Р E Ш Е Н И Е

176

гр.Плевен, 29.03.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                         

                        Председател: Елка Братоева

                                                                            Членове: Цветелина Кънева

                                                                                           Снежина И.

Като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 169 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №1003/27.12.2018г., постановено по НАХД №2734 по описа за 2018г. на Районен съд Плевен, е отменено Наказателно постановление №15-0000104 от 06.02.2015г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен, с което на „Корадо 6“ ЕООД гр.Плевен, представлявано от Р.П., на основание чл.416 ал.5 от КТ вр. чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лева, за извършено нарушение на чл.63 ал.1 и ал.2 и чл.4 ал.3 от Наредба №5 за съдържанието и реда на изпращане на уведомлението по чл.62 ал.4 от КТ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, чрез юрисконсулт Р.И., в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Счита се, че решението на районния съд е постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва се, че нарушението е установено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ по безспорен начин, като е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Счита се, че районният съд не прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Сочи се, че датата на извършване на нарушението, както и районният съд счита, е 13.01.2015 г., съгласно Тълкувателно решение № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, като сроковете за образуване на АНП са давностни и абсолютната погасителна давност на административнонаказателното преследване по смисъла на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението. Счита се, че неправилно районният съд е счел, че е налице основание за отмяна на процесното НП, тъй като е изтекла абсолютната давност за търсене на административнонаказателна отговорност. Моли се решението да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление.  

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава становище, че касационната жалба е основателна, поради което решението на районния съд да бъде отменено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на „Корадо 6“ ЕООД за това, че при извършена проверка на 06.01.2015г. в 13:15часа в обект механа „Навеса“, намиращ се в гр.Плевен, ул.“Цанко Церковски“ №18, е констатирано нарушение на трудовото законодателство, установено и при проверка по документи на 13.01.2015г. в офиса на ДИТ-Плевен, а именно: Работодателят „Корадо 6“ ЕООД, стопанисващ обекта, е допуснал до работа на 06.01.2015г. в 13:15часа лицето Л. Д. П., изпълняващ длъжността сервитьор, преди да му предостави удостоверение-справка от ТД на НАП, като трудовият договор с лицето е сключен на 06.01.2015г., справката е от 07.01.2015г. Констатираното нарушение е квалифицирано по чл.63 ал.1 и ал.2 от КТ и чл.4 ал.3 от Наредба №5 за съдържанието и реда на изпращане на уведомлението по чл.62 ал.4 от КТ.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че е изтекла давността за изпълнение на наложеното наказание по вина изцяло на административно-наказващия орган. Посочил е, че нарушението е било извършено на 13.01.2015г., а НП е издадено на 06.02.2015г., като е връчено едва три години и осем месеца по-късно – на 10.10.2018г. Съдът прави анализ на разпоредбите на чл.34 и чл.82 от ЗАНН, като приема, че поради липса на уредба в закона и на основание чл.11 от ЗАНН се прилага давността по чл.80 ал.1 т.5 от НК. Счел е, че датата на извършване на нарушението е 13.01.2015г. и от този момент е изтекла  абсолютната давност от три години по чл.80 ал.1 т.5 от НК, а именно на 13.01.2018г., когато все още не е било връчено НП.

Решението е правилно като краен резултат.

На първо място следва да се посочи, че датата на извършване на нарушението е 06.01.2015г., когато лицето е допуснато до работа, без да му се предостави удостоверение-справка от ТД на НАП, а не както е приел районния съд – 13.01.2015г.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. постановено по тълк. дело № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи  предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното  си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява  наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на  същото тълкувателно постановление изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX-та от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение  наказание.

За извършване на описаното в наказателното постановление нарушение, както към момента на извършването му, така и към настоящия момент законодателят предвижда налагане на административно наказание „имуществена санкция“, респ. „глоба“. Съгласно приложимата към настоящия случай  разпоредба  на чл.80, ал.1, т.5 от НК  наказателното преследване се изключва по давност  ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал.3 от същия н.а., независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на посочените по-горе норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на  чл.80, ал.1 от НК /обикновена давност/.

В конкретния случай, деянието е довършено на датата на която е извършено – 06.01.2015г., установено е на 06.01.2015г., АУАН е съставен на 13.01.2015г.,  а  НП е издадено на 06.02.2015г. Следователно отнесена към датата на довършване на твърдяното нарушение - 06.01.2015г.  абсолютната погасителна давност /четири години и половина/  изтича на 06.07.2019г.  Ето защо настоящият съдебен състав намира, че  към настоящият момент  не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК, както е приел районния съд.

Налице са обаче предпоставките за отмяна на наказателното постановление, поради изтекла обикновена давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК. Това е така, тъй като от датата на издаване на наказателното постановление на 06.02.2015г., от който момент давността последно е била прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок, до датата на връчването на наказателното постановление на санкционираното лице – 10.10.2018г., е изтекъл срок по-голям от три годишния (3години и 8 месеца), предвиден в чл.80 ал.1 т.5 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН и в този период не са били предприети никакви действия от надлежните органи спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, т.е. обикновената погасителна давност за административнонаказателно преследване е била изтекла още на 06.02.2018г. Не е прекъсване на давността връчването на наказателното постановление, тъй като същото е извършено след изтичане на срока по чл.80 ал.1 т.5 от НК. Ето защо решението като правилно по резултат, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1003 от 27.12.2018 г., постановено по НАХД № 2734 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.