РЕШЕНИЕ

№ 59

Плевен, 12.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиля и деветнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело № 1163 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Производството е образувано по искова молба от И.Р.Я.,*** чрез адв. Ч.Д.,***, офис 5 срещу Областна дирекция на МВР Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3 с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която претендира вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № 18-0256-001097 от 26.07.2018 година, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП пред РС-Плевен. Претендира се заплащане на сума в размер на 100 лева, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба ищецът посочва, че с наказателно постановление18-0256-001097 от 26.07.2018 година, на началник на РУ Долна Митрополия е наложено наказание глоба, като по същото е подал жалба и е образувано нахд№ 2299 /2018 г. по описа на РС Плевен и е отменено наказателното постановление. За защита по делото е ангажиран адвокат и са платени 100 лева и това представлява имуществена вреда за ищеца. Моли да му бъде присъдено обезщетение в размер на 100 лева и разноски за настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът – И.Р.Я.,*** не се явява, представлява се от адв. Ч.Д. , който поддържа исковата молба и моли за присъждане на обезщетение и разноски за настоящото производство в размер на 10 лева държавна такса и 300 лева договорено и внесено възнаграждение за едни адвокат.

Ответникът –ОД на МВР Плевен, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за основателност на исковата претенция и намира, че същата следва да бъде уважена по справедливост.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С наказателно постановление № 18-0256-001097 от 26.07.2018 година на началник на РУП към ОД на МВР РУ Долна Митрополия е ангажирана административно-наказателната отговорност на Я. за това, че на 28.06.2018 година в 15.15. ч. в Община Долна митрополия на път трети клас № 3004 като водач на лек автомобил Пежо боксеп с рег. № ****** в посока с. Опанец управлява МПС, което не е преминало одишен технически преглед - нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.

Срещу наказателното постановление е подадена жалба и е образувано нахд № 2299 по описа за 2018 година на Районен съд Плевен и с решение № 861/ 29.10.2018 година е отменено наказателното постановление. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. В производството пред РС Плевен Я. е ангажирал адвокат и съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 15 но нахд № 2299/2018 Г. по описа на РС Плевен е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 100 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Исковата молба е допустима като подадена от лице с правен интерес и разгледана по същество е основателна.

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ответника.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или

В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното нахд №2299/2018 год. на РС Плевен, че е отменено наказателното постановление. Решението на съда е влязло в законна сила, т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред .

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на нахд № 2299/2018г по описа на РС Плевен е представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административно-наказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания.

Предвид горепосоченото и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява основателен и доказан както по основание, така и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по нахд №2299/2018 г. по описа на РС Плевен .

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски и съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски в общ размер на 310 лева - адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и държавна такса в размер на 10 лв. 

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав

РЕШИ:

Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на И.Р.Я., ЕГН **********,*** сумата от 100 (сто) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №2299 по описа за 2018 година на РС Плевен.

Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на И.Р.Я., ЕГН **********,*** направените в настоящото съдебно производство разноски в размер общо на 310 (триста и десет) лв., съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и държавна такса в размер на 10 лв.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/