Р E Ш Е Н И Е

№ 683

гр.Плевен, 25.11.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, Втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Членове: 1.СНЕЖИНА ИВАНОВА

2. РАЛИЦА МАРИНСКА

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №1166/2019год. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

Депозирана е касационна жалба от П.Д.Д.,***, чрез адв. П.Г., против Решение №613/16.09.2019г. по НАХД№1431/2019г., по описа на Районен съд – Плевен, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №1314449 от 09.08.2016г. на ОД на МВР – Плевен, с който на жалбоподателя, на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Твърди се, че в случая е изтекла погасителната давност за налагане на административнонаказателна отговорност, тъй като ЕФ е връчен 2 години след като е извършено твърдяното нарушение. Посочва се, че давността за наказание глоба, е две години, като в случая няма доказателства за извършени действия, в този срок, от страна на административнонаказващия орган, които да прекъсват давността. Твърди се, че установената двугодишна давност по НК е изтекла. Твърди се също, че не изяснена фактическата обстановка дали на място на заснемане на твърдяното нарушение е имало поставен знак, обозначаващ участък от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение, чрез автоматизирани технически средства или системи, съобразно нормата на чл. 165 ал.2, т.8 от ЗДвП. Твърди се, че при постановяване на решението на ПлРС, е нарушен материалния закони и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че издаването на ЕФ е възможно само в случаите, в които съответните технически средства са позиционирани предварително, стационарно, със съответни предварителни обозначения за съществуването им и които средства работят на автоматичен режим, неналагащ непосредственото им обслужване от съответния контролен орган. Посочва се, че за всички останали случаи на използване на мобилни технически средства, нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, не важи и за констатираните нарушения важат общите правила по ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Твърди се, че в случая приложение намира ТР№1/26.02.2014г. по т.д.№ 1/2013г на ВАС. Твърди се, че в процесния случай, е използвана мобилна система за видеонаблюдение, при която има човешки фактор и присъствие на контролен орган, поради което е приложим общия ред и не са налице предпоставките по чл. 189, ал.4 от ЗДвП, за издаване на ЕФ, поради което, същия се явява незаконосъобразен само на това основание. Твърди се също, че в ЕФ липсват конкретен издател и дата на съставянето му. Твърди се също, че към датата на нарушението- 09.08.2016г, е съществувало законово изискване за поставяне на пътен знак Е24 и липсата на такъв е самостоятелно основание за отмяна.посочва се също, че по делото няма доказателства относно спазването на останалите изисквания на чл.7 от Наредба № 8121з-532/15.05.2015г. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да отмени изцяло ЕФ, серия К №1314449 от 09.08.2016г. на ОД на МВР – Плевен, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание на 05.11.2019г, касаторът П.Д.Д., р. пр, не се явява и не се представлява, като в писмена молба поддържа депозираната от него жалба.

Ответникът по касационната жалба, р. пр., представител не се явява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че решението на ПлРС е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение, ПлРС е потвърдил ЕФ серия К №1314449 от 09.08.2016г. на ОД на МВР – Плевен, въз основа на който, на жалбоподателя П.Д. е наложена глоба, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, в размер на 200лв. Въззивният съд е приел за установено, че на посочената дата- 09.08.2016г, в 12,58ч., на път Е 83 км. 89.2 Околовръстен път Плевен, с л.а. Мерцедес Ц270 ЦДИ, с рег.№ ******, собственост на П.Д., е извършено нарушение на скоростта, като при разрешена скорост от 90 км/ч, е установена скорост от 124 км/ч., чрез автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C. В мотивите си, въззивният съд е приел, че факта на извършване на описаното в процесния ЕФ нарушение, се установява от събраните по делото писмени доказателства- описани, и е приел, че заснетия в клип №S00000328F170/09.08.2016г., лек автомобил- собственост на жалбоподателя, чрез стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение Multa Radar, се е движел със скорост от 124км/ч., на път Е 83 км. 89.2. Съдът е приел също, че използваната стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение Multa Radar, е одобрена по реда на чл. 32, ал.1 от ЗИБИМ и отговаря на всички изисквания, регламентирани в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Приел е също, че монтираната на път Е- 83, км. 89+200 стационарна камера за видеоконтрол, чрез която е заснет процесния клип №S00000328F170/09.08.2016г, е надлежно сигнализирана с пътни знаци Т17 RADAR, за което са събрани съответни писмени доказателства. В решението си, въззивният съд е приел, че при издаването на процесния ЕФ, не са допуснати процесуални нарушения и от формална страна същият съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 189, ал.4 от ЗДвП.

В обжалваното решение, ПлРС е приел, че в процесния случай не е изтекла както обикновената- по реда на чл. 82, ал.1 от ЗАНН, така и абсолютната- по реда на чл. 82, ал.3 от ЗАНН, давност, спрямо извършеното от жалбоподателя нарушение, като се е позовал на ТР№1/2015г. Приел е, че поради настоящето обжалване, издаденият ЕФ не е влязъл сила- същият е редовно връчен на собственика на л.а.- жалбоподателя Д., на 18.06.2019г., поради което и давността по смисъла на чл. 82, ал.1 от ЗАНН е неприложима. Приел е също, че на основание чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК, в случая, административнонаказателното преследване не е погасено по давност-абсолютна такава, която е 4 години и 6 месеца, считано от датата на извършване на нарушението.

Касационният съд приема, че атакуваното решение по НАХД№1431/2019г по описа на ПлРС, е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото и не страда от пороците, изложените в депозираната касационна жалба. Възивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от възивния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение. Този извод се споделя и от настоящата инстанция, по реда на чл. 221, ал.2 от АПК.

Съкратеното производство за административнонаказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш", се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие- арг. чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Поради това, съдът приема, че възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. По делото настоящия касационен състав приема за установено също, че процесното нарушение е заснето чрез стационарно техническо средство е това, което е предварително позиционирано и трайно поставено на пътя, сигнализирано по съответния начин, чрез съответен пътен знак, по правилата на ЗДвП.

Настоящият касационен състав приема за правилни и законосъобразно изложените от ПлРС мотиви, досежно приложението на института на погасителната давност, спрямо настоящето нарушение и на основание чл. 221, ал.2 от АПК споделя същите изцяло. С оглед датата на връчване на процесния ЕФ и неговото обжалване, то същият не е влязъл в законна сила, поради което и същият не подлежи на принудително изпълнение и спрямо него давността по чл. 82 от ЗАНН/ т.нар. изпълнителска давност/, е неприложима. От друга страна, предвидената спрямо настоящия случай абсолютна давност, по правилата на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1,т.5 от НК, вр чл. 11 от ЗАНН- 4 години и 6 месеца/ арг. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС/, считано от датата на извършване на нарушение, не е изтекла, към датата на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. Първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №613/16.09.2019г. по НАХД№1431/2019г., по описа на Районен съд – Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/

2./п/