Р E Ш Е Н И Е
№ 143
гр. Плевен, 21.03.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, първи касационен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и
първи март две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 168 по описа на Административен съд -
Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1002 от 27.12.2018 г., постановено по анд № 2735/2018
г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 15-0000105 от 06.02.2015
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, с което на „Корадо
6“ ЕООД, гр. Плевен, с ЕИК 203286719, със седалище и адрес на управление – гр. ***, *** жк „***, представлявано от Р.В.П., на основание
чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 1500.00 лева за нарушение на чл. 63, ал. 1 и
ал. 2 от КТ за това, че дружеството, в качеството на работодател, е допуснало
до работа през месец декември
Срещу постановеното решение е подадена касационна
жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, чрез юрк. Р.И., в която моли
съда да отмени оспореното решение като
неправилно, постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и
процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства и
вместо него да постанови друго, с което да потвърди издаденото НП. Твърди, че нарушението е установено от контролните органи
на Дирекция „Инспекция по труда“ по безспорен начин. Налице е единство в
описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация.
Счита, че районният съд не е направил задълбочен анализ на всички факти и
обстоятелства по делото. Твърди, че абсолютната погасителна давност за
административнонаказателното преследване по смисъла на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е четири години и
половина, считано от датата на извършване на нарушението, поради което изводът
на РС, че е изтекла абсолютната давност за търсене на
административнонаказателна отговорност, е неправилен.
Ответникът по касационната жалба – „Корадо 6“ ЕООД
чрез представляващ Р.В.П., на който е изпратен препис от касационната жалба и е
дадена възможност за писмен отговор, в указания от съда срок не е депозирал
писмено становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Плевен е депозирала подробно
писмено заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
„Корадо 6“ ЕООД е съставен АУАН от инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ -
Плевен за това, че дружеството, в качеството на работодател, е допуснало до
работа през месец декември 2014 г. – 02.12.2014 г., в механа „Навеса“,
находяща се в гр.Плевен, ул „Цанко Церковски“ №18, съгласно ТД № 9 от
02.12.2014 г., лицето Р.Д. Н., с ЕГН: **********, без да й предостави преди да
е постъпила на работа, двустранно подписан трудов договор и уведомление – справка от ТД на НАП
по чл. 62, ал. 3 от КТ, което е нарушение на чл.62, ал.1 и ал. 2 от КТ. Въз
основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление № 15-0000105 от 06.02.2015 г. от
Директора на Дирекция „ИТ“-Плевен с което при идентичност на фактическото
описание и правната квалификация на нарушението, на дружеството – работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5,
във вр. с чл.414, ал.3 от КТ. Съдът приел, че така установената фактическа обстановка
се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя М. А.– свидетел при установяване на нарушението и при съставяне
на акта, чиито показания съдът кредитирал с доверие като последователни,
безпротиворечиви, логични и от присъединените на основание чл.283 от
НПК писмени доказателства. Съдът изложил мотиви, че дружеството е привлечено
към административно наказателна отговорност за нарушение на разпоредбата
на чл. 63, ал. 1, във връзка с ал. 2 от КТ, съдържаща забрана за
работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал. 1 – екземпляр от сключения трудов договор,
подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от ТД на НАП, като за това деяние е санкциониран на основание чл.
414, ал. 3 от КТ. Съдът направил извод, че посочената като нарушена разпоредба предполага
да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да
е изпратено уведомление до ТД на НАП. Съдът приел обаче за безспорно
установено, че към момента на проверката такъв трудов договор не е бил сключен
между страните, съответно към момента на установяване на нарушението
/проверката/ – 13.01.2015 година, не е налице и съответно направено
уведомление, представляващо задължение на работодателя, произтичащо от сключен
трудов договор. За работодателя е било практически невъзможно да предостави
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ на лицето, заварено да полага
труд, поради обективното му несъществуване преди тази дата. Според РС описаното
нарушение е несъставомерно, т.к. съставът на нарушението, за което дружеството
е санкционирано, не е осъществен.
На следващо място съдът счел, че е изтекла давността
за изпълнение на наложеното наказание. Приел, че нарушението е било извършено
на 13.01.2015г. Наказателното
постановление е издадено на 06.02.2015г., а е редовно връчено едва почти 3
години и 8 месеца по-късно – на 10.10.2018 г. Съдът се позовал на разпоредбата
на чл.81, ал.3 от НК, според която, независимо
от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
чл.80 от НК. С оглед вида на наложеното в случая наказание – глоба, съдът
счел за приложима в случая хипотезата на
чл.80, ал.1, т.5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Констатирал, че
в случая административно-наказателното преследване е възбудено в срок, но
наказателното постановление е връчено едва на 10.10.2018г., а съобразно чл.81,
ал.3, във вр. чл.80, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК, като този срок започва
да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК, от довършване на деянието. В конкретния
случай, то е довършено на датата, на която е извършено – 13.01.2015г. Абсолютната
давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е три години съгласно
приложимата редакция на чл.80, ал.1, т.5 от НК и изтича на 13.01.2018г.,
като към този момент наказателното постановление не е било връчено. Съдът
направил извод, че след като е налице изтекла давност, която е обстоятелство,
изключващо административно-наказателната отговорност, наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Според касационната инстанция оспореното решение е
правилно.
Правилен и обоснован на събраните по делото
доказателства е изводът на въззивния съд, че към момента на проверката трудов
договор не е бил сключен между страните, съответно не е налице и съответно
направено уведомление, представляващо задължение на работодателя, произтичащо
от сключен трудов договор. Действително, на л.6 от делото е приложен трудов
договор №9/2.12.2014 год. със страни „Корадо 6“ ЕООД Плевен и Р. Д. Н., но този
трудов договор не е бил подписан от една от страните по него-работникът
Николова. Затова според настоящия състав на съда , при липса на подпис на една
от страните по договора, трудово правоотношение между тях не е възникнало, т.е.
не е налице сключен и действащ трудов договор, който да поражда права и
задължения за всяка от страните по него, в т.ч. задължение на работодателя да
го регистрира и да предостави копие от него и от регистрираното уведомление на
насрещната страна. Защото, макар и да няма легална дефиниция в КТ за трудов договор, то от разпоредбите относно
неговото сключване, форма и съдържание се извежда извод, че трудовото
правоотношение е двустранно-то винаги възниква между две страни-работника или
служителя и работодателя, за които, за да възникнат насрещни задължения и с
оглед разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, договорът следва да се изготви в
писмена форма и да се подпише и от двете страни. Писмената форма не е само
такава за доказване, а и за действителност на трудовия договор. Затова той се
счита за сключен в момента , в който между страните е постигнато съгласие по
всички необходими негови условия и е налице един завършен в надлежна форма
писмен акт, а завършването на фактическия му състав става именно с подписването
му и от двете страни, в противен случай той остава само един проект на договор,
а с подписването му от страните се валидира тяхната воля и се постига съгласие
по основното минимално необходимо
съдържание на договора.
При липса на надлежно сключен трудов договор съдът
съобрази следното:
Нормата на чл. 63, ал.
1 от КТ задължава работодателя да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. От друга страна, алинея
2 на същата норма предписва, че работодателят няма право да допуска на работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по предходната
алинея. Най-сетне, съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 на МТСП за съдържанието
и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ, работодателят е
длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа
копие на хартиен носител от завереното уведомление. Разписано е в цитираната
норма, че връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу
името му в справката за заверените уведомления.
В този смисъл, за да бъде
санкциониран работодателят за неспазване на нормата на чл. 63, ал. 1 и
ал. 2 от КТ, е необходимо на работника или служителя да не са предоставени,
както екземпляр от трудовия договор, така и копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3, заверено от съответната ТД на НАП. Санкционирането на „Корадо 6“ ЕООД на основание чл.63, ал.2 от КТ за това, че е допуснало до работа лице, без
да му е предоставил копие от трудовия договор и от уведомлението по чл. 62, ал.
3, следователно, предполага да е налице подписан трудов договор между
работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. Ето
защо, при липса на надлежно подписан и в този смисъл – валиден, съществуващ
трудов договор между страните , за дружеството не е възникнало задължение да
предостави на работника екземпляр от този договор, още по-малко уведомление,
тъй като с последното се уведомява за съществуването и сключването на трудов
договор, какъвто валиден, съществуващ между страните няма.
Аргумент в посока на извода, че
разпоредбата на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ може да послужи като основание за
ангажиране отговорността на работодателя само при наличен и съществуващ трудов
договор, се съдържа в самата нея-в ал.1 е посочено, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор, като самата
посочена като нарушена разпоредба поставя изискване договорът да е „подписан от
двете страни“. Ето защо, в хипотезата на прикрито чрез граждански или друг вид договор трудово правоотношение, или при липса
изобщо на някакъв сключен договор, настоящият състав на съда намира, че
работодателят е следвало да понесе отговорност по смисъла на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ-за това, че не е сключил с
работника трудов договор в писмена форма. А че е работникът е предоставял
работната си сила и е престирал труд по
трудово правоотношение, се доказва от
приложения по делото график за работното време за месец декември 2014
год. на л.25 от делото на РС, утвърден от самия работодател с подпис и печат, в
който график Н. фигурира. Отговорността на дружеството по чл.62, ал.1 във
връзка с чл.1, ал.2 от КТ обаче не е била ангажирана, вместо това е била
ангажирана тази по чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 вр.
ал.1 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно –наличие на сключен и подписан трудов договор, който
единствено не е бил предоставен на работника преди започване на фактическото
изпълнение на трудовите функции. При липса на такива фактически данни, а
напротив-при безспорна установеност на липса на сключен трудов договор към
датата на проверката, незаконосъобразно е
наложено административно наказание на дружеството за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
Правилен е и другият извод, обосновал отмяна на
оспореното НП-за изтичане на предвидената от закона давност за наказателно
преследване.
Институтът на погасителната давност, регламентиран в
ЗАНН, е редуциран до сроковете в чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване
на НП. Не е налице, обаче правна регламентация на
института на абсолютната погасителна давност. Съгласно Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по Тълкувателно д. № 1/2014 г., ОСНК
и ОСС на ІІ-ра колегия на ВАС уредбата, относно погасяване на наказателното преследване
по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в
административно наказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съгласно която по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на
общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда
друго.
От мотивите на Тълкувателното
постановление, става ясно, че нормите на НК са приложими не само относно
абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване. Това е
така, тъй като нормата на чл. 34 ЗАНН урежда единствено сроковете за съставяне
на акт и издаване на наказателно постановление, но не и срок, в който да приключи
административно наказателното производство с влязъл в сила правораздавателен
акт.
Погасителната давност ограничава във
времето възможността на държавата, чрез съответния компетентен орган да
реализира с влязъл в сила акт наказателната (в частност административно
наказателната) отговорност на дееца.
Давността за преследване започва от деня,
в който е довършено престъплението/нарушението/чл. 80, ал.3 от НК. Съгласно
чл.80, ал.1 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то
не е възбудено в продължение на: 1.двадесет години за деяния, наказуеми с
доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, и 35 години за убийство на две
или повече лица; 2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от
свобода повече от десет години; 3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване
от свобода повече от три години; 4. пет години за деяние, наказуемо с лишаване
от свобода повече от една година, и 5. три години за всички останали случаи. Давността за преследване започва от
довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е
извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато,
както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им., и тече до
реализирането на наказателната / административно наказателната отговорност на
дееца с влязъл в сила акт.
Нито АУАН, нито НП са окончателни актове, в действителност те засягат междинни етапи от
производството и по същество са действия, които прекъсват обикновената давност,
за извършването на които в чл. 34 от ЗАНН са установени специални давностни
срокове. Аргумент в тази посока е разпоредбата на чл.81, ал.2 от НК. Със
съставянето на АУАН и с издаването на наказателно постановление действията на
държавата по реализиране административно наказателната отговорност на дееца НЕ
са завършени, доколкото издаденото НП, подлежи на връчване, като предпоставка
за упражняване правото на жалба и предизвикване на съдебен контрол спрямо него,
предпоставящ влизането му в сила. По отношение на връчването, специален
давностен срок в ЗАНН не е предвиден, поради което субсидиарно приложение
намира срокът на обикновената давност по НК. Приемането на обратната теза–че в
административно наказателното производство разпоредбите на НК, относно
обикновената погасителна давност са неприложими, би означавало извършителят на
административно нарушение да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от
извършител на престъпление, което е лишено от правна логика. В този смисъл
следва да се приеме, че сроковете по чл. 34 ЗАНН, НЕ изключват приложението на
институтите на давността за преследване по НК в т. ч. и обикновената давност за преследване.
Предвид изложеното и по силата на нормата на чл. 11 от ЗАНН в конкретния казус от гледна
точка предвиденото за административното нарушение наказание, е приложим срокът
по чл. 80, ал.1, т.5 от НК - три години за всички останали случаи. Датата на нарушението е началният момент, в който по
отношение на същото започва да тече както обикновеният, така и абсолютният давностен срок за наказателно преследване. Видно е от обстоятелствената част на АУАН и
НП, че работодателят е наказан затова,
че е допуснал до работа през месец декември 2014 год.-от 2.12.2014 год. лицето Р. Н.съгласно ТД №9/2.12.2014 год., преди да й предостави
екземпляр от сключения трудов договор и уведомление-справка от ТД на НАП по
чл.62, ал.3 от КТ. Т.е. нарушението се изразява в „допускане до работа“ на
определено лице, без същото да е получило от работодателя съответен комплект
документи. Допускането до работа е станало на 2.12.2014 год., поради и което , именно на
тази дата то се счита за извършено, а не както е приел РС-на дата 13.01.2015
год. Най-малко, защото по данните от делото, на тази дата (13.01.2015)
трудовият договор между страните вече е бил прекратен с приложената на л.23 от
делото на РС заповед, считано от 5.01.2015 год. Със съставянето на акт за
нарушение от 13.01.2015 год. и издаването на НП от 6.02.2015 год., давността по
чл.80, ал.1, т.5 е била прекъсната на основание чл.81, ал.2 от НК, след което
от 6.02.2015 год. (датата на издаване на НП) е започнала да тече нова давност.
Считано обаче от датата на издаване на НП-6.02.2015 год., в продължение на
повече от три години, НП не е било връчено на своя адресат. Същото е връчено на
10.10.2018 год., т.е. след три години и осем месеца, т.е. считано от датата на
издаване, до датата на връчване на НП, е изтекла обикновената давност за
наказателно преследване, предвидена в нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НК. При това положение и с оглед носената от АНО тежест на доказване
в административно наказателното производство, съдът приема, че действия,
прекъсващи течащия в посочения интервал от време срок на давността НЕ са
извършени, поради което в случая се явява неприложим института на абсолютната
преследвателна давност, до какъвто правилен
извод е достигнал и решаващият състав
на РС-Плевен. При тези обстоятелства, изтеклата към 6.02.2018 год. тригодишна давност за преследване по чл. 80,
ал.1, т.5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, има за последица отпадане на възможността
спрямо сочения като нарушител да може да бъде завършено започналото
административно наказателно преследване с реализиране на отговорността му за
евентуално извършеното административно нарушение.
Ето защо оспореното решение, в което са направени
същите изводи, като валидно, допустимо и правилно , следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1002 от 27.12.2018 г., постановено по анд № 2735/2018
г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.