Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 111

 

гр. Плевен, 05.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на първи февруари две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

  КАТЯ АРАБАДЖИЕВА                      

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВО РАДЕВ

При Секретар: ВЕНЕРА МУШАКОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно административно-наказателно дело № 1153/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Т.Н.Т. ***, чрез адв. М.Л. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу Решение № 879 от 07.11.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1536/2018 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-001368/28.03.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, с което на Т.Н.Т. *** са наложени следните административни наказания: 1. на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП; 2. на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 14 контролни точки, затова че: на 16.03.2018г. около 22:20ч. в гр. Плевен на улица „*****“, на кръстовище с бул. „******“ в посока ул. „******“ управлява лек автомобил „******“ с рег. № ******* като 1. преминава на забраняващ сигнал на работеща в нормален режим светофарна уредба, разположена на самото кръстовище; 2. управлява МПС без поставен обезопасителен колан по време на движение.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че районният съд се е произнесъл в противоречие със събраните гласни и писмени доказателства и е приел за доказано по безспорен начин, че Т. е извършила вменените й нарушения, поради което е ангажирана и административно-наказателната й отговорност.  Посочва, че изводите на съда са обосноваван до голяма степен на разпитаните в съдебно заседание свидетели – актосъставителят и свидетеля при съставяне на АУАН. Счита, че показанията на актосъставителя се базират на възприятия на база предположения, или на светлините на другите светофарни секции – най-вероятно на тези на бул. „*****“, тъй като според нея, същият не е имал пряка видимост към светофарните уредби както на бул. „****“, така и на бул. „******“. Твърди, че е нарушено правото й на защита, тъй като въпреки посочените още на момента на съставяне на акта възражения, записи от камерите, находящи се на бул. „*****“ и з патрулния автомобил, не се съхраняват. Ето защо счита, че отразеното в НП нарушение не е доказано по категоричен начин и същото почива на предположение и твърдения на заинтересованата страна. Постановеното решение се позовава само и единствено на свидетелските показания. Счита, че не е съобразено смекчаващото вината обстоятелство, а именно, че жалбоподателката  няма извършено нито едно нарушение по ЗДвП до момента, въпреки че е била многократно проверявана през годините от органите на реда. Съдът е счел, че деянието е извършено виновно, с пряк умисъл, без да възприеме по никакъв начин твърденията на Т.. Моли за отмяна на решението и по същество за отмяна на НП.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР – гр. Плевен, не изразява становище по касационната жалба.  

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а решението на първоинстанционния съд – отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като се основава само на показанията на актосътавителя, а и е налице маловажност на извършеното деяние.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно правилно районния съд е възприел за достоверни показанията на разпитаните двама свидетели, тъй като същите са непротиворечиви, конкретни, логични и последователни, взаимно кореспондентни  и доказват по категоричен и несъмнен начин описаните в акта факти и обстоятелства. Доказват, че от мястото, на което са се намирали са имали отлична видимост към светофарната уредба, работеща в нормален и синхронизиран режим и непосредствено са възприели, че жалбоподателката е преминала на червен сигнал на светофара, забраняващ преминаването през кръстовището, с което не е съобразила поведението си със светлинните сигнали – нарушение на чл. 6 ал.1 т.1 ЗДвП. Също така при спирането на автомобила за проверка са установили, че обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила е бил закопчан на гърба на седалката т.е. жалбоподателката не го е ползвала в нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП. От своя страна жалбоподателката не е ангажирала никакви доказателства, за да обори формалната доказателствена сила на акта и тезата на обвинението. В това число, въпреки че е записала, че има възражения, не е посочила конкретно какви и не се е възползвала от възможността да ги изложи и в 3-дневния срок след съставянето на акта, поради което и не е възникнало задължение за ответника да запази като доказателства видеофайловете от записите на камерите, с които е оборудван полицейския автомобил и същите са унищожени след изтичането на 30-дневен срок. В този смисъл не е било допуснато твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство. Жалбоподателката от своя страна не е поддържала искане за приобщаване като доказателства на записите от видеокамерите на полицейския автомобил, поради което и съдът при изтичането на срока за съхранение на файловете не е допуснал съществено процесуално нарушение като не ги е изискал. Решението на районния съд се основава изцяло на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Правилно е приложен материалния закон. Деянията правилно са квалифицирани, а наложените наказания са съответни на предвиденото в закона. Отнет е съответния брой контролни точки за извършените две нарушения на ЗДвП. Не са налице многобройни и/или изключителни смекчаващи вината на жалбоподателката обстоятелства, които да отграничат конкретния случай от другите случаи на нарушения от същия вид, поради което не са налице обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 28 ЗАНН.

Предвид изложеното решението на Районен съд – Плевен е правилно, не са налице касационни основания за отмяна и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 879 от 07.11.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1536/2018 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                             2./п/