РЕШЕНИЕ

№ 231

гр.Плевен, 24.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдията адм.дело №158 по описа за 2019г. по описа на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с Наредба №9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112.

Административното дело е образувано по жалба на Б.Б.К.,***М. – САК, съдебен адрес: *** срещу уведомително писмо за отхвърляне на плащания № 01-153-6500/275 от 21.04.2015 година на директор на ОД на ДФЗ Плевен, заповед № 03-150-РД/104/21.04.2015 година на директора на ОД на ДФЗ Плевен и акт за установяване на публично държавно вземане № 15/112/06214/04/1/ 01.11.2017 година на директора на ОД на ДФЗ Плевен.

С определение № 269812.02.2019 година съдът е отделил за разглеждане в други производства жалбата на К. срещу заповед № 03-150-РД/104/21.04.2015 година на директора на ОД на ДФЗ Плевен и акт за установяване на публично държавно вземане № 15/112/06214/04/1/ 01.11.2017 година на директора на ОД на ДФЗ Плевен.

Предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство е жалбата на Б.Б.К.,***М. – САК, съдебен адрес: *** срещу уведомително писмо за отхвърляне на плащания № 01-153-6500/275 от 21.04.2015 година на директор на ОД на ДФЗ Плевен.

В жалбата и се посочва, че уведомителното писмо е издадено от некомпетентен орган, поради което е нищожен административен акт. Счита се, че компетентен орган да издава актове, от рода на процесния, е изпълнителният директор на ДФЗ, като Законът за подпомагане на земеделските производители в приложимата му редакция не дава възможност за делегиране на правомощия. Счита че, не е налице възможността за делегиране на правомощия и не може да бъде изведена от разпоредбата на чл.11 ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, която предвижда възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на други лица, както и не може да възникне въз основа на решение на Управителния съвет на Фонда. Моли да бъде обявена нищожността на уведомителното писмо.

Представя писмена защита, в която посочва , че актът е издаден от орган без материална компетентност, тъй като само изпълнителният директор на ДФЗ може да издава индивидуални административни актове. Цитира се съдебна практика от 2014 година и се прави искане за обявяване на нищожността на уведомително писмо от 21.04.2015 година и присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият - Б.Б.К.,***, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът - директор на ОД на ДФЗ-Плевен не се представлява. Представена е молба на 09.04.2019 година от пълномощник на ответника за оспорване на жалбата като неоснователна и недоказана и искане за отхвърлянето й и присъждане на разноски в размер на 200 лева за юрисконсутско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на оспорващата. Представена е писмена защита, в която се посочва, че жалбата е неоснователна, като се излагат доводи относно нищожността като правно понятие и се посочва, че с оглед законодателна промяна от 2015 година към датата на постановяване на уведомителното писмо е налице законова възможност за делегиране на правомощия на директорите на ОД на ДФЗ.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление от 12.06.2009 година (л. 43 и сл.) К. е кандидатствала за финансово подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от „Програма за развитие на селските райони в България 2007-2013г.“ .

С писмо от 10.02.2010 година на л. 152 е уведомена, че със заповед от 29.12.2009 година е одобрено заявлението й и е определил общ размер на финансовата помощ 48 892 лева или сума по първо плащане в размер на 24 446 лева и сума по второ плащане в размер на 24 446 лева.

Между Държавен фонд „Земеделие“ и оспорващата е сключен Договор №15/112/06214 от 15.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно т.1.1 от договора, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева, като съобразно т.2.2. – т.2.4. помощта ще се изплаща на два етапа – първо плащане в размер на 24 446.00 лева и второ плащане в размер на 24 446.00лева.

С оглед уведомително писмо от 09.04.2010 година на л. 164 е извършено плащане на сумата от 24 446 лева на 25.03.2010 година.

С оспореното в настоящето производство Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията изх.№01-153-6500/275 от 21.04.2015г., подписано директор на ОД на ДФЗ-Плевен, К. е уведомена, че ДФ „Земеделие“ отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор от 15.02.2010 г., с мотиви, че към дата 15.03.2013г. не е изпълнила свое договорно и нормативно задължение, установено съгласно т.5.1. от Договор №15/112/06214 от 15.02.2010 г. и чл.24 ал.3 от Наредба №9 от 03.04.2008г. на министъра на земеделието и храните, изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане от ползвателя в договорно и законово установения срок, окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно приложение №4 към Наредба №9 от 03.04.2008г., като на основание т.4.4 б.“е“ и т.4.7 и т. 4.8 б.“а“ от 15.02.201 г. ., чл.8 ал.1 т.6 и чл.33 ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008г. и чл.55 ал.1 от ЗЗД и дължи връщане на полученото първо плащане по Договора в размер на 24 446.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С подадената жалба се иска прогласяване нищожността на Уведомително писмо изх.№01-153-6500/275 от 21.04.2015г., на директор на ОД на ДФЗ-Плевен, което съгласно разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК не е ограничено със срок. Писмото е връчено на 15.05.2015 година чрез нотариус С.И.- л. 190 по делото, като същото не е обжалвано по административен и по съдебен ред , за което не е налице спор по делото.

Уведомително писмо притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на адресата на акта и по своето съдържание уведомителното писмо за отхвърляне на плащанията има две части. Първата, с която административният орган е осъществил уведомяване, че отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор 15.02.2010 година и втората, с която административният орган е изисква връщане на полученото първо плащане по Договор №15/112/06214 от 15.02.2010 г. в размер на 24 446.00лева т.е. уведомителното писмо засяга негативно правата на оспорващата, поради което е налице правен интерес от търсената защита. В този смисъл и т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС по т. д. № 1/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия, относно правния характер на актовете на РА по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. В този смисъл е и съдебната практика: Определение № 1024 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6329/2015 г.; Определение № 2287 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2202/2016 г. Решение № 9435 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2017 г.

Съдът намира, че жалбата е допустима, но разгледана по същество-неоснователна.

Уведомителното писмо е подписано от директор на ОД на ДФЗ-Плевен . Съгласно заповед №03-РД/203 от 18.02.2015 година на изпълнителния директор на ДФЗ на директорите на областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“ се делегират правомощия да издават актове по мярка 112.

 Процесното писмо е издадено на 21.04.2015 година. В ДВ от 13.02.2015 година е изменен чл. 20а от ЗПЗП, като е създадена нова ал. 4 , съгласно която изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. На 18.02.2015 година е издадена горепосочената заповед за делегиране на правомощия и към 21.04.2015 година е налице материална компетентност на директора на ОД на ДФЗ да се произнасят по одобрение /отказ от финансиране по  мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР 2007-2013г. Заповедта е приложена на л.37 от делото. Същата е издадена на основание чл.20а ал.2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.11 ал.2, чл.44 и чл.45 от Устройствения правилник на ДФЗ. 

Настоящият състав на съда намира, че директорът на ОД на ДФЗ-Плевен, към момента на издаване на уведомителното писмо, е разполагал с компетентност да отказва изплащания на финансова помощ, представляваща второ плащане по сключен с К. договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112, както и да иска връщане на полученото първо плащане по него. Законът, в приложимата му редакция предвижда възможност за делегиране на правата по ЗПЗП. Делегирането винаги е възможност предвидена в закона, обичайно продиктувана от фактическа невъзможност на органа за своевременно издаване на множество актове от неговата компетентност. Законът определя, в кои случай административният орган може да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Така подчиненият орган въз основа на специално овластяване има право да издаде акт от компетентността на по-горестоящия орган. В този смисъл е тълкувателно решение № 4/22.04.2004г. на ОСС на Върховен административен съд /ВАС/. Всички държавни, местни и други органи, които издават административни актове, като съдебната и изпълнителната власт следва да съобразяват практиката си с тълкувателните решение на ВАС, които са задължителни по силата на чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт. По аргумент от §1, т.1 от ДР на АПК, компетентността на един орган да издава административни актове следва да е установена със закон и в случая е налице такава законова възможност, която е действала с изменението от 13.02.2015 година към 21.04.2015 година и изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на права на директора на ОД на ДФЗ.

Предвид горепосоченото съдът приема, че към момента на издаване на процесното уведомително писмо директор на ОД на ДФЗ-Плевен е притежавал материална компетентност да издава такива актове и искането следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.143 ал.4 от АПК Б.Б.К.,*** следва да бъде осъдена да заплати на ОД на ДФЗ-Плевен разноски в размер 200 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 173, ал. 2, предл последно от АПК Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отхвърля жалба на Б.Б.К.,***М. – САК, съдебен адрес: *** срещу уведомително писмо за отхвърляне на плащания № 01-153-6500/275 от 21.04.2015 година на директор на ОД на ДФЗ Плевен с искане за обявяването му за нищожно.

Осъжда Б.Б.К.,*** да заплати на ОД на ДФЗ-Плевен разноски в размер 200 лева.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/