Решение по Административно дело 178/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 273/ 28. Май 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На осми май 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 178/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на М.Г.М. ***, чрез адв. С. от АК – В.Търново срещу Решение № 34/28.01.2019г. на Директора на ТД на НАП- В. Търново и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180015-022-0016557/20.03.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, офис Плевен, с което е наложена възбрана върху недвижим имот – незастроен поземлен имот от 750.000 кв.м. пл. № 114 в стр. кв. 26 , находящ се в с. Горни Дъбник за задължения на Д.Г.М.

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно и иска отмяната му, поради противоречие с материалния закон и процесуалноправните разпоредби. Неправилно на осн. чл. 213 ал.1 ДОПК обезпечителната мярка за задълженията наД.М., която е съпруга на жалбоподателя е било насочено срещу целия имот, който е СИО и от момента на закупуването му и понастоящем се владее от жалбоподателя, който е съсобственик на имота и притежава ½ идеална част. Моли за отмяна на решението изцяло, като преписката се върне на публичния изпълнител със задължителни указания по прилагането на закона за налагане на възбрана само върху частта на длъжника, която е ½ ид.ч. Претендира присъждане на направените деловодни разноски съгласно приложен списък.

Ответникът – Директора на ТД на НАП – В. Търново, чрез юрисконсулт М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Обезпечителната мярка законосъобразно е била насочена срещу цялото имущество на длъжника за обезпечаване на вземанията с оглед техния размер и правилно е преценено, че събирането може да бъде затруднено. В случай, че длъжникът не е съгласен с вида и размера на наложената мярка, тя може да бъде заменена по реда на чл. 214 и чл. 199 ДОПК. Моли да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 197 ал.2 вр. ал.5 от ДОПК.

Решението на Директора на ТД на НАП – В. Търново е връчено на 04.02.2019г. Жалбата е подадена на 11.02.2019г. в законния 7-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 34/28.01.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен, след като е взето предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 160038217/2016г. по описа на същата дирекция в размер на 512665,15 лв. в това число лихва 159083,78 лв., главница 353581,37 лв. с длъжник Д. Г. М. от с. Горни Дъбник, обл. Плевен, ул. *** на осн. чл. 200 от ДОПК и чл. 205 вр. чл. 195 ал.1 -3 от ДОПК е наложена възбрана върху недвижим имот: незастроен поземлен имот пл. № 114 в стр.кв. 26, парцел V по плана на с. Горни Дъбник, с граници от една страна улица, И. С., собствен парцел и Г. Г. Р., придобит с Нотариален акт № 64, том І, д. № 864/1997г., с данъчна оценка (за недвижими имоти) – 5984,20 лв. Указано е, че на осн. чл. 196 ал.1 т.7 от ДОПК длъжникът не може да се разпорежда с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка.

Постановлението е обжалвано от М.Г.М.. С Решение № 254/18.12.2018г. Директорът на ТД на НАП – В.Търново е оставил жалбата без разглеждане като недопустима заради просрочие. С Определение № 24/16.01.2019г., постановено по АД № 16/2019г. на ВТАС съдът е отменил решението и върнал административната преписка на Директора на ТД на НАП – В.Търново за произнасяне по същество на спора, тъй като имота е придобит от М. и постановлението не му било връчено като трето лице и за него не е започнал да тече срока за обжалване срещу действията на публичния изпълнител.

С Решение № 34/28.01.2019г. Директорът на ТД на НАП – В. Търново отхвърлил жалбата на М.М. като неоснователна. В мотивите си е посочил, че публичният изпълнител законосъобразно е пристъпил към постановяване на обезпечителни мерки чрез налагане на възбрана върху недвижим имот и въпросната мярка допринася за гарантиране на публичното вземане, предвид характера и размера на установените задължения, за да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска. Посочено е, че съгласно чл. 213 ал.1 ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника. А ако не е съгласен с вида и размера на наложената обезпечителна мярка, жалбоподателят може да поиска замяна на обезпечението по реда на чл. 199 от ДОПК, както и да направи предложение по реда на чл. 214 от ДОПК. А в конкретния случай няма данни да е правено искане за заменяне на наложеното обезпечение пред публичния изпълнител. Указани са и възможностите за замяна на наложеното обезпечение по реда на чл. 199 ал.2 ДОПК без съгласието на публичния изпълнител.

Касае се за оспорване на действия на публичния изпълнител по принудителното изпълнение за събиране на публично вземане.

Съгласно чл. 195 ДОПК постановлението за обезпечаване на публични вземания се издава от публичния изпълнител.

Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, офис Плевен и е потвърдено с Решение на Директора на ТД на НАП – В. Търново. И двата акта са издадени от материално и териториално компетентен орган с оглед постоянния адрес на длъжника.

Постановлението е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 196 ал.1 ДОПК.

Наложената обезпечителна мярка е съобразена с размера на задължението, който е значителен и е наложена върху недвижим имот като така се цели да се гарантира и обезпечи събирането му, с оглед на което е съобразен интереса на фиска и целта на закона.

Препис от постановлението е изпратен на длъжника. Препис от постановлението е следвало да се изпрати и на третите лица, засегнати от действията, което не е сторено.

Право да обжалват обезпечителната мярка имат и третите лица, когато е наложена върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагането на запора или възбраната.

В случая обезпечителната мярка се обжалва от трето лице – съпруг на длъжника, което е възразило срещу насочване на изпълнението върху целия имот, а не само върху дела на съпруга – длъжник. По този въпрос липсва произнасяне в мотивите на решаващия орган, единствено е посочено, че изпълнението се насочва върху цялото имущество на длъжника. Възможностите за замяна на обезпечението по реда на чл. 199 и чл. 214 ДОПК от длъжника, но не и от третото лице, са извън предмета на спора и са неотносими, защото третото лице – недлъжник няма такива права.

Видно от приложения НА № 64, том V, д. № 864/1997г. жалбоподателят е собственик на описаното в т.2 празно дворно място от 750 кв. м., съставляващо парцел V с пл. № 114 в стр. кв. 26, находящо се в с. Горни Дъбник. Пазарната оценка на имота към момента на придобиването е 162,750 лв. Дворното място граничи с описания в т.1 на същия НА недвижим имот – дворно място от 980 кв.м. с построените в него жилищна сграда на един етаж от 40 кв.м. и жилищна сграда на един етаж от 20 кв. м.

Видно от справка от НБДН жалбоподателят М.Г.М. е съпруг на длъжника – Д. Г. М., с която има сключен граждански брак от 26.08.1973г. Бракът не е прекратен, а съпрузите живеят на адрес с. Горни Дъбник, ул. *** от 17.01.2011г., където се намира дворното място и същото граничи с дворно място и жилищни сгради, в който имот и понастоящем живее семейството.

Следователно недвижимият имот, върху който е наложено обезпечението е в режим на съпружеска имуществена общност по силата на чл. 21 ал.1 от Семейния кодекс, защото имотът е придобит на името на единия съпруг, но по време на брака, като съвместния принос се предполага до доказване на противното и всеки съпруг има равен дял т.е. притежава ½ идеална част от имота.

Съгласно чл. 27 ал.4 СК изпълнението, насочено от кредитор върху вещ - съпружеска имуществена общност, по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ и по силата на законовата презумпция на чл. 28 ал.2 от Семейния кодекс при прекратяване на имуществената общност в този случай дяловете на съпрузите са равни.

Подобно на уредбата в ГПК е и разрешението, дадено в чл. 259 ал.1 ДОПК, според който принудителното изпълнение на публични вземания срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху движими и недвижими вещи, които са съпружеска имуществена общност, само за частта от вземането, която не може да бъде удовлетворена чрез изпълнение върху неговото лично имущество. Като публичният изпълнител едновременно с налагането на запора или възбраната е длъжен да уведоми съпруга недлъжник, че изпълнението се насочва върху вещ от съпружеската имуществена общност. За изпълнение върху вещи в съпружеска имуществена общност се прилагат съответно разпоредбите за продажба на съсобствени вещи – чл. 258 ДОПК. Когато изпълнението е насочено върху съсобствена вещ, респективно вещ в режим на СИО, вещта се описва и оценява като цяло и се предлага на съсобственика/съпруга недлъжник за изкупуване, и ако той изплати частта на длъжника публичният изпълнител му възлага вещта с постановление. Ако съсобственикът/съпруг недлъжник откаже да изплати частта на длъжника или не плати в законовия срок, публичният изпълнител обявява търг само за идеалната част на длъжника – при недвижими вещи. Вещта може да бъде продадена и изцяло, ако в определения срок останалите съсобственици изразят писмено съгласие.

Ето защо по аргумент от цитираните по-горе разпоредби следва да се приеме, че обезпечителна мярка „възбрана върху недвижим имот“ в режим на СИО не може да се наложи върху целия недвижим имот, а само върху ½ идеална част на съпруга – длъжник. Защото с предприемане на действията по принудителното изпълнение се прекратява СИО върху недвижимия имот. Налагането на възбрана върху целия имот, в т.ч. и върху частта на съпруга-недлъжник, който владее имота, е незаконосъобразно и затова по аргумент за обратното от чл. 197 ал.5 изр.2 ДОПК постановлението следва да се отмени.

Решението на Директора на ТД на НАП – В. Търново и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител са издадени от материално и териториално компетентен орган, в рамките на правомощията им. Издадени са в необходимата писмена форма, но посочените в решението фактически и правни основания са неотносими към възраженията на съпруга – недлъжник и фактически липсват мотиви по същността на спора.

В хода на административното производство не е изяснена фактическата обстановка относно собствеността на имота, в резултат на което неправилно е приложен материалния закон, което е основание за отмяна на постановлението.

При този изход на делото на осн. чл. 161 ал.1 ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 10 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 34/28.01.2019г. на Директора на ТД на НАП- В. Търново и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С180015-022-0016557/20.03.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, офис Плевен, с което е наложена възбрана върху недвижим имот – незастроен поземлен имот от 750.000 кв.м. пл. № 114 в стр. кв. 26 , находящ се в с. Горни Дъбник за задължения на Д.Г.М.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Велико Търново да заплати на М.Г.М. *** деловодни разноски в размер на 650 лв. – адвокатско възнаграждение и 10 лв. – д.т.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :/П/