Р Е Ш Е Н И Е

№ 268

гр.Плевен, 27.05.2019 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на девети май  две хиляди и деветнадесета  година в състав:                                 

                                                    Председател: Катя Арабаджиева                                                                            

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело №156 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 171, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от  К.С.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв.А.С. ***,офис 14, против Заповед  за прилагане на принудителна административна мярка №20391/24.10.2013 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДП – изземване на свидетелството за управление, поради отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления.

В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че ПАМ се изразява в изземване на свидетелството за правоуправление на МПС поради отнемане на всички точки на водача. Твърди, че административният орган към момента на постановяване на мярката не е съобразил факта, че Т. на практика не е притежавал  свидетелство за управление на МПС, тъй като същото е било с изтекъл срок и Т. не е предприемал действия по подновяването му.. На това основание счита, че е издадена една фактически неизпълнима заповед поради липса на предмет на самата заповед, доколкото със същата е разпоредено изземването на СУМПС, което към този момент не е съществувало. На следващо място сочи, че в осорената заповед са изброени няколко НП, по силата на всяко едно от които  за отнети контролни точки на водача, но в заповедта не е посочено към кой момент са връчени тези НП на водача, нито кога са извършени нарушенията, за които са издадени тези НП. Това от една страна според жалбоподателя има отношение за прилагане института на погасителната давност за административнонаказателно преследване по чл.81, ал.3 от НК, а от друга страна според Т. не може да се установи дали е следвало да бъдат приложени и към кой момент правилата на чл.2, ал.7, т.2 от Наредба №Iз-2539/2012 год. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им. На тези основания счита заповедта за нищожна, респ. за незаконосъобразна.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв.С. *** с надлежно пълномощно на л.5 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, моли съда да прогласи нищожност на  заповедта.

Ответникът по жалбата- Началник сектор ПП при ОД на МВР- Плевен в съдебно заседание  не се явява и не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 10 май 2017 год., видно от разписката за връчването й на л.15 от делото, а жалбата е подадена на 31.01.2019 год. и е заведена с вх.№560, т.е. обжалвана е след повече от година и половина от връчването й на нейния адрес. Но фактът, че с жалбата се претендира  нищожност на заповедта, която съобразно чл.149, ал.5 от АПК не е ограничена със срок, прави  жалбата  допустима за разглеждане, включително и като подадена от надлежна страна-адресат на акта, за която последният е неблагоприятен и пред надлежния съд.

 Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед  за прилагане на принудителна административна мярка №20391/24.10.2013 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДП – изземване на свидетелството за управление, поради отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, както следва: НП №1088/30.07.2010 год-10 к.т., НП №1091/30.07.2010 год.-5 к.т., НП №1121/12.07.2010 год.-5 к.т., НП №1659/21.04.2011 год.-5 к.т., НП №1687/15.11.2010 год.-8 к.т., НП №2293/11.04.2007 год.-2 к.т. , НП № 4856/26.06.2008 год.-3 к.т., НП №7537/30.09.2008 год.-8 к.т. Административният орган е приел, че съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия със Заповед № 854/11.03.2013 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена  на л.38 от делото.

Оспорената заповед  е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.59 от Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й. Връчването на оспорената заповед на жалбоподателя няколко години след нейното издаване не се отразява на законосъобразността на заповедта. Фактът, че в оспорената заповед не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, а е посочено единствено, че заповедта може да се обжалва по реда на АПК пред наказващия орган има значение  единствено с оглед сроковете за нейното оспорване, които в този случай се удължават на два месеца, но и тези удължени срокове за обжалване не са спазени от жалбоподателя.

Приложената ПАМ кореспондира с формулираните в чл.171 от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП-приложена е за осигуряване безопасността на движението по пътищата чрез отстраняване от участие в него на неизправен водач с множество нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на бъдещото им извършване.

При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила на закона. Спецификата на мерките по чл. 171, т.4 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

Заповедта е съобразена с материалноправната разпоредба  на чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата. Цитираната разпоредба предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си  по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби за съда се налага извода, че материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: 1. Влезли в сила НП по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача и 2. Неизпълнено от страна на водача задължение за връщане на свидетелството за управление. Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка.

Оспорената заповед е издадена затова, че на водача са отнети всички контролни точки със следните влезли в сила наказателни постановления: НП №1088/30.07.2010 год-10 к.т., НП №1091/30.07.2010 год.-5 к.т., НП №1121/12.07.2010 год.-5 к.т., НП №1659/21.04.2011 год.-5 к.т., НП №1687/15.11.2010 год.-8 к.т., НП №2293/11.04.2007 год.-2 к.т. , НП № 4856/26.06.2008 год.-3 к.т., НП №7537/30.09.2008 год.-8 к.т. Заверени копия на всичките осем цитирани в оспорената заповед наказателни постановления са приложени по делото. От тях се установява, че тези осем НП са връчени на Т. на една и съща дата-10.05.2012 год.лично, срещу подпис и изписване на трите имена на Т., и върху всичките има отбелязване с мокър печат, че са влезли в законна сила на 18.05.2012 год.  С оглед на тази констатация, съдът приема за безспорно доказано в настоящото производство, че на водача са отнети всички 39 контролни точки (впрочем с НП са отнети общо 46 точки), поради което той е загубил придобитата правоспособност.

Налице е и втората материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно- неизпълнение от страна на водача на задължението за връщане на свидетелството за управление. По делото не се твърди, нито са представени доказателства  водачът да  е върнал доброволно свидетелството си за управление на МПС. 

Основният спорен въпрос в настоящото производство е дали към датата на издаване на оспорената заповед, с която е иззето свидетелството за управление на МПС на Т.-24.10.2013 год., той е притежавал свидетелство за управление на МПС, което да може да му бъде иззето. Видно е от справка за нарушител/водач на л.17 и сл. от делото, че на Т. е било издадено СУМПС №4084179 след успешно издържан изпит и е издаден протокол  №614/2.07.1996 год., придобита категория В, от ОДМВР София. На 21.05.2002 год. е издадено ново СУМПС №236841461, което е валидно до 18.05.2009 год. След изтичане на срока на валидност на това свидетелство за управление на МПС до датата на издаване на оспорената заповед – 24.10.2013 год., по делото няма данни и доказателства, въпреки изричните указания на съда в тази посока, на Т. да е издавано ново СУМПС,. Данни за наличие на такова се съдържат в Справката картон на водача на л.51 и сл. от делото,  в която в раздел  „ЗППАМ“ е посочено, че  със ЗППАМ №17-0281-000578/25.07.2017 год. е иззето СУМПС-Х3575287-Y-2 бр. испанско. Последното обаче е станало няколко години след издаване на оспорената в настоящото производство заповед.

При тези данни съдът намира, че оспорената заповед не е лишена от предмет, тъй като към датата на издаването й Т. е притежавал СУМПС по смисъла на закона. За да направи този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал. 1, т.4“.

Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, съгласно разпоредбата на чл.151 и чл.152 от ЗДвП. След настъпване на необходимите законни предпоставки, а именно дадено лице да е навършило определена възраст, за да управлява МПС от съответната категория, да е преминало обучение за водач на МПС и за оказване на първа долекарска помощ и успешно да е издържало изпит за водач на МПС - то придобива правоспособност да управлява МПС. Тази правоспособност може да загуби само в изрично предвидените от законодателя случаи, например в хипотезата на  чл.157, ал.4 от ЗДвП, според която придобитата правоспособност се губи от водач, на когото са отнети всички контролни точки. В случая, до момента на издаване на оспорената заповед не е била налице посочената хипотеза, поради което Т. е бил до този момент правоспособен водач.

Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), свидетелството за управление на МПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД, който се издава от органите на МВР, със срок на валидност 10 години. Обстоятелството, че свидетелството за правоуправление на едно лице е с изтекъл срок ( а видно от справката , считано от 18.05.2009 год., когато е изтекъл срокът на валидност на СУМПС до 24.10.2013 год., когато с оспорената заповед е иззето това свидетелство, Т. не е имал валидно СУМПС), не прави лицето неправоспособен водач, защото наличието на този документ само удостоверява правоспособността, не я поражда и съответно изтичането срока на документа не лишава водача от придобитото право да управлява МПС. С изтичането на срока на валидност на СУМПС за водачът се поражда единствено задължението да направи постъпки пред съответните органи да му бъде издадено ново такова. Също така с изтичане на срока на валидност на свидетелството, то се превръща в нередовен документ по смисъла на §1, т.2, б.“ж“ от ДР на ЗБЛД, но нито има за последица загуба на придобитата вече от лицето правоспособност да управлява МПС, нито  сочи изобщо на липса на документ. Още повече, че в писмо вх.№2292/8.05.2019 год. на л.50 от делото, изпратено от ответника е посочено, че СУМПС №236841461, което е валидно до 18.05.2009 год. е било отнето от водача Т. на 6.07.2010 год. от Второ РУ-Плевен и му е било върнато на 1.02.2011 год., като до датата на издаване на оспорената заповед лицето не е върнало притежаваното от него СУМПС, въпреки изтеклата му валидност. Така че и на това основание СУМПС, макар и с изтекъл срок на валидност, се е намирало фактически у водача Т., поради което той е разполагал с такова свидетелство, макар  и съставляващо нередовен документ по смисъла на §1, т.2, б.“ж“ от ДР на ЗБЛД. Същото не е давало законосъобразно право на водача да управлява МПС, преди да го поднови, но притежаването му от водача е било факт, поради което законосъобразно същото е могло да бъде отнето. Ето защо оспорената заповед не е нищожна като лишена от предмет, поради което жалбата против нея се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК, Административен съд-Плевен, V състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  К.С.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв.А.С. ***,офис 14, против Заповед  за прилагане на принудителна административна мярка №20391/24.10.2013 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДП – изземване на свидетелството за управление, поради отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления.

Решението не подлежи на оспорване, на основание чл.172, ал.5 от АПК.

            Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

                                                                      

                                                                                  СЪДИЯ: