Р Е Ш Е Н И Е

 

239

 

гр. Плевен, 02.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, втори състав, в публично съдебно заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

 

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело №  161 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр.  чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществената информация.

Производството е образувано по жалба  от С.Т. ***, срещу частичен отказ за предоставяне на обществена информация с решение № 56/03.12.2013г. на секретаря на Община- Плевен.

С определение № 383/20.03.2015г., постановено по адм.д. № 1/2015г. по описа на АС- Плевен жалбата е била оставена без разглеждане, а производството по делото е било прекратено. Горното определение е било оставено в сила с определение № 5880/21.05.2015г., постановено по адм.д. № 5296/2015г. по описа на ВАС.

С решение № 1460/04.02.2019г., постановено по адм.д. № 15029/2018г. петчленен състав на ВАС е отменил по искане за отмяна с правно основание чл.239, т.1 от АПК, подадено от С.Т. ***, определение № 383/20.03.2015г., постановено по адм.д. № 1/ 2015г. по описа на АС- Плевен и определение № 5880/21.05.2015г., постановено по адм.д. № 5296/2015г. по описа на ВАС и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на АС- Плевен.

В жалбата се сочи, че се оспорва частичен отказ за предоставяне на информация в решение № 56/03.12.2014г. на секретаря на Община Плевен. Оспорва се липсата на отговор на подвъпроси 1.1. и 1.2. от заявлението за достъп до обществена информация. Твърди се, че не е налице отговор на въпрос № 3 от заявлението. Оспорва се отговорът на т. 5 от заявлението, като в жалбата се излагат твърдения за писмо, което е различно от подаденото от жалбоподателя, но без да е ясно какво е отношението към оспорения частичен отговор, обективиран в решението на секретаря на Община- Плевен. Жалбоподателя изразява учудване защо на един от въпросите му е формулиран отговор от името на  и.д. гл. архитект.

По отношение на отговора по т.7 от заявлението се излагат доводи за служител, който е прикрил и подправил документи на фирмата на жалбоподателя, налице са разсъждения, които нямат пряко отношение с конкретиката на оспорения частичен отказ и в разказвателна форма се описват вербални комуникации със секретаря на Община- Плевен. По отношение на отговора по т.8 от заявлението в жалбата се сочи, че отговорът е „йезуитски“ и не е достатъчен за жалбоподателя, че съдбата на една преписка не е да се обяви, а да се изпълни и се излагат съждения за „неясно здравословно състояние“, вероятно на служители на Община- Плевен. По отношение отговора по т.9 от заявлението в жалбата се сочи,че искането на документи, дори и част от процедура, касаят жалбоподателя като гражданин, който е имал „кабелна фирма“, която е почти унищожена, поради което е формулирано искане да бъдат копирани документи в тази връзка, за да знае жалбоподателят какво се случва.Излагат се доводи за наличие на „сговор на Кмет и Прокуратура“, както и че „докато МЪДРИТЕ в двете служби мълчат, животът ни изтича“. По отношение на отговора по т.10 от заявлението се поставя въпрос защо не е предоставено досега „това разрешение – АД 710/2013, АД 715/2012г.; АД 635/2014г. на АС Плевен- все ми се казва, че няма разрешения за комуникационни тръби?“. Сочи се, че доколкото на жалбоподателя му е известно „има две свободни за комуникационни кабели под наем“ и се прави искане да бъде изпратено копие от това разрешително, „иначе не ми дават справки !? Или да почна да искам от други имена- да се крия като партизанин?!“

По отношение на отговора по т.11 от заявлението се сочи, че жалбоподателят не бил уведомен на 23.10.2014г., а това е станало едва на 28.10.2014г.- ден след рязането, след което се сочи, че няма претенции по тази точка. По отношение на отговора по т.12 от заявлението жалбоподателят сочи, че същият е „йезуитски /измамно- подвеждащ/ отговор“, след което се оспорват изложените в тази точка на решението доводи. 

По отношение на отговора по т.13 от заявлението отново се изразява несъгласие с дадения отговор и се оспорва достоверността на същия, а по т.14 жалбоподателят заявява, че не държи на отговор. Излагат се твърдения за липса на отговор по т.15 от заявлението. В заключение се прави искане „да ми бъде отговорено на пропуснатите въпроси- ясно и логично; да ми бъде върната такса, загубено време, компенсиране на правни усилия.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав оспорващият не се явява. Същият е изложил доводите си при предходното разглеждане на производството от страна на първоинстанционния съд. В пледоарията си развива идентични с изложените по жалбата си съображения.

Ответникът  се представлява от юрк. М.М.с пълномощно по делото, който оспорва подадената жалба. Представя като писмени доказателства писмо ТСУ и С 92-5819-2/25.07.2013г. на Община- Плевен и препис от решение № 109/09.03.2016г. по АД № 138/2015г. по описа на АС- Плевен.  Сочи, че е налице изричен отказ за предоставяне на информация единствено по т.7, 9, 12 и 14 от заявлението. По т.7 сочи, че по АД № 1/2015г. е приложена документация, с която е предоставена исканата от жалбоподателя информация. Изразява становище, че по тази точка искането не е за обществена информация по смисъла на закона и касае  трето заинтересовано лице, поради което същата следва да се изиска след негово съгласие. Във връзка с т.9 от заявлението юрк. М.М. се позовава на представеното в с.з. решение № 109/09.03.2016г., постановено по АД № 138/2015г. по описа на АС- Плевен, от което е видно, че производството е образувано по жалба на С.Т. против заповед № РД 12- 660/09.07.2014г., като в производството е приложена административната преписка по издаване на оспорения административен акт, до която жалбоподателят е имал достъп.

Във връзка с отговора на т.12 от заявлението процесуалният представител на ответника сочи, че на жалбоподателя е била известна информацията, до която същият е поискал достъп, тъй като от представеното като писмено доказателство писмо ТСУ и С 92-5819-2/25.07.2013г. на Община- Плевен е видно предоставянето на същата информация в предходен период от време. Излага доводи, че редът, по който се осъществява достъп до исканата от жалбоподателя информация не е по ЗДОИ, както и че за жалбоподателя не е налице правен интерес от същата.

В заключение се прави искане да бъде отхвърлена жалбата като необоснована и неоснователна.

Административен съд - Плевен, втори състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С жалбата се оспорва частичен отказ за предоставяне на обществена информация с решение № 56/03.12.2013г. на секретаря на Община- Плевен. С оглед изложеното в решение № 1460/04.02.2019г., постановено по адм.д. № 15029/2018г. на  петчленен състав на ВАС, с което са отменени определение № 383/20.03.2015г., постановено по адм.д. № 1/ 2015г. по описа на АС- Плевен и определение № 5880/21.05.2015г., постановено по адм.д. № 5296/2015г. по описа на ВАС, съдът приема, че жалбата е подадена в срок.Тъй като същата е подадена от лице, по чието заявление е постановено обжалваното решение, в което е обективиран частичен отказ, то съдът намира,че е налице една процесуално допустима жалба, като подадена от надлежна страна.

Разгледана по същество е частично основателна.

От приетото като писмено доказателство заявление  /л. 6 и л.7 от а.д. № 1/2015г./ вх. рег. № РД- 44- 170-2/11.11.2014 г. по описа на Община Плевен е видно, че жалбоподателят е отправил заявление до ответника в настоящето производство, да му бъде предоставен достъп до обществена информация по подробно посочени в заявлението въпроси.

На 03.12.2014 година е изготвено и решение № 56 от  от секретаря на Община- Плевен, с което е разрешен „частичен достъп до обществена информация“. Горното решение се оспорва именно в частта му, в която е формулиран отказ да бъде предоставена на заявителя част от информацията по заявлението му.

По смисъла на  чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Всяко искане за достъп по ЗДОИ следва да съдържа описание на исканата обществена информация, предвид чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. По реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация в очертания по-горе смисъл, но не и само достъп до документи като материализиран носител на информацията. Документите са материални носители на информация, но ако същата не се претендира като описание на сведение или знание за някого или нещо, а само като искане за предоставяне на документ, то такава информация не се дължи. Само ако молителят посочи вида на исканата информация като я опише в смисъла, даден й от законодателя, възниква задължение за предоставянето й. Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация съгласно чл. 28 от ЗДОИ, се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране и в този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което се уведомява писмено заявителя. Нормата на чл. 38 от ЗДОИ регламентира съдържанието на решението за отказ, а чл. 39 от същия закон дава указания, как да бъде съобщено това решение на заявителя. Следователно, единствената призната възможност от закона за процедиране на задължения субект е да постанови решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като писмено уведоми молителя за това свое решение. Изискването за писмено произнасяне представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, като излаганите от органа мотиви, от една страна, довеждат до знанието на страните съображенията на административния орган и от друга страна, се улеснява упражняването на съдебния контрол за законосъобразност.

В настоящия случай е налице произнасяне на решение в законния срок 14 дневен срок и от компетентен административен орган, доколкото със заповед № РД-10-512/31.03.2014г. на  Кмета на Община- Плевен е възложено на секретаря на Община- Плевен да взема решения за предоставяне или отказ за предоставяне на обществена информация /л.49 от АД № 1/2015г./

Съдът намира, че в горното решение е налице отказ за предоставяне на обществена информация по следните въпроси, съобразно подаденото заявление :

1. По т. 7, а именно „Кой е поканил Е.Н. за служител на Община Плевен, имало ли е конкурс за длъжността, изисквал ли се е такъв, имало ли е други номинирани и защо е назначен на тази длъжност? Представял ли е документ за психично здраве- щом е началник на строителен контрол, би следвало да решава адекватно. В пресата преди 2 дена имаше статия за пострадал РДНСК шеф- излели му един самосвал бетон пред вратата…“

За да откаже достъп до информация по така формулираният въпрос ответникът е изложил доводи, че не се касае за обществена информация по смисъла на чл.2 , ал.1 от ЗДОИ, тъй като възникването, съществуването и прекратяването на правоотношение със служител при Община- Плевен е налично, с оглед изпълнение дейността на Община Плевен, но не и по повод на тази дейност. Последното не съдържа информация за дейността на община Плевен, която да позволи съставяне на собствено мнение у гражданите относно дейността на задължения субект. Посочено е, че друго и различно качество на третото лице, за което реално се иска информацията, е ирелевантно както за сезирания субект, така и за производството, с което е сезиран административния орган.

Настоящият съд не е напълно съгласен с изложените мотиви и намира, че е допусната незаконосъобразност, която налага отмяна на постановения частичен отказ в тази му част. Формулираният въпрос по т.7 е допустим единствено в частта му, с която жалбоподателят е поискал информация за реда, по който е назначен в Община Плевен г-н Е.Н. и по- конкретно имало ли е конкурс за заеманата от него длъжност, изисквал ли се е такъв и имало ли е други кандидати за тази длъжност. В останалите му части въпросът не касае обществена информация, а в частта му дали г-н Нинов е представял документ за психично здраве се касае за лични данни, които са защитени от нарочен закон, поради което съдът намира, че ответникът правилно е отказал да даде информация, с оглед разпоредбата на чл.2, ал.5 от ЗДОИ. Ето защо отказът по т.7 от заявлението следва да бъде частично отменен като ответникът следва да бъде задължен да предостави на заявителя информация за реда, по който е назначен в Община Плевен г-н Е.Н. и по- конкретно имало ли е конкурс за заеманата от него длъжност, изисквал ли се е такъв и имало ли е други кандидати за тази длъжност. Тъй като се касае за информация за трето лице, то същата следва да бъде предоставена на заявителя при спазване разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗДОИ.

2. По т.9 от заявлението- „Копирайте ми документите по преписката по Ваша заповед РД- 12- 660/09.07.2014г., с която ОП- Плевен от м. юли 2014г. ви е възложил анализ кои кабелни комуникационни фирми работят с Плевен“.

За да откаже достъп до горната информация ответникът е изложил, че се касае за изключението по чл.13, ал.2 от ЗДОИ, тъй като въпросната заповед касае оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение. Сочи се, че се касае за заповед и документация, които са част от процедурата по чл.225а от ЗУТ, поради което същите са от значение единствено с оглед оперативната подготовка на крайния акт на съответния орган и нямат самостоятелно значение.

От представения от процесуалния представител на ответника по делото препис на решение № 109/09.03.2016г., постановено по АД № 138/2015г. по описа на АС- Плевен е видно, че с въпросната заповед е разпоредено нарочна комисия да извърши в периода 15.07.2014г.- 27.08.2014г. оглед и проверка на собствеността и състоянието на кабелните електронни съобщителни мрежи и съоръжения на територията на Община- Плевен. Проверката е била извършена и резултатите са били обективирани в протокол от 27.08.2014г. Съдът е приел, че с писмо изх. № ТСУ и С- 26-4567-2/09.09.2014 г. кабелните оператори, вкл. и „С-НЕТ“ЕООД, са били уведомени за съставения протокол.

С оглед горното съдът намира, че ответникът обосновано се е позовал на разпоредбата на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ, тъй като действително въпросната заповед и свързаната с нея преписка очевидно са свързани с оперативната подготовка по издаване на административни актове и нямат самостоятелно значение.

3. По т.12 от заявлението-„Копирайте ми всички писма, които водих дела, но вие се направихте на ударен и не ми изпратихте за този период, за който искам- споменати в писмо ТСУиС 92-5819-2/25.07.2013г. до „С-НЕТ“ЕООД на Е.Н.…“

За да откаже предоставянето на горната информация ответникът се е мотивирал с това, че по реда на ЗУТ и в качеството си на заинтересована страна жалбоподателят има право да участва в съответните производства, поради което има и право на достъп до горната информация по реда на ЗУТ и АПК. Ето защо се изразява становище, че е недопустимо да се сместват двете процедури, защото достъпа до обществена информация охранява други обществени отношения.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника представи като писмено доказателство заверен препис от писмо ТСУиС 92-5819-2/25.07.2013г. по описа на Община Плевен. От съдържанието на същото е видно, че с горното писмо жалбоподателят е бил уведомен за обстоятелството, че в отдел „Строителен контрол“ при Община Плевен са постъпвали само уведомителни писма за оказване на съдействие на РДНСК- СЗР, във връзка са изпълнение на заповеди за премахване на въздушни кабелни мрежи-ниско напрежение. Посочено е, че по част от същите писма адресат е „С-НЕТ“ ЕООД, а останалите са междуведомствена кореспонденция, която може да бъде изискана от РДНСК- СЗР.

Съдът намира, че отказът да бъде предоставена горната информация е законосъобразен, макар и не по съображенията, посочени в решението на ответника. Писмата, които се сочат в посоченото по- горе писмо очевидно представляват служебна информация и също попадат в хипотезата на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ, доколкото са свързани с оперативната подготовка по издаване на административни актове, поради което нямат самостоятелно значение.

4. По т.14 от заявлението-  „Кметът или Вие някога посещавали ли сте Затвор? Добре е да отидете, за да се запознаете със социално- битовите условия…Просто така,за обща култура“.

Ответникът е отказал с доводи, че не се касае за обществена информация по смисъла на ЗДОИ, поради което за Община Плевен не съществува задължение да предоставя такава.

Съдът споделя горните доводи. Не се касае за формулирано искане за достъп нито до официална, нито до служебна обществена информация по смисъла на закона, във връзка с която за ответника да е налице задължение за разрешаване на достъп.

По останалите въпроси, посочени в депозираната жалба не е налице формулиран отказ, респ. за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването им. С решението си ответникът е отговорил на останалите въпроси по заявлението, а това, че жалбоподателят не е останал доволен от изчерпателността на предоставената му информация не е обстоятелство, подлежащо на съдебен контрол. Законът не ограничава по никакъв начин гражданите, които считат, че предоставената им информация е в недостатъчен обем, да поискат по съответния ред информация за конкретни обстоятелства, които не са засегнати от издаденото вече решение за достъп. Освен това съдът намира, че част от въпросите, на които ответникът е дал отговор не съставляват обществена информация по смисъла на  чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, но горното е извън предмета на настоящето производство, тъй като издаденият административен акт се оспорва единствено в частите му, в които е отказано предоставяне на достъп.

Предвид горепосоченото и на основание осн. чл. 172, ал. 1 и ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК и  чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, Административен съд –Плевен, втори състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО решение № 56/03.12.2013г. на секретаря на Община- Плевен, в частта на постановения частичен отказ по т. 7 от заявление за предоставяне на достъп до обществена информация вх. № РД-44-170-2/11.11.2014г., по жалба на С.Т. ***.

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на ответника- Секретар на Община- Плевен, за произнасяне по заявлението за достъп до обществена информация с вх. № РД-44-170-2/11.11.2014г., в частта му по т.7, а именно за предоставяне на заявителя на информация за реда, по който е назначен в Община Плевен г-н Е.Н. и по- конкретно имало ли е конкурс за заеманата от него длъжност, изисквал ли се е такъв и имало ли е други кандидати за тази длъжност, съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящото решение, като на осн. чл. 174 от АПК и чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ ГО ЗАДЪЛЖАВА да се произнесе в указаните в ЗДОИ срокове.

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С.Т. *** срещу решение № 56/03.12.2013г. за предоставяне на частичен достъп до обществена информация на секретаря на Община- Плевен в останалите му части

 Решението да се съобщи на страните.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: