О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 201

гр. Плевен, 31.01.2019г.

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари 2019г. в състав -

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева исково адм.д. № 1161/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по искова молба на Е.Ц.И.,*** срещу Министерство на правосъдието с правно основание чл. 1 ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неправилното отхвърляне на исковата му молба по АД № 1124/2017г. по описа на Административен съд – Плевен.

Ищецът е поискал освобождаване от държавна такса на осн. чл. 83 ал.2 от ГПК, както и предоставяне на правна помощ за процесуално представителство. В молбите си заявява, че не може да заплати държавна такса, няма завършено юридическо образование, в момента е в затвора и не работи и няма необходимите средства, за да си ангажира адвокат.

Ищецът е приложил писмена молба-декларация за доходите, имущественото и семейното си положение, в която заявява, че няма движимо и недвижимо имущество, не разполага с парични средства. Не развива търговска дейност. Не работи и не получава възнаграждение в Затвора – Враца, както и пенсия или други доходи. Неженен. Не живее с близки, които имат прилични доходи и са в състояние да му помагат финансово и да го издържат.

Съгласно чл. 83 ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

От изисканите справки от Затвора – Враца се установява, че ищецът е на 47г., неженен, в трудоспособна възраст, здрав без оплаквания. Изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 6 мес. в Затвора - Враца. Но не полага труд в затвора, за което да получава трудово възнаграждение. Поддържа контакт със семейството си – родители. Притежава персонална карта за парични средства към набирателна сметка на Затвора Враца и по нея за периода от 01.06.2018г. до 10.01.2019г. има постъпили приходи в размер на 111,47 лв., които преценил да изхарчи за лични нужди.

Ищецът е в трудоспособна възраст, неженен, клинично здрав, но не работи и не получава доходи от труд. Основните му жизнени потребности от храна, подслон, облекло и др. са осигурени от бюджета на затвора. Поддържа контакти с родителите си, от които получава финансова подкрепа по картовата си сметка и които биха могли да му осигурят нужните средства за заплащане на държавна такса. Предвид това съдът счита, че ищецът разполага с възможности за заплащане на символичната държавна такса по производството в размер на 10 лв., поради което не са налице предпоставките на чл. 83 ал.2 от ГПК за освобождаването му от това задължение.

Ищецът не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 23 ал.2 от Закона за правната помощ такава се предоставя на страна по административни и граждански дела, когато не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. За последната преценка следва да се държи сметка и за разпоредбата на чл. 24 т.1 и т.2 от Закона за правната помощ. Правна помощ, не се предоставя: когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

В случая исковата молба се основава на претенция по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от влязъл в сила съдебен акт, с който е бил отхвърлен иск на ищеца. Правораздавателната дейност на съдилищата подлежи единствено на инстанционен контрол за правилност и законосъобразност на техните актове по предвидения процесуален ред пред по-горестоящия съд. Съдебната власт по конституция е отделена от изпълнителната власт и в този смисъл съдилищата не са част от структурата на държавната администрация и не са йерархично подчинени на Министерство на правосъдието. А постановените съдебни решения не представляват административен акт. Затова искът е предявен срещу ненадлежен ответник и е недопустим на осн. чл. 130 ГПК. Не се касае за претенция за вреди от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган по смисъла на чл. 203 от АПК. Такъв административен акт не е налице, поради което съдебното производство е недопустимо и следва да се прекрати и на осн. чл. 159 т.1 АПК, вр. чл. 204 от АПК.

Претенцията за вреди от административна дейност е очевидно неоснователна, необоснована и недопустима, което налага прекратяване на делото, поради което и предоставянето на правна помощ за процесуално представителство по делото няма да допринесе за защита правата на ищеца и затова не следва да се предоставя правна помощ.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Е.Ц.И.,***, за освобождаване от внасянето на държавна такса за съдебното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца Е.Ц.И.,***, за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по адм.д. № 1161/2018г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Е.Ц.И.,*** срещу Министерство на правосъдието с правно основание чл. 1 ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неправилното отхвърляне на исковата му молба по АД № 1124/2017г. по описа на Административен съд – Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1161/2018г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба, подадена чрез АС – Плевен в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.

С Ъ Д И Я : /П/