Р Е Ш Е Н И Е

№ 367

гр. Плевен, 28 юни 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 1167/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл.3 и чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. с чл. 3 от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/.

Образувано е по искова молба /ИМ/ от А.Ю.Ю., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора- Плевен, с която е предявен иск против ГД „ИН“- София, за обезщетение в размер на 100 000 лв. за причинени неимуществени вреди по време на пребиваването на ищеца в ОЗСА /изписано ОССА/ гр.Плевен, находящо се към 2011г. на 5-ти етаж на ОД на МВР- Плевен, през периода от 25.12.2011г. до преместването на ищеца в ОЗ гр.Плевен. Посочена е цена на иска в размер на 100 000 лв.

С определение № 211/04.02.2019г. съдът е предоставил на ищеца правна помощ, освободил го е от заплащане на държавна такса и е оставил без движение исковата молба, като е дал конкретни указания за уточняването ѝ.

В изпълнение на горното определение служебно назначеният адвокат Р. *** е депозирал от името на доверителя си искова молба против ГДИН- София, с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. чл.3 от ЗИНЗС, чл.124 ГПК, чл.45, ал.1; чл.51, ал.1 и чл.52 от ЗЗД, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 100 000 /сто хиляди/ лв. в полза на ищеца, за обезщетяване на причинените му през периода 25.12.2011г.- 11.03.2012г. по време на задържането му в ОЗСА- Плевен неимуществени вреди, в следствие на претърпени болка, страдание, уплаха, унижение, стрес, психично разстройство и уронване на човешкото му достойнство.

В първото по делото съдебно заседание е направено уточнениена периода на претенцията, а именно от 20.12.2011г. до 16.03.2012 г.

Конкретно са изложени оплаквания, че през посочения в ИМ период на ищеца не са били осигурявани престой на открито по един час в денонощието, чист въздух и полагащата се площ от 4 кв.м. Не е осигурявана течаща вода 24 часа в денонощието, време и място за тренировка, както и 24 часов достъп до тоалетна. Твърди се, че при извършвани претърсвания /наречени тараш/ ищецът е принуждаван да се съблича чисто гол. Сочи се още, че не е била осигурена баня за къпане и поддържане на хигиена два пъти седмично, не е осигурен достъп до дневна слънчева светлина, както и полагащата се такава изкуствена. На стените на ареста била положена мазилка с остри камъчета, което не е позволявало на ищеца да се обляга на нея, а по време на сън се събуждал при допир със стената, вследствие на убождания, което му причинявало тормоз и не му позволявало да спи спокойно. Твърди се, че през посочения в ИМ период не е било осигурявано полагащото се време за свиждане с близки и приятели, което е прекъснало емоционалните контакти на лишения от свобода с тях. В килията не са били налични маса за хранене, поради което ищецът бил принуден да се храни прав и бързо „като животно“. Не му е била осигурена библиотека и законите на Република България, както и дрехи, обувки, самобръсначки, сапун, четка и паста за зъби и др. принадлежности за поддържане на личната хигиена. Излагат се и твърдения, че не са били осигурени чисти чаршафи, дюшек, възглавница, калъфка, завивки и одеяла.

От ответника е постъпил писмен отговор, в който се оспорва предявената претенция. Излагат се доводи, че съобразно чл.154, ал.1 от ГПК вр. чл.144 АПК в тежест на ищеца е да докаже, че са налице незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, от които да са последвали вреди. Сочи се, че предявеният иск е недопустим и алтернативно, че е неоснователен. По отношение на твърдяната недопустимост се излагат доводи, че ако исковата претенция обхваща периода 25.11.2011 г.- 25.03.2012 г., то ищецът не е пребивавал в Ареста през този период, а от доказателствата по делото е видно, че същият е постъпил в ареста на 20.12.2011 г., а впоследствие е преведен в затвора Плевен на 16.03.2912 г. Алтернативно се развиват доводи за неоснователност на предявения иск и се прави възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД, поради което се прави искане да бъде отхвърлен така предявеният иск. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът се явява лично и със служебно назначеният адвокат Р.Х.. Поддържат предявения иск по изложените в него съображения. Прави уточнение на периода на предявения иск, който следва да се счита за предявен за времето от 20.12.2011г. до 16.03.2012 г.. Процесуалният представител на ищеца и излага доводи, че исковата претенция е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.

Адвокат Х. представя писмена защита, в която сочи, че в хода на производството са събрани безспорни доказателства в подкрепа на предявения иск, а именно, че ответникът не е спазил закона. Позовава се на представената по делото епикриза от СБАЛС- Ловеч, Психиатрично отделение, от която е видно, че по отношение на ищеца са установени разстройство в адаптацията, тежък депресивен епизод с психотонични симптоми, неадекватно поведение и в същата е вписано, че А.Ю. е намерен в подготовка на суицид /самоубийство/. Твърди, че от представена от ответника справка е видно, че на 20.12.2011г. А.Ю. ***, която е с площ 7,26 кв. м. В килията е пребивавало още едно лице. На 21.12.2011г. е преместен в килия № 5, където пребивавал до 28.12.2011 г. Тази килия също е с площ 7,26 кв.м. и в нея са се намирали още две лица. На 29.12.2011г. е преместен в килия № 10, която е с площ 7,26 кв.м. като в нея е бил с още двама задържани.На 07.01.2012 г. с постановление № 2423/2011г. от 06.01.2012 г. на ОП- Плевен е изпратен на лечение в СБАЛС- Ловеч, Психиатрично отделение, от където е върнат на 03.02.2012г. и е настанен в килия № 8, която е с площ 10,89 кв.м. с още четири задържани лица. В тази килия е останал до 16.03.2012г., на която дата е преведен в затвора Плевен. Процесуалният представител на ищеца твърди, че от справката се установява обстоятелството, че в килиите на Ареста- Плевен, който през периода, посочен в ИМ се е намирал на петия етаж в сградата на ОД на МВР- Плевен, не е имало тоалетни и течаща вода, а достъпът до дневна светлина се е осигурявал чрез капаци, изрязани във вратите на килиите. Позовава се на обстоятелството, че ответникът не е представил изисканите от съда справки и доказателства за наличие на баня, тоалетна, условия за физическа активност, осветеност на помещенията, режим на свиждане, условия за хранене, наличие на библиотека, осигуряване на облекло и тоалетни принадлежности, поради което прави искане съдът да приеме за доказани съответните факти, съобразно твърденията в ИМ. В заключение сочи, че по отношение на доверителя му са допуснати нарушения на законните му човешки права, вследствие на което ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия и е бил подложен на жестоко и нечовешко отношение, като всичко това е създало у него чувство на страх, незащитеност и малоценност, причинени са му безсъние, психично разстройство, душевна болка, страдание, уронено е било човешкото му достойнство, предвид което се претендира присъждане в негова полза на обезщетение в размер на 100 000 /сто хиляди/ лв. за периода от 20.12.2011г. до 16.03.2012г.

Алтернативно е посочено, че в случай на отхвърляне на така предявения иск от съда, процесуалният представител на ищеца прави възражение за прекомерност и неоснователност на претенцията за разноски на ответника.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П.П., която поддържа изложеното в представения по делото писмен отговор. Отново се позовава на изтекла погасителна давност, тъй като ищецът претендира обезщетение за периода, в който е бил задържан в Ареста- Плевен, който е изтекъл на 16.03.2012 г., поради което към датата на подаване на ИМ е изтекъл законовия 5 годишен давностен срок за предявяване на претенцията. Алтернативно твърди неоснователност и недоказаност на претенцията и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че предявеният иск е погасен по давност, поради което следва да бъде отхвърлен.

След като обсъди относимите към правния спор доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от изискана от съда справка по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС справка /л.113/ се установява, че ищецът А.Ю.Ю. е задържан на 20.12.2011г. и е бил настанен в ОЗСА- Плевен в килия № 9, която е с площ 7,26 кв. м. В килията е пребивавало още едно лице. На 21.12.2011г. е преместен в килия № 5, където пребивавал до 28.12.2011 г. Тази килия също е с площ 7,26 кв.м. и в нея са се намирали още две лица. На 29.12.2011г. е преместен в килия № 10, която е с площ 7,26 кв.м. като в нея е бил с още двама задържани. На 07.01.2012 г. с постановление № 2423/2011г. от 06.01.2012 г. на ОП- Плевен е изпратен на лечение в СБАЛС- Ловеч, Психиатрично отделение, от където е върнат на 03.02.2012г. и е настанен в килия № 8, която е с площ 10,89 кв.м. с още четири задържани лица. В тази килия е останал до 16.03.2012г., на която дата е преведен в затвора Плевен. От горната справка се установява обстоятелството, че в килиите на Ареста- Плевен, който през периода, посочен в ИМ се е намирал на петия етаж в сградата на ОД на МВР- Плевен, не е имало тоалетни и течаща вода, а достъпът до дневна светлина се е осигурявал чрез капаци, изрязани във вратите на килиите. Всяка килия е оборудвана с шкафчета, масичка и стол. В ареста не е имало библиотека, а на всяко задържано лице при постъпването му е предоставян постелъчен инвентар- дюшек, калъфка, възглавница, чаршаф и одеяло. Задържаните лица са хранени три пъти дневно в самите килии- закуска, обяд и вечера, с храна, предоставяне от затвора Плевен. Съгласно дневен график задържаните лица са извеждани четири пъти дневно до банята, умивалното и тоалетните и отделно при нужда по всяко време на денонощието, като къпането се е осигурявало минимум два пъти седмично. Свиждане на задържаните лица с техни близки се е провеждало всяка седмица, в сряда, след разрешение на съответните наблюдаващи прокурори и съгласно разпоредбите на ЗИНЗС. В горната справка не е предоставена поисканата от съда информация за осветеност на помещението, условия за физическа активност, осигуряване на облекло и тоалетни принадлежности, поради което и на основание чл.284, ал.3 пр.2 от ЗИНЗС, съдът приема за доказани съответните факти твърдени в ИМ, а именно, че килиите на ОЗСА- Плевен не са отговаряли на изискванията за осветеност, на задържаните не е предоставяна възможност за физическа активност, не им е осигурявано облекло и тоалетни принадлежности.

На л.95 е приложена приетата като писмено доказателство епикриза, издадена в периода на исковата претенция, от която е видна работна диагноза „тежък депресивен епизод с психотонични симптоми“. Останалите представени от ответника медицински документи не касаят здравословното състояние на ищеца през периода, посочен в ИМ.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Искът срещу ГДИН за процесния период от 20.12.2011г. до 16.03.2012 г./съобразно направеното уточнение в първото по делото заседание/ е подаден от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването му и на основание чл. 204, ал.4 от АПК е допустим за разглеждане. От посочената по- горе справка по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС и формуляр за досие /л.107-112/ е видно, че ищецът е бил задържан в ОЗСА- Плевен на 20.12.2011г., от където, без да е освобождаван, е преместван последователно в затвора Плевен на 16.03.2012 г., после в затвора Ловеч на 17.09.2016г. и на 28.04.2017г. е преместен отново в затвора Плевен, където и към настоящия момент изтърпява наказание лишаване от свобода. Предвид горното не са налице ограниченията на § 47 и § 48 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Законa за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.).

Неоснователно се явява и твърдението на ответника за недопустимост на исковата претенция, тъй като е налице различие в периода по ИМ, в сравнение с този, в който реално ищецът е бил задържан в ОЗСА- Плевен, тъй като съобразно допълнената ИМ /представена от служебния адвокат с оглед дадените указания за уточняване на иска,както и направеното уточнение в първото по делото съдебно заседание/ е предявена претенция за периода 20.12.2011г. до 16.03.2012 г., който съвпада с периода на пребиваването на ищеца в ОЗСА- Плевен.

Разгледан по същество, искът е частично основателен, но с оглед направеното възражение от ответника се явява погасен по давност.

Исковата претенция е предявена за период, в който не е била в сила разпоредба на  чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС /публикувана в ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г./. Несъмнено обаче е допустимо ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ. Съобразно критериите, установени в практиката на Европейския съд за правата на човека по чл. 3 от ЕКПЧ, за да бъде квалифицирано едно отношение като нарушение на забраната за нечовешко или унизително отношение, първо, то трябва да достигне минимално ниво на суровост, така че да доведе до действителна телесна повреда, силно физическо или психическо страдание. Второ, тези страдания и унижения трябва да надхвърлят неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщи на самото лишаване от свобода, като при преценката следва бъде приложен цялостен подход към условията на изтърпяване на наказанието и бъде отчетено тяхното кумулативно въздействие, като се има предвид, че финансовите и логистични затруднения на държавата да осигури условия, които не водят до нарушаване на забраната по чл. 3, не могат да изключат или намалят нейната отговорност.

Съдът намира, че по делото е доказано обстоятелството, че през периода 20.12.2011г. до 16.03.2012 г., в който ищецът е бил задържан в ОЗСА- Плевен, същият е бил поставян в неблагоприятни условия. От представената от ответника справка/л.113/, коментирана по- горе е видно, че ищецът е бил последователно настаняван в килии №№ 5,8,9 и 10, като три от килиите са били с площ от 7,26 кв.м, а килия № 8 е с площ 10, 89 кв.м. В килия № 9 ищецът е престоял един ден и е бил настанен с още едно лице. Във всички останали килии е пребивавал заедно с повече лица- от 2 до 4. В килия № 8, която е с най- голяма квадратура /10.89 кв.м./ е бил настанен с още 4 лица. При тези данни, предоставени от ответника, се установява, че при престоя на ищеца в ОЗСА, на същия не е била осигурена достатъчна жилищна площ. От същата справка безспорно се установява, че в килиите не е имало самостоятелен санитарен възел, както и течаща вода, поради което задържаните са били извеждани 4 пъти дневно за удовлетворяване на физиологичните си нужди, както и за поддържане на лична хигиена. Както бе посочено по- горе, ответникът не е предоставил доказателства за предоставяни на ищеца дрехи и тоалетни принадлежности за периода на задържането му, както и за обстоятелството да са осигурявани условия за физическа активност. Изрично е посочено, че в ареста не е имало библиотека. С оглед горното писмено доказателство съдът приема, че помещенията в ареста не са отговаряли и на изискванията за осветеност по смисъла на чл.113, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че в случая е налице нарушение по смисъла чл. 3 от ЕКЗПЧОС, но само за част от основанията, посочени в ИМ. Несъмнено през посочения в ИМ период ищецът е бил поставен в неблагоприятни в битово отношение условия, при които е търпял задържане под стража в ОЗСА- Плевен. При преценката си за основателността на претенцията, респ. размера на дължимото от ответника обезщетение, съдът следва да съобрази кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

В конкретния случай ищецът очевидно е бил поставен в неблагоприятни условия на изтърпяване на задържането под стража, което е довело до нарушения на чл.3 от ЕКЗПЧ. Същото е продължило в сравнително непродължителен период от време. Периодът от задържането на ищеца в ОЗСА- Плевен до превеждането му в затвора Плевен е по- малък от три месеца. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Самото осъждане има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване с характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер от 300 /триста / лева в полза на ищеца, поради което искът за разликата до претендирания от ищеца размер от 100 000 лв. се явява неоснователен и недоказан.

Съдът обаче намира, че искът е погасен по давност, в която насока е налице направено възражение от процесуалния представител на ответника с писмения отговор на ИМ и при устните състезания.

Касае се за производство за обезщетение по смисъла на дял трети, глава 11 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл.203, ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съобразно § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, поради което настоящият съд намира за приложими правилата за давността, съобразно ЗЗД и по конкретно чл.110, който предвижда погасяване на всички вземания, за които законът не предвижда друга давност, с изтичане на пет годишен срок. Съгласно тълкувателно решение №3/22.04.2005 год. по т.гр.дело №3/2004 г. на ОСГК на ВКС началният момент на погасителната давност за предявяване на искове за обезщетения от незаконосъобразни действия или бездействия на административния орган е момента на тяхното преустановяване,а видно от изложението в обстоятелствената част на исковата молба е, че се твърди поставяне на ищеца в неблагоприятни условия при задържането му под стража единствено за периода, в който същият е пребивавал в ОЗСА- Плевен, крайната дата на който според ИМ е 16.03.2012 г. Съдът приема, че твърдените нарушения на правата на ищеца в ОЗСА са преустановени с преместването му в затвора Плевен на 16.03.2012 г., поради което давността по смисъла на чл.110 от ЗЗД е изтекла през м. март 2017г., а искът, предмет на настоящето производство е предявен след изтичането ѝ, а именно на 14.12.2018 г. При тези съображение предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Настоящият съд намира горната претенция за неоснователна. Разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, която е идентична на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съдържа специални правила относно разноските при изцяло или частично уважен иск, поради което общите разпоредби на ГПК не намират приложение и юрисконсултско възнаграждение при отхвърляне на иска не следва да се присъжда.

Водим от изложените мотиви, Административен съд- Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявения иск от А.Ю.Ю., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора- Плевен, против ГДИН- София с посочено правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. чл.3 от ЗИНЗС, чл.124 ГПК, чл.45, ал.1; чл.51, ал.1 и чл.52 от ЗЗД, с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 100 000 /сто хиляди/ лв. в полза на ищеца, за обезщетяване на причинените му през периода от 20.12.2011г. до 16.03.2012 г. по време на задържането му в ОЗСА- Плевен неимуществени вреди, в следствие на претърпени болка, страдание, уплаха, унижение, стрес, психично разстройство и уронване на човешкото му достойнство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по административно дело № 1167 по описа на Административен съд -Плевен за 2018 г.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: