Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр.Плевен, 01.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №1174 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Производството по делото е образувано по жалба от Я.Г.Н.
***, чрез адв.О.Л. от АК-Плевен, против Решение №2153-14-86/16.11.2018г. на
Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена нейна жалба
вх.№1012-14-73/24.10.2018г. и е потвърдено Разпореждане
№2170-14-110#21/26.09.2018г. на Ръководител ПО като правилно и законосъобразно.
В жалбата се сочи, че оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни. Твърди се, че в
административното производство няма спор по отношение на обстоятелството, че Н.
е навършила необходимата възраст от 60години и 10месеца, с което е изпълнила
предпоставката по чл.68 ал.1 от КСО, както и че има установен осигурителен
стаж, придобит в Република България от 1година, 4 месеца, 1ден; от
Великобритания – 7години, 8месеца, 18дни; и от Израел – 4години, 11месеца. Счита
за неправилен отказът на административния орган, мотивиран с това, че при
изчисляване на осигурителния стаж следва да се сумира или т.нар.български и
английски осигурителен стаж, или български и израелски осигурителен стаж, но не
и сбора между трите. Счита се, че в противоречие с материалния закон се прилага
алтернативност на два акта със задължителен нормативен характер, а именно
Спогодбата между България и Държавата Израел и Регламент ЕО 883 от 29 април
2004г., чието прилагане е поставено в условията на кумулативност. Сочи се, че
Спогодбата като двустранен международен договор не може да предвижда уреждане
на отношения с други субекти, извън подписалите я страни, поради което не може
да се очаква, че в нея ще се регламентират присъщи за вътрешния ред въпроси
като общото изчисляване на осигурителен стаж, в т.ч. и сумирането на натрупан
стаж извън България и Израел. Във връзка с приложението на Регламент ЕО 883 от
29 април 2004г. се сочи разпоредбата на чл.87 ал.2 от ПЗР. В заключение се
счита, че за упражняването на правата на Н. е от значение едновременно (сбора)
от придобития осигурителен стаж по вътрешното законодателство, по двустранната
спогодба с Израел, както и този признат по силата на Регламента, придобит в
държава-членка на ЕС. Моли се за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и
преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне и отпускане на лична
пенсия за ОСВ на Н.. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
От ответника по делото-Директорът на ТП на НОИ-Плевен не
е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващата не се явява,
представлява се от адв.Л., който моли жалбата да бъде уважена по изложените в
нея съображения. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява,
представлява се от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за
неоснователна. Счита, че правилно са тълкувани и приложени текстовете на двата
международни акта. Сочи, че нито в разпоредбите на Спогодбата с Израел, нито в
Регламент ЕО 883 е предвидена възможност за сумиране на стаж от трите държави.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си
по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата срещу Решение №2153-14-86/16.11.2018г. на
Директора на ТП на НОИ-Плевен е подадена от активно легитимирано лице, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт в законоустановения срок за
обжалване по чл.118 ал.1 от КСО пред компетентния съд и е процесуално допустима,
поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заявление
вх.№2170-14-110/02.11.2016г. до Директора на ТД на НОИ-Плевен Я.Г.Н. е поискала
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.1 и ал.2 вр. чл.9а
от КСО, като е посочила, че има осигурителен стаж придобит в Израел и Великобритания.
Към заявлението са приложени налични документи.
От Дирекция
„Европейски регламенти и международни договори“ при НОИ-София е изпратена
пенсионната преписка на Н., включително формуляр от компетентната израелска
институция и формуляр Е 205 UK-Удостоверение за осигурителни периоди във Великобритания.
Документите са приложени в превод на български език на л.47-51 от делото.
С Разпореждане
№2170-14-110#21/26.09.2018г. на
Ръководител ПО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на Я.Н.. В разпореждането е посочено, че в заявлението Н. декларира
периоди на осигуряване на територията на Израел и Великобритания, като с
формуляр от 29.07.2018г. компетентната израелска институция потвърждава
осигурителни периоди на територията на Израел за времето от 01.09.2002г. до
31.07.2007г. (04години, 11месеца, 00дни) и с формуляр от 01.05.2018г. Е 205 UK-Удостоверение за осигурителни периоди във Великобритания,
компетентната институция потвърждава осигурителен стаж за периоди
06.04.1971г.-04.07.1971г., 08.09.2007г.-05.04.2015г., 06.04.2016г.-01.11.2016г.
– до датата на заявлението (07години, 08месеца, 18дни). Посочено е още, че Н.
към 02.11.2016г. има навършена възраст от 61години, 03месеца, 25дни и придобит
осигурителен стаж: в България – 21години, 04месеца, 01дни; в Израел (от
05.09.2002г.) - 04години, 10месеца,
26дни; и във Великобритания - 07години, 08месеца,
18дни. Позовавайки се на чл.15 от Спогодбата между Република България и
Държавата Израел за социална сигурност и чл.6 и чл.50 от Регламент ЕО
883/2004г. от административния орган е прието, че нито в спогодбата, нито в
регламента е предвидена възможността за сумиране на стаж от трета държава. Посочено
е, че преценката на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да
бъде направена при сумиране само на български и израелски стаж въз основа на
Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност
или само на български и английски стаж въз основа на Регламент ЕО 883/2004г. Отразено
е, че общият осигурителен стаж в България и Израел е 26години, 02месеца, 27дни,
и недостигащ осигурителен стаж от 08години, 11месеца, 03дни; както и че общият
осигурителен стаж в България и Великобритания е 29години,00месеца, 19дни, и
недостигащ осигурителен стаж 06години, 01месеца, 11дни. Посочено е още, че по
отношение на Н. не може да бъде приложена разпоредбата на чл.9а от КСО, тъй
като недостигащият осигурителен стаж е повече от 5години.
В срока за
обжалване, е подадена жалба от Я.Н. срещу Разпореждане №2170-14-110#21/26.09.2018г. на Ръководител ПО с искане да бъде
отменено.
С Решение №2153-14-86/16.11.2018г. Директорът на ТП на
НОИ-Плевен е отхвърлил жалбата и е потвърдил Разпореждане
№2170-14-110#21/26.09.2018г., като е приел, че тъй като лицето е посочило в
заявлението за отпускане на пенсия, че има стаж в Израел и Великобритания се
прилагат разпоредбите на Регламент ЕО883/2004г. на Европейския парламент и на
съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социална сигурност,
както и Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност,
с които документи се регулират взаимоотношенията в областта на социалната
сигурност и задължителното (държавно)обществено осигуряване. Цитирайки
разпоредбите на чл.6 от Регламента и чл.15 т.2 от Спогодбата е приел, че в нито
един от двата документа е предвидена възможност за сумиране на стаж от трета
държава, поради което преценката за право на пенсия на Н. може да бъде
направена или при сумиране на български и английски или на български и
израелски стаж, но не и при съвкупност от български, израелски и английски
стаж. Посочил е, че при сумиране на
български и израелски стаж същият е недостатъчен за отпускане на пенсия, както
и при сумиране на български и английски стаж същият е недостатъчен за отпускане
на пенсия, като и в двата случая лицето не може да се възползва и от
разпоредбата на чл.9а ал.2 от КСО за закупуване на недостигащ осигурителен
стаж, тъй като недостигащият стаж е повече от 5 години. При тези мотиви,
органът е приел, че обжалваното разпореждане е правилно и лицето няма
необходимия осигурителен стаж съгласно чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от
КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение
№2153-14-86/16.11.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е издадено „За
директор“ при условията на заместване от Началник отдел „Административен“ при
ТП на НОИ-Плевен, съобразно Заповед №1016-40-691/10.06.2016г. на управителя на
НОИ (л.40) т.е. е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а
потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя,
време и място орган.
Оспореното
Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на
акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО.
Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3
от КСО. Спазени са административно-производствените правила при постановяване
на решението.
По отношение съответствието с материалния закон,
настоящият състав съобрази следното:
По делото няма спор относно фактите. Към датата на
подаване на заявлението Н. отговаря на изискуемата възраст от 60години и
10месеца, както и има български осигурителен стаж 21години,
04месеца, 01дни; в Израел - 04години, 11месеца и във Великобритания - 07години, 08месеца, 18дни. Стажът в Държавата Израел и във
Великобритания е доказан по делото с официални документи от компетентните
институции на двете държави.
Спорът е правен и се свежда до това дали административният
орган е следвало да зачете общо завършените осигурителни периоди в Република
България, Държавата Израел и Великобритания, за да определи дали Я.Н. има право
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
За да откаже
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.,
административният орган се е позовал на чл.15 т.2 от Спогодбата между Република
България и Държавата Израел и на чл.6 от Регламент ЕО883/2004г., като от
последните е направил извод, че в нито един от двата международни акта не е
предвидена възможност за сумиране на стаж от трета държава, поради което за Н.
следва да бъде сумиран или само български и английски стаж или само български и
израелски стаж, но не и съвкупност общо на български, английски и израелски
стаж.
Настоящият състав на съда не споделя този извод на
административния орган, като счита, че същият противоречи на материалния закон.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.37 ал.2 и ал.3 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, осигурителен стаж, придобит извън
страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на
социалното осигуряване, по който Република България е
страна. Този стаж се зачита след потвърждаването му по
установения ред от компетентната институция на съответната държава, като когато
осигурителният стаж,
придобит извън страната, съвпада с български осигурителен
стаж, той се зачита при спазване на
разпоредбите за приложимо законодателство на съответния
международен договор.
Доколкото Република България е държава-членка
на ЕС, по отношение зачитането на осигурителния стаж на Н., положен на
територията на Великобритания, приложение намират разпоредбите на Регламент ЕО883/2004г. на Европейския парламент и на
съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социална сигурност. А по отношение на стажа на територията на
Израел приложение намират правилата на Спогодбата между Република България и
Държавата Израел за социална сигурност.
Съгласно чл.2 т.1 от Регламент ЕО883/2004г.,
регламентът се прилага към граждани на
държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в
държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или
повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към
преживелите ги лица. В действителност, както е приел и административният орган, по отношение
периодите на осигуряване, според чл.6 от Регламента, когато правото на
обезщетения по законодателството на една държава-членка зависи от придобиването
на определени осигурителни периоди, то компетентната институция на тази
държава-членка зачита и осигурителните периоди, завършени съгласно
законодателството на всяка друга държава-членка, като основаният принцип на
Регламента е, че периодите се зачитат дотолкова, доколкото не се припокриват. Като
според чл.87 ал.2 от ПЗР на Регламента, всеки осигурителен период и, когато е
необходимо, всеки период на заетост, самостоятелна заетост или пребиваване,
завършен съгласно законодателството на държава-членка преди датата на прилагане
на настоящия регламент в съответната държава-членка, се зачита за определянето
на правата, придобити съгласно настоящия регламент.
Съгласно чл.3 от Спогодбата, в персоналния обхват на същата
са включени всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на
договарящите страни, както и други лица, чиито права произтичат от правата на
горепосочените лица. А по отношение периодите на осигуряване, съгласно чл.15
т.2 от Спогодбата, ако периодите на осигуряване, завършени в България, не са
достатъчни за правото на пенсия, българската институция взема предвид до
необходимия размер периоди на осигуряване, завършени по израелското
законодателство, доколкото те не съвпадат. Като според чл.34 т.2, при
определяне на правото на обезщетения според спогодбата се взема предвид
всякакъв осигурителен период, завършен преди влизането в сила на тази спогодба.
Следва да се посочи, че целта на
международните договори и европейските
регламенти за социална сигурност е да
гарантират взаимно правата на своите граждани в цитираната сфера, като при
липса на такива международни актове не е налице правно основание за признаване
на тези права, включително и в областта на пенсионното осигуряване.
От изложеното по-горе, според настоящия състав се
налага извода, че всеки един от тези международни акта урежда отношенията на
страните по тях и намира пряко приложение по отношение на гражданите на тези
страни, но няма забрана в националното законодателство по отношение на лице,
спрямо което се прилагат и двата международни акта, разпоредбите им да бъдат
приложени в условията на кумулативност, а не на алтернативност, както е приел
административния орган. Иначе казано, според съда, за упражняване на правото на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от
Я.Н. следва да бъде сумиран общо придобитият осигурителен стаж от
Република България, от Държавата Израел и от Великобритания, при условие че
периодите не се дублират, както е в случая. По този начин и при това тълкуване
на нормите, ще бъдат предотвратени възможните
негативни последици от упражняването на правото на труд от работниците
мигранти, които са правили вноски към различни схеми за социална сигурност, и
следователно да им даде правна сигурност, че ще запазят правата си на пенсия,
произтичащи от вноските им в пенсионни схеми така, както работник, който не е
упражнил правото си на труд извън границите на Република България.
Ето защо, оспореното решение на Директора на ТП на
НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени, като
делото като преписка следва да бъде върнато на пенсионния орган за ново
произнасяне по заявлението на Н. за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като при определяне на осигурителния стаж на лицето се сумира
общо придобитият и доказан с официални документи осигурителен стаж от Република
България, Държавата Израел и Великобритания, и се извърши преценка дали Н.
отговаря на изискванията на чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО, респ. дали може да се
възползва от разпоредбата на чл.9а ал.2 от КСО.
Воден от горното, съдът намира, че
оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него
разпореждане са издадени при неправилно приложение на материалния закон, поради
което жалбата на Н. следва да бъде уважена.
При този изход на делото и своевременно направеното
искане от страна пълномощника на оспорващата за присъждане на разноски, съдът
намира, че ТП на НОИ-Плевен следва да бъде осъдено да заплати в полза на Я.Н. направените
по делото разноски в размер на 480лева, представляващи договорено и заплатено
възнаграждение за един адвокат, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК и
доказателства към него.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №2153-14-86/16.11.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и
потвърденото с него Разпореждане №2170-14-110#21/26.09.2018г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Плевен.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ-Плевен за ново произнасяне по Заявление вх.№2170-14-110/02.11.2016г. подадено от Я.Г.Н.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.1 и
ал.2 вр. чл.9а от КСО, при съобразяване с мотивите по тълкуването и прилагането
на материалния закон, направени в настоящето решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален
осигурителен институт-Плевен да заплати в полза на Я.Г.Н. ***, ЕГН:**********, направените
по делото разноски в размер на 480.00лева /четиристотин и осемдесет лева/.
Решението може да се оспори с касационна жалба чрез
Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните. СЪДИЯ:
/п/