Р Е Ш Е Н И Е

№ 130/14. Март 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На шести февруари 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1175/ 2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Д.С.П. *** срещу Заповед № ЗСПД/Д-ЕН /9646/13.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен, с която на жалбоподателката на осн. чл. 8д ал.1 от ЗСПД от Закона за семейните помощи за деца е отпусната месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане – С. П.П. в размер на 350 лв., считано от 01.03.2018г.

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно е определена началната дата на плащането за минал период. При прилагане на разпоредбите на чл. 24б ал.4 от ППЗСПД правото е за едногодишен срок назад, считано от датата на подаденото заявление-декларация, отнесено към месеца, през който е отпаднало правото за плащане на помощта по чл. 8д от ЗСПД по предходно ЕР на ТЕЛК/НЕЛК. В настоящия случай правото за получаване на помощта по предходно ЕР на ТЕЛК и законовите разпоредби на ЗСПД е до 31.10.2017г. Следователно плащането при съобразяването на чл. 24б ал.4 от ППЗСПД, трябва да е от дата 01.11.2017г. до 31.10.2018г., а не от дата 01.03.2018г., както е посочено в заповедта. Иска отмяна на незаконосъобразната част на заповедта и помощта по чл. 8д ал.1 от ЗСПД за минал период да бъде отпусната от дата 01.11.2017г. до 31.10.2018г. Моли да се присъдят направените разноски по делото.

Ответникът – Директора на Дирекция Социално подпомагане – Плевен изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са спазени законовите разпоредби. Излага аргументи, че началният момент на отпускане на помощта по чл. 8д от ЗСПД е правилно определен съгласно разпоредбите на чл. 24а ал.4 от ППЗСПД и претенцията на жалбоподателката за отпускане на помощта от по-ранен момент е неоснователна.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 10 ал.6 от Закона за семейните помощи за деца.

Съгл. чл. 145 ал.2 т.1 от АПК на оспорване подлежи първоначалната заповед на Директора на ДСП – Плевен, която е била потвърдена от по-горестоящия административен орган – Директора на РДСП – Плевен при обжалването по административен ред. Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед № ЗСПД/Д-ЕН /9646/13.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен.

Решението на Директора на РДСП – Плевен, с което е потвърдена заповедта е издадено на 05.12.2018г. и е произнесено в срока по чл. 97 ал.1 АПК. Жалбата е подадена на 14.12.2018г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване на заповедта на Директора на ДСП – Плевен, от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателката Д.С.П. е подала заявление Вх. № ЗСПД(Д)ЕН-9646/06.11.2018г. за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18г. възраст по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца за непълнолетната й дъщеря – С. П.П., родена на ***г.

Към заявлението е приложено влязло в сила Решение на НЕЛК № 705/19.09.2018г. за преосвидетелстване, с което е определена трайно намалена работоспособност на детето 68% с чужда помощ със срок до 01.03.2021г. С решението на НЕЛК по повод обжалване е било отменено ЕР на ТЕЛК № 960/30.03.2018г. , с което на детето е била определена 64% вид и степен на увреждане без чужда помощ като НЕЛК е определила 68 % вид и степен на увреждане с чужда помощ за срок от 3 години до 01.03.2021г.

С предходно ЕР на ТЕЛК № 3588 / 08.10.2014г. на С. П.П. е била определена 70% вид и степен на увреждане с чужда помощ за срок от 3 години до 01.10.2017г., в което е отбелязано, че по-късното освидетелстване не е по вина на пациента. Въз основа на това решение на майката е била отпусната месечна помощ за дете с трайно увреждане на осн. чл. 8д от ЗСПД в размер на 450 лв. за срок до 31.10.2017г., видно от приложената Заповед № D ЕН/336003/20.01.2017г.

В обжалваното ЕР на ТЕЛК № 960 / 30.03.2018г. (отм. с ЕР на НЕЛК №705/19.09.2018г., приложено към заявлението) е посочено, че молбата е подадена със закъснение на 18.10.2017г. и по-късното освидетелстване след установения по правилника срок не е по вина на пациента.

С оспорената Заповед № ЗСПД/Д-ЕН/9646/13.11.2018г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен, на осн. чл. 8д ал.1 от Закона за семейните помощи за деца на Д.С.П. е отпусната месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане – С. П.П. в размер на 350 лв., считано от 01.03.2018г. до 31.03.2021г. – до края на месеца, в който изтича срока на определената с ЕР на НЕЛК вид и степен на увреждане. Заповедта е връчена с писмо с обр. разписка на 16.11.2018г.

Д.П. подала жалба с Вх. № 1506-94Д-00 5071/19.11.2018г. до Директора на РДСП – Плевен, в която оспорила началната дата на отпускане на помощта. Посочила, че тази дата евентуално е определена към датата на преосвидетелстването – 30.03.2018г., което е неправилно. Счита, че това противоречи на чл. 24б ал.4, 5 и 6 от ППЗСПД, тъй като правото за изплащане със задна дата е за едногодишен срок назад, считано от датата на подаване на заявлението и е следвало помощта да й се отпусне от 01.11.2017г. Поради това е поискала да й се отпусне помощта и за периода от 01.11.2017г. -31.02.2018г.

Преписката е изпратена до РДСП – Плевен с писмо Изх. № 30-116290/21.11.2018г. с мнение за неоснователност на жалбата. С Решение № 15-РД06-0070/05.12.2018г. Директорът на РДСП – Плевен отхвърлил жалбата срещу заповедта относно началния момент на отпускане на помощта. В мотивите е посочено, че правилно е определен размера на помощта и началния момент на отпускането й съгласно разпоредбата на чл. 24а ал.4 от ППЗСПД за срок, съответстващ на определения срок на инвалидността, съгласно представеното експертно решение на НЕЛК и няма правно основание за изплащане на помощта за предходен период.

По делото не е налице спор по фактите. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 8д ал.7 и ал.8 от ЗСПД и чл. 24а и 24б ал.4, 5 и 6 от ППЗСПД спрямо конкретния случай относно началния момент, от който следва да се отпусне помощта.

Съгласно чл. 8д ал.1 от ЗСПД – месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), които отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като не може да бъдат по-ниски от предходната година и се определят в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност и в съответствие с предназначението им, определено в случая съгласно ал. 5 т.1 ЗСПД – за задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания, предвид определения процент на увреждането. Месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане целят да подпомогнат семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване.

Условията и реда за подпомагане с месечни помощи по чл. 8д ЗСПД за отглеждане на дете с трайно увреждане са уредени в разпоредбите на чл.8д ал.7 и ал.8 от ЗСПД и са доразвити в чл. 24а и чл. 24б от ППЗСПД, където е указан и редът за отпускането им.

Съгласно чл. 10 ал.4 ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със заповед на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. Отказът за отпускане на семейна помощ за деца задължително се мотивира.

Съгласно чл. 8д ал.7 ЗСПД месечните помощи за дете с трайно увреждане се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК.

Съгласно чл. 24а ППЗСПД правоимащите лица по чл. 8д от ЗСПД подават заявление-декларация по образец до Директора на ДСП по настоящ адрес. Съгласно чл. 24а ал.4 ППЗСПД месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се отпускат от първо число на месеца, през който е подадено заявлението декларация с необходимите документи и са налице условията по чл. 8д от ЗСПД, с изключение на случаите за деца, реинтегрирани в биологичните си семейства или настанени в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от ЗЗДет, в които отпускането на помощта е от първо число на месеца, следващ месеца на настъпване на събитието.

В конкретния случай този ред е неотносим и неприложим, защото се касае за преосвидетелстване на дете с увреждане, на което вече е била отпусната помощ по чл. 8д ЗСПД със срок до 31.10.2017г. и този срок е изтекъл.

Приложими са разпоредбите на чл. 8д ал.8 ЗСПД, според който месечната помощ се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация е 50 % от размера на помощта, определен със Закона за държавния бюджет за съответната година.

Съответно приложение намира и разпоредбата на чл. 24б ал.3 ППЗСПД, в която това правило е доразвито и съгласно която месечните помощи за дете с трайно увреждане се спират, изменят и възобновяват със заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или на упълномощено от него лице.

Според ал.4 в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, при условие, че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. В този случай размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението декларация се определя по реда на чл. 8д ал.3 ЗСПД със ЗДБ на РБългария в зависимост от степента на увреждането и в съответствие с предназначението им, като не могат да бъдат по-ниски от предходната година.

Съгласно следващата ал.5 при същите условия при промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, която не води до отпадане на правото, размерът на помощта се определя в зависимост от степента на увреждането или степента на намалена работоспособност, определена в новото решение на ТЕЛК/НЕЛК.

А според изричната разпоредба на ал.6, когато преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето, месечната помощ се предоставя по реда на ал.4.

Конкретният случай е точно такъв и затова приложение намира чл. 24б ал.4, 5 и 6 от ППЗСПД.

Касае се за преосвидетелстване на детето с ЕР на ТЕЛК, което е било оспорено и е определен нов вид и степен на увреждане, но не е отпаднало правото на подпомагане по чл. 8д ЗСПД. Предходното решение на ТЕЛК е със срок до 01.10.2017г. Видно е от новото ЕР на ТЕЛК, че молбата за преосвидетелстване е подадена със закъснение на 18.10.2017г., но по-късното преосвидетелстване на детето не е по вина на пациента/респ. родителите/. Това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от майката на детето, вследствие на което с ЕР на НЕЛК № 705/19.09.2018г. е отменено ЕР на ТЕЛК № 960/30.03.3018г. и на детето е определена 68% вид и степен на увреждане с чужда помощ за срок от 3 години до 01.03.2021г.

Майката като правоимащо лице по чл. 8д ЗСПД е подала заявление декларация с приложеното ЕР на НЕЛК в рамките на 3 месечния срок от датата на издаване на новото ЕР на НЕЛК, като е налице промяна във вида и степента на трайното увреждане, която обаче не води до отпадане на правото на подпомагане и затова на осн. чл. 24б ал.4 вр. ал.5 и ал.6 ППЗСПД помощта следва да се отпусне от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането съгласно предходното решение на ТЕЛК( 01.11.2017г.), но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението (м. ноември 2018г.) т.е. една година назад, считано от м. ноември 2018г.

Помощта следва да се отпусне за една година назад от месеца на подаване на заявлението т.е. за минал период от една година, считано от 01.11.2017г., а не от 01.03.2018г., както неправилно е приел Директорът на ДСП – Плевен. На осн. чл. 24б ал.4 ППЗСПД размерът на помощта за периода преди подаване на заявлението се определя в пълен размер по реда на чл. 8д ал.3 ЗСПД т.е. със закона за държавния бюджет на РБългария в зависимост от степента на увреждането, определена в новото решение на НЕЛК ( 68% вид и степен на увреждане с чужда помощ) и в съответствие с предназначението, определено в ал.5 т.1.

Заповедта е издадена от съответния материално и териториално компетентен орган – Директора на ДСП - Плевен, в необходимата писмена форма. Но не се съдържат мотиви нито в заповедта на Директора на ДСП – Плевен , нито в решението на Директора на РДСП- Плевен, защо е отказано изплащане на помощта за целия едногодишен период назад и не са изложени съображения по доводите на жалбоподателката относно приложението на чл. 24б ал.4,5 и 6 от ППЗСПД. Излагането на мотиви при отказ е задължително, дори и когато този отказ е за част от периода, за който се отпуска помощта и това следва от изричната разпоредба на чл. 10 ал.5 ЗСПД. Не са приложени относимите материално-правни разпоредби, вследствие на което неправомерно и в несъответствие с целта на закона семейството, отглеждащо дете с трайно увреждане е било лишено от полагащото се подпомагане за част от миналия период.

В този смисъл е константната практика на Върховния Административен съд.

Това налага отмяна на оспорената заповед и изпращане на административната преписка за ново произнасяне съобразно дадените по-горе указания по прилагане и тълкуване на закона. Съдебното решение на административния съд е окончателно съгласно чл. 10 ал.6 ЗСПД (нова – ДВ- бр. 77/2018г., в сила от 01.01.2019г.) и не подлежи на касационен контрол от ВАС. Затова на осн. чл. 174 АПК следва да се определи 14-дневен срок за произнасяне по заявлението, считано от датата на получаване на настоящото съдебно решение.

При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.1 АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски в размер на платената д.т. от 10 лв. за образуване на съдебното производство.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-ЕН /9646/13.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен за ново произнасяне по Заявление-декларация Вх. № ЗСПД/Д/ЕН-9646/06.11.2018г. на Д.С.П. *** за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение, в 14-дневен срок от получаване на решението.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен да заплати на Д.С.П. *** направените деловодни разноски в размер на 10 лв., представляващи държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :/п/