Р E Ш Е Н И Е

№ 151

гр.Плевен, 26.03.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1154 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 880 от 07.11.2018 г., постановено по НАХД № 2373 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-0000500/19.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, с което на „Рекс“ ЕООД, гр. Долни Дъбник, представлявано от К.Б.П., в качеството му на работодател, на основание чл.416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 228, ал. 3 от КТ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Рекс“ ЕООД, гр. Долни Дъбник, чрез К.Б.П. - управител, в която се твърди, че съдебният акт е неправилен и се иска неговата отмяна.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът „Рекс“ ЕООД, гр. Долни Дъбник, се представлява от управителя К.П., който сочи, че не е имало финансова възможност да се изплати възнаграждението в срок. Твърди, че същото е начислено и частично изплатено. Моли решението да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, се представлява от ЮРК И., който счита касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, като не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството за това, че при извършена проверка на 04.06.2018г. в 10.50часа е установено, че в качеството на работодател не е изплатило обезщетението за неизползван платен годишен отпуск не по-късно от последния ден на месеца (31.05.2018г.), следващ месеца, през който трудовото правоотношение на С.А.С.на длъжност „техник електрически системи“ е прекратено (30.04.2018г.). Нарушението е квалифицирано по чл.228 ал.3 от КТ.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните доказателства се установява безспорно, че дружеството към датата на проверката е осъществило нарушението по чл.228 ал.3 от КТ, тъй като работодателят е длъжен да изплати обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, което в случая не е сторено. Съдът е посочил, че наложената санкция е в минимален по закон размер, като при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са спазени всички изисквания на ЗАНН. Счел е още, че нормата на чл.28 от ЗАНН не е приложима, като е развил подробни доводи в тази насока.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за извършено от дружеството нарушение на чл.228 ал.3 от КТ. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

В касационната жалба не са посочени конкретни пороци на решението, поради което и на основание чл.218 ал.2 от АПК съдът извършва служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на съдебния акт. Не се констатираха основания за отмяна на решението на районния съд, Безспорно е установено нарушението на чл.228 ал.3 от КТ. Към датата на проверката 04.06.2018г. не е изплатено дължимото обезщетение на лицето С.С.за неизползван платен годишен отпуск, което не се оспорва от представляващия дружеството, като е следвало същото да бъде изплатено не по-късно от 31.05.2018г. В съдебно заседание пред районния съд и пред настоящата инстанция представляващият дружеството твърди, че обезщетението е частично изплатено, но доказателства за това не са представени. Налични са доказателства за начисляване и изплащане в по-късен момент на заплати за м.март и м.април на лицето С., но не и за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Ето защо, решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 880 от 07.11.2018 г., постановено по НАХД № 2373 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2. /п/