ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390

гр.Плевен,05.03.2019 год.

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело № 159/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.88 ал.3 от АПК вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Производството по делото е образувано по жалба от Г.П.Г. ***, чрез адв.Т. ***, против Решение №32/24.01.2019г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което на основание чл.197 ал.1 от ДОПК вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.88 ал.1 т.3 от АПК е оставена без разглеждане жалба вх.№530/11.01.2019г. на Г.Г. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с №С180015-022-0106392/18.12.2018г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Велико Търново.

В жалбата се сочи, че в Административен съд Велико Търново са били образувани две административни дела с един и същи предмет– адм.дело №475/2018г. и адм.дело №476/2018г. Твърди се, че по първото дело е уважена жалбата и съдът е присъдил разноски в размер на 610лева, а по второто дело жалбата е отхвърлена, поради неправилно тълкуване на чл.172 ал.2 от ДОПК. Твърди се още, че на основание чл.239 т.4 от АПК е подадена молба за отмяна на решението по адм.дело №476/2018г. и делото е насрочено във ВАС на 20.02.2019г. В тази връзка се сочи, че е поискано спиране на административното производство от административния орган, но вместо това сумата от 610лева е била удържана, което се установява от Постановление №С190015-024-0002773/24.01.2019г. В заключение се моли да бъде спряно настоящето производство до решаване на делото, образувано пред ВАС и ако решението на Административен съд Велико Търново бъде отменено, да се постанови решение, с което сумата от 610лева да бъде възстановена от ТД на НАП. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

По искането за спиране на настоящето производство е депозирано становище от ответника, в което се сочи, че двете решения на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, които са били предмет на административните дела пред Административен съд Велико Търново имат за предмет различни актове на публичен изпълнител, които се обжалват по различен ред, съответно по реда на чл.197 от ДОПК и по реда на чл.266 и сл. от ДОПК, поради което не е налице основание за спиране на производството.

Съдът, като се запозна с жалбата и приложените по делото доказателства, и съобрази закона, намира за установено следното:

По жалба на Г. пред Административен съд Велико Търново е образувано адм.дело №475/2018г. по описа на съда с предмет Решение №122/12.06.2018г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С180015-022-0033300/25.05.2018г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Велико Търново, ИРМ-Плевен. С решение №384 от 02.10.2018г. по адм.дело №475/2018г. Решение №122/12.06.2018г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново и самото разпореждане за налагане на ПНОМ са отменени и преписката по предявеното изп.дело №15150004566/2015г. е върната за ново произнасяне на публичния изпълнител по възражението за изтекла погасителна давност, като ТД на НАП-Велико Търново е осъдена на разноски в размер на 610лева.

По жалба на Г. пред Административен съд Велико Търново е образувано и адм.дело №476/2018г. по описа на съда с предмет Решение №123/12.06.2018г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане с изх.№С180015-137-0006340/25.05.2018г. на публичен изпълнител. С решение №390 от 02.10.2018г. по адм.дело №476/2018г. е отхвърлена жалбата на Г. против Решение №123/12.06.2018г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново и жалбоподателят е осъден на разноски в размер на 300лева. Срещу това решение е подадена до ВАС молба от Г. за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл.239 т.4 от АПК, по която към настоящия момент няма произнасяне.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С180015-022-0106392/18.12.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис-Плевен, след като е взето предвид, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по изп.дело №15150004566/2015г. на Г.Г. е наложен запор върху вземане от трето задължено лице ТД на НАП-Велико Търново, по признание от третото лице пред публичен изпълнител, изплащане на суми за съдебни разноски за сумата от 610лева. Постановлението е получено от Г. на 07.01.2019г.

Във връзка с постановлението за налагане на обезпечителни мерки е издадено Запорно съобщение изх.№С180015-119-0019703/18.12.2018г. до Г. за публичното вземане и Разпореждане за изпълнение на основание чл.230 ал.4 от ДОПК с изх.№С180015-009-0015390/18.12.2018г. на публичен изпълнител, с което е разпоредено в 3-дневен срок от получаването му да се прехвърлят запорираните суми в размер на 610лева по сметка на ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен. Издадено е и Разпореждане изх.№С180015-125-0386919/21.12.2018г. за разпределение на плащането в размер на 610лева.

Срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С180015-022-0106392/18.12.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис-Плевен, е подадена жалба вх.№530/11.01.2019г. от Г. до Директора на ТД на НАП-Велико Търново, в която е посочено, че до ВАС е подадена молба за отмяна по реда на чл.239 т.4 от АПК на решението по адм.дело №476/2018г. по описа на АС-Велико Търново, поради което се иска спиране на постановлението за налагане на обезпечителни мерки.

С Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх.№С190015-024-0002773/24.01.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, е отменен запора наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С180015-022-0106392/18.12.2018г., тъй като задължението по него е погасено в пълен размер съгласно РИЗС №С180015-009-0015390/18.12.2018г.

С Решение №32/24.01.2019г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, на основание чл.197 ал.1 от ДОПК вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.88 ал.1 т.3 от АПК е оставена без разглеждане жалба вх.№530/11.01.2019г. на Г.Г. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с №С180015-022-0106392/18.12.2018г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Велико Търново. Решаващият орган е приел, че към момента на разглеждане на жалбата не е налице годен предмет на обжалване, тъй като с Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх.№С190015-024-0002773/24.01.2019г. е отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с №С180015-022-0106392/18.12.2018г., с което е наложен запор върху вземането от трето лице и което е предмет на обжалване. Посочил е, че наличието на годен предмет на обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество.

Именно това решението на Директора на ТД на НАП-Велико Търново е предмет на настоящето производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна срещу акт, с който правата му са пряко и непосредствено засегнати, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган-Директорът на ТД на НАП-Велико Търново, при условията на заместване, видно от приложената по делото Заповед №ЗЦУ-ОПР-38/07.11.2017г. на Изп.Директор на НАП.

Същото е издадено в писмена форма и съдържа фактически и правни основания – чл.88 ал.1 т.3 от АПК, приложим на основание §2 от ДР на ДОПК.

По отношение спазване на материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.147 ал.1 от ДОПК регламентира, че когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение. Според ал.2, когато подадената жалба не е подписана, не е посочен актът или действието, против които се подава, или не е приложено пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, решаващият орган уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато жалбата е просрочена или недостатъците на жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява с решение на компетентния да я разгледа орган, което подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд по местонахождението на решаващия орган.

Параграф 2 от ДР на ДОПК предвижда, че за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. По силата на тази норма и на основание чл.88 ал.1 т.3 от АПК решаващият орган оставя без разглеждане жалбата, когато подателят няма интерес от обжалването и производството се прекратява на основание ал.2, като прекратяването може да се оспори в 7-дневен срок пред съответния съд. В конкретния случай е приложима тази норма, доколкото обжалваният от Г. акт, а именно Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С180015-022-0106392/18.12.2018г., е отменен и за него не е налице интерес от обжалване. След като няма административен акт в правния мир, не може да се обоснове извод за наличие на правен интерес от неговото оспорване. С отмяната на 24.01.2019г. на наложения запор, към момента на издаване на оспореното решение искането на засегнатото лице за отмяна на ПНОМ е вече удовлетворено и несъмнено отпада правния интерес от неговото обжалване. Т.е. правилно решаващият орган е приложил нормата на чл.88 ал.1 т.3 от АПК и е оставил без разглеждане жалбата на лицето.

Предвид изложеното жалбата на Г. против Решение №32/24.01.2019г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново е неоснователна, като при този изход на делото разноски на жалбоподателя не се дължат.

По отношение искането за спиране на производството по настоящето дело до решаване на въпроса от Върховния административен съд по искането за отмяна по реда на чл.239 т.4 от АПК на решението по адм.дело №476/2018г. по описа на Административен съд Велико Търново съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Искането следва да бъде оставено без уважение. Съгласно чл.239 т.4 от АПК, актът подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В процесните случаи са издадени различни административни актове, като същите касаят правоотношения, възникнали в различно време. Също така, съгласно чл.197 ал.6 от ДОПК, изпълнението на ПНОМ не може да бъде спряно поради неговото обжалване, т.е. не са съществували предпоставки за невъзможност за осъществяване на изпълнението по Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С180015-022-0106392/18.12.2018г.

Воден от горното и на основание чл.88 ал.3 от АПК вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по адм.дело №159/2019г. по описа на Административен съд Плевен до решаване на спора по адм.дело №13806/2018г. по описа на ВАС.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.Г. ***, чрез адв.Т. ***, против Решение №32/24.01.2019г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на Г.Г. чрез адв.Т. и на Директора на ТД на НАП-Велико Търново. СЪДИЯ: