Р Е Ш Е Н И Е
№ 456
гр. Плевен,
04.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, IІ
състав, в публично
заседание на трети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при секретаря Бранимира Монова,
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1172 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Производството
е образувано по жалба на К.П.С., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Е.П. от
САК, против заповед № 18-0374-000278/11.11.2018 г. на Началник РУ- Червен бряг
към ОД на МВР- Плевен, за наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Излагат се доводи, че лицето съставило акта за
установяване на твърдяното административното нарушение не е компетентно да
съставя подобен акт, тъй като не става ясно каква е неговата материалноправна и
териториална компетентност. Сочи се, че актът, въз основа на
който е издадена обжалваната заповед е съставен в присъствието единствено на
свидетели, които са колеги на актосъставителя, а именно полицейски служители, което
е съществено процесуално нарушение, опорочаващо съставения акт. На следващо
място се излагат твърдения, че наложеното наказание, изразяващо се в посочената
принудителна административна мярка е прекалено тежко. При неговото налагане не
е съобразено обстоятелството, че на жалбоподателя му се налага редовно да
управлява автомобила, тъй като същият му е
необходим за изпълнение на служебни ангажименти. Излагат се твърдения,
че оправомощеният орган е следвало да
направи задълбочена, всестранна и пълна проверка преди да наложи тази толкова
тежка принудителна административна мярка. Навеждат се доводи, че не е доказано,
че изложените в наказателното постановление фактически твърдения отговарят на
действителното положение. Твърди се, че в случая става дума за липса на яснота относно
резултатите, които са отчетени за точната концентрация на наркотични вещества, тъй
като е направена проверка с техническо средство - дрегер, а след това е издаден
и талон за медицинско изследване. След като е отчел в заповедта резултатите от
дрегера остава неясно защо административният орган е издал талон за медицинско
изследване след като приема резултатите от дрегера. Сочи се, че не са посочени доказателствата,
които потвърждават извършването на нарушението. В заключение се прави искане да бъде отменена обжалваната заповед със
законните от това последици.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответникът не се представлява и не ангажира
становище по основателността на жалбата.
След
запознаване със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и
съобразяване становищата на страните, съдът намира за установено следното :
Жалбата
е подадена в законен срок, от процесуално легитимирано лице и е подсъдна на
Административен съд- Плевен.
С
обжалваната заповед е наложена на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“, по отношение на К.П.С. от гр. Ч.
Бряг. От обстоятелствената част на заповедта е видно, че на 11.11.2018 г. със
съставянето на АУАН серия Д, № 788422/11.11.2018 г. е установено, че
жалбоподателят е управлявал в гр. Червен бряг
МПС - л.а. „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“
с ***, след употреба на наркотични вещества /СОС/ кокаин измерен /установен/ с
дрегчек 3000 /анализатор/. Издаден талон за медицинско изследване № 0001877,
както и че не е носил свидетелство за регистрация на МПС, с което нарушил чл. 5,
ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
По
делото е представен АУАН серия Д, бл.№. 788422/11.11.2018 г. Ответникът е представил
Заповед № 316з- 1612/19.05.2017 г. Директор ОД на МВР с която се установява
компетентността на административния орган, издал оспорената заповед, заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР, удостоверяваща компетентността на свидетеля
Л.Ц.В. да съставя АУАН по ЗДвП и ППЗДвП.
В делото
са приети и приложени представените от писмени доказателства - копие от АУАН, Заповед
№ 316з- 1612/19.05.2017 г. Директор ОД на МВР, заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на МВР.
В хода
на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят Л. Ц.В. и свидетелят при установяване на нарушението и
съставяне на АУАН С.В.Д., чиито показания възпроизвеждат обстоятелствата, описани
в АУАН и възпроизведени оспорената
заповед.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице, което има интерес
от оспорването.
Разгледана
по същество е неоснователна.
По
смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите
ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и съгласно чл. 171, ал. 5 обжалването ѝ е по реда на
АПК. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира
в мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
Конкретно,
компетентността на издателя на заповедта е обоснована с представената заповед №
316з-1612/19.05.2017 година на директора на ОД на МВР –Плевен /л. 30/. Компетентността
на актосъставителя Л.Ц.В. да съставя АУАН по ЗДвП и ППЗДвП е обоснована с
представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР /л. 52/.
Предвид горното са неоснователни оплакванията на жалбоподателя за
некомпетентност на наказващия орган, на актосъставителя, както и за липса
на материална и териториална
компетентност за съставянето на процесната заповед.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. При
издаването ѝ не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи
нейната отмяна.
Основанието
за налагане на ПАМ по оспорената заповед е разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.“б“
от ЗДвП, а именно: „който
управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174,
ал. 4 установените стойности са определящи;
Доколкото
горното обстоятелство е установено с писмено доказателство, съставляващо
официален документ, който не е оспорен от жалбоподателя и неговия процесуален
представител, то съдът счита за доказано наличието на фактическото и правно
основание за издаване на оспорената заповед. Следва да се има предвид, че ПАМ
не съставлява санкция, поради което обстоятелствата дали при съставяне на АУАН
са допуснати процесуални нарушения, респ. дали същите съставляват основание за
отмяна на наложена санкция, са без значение за решаване на правния спор. Както
бе посочено по-горе в настоящето решение, принудителните административни мерки
се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения по този закон. Въпросът с отговорността на водача за допуснатото
нарушение, респ. установено ли е то по надлежен ред и по безспорен начин, ще се
реши в рамките на друго производство, в случая наказателно такова. За издаване
на оспорената заповед е необходимо наличие на конкретни законови предпоставки,
каквито в случая са установени и доказани с АУАН, а жалбоподателят не е оспорил обстоятелството,
че на посочената в заповедта дата и място е управлявал МПС. Констатациите в
АУАН се потвърждават и от показанията на свидетелите В. и Д.. В хода на
съдебното производство не са събрани други относими към предмета на доказване
доказателства, които да противоречат на обсъдената по- горе доказателствена
съвкупност. Налице са законовите предпоставки на 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП.
Следователно
оспорената ЗППАМ е законосъобразна, жалбата срещу тази заповед е неоснователна
и следва да се отхвърли.
Ето защо
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Административен съд – Плевен,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на К.П.С., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Е.П. от САК,
против заповед № 18-0374-000278/11.11.2018 г. на Началник РУ- Червен бряг към
ОД на МВР- Плевен, за наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване - чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.