ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 601

гр.Плевен, 26.03.2019 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на  двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                               Председател: Цветелина Кънева

 

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело № 155/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от Т.И. ***, чрез адв.Г. ***, против мълчалив отказ на Директора на Националния институт за недвижимото културно наследство-София за произнасяне по искане от дата 25.07.2018г.

В жалбата се твърди, че на 26.07.2018г., в качеството на собственик на сграда, находяща се в гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ №2 с предварителна категория за сведение от местно значение, е подал искане до Директора на НИНКН-София с оглед предвидената в закона възможност да бъде извършена заключителна оценка на сградата, регламентирана в чл.6 ал.3 от Наредба №12/22.11.2012г. Сочи се, че до датата на подаване на жалбата административният орган не се е произнесъл по направеното искане и не е издаден какъвто и да е акт за започване на процедурата, предвидена в наредбата. Счита се, че искането за издаване на административен акт представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на чл.21 ал.3 от АПК. Счита се, че от дата 26.07.2018г. е започнал да тече шестмесечния срок по чл.34 ал.4 от наредбата за произнасяне по искането, който е изтекъл на 26.01.2019г., като от последната дата е започнал да тече предвиденият в АПК срок за обжалване на мълчалив отказ на Директора на НИНКН за произнасяне по направеното искане. В заключение се моли да бъде отменен мълчаливият отказ на Директора на НИНКН-София и административният орган да бъде задължен да издаде акт за започване на административната процедура.

Съдът е изискал административната преписка по заявление вх.№0800-2632 (2)/26.07.2018г. подадено от Т.И. до Директора на НИНКН, като с писмо от 11.03.2019г. същата е представена, заедно със становище за недопустимост на жалбата поради липса на мълчалив отказ. Направено е и искане за присъждане на направените разноски и адвокатско възнаграждение.

В изпълнение на определение на съда, в писмо от 20.03.2019г. от НИНКН е посочено, че е изготвена заключителна оценка на обекта и предстои директорът на НИНКН да направи предложение по реда на чл.64 ал.1 от ЗКН до министъра  на културата за класификация, категоризация и режими за опазване във връзка с предоставянето на статут на недвижима културна ценност. Също в писмо от 26.03.2019г. е посочено, че заключителната оценка е изготвена в периода след постъпване на заявлението на Т.И., като директорът е подписал същата на 15.03.2019г.

От страна на оспорващия и адв.Г. е направено искане за представяне по делото на заключителната оценка, като след това ще изразят становище дали поддържат жалбата срещу мълчалив отказ на Директора на НИНКН.

След като се запозна със становището на страните, доказателствата по делото и съобрази закона, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, а и от представените доказателства се установява, че Т.И. и С. И. са съсобственици на ¼ идеална част от УПИ целият с площ 940кв.м., съставляващ УПИ №ІІІ-5989, кв.85а по подробния устройствен план на гр.Плевен, заедно с ¼ от целия втори етаж, таван с таванска стая, една стая на първия етаж и мазата под същата, коридор (бивша баня), ъгловият магазин с мазата под него и стълбището на масивната жилищна сграда, застроена на 305кв.м. в североизточната част на УПИ.

От доказателствата по делото се установява, че в списък на архитектурните паметници на културата в град Плевен, одобрен с протокол № 26 от 12.09.1989 година същият обект е с № 130 в категория "за сведение".

С искане вх.№0800-2632 (2)/26.07.2018г., подадено от Т.И. до Директора на НИНКН, във връзка с възможността да бъде извършена заключителна оценка на обекта (сграда в гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ №2, с предварителна категория „за сведение“ от местно значение), е поискано сключване на договор по чл.6 ал.3 вр. с чл.3 ал.3 от Наредба №12/22.11.2012г.

От писмо вх.№1606/26.03.2019г. на НИНКН се установява, че в периода след подаване на искането от И. е изготвена заключителна оценка на обекта, като същата е подписана от директора на института на 15.03.2019г., а от писмо вх.№1463/20.03.2019г. е видно, че предстои директорът на направи предложение по реда на чл.64 ал.1 от ЗКН до министъра на културата за класификация, категоризация и режими за опазване във връзка с предоставянето на статут на недвижима културна ценност.

При така установените факти, съдът счита жалбата на Т.И. за недопустима за разглеждане, по следните съображения:

При влизане в сила на Закона за културното наследство в него не е съществувала категория "архитектурен паметник на културата категория "за сведение". Но съгласно § 10 от ПЗР на закона (Обн. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.), заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като културни ценности по смисъла на този закон. Тази разпоредба касае всички заварени, обявени по дотогава действащия ред недвижими паметници на културата, без значение към коя категория са принадлежали същите, като се има предвид, че към момента на влизане на закона в сила в него няма категория "за сведение". С последваща промяна в ЗКН - ДВ, бр. 54/2011 г., са променени както чл. 50, уреждащ категориите недвижими паметници на културата, така и § 10 от ПЗР. С тези изменения в чл. 50 е уредена категория "за сведение", а § 10 придобива следното съдържание: "Заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон. " Следователно с промяната от 2011г. само се урежда въпросът с категорията на недвижимата културна ценност, но не и нейния статут, като промяната в закона не оказва влияние върху статута й. И при обнародване на закона, и при това изменение сградата има същия статут, който е придобила през 1989г. Разпоредбата на § 12 от ПЗР урежда въпроса за декларирането на недвижимите културни ценности, като декларираните до влизане на закона в сила запазват своя статут на декларирани ценности.

Не е спорно, че процесната сграда е била надлежно декларирана.

Съгласно чл. 61 ал.1 вр. ал.2 от ЗКН, декларираните недвижими обекти подлежат на заключителна оценка във връзка с регистрирането им като културни ценности, която се извършва от НИНКН при взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица, като със заключителната оценка по ал. 1 се извършва установяване на културната и научна стойност и обществената значимост на обекта, неговата автентичност, степен на съхраненост и взаимодействие със средата и обществото. А според ал.5 на чл.61, заключителната оценка на обектите се извършва по ред, определен с наредбата по чл.50 ал.2., като това е Наредба №Н-12 от 21.11.2012г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния регистър на недвижимите културни ценности.

Заявление вх.№0800-2632(2)/26.07.2018г., подадено от Т.И. представлява искане за промяна на статута на обекта т. е. регистриране като културна ценност, а съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата промяна в статута на недвижимите културни ценности се извършва по реда на деклариране и предоставяне на статут, като срокът съгласно ал.4 за разглеждане на заявлението е шестмесечен. Този срок е изтекъл към датата на подаване на жалбата до съда от И., като видно от доказателствата по делото към дата 08.02.2019г. не е била изготвена заключителна оценка на сградата, както е поискано със заявлението на И.. Т.е. формиран е бил мълчалив отказ по заявлението на Т.

Независимо от горното, обаче, на 15.03.2019г. е била подписана заключителната оценка на обекта, като предстои директорът на НИНКН да направи предложение по реда на чл.64 ал.1 от ЗКН до министъра на културата. Т.е. по заявлението на И. са предприети действия и е издаден акт, който поставя началото на един сложен фактически състав по искане за промяна статута на обекта и регистрирането му като културна ценност, както е поискал заявителя. Ето защо към настоящия момент не е налице правен интерес от обжалване на мълчалив отказ на Директора на НИНКН-София. Правен интерес от обжалване на един административен акт е налице за лицата, чиито права свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения. За да е налице правен интерес, нарушаването или застрашаването на правата, свободите или интересите трябва да е налице във всеки един момент от съдебния процес от подаване на жалбата до постановяване на решението. Ако междувременно нарушението или застрашаването на правата е преустановено, то тогава ще е налице отпаднал правен интерес. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимост на жалбата Отпадането на правния интерес в определен момент е предпоставка за прекратяване на съдебното производство.

За пълнота следва да се посочи, че с получаването на заключителната оценка и предложението за класификация, категоризация и режим на опазване във връзка с предоставяне на статут на недвижима културна ценност съгласно чл.64 ал.1 от ЗКН, започва същинската процедура по издаване на административен акт по чл.65 за предоставяне на статут. Специалните правила действително са уредени в чл.64 и чл.65 от закона, а при промяна на вече предоставен статут – чл.69 от закона. Съответно приложими са и разработените в изпълнение на закона разпоредби от раздел трети на наредбата. В разпоредбите на чл.66 са регламентирани специални правила относно дължимите от административния орган действия по разгласяване на издадена вече заповед за предоставяне/промяна на статут, като негово задължение, реализирано чрез регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, е да уведоми общинската администрация за издадената заповед. Актовете за предоставяне на статут, както и отказите подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК. От всичко посочено е видно, че не е налице задължение на директора на НИНКН да уведомява собствениците на обекти за заключителната оценка, тъй като същата представлява част от процедурата по издаване на крайния акт на министъра на културата, който подлежи на обжалване. Ето защо и по делото не е изисканата заключителната оценка на сградата, а само данни за датата на нейното подписване от директора на НИНКН.

Независимо от изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение, доколкото по делото няма данни за направени разноски, както и за ангажиране на адвокат, респ. участие на юрисконсулт.

Воден от горното и на основание чл.159 т.4 от АПК, съдът

 

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.И. ***, против мълчалив отказ на Директора на Националния институт за недвижимото културно наследство-София за произнасяне по негово искане вх.№0800-2632(2)/26.07.2018г.

 ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №155 по описа за 2019 г. на Административен съд-Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на НИКНК-София за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по делото.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.        

                                                                                                                                                                                                                                             С Ъ Д И Я: