане.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба чрез Административен
съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/