Р Е Ш Е Н И Е

№ 257

гр. Плевен, 17.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Плевен, втори състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура - Плевен, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 163 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по искова молба от Д.П.Т., ЕГН **********,***, подадена чрез адвокат П.В. ***, офис 507, с която е предявен иск против ОД на МВР - Плевен, с правно основание чл.1, ал.1, вр. чл. 4 от ЗОДОВ, вр. чл.86 ЗЗД и цена 300 /триста/ лв., представляващи обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по АНД № 170/2018 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба – 11.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и деловодни разноски за настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

В нарочна молба до съда процесуалният представител на ищеца адв. В. изразява становище, че поддържа исковата молба, тъй като от събраните по делото писмени доказателства се обосновава изцяло основателността на изложената претенция.

Ответникът – ОД на МВР – Плевен редовно призован, не се представлява и не взема становище по исковата молба.

Прокурорът дава заключение, че исковата молба е основателна и пледира да бъде уважен предявеният иск.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – ОД на МВР - Плевен, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК.

Исковата молба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

От приложените по делото писмени доказателства и приобщените доказателства по приложеното НАХД № 170/2018 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, се установява, че с решение № 73/03.08.2018 г. на Районен съд – Червен бряг е отменено като незаконосъобразно НП № 76/24.01.2018 г. на Н-к РУ – Червен бряг, с което на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето на Д.П.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. Съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 27.08.2018 г.

В съдебното производство пред районния съд жалбоподателят е бил защитаван от адв. В. ***, въз основа представено писмено пълномощно по делото от 18.06.2018 г. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за която сума в договора за правна защита и съдействие е отразено, че е заплатена в брой на същата дата.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления, електронни фишове и по налагане на административни наказания е вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл на и мотивите на съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, което е задължително за прилагане от съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност.

Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.

Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие.

Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за административно-наказващия орган, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат. С тълкувателно решене № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата.

Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 300 лв., по повод обжалването на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, защото именно неговата незаконосъобразност е станала причина ищецът да направи разноски за правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен административен акт.

Направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

В съдебната практика, свързана с произнасяне на съдилищата по направените разноски е възприето, че отразяването в договора за правна защита и съдействие на договореното адвокатско възнаграждение като заплатено съставлява достатъчно доказателство за реално заплащане на същото, респ. основание за присъждането му. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 300.00 лв. е в минималния предвиден размер за защита по административнонаказателни дела.

Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи.

Претенцията за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение на осн. чл. 86 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена. Същата се претендира считано от датата на подаване на исковата молба – 11.02.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

Следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за присъждане на направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., които следва да се присъдят на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ с оглед изхода на делото.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на Д.П.Т., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 300 /триста/ лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.02.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 170/2018 г. по описа на Районен съд – Червен бряг.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на Д.П.Т., ЕГН **********,*** направените деловодни разноски по настоящето дело за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лв. и д.т. – 10 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :