Решение по Административно дело 1151/2018г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 58

гр. Плевен, 11.02.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1151 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 900 от 13.11.2018 г., постановено по анд № 938/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-005729/15.11.2017 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, в частта, с която на А.В.В. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП и глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, и е отменил същото НП в частта, в която на В. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП .

Срещу постановеното решение в частта, в която е потвърдено наказателното постановление, е подадена касационна жалба от А.В.В., в която се сочи, че решението на РС е постановено в нарушение на чл. 209, ал. 3 от АПК, в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото не се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са тълкувани недобросъвестно и превратно в ущърб на касатора. Сочи, че разрешаването на определен спор по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи, което РС не е сторил. Според касатора съдът формално е приел, че в хода на производството са се формирали две групи свидетели – първата на полицаите, извършили проверката, втората на жалбоподателя и свидетеля, който е управлявал автомобила и е присъствал на случая. Съдът неправилно е кредитирал единствено полицейските свидетелства, които са алогични, вътрешно-противоречиви и не съответстват на реалната фактическа обстановка, като се има предвид, че показанията на полицаите са противоречиви относно кога, къде и при какви обстоятелства лекият автомобил е преминал покрай тях и какви са били техните действия, за да го спрат, и относно факта какви разговори са водени и кой е присъствал на случая. Твърди още, че в решението няма изложени мотиви, че единият от свидетелите – П.Е.К е разследван по подобен като този случай и точно в този момент му е извършвана вътрешна проверка от ръководството на МВР – София, което според касатора сочи на негова предубеденост. Счита, че в тази връзка е следвало да се изиска от ОД на МВР – Плевен цялата преписка против К., образувана по подадена от В. жалба във връзка със случая, а не да се задоволява с лаконично писмо по случая, изпратено от ръководството на ОД на МВР – Плевен. Твърди, че в мотивите на решението следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, а не тълкуване на недопустими предположения. Според касатора съдът не е изпълнил задължението си за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, т.е. за излагане на мотиви, което е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението Съдът въобще не е обсъждал възраженията на касатора, че административното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП не е извършено, тъй като св. П.Е.Кне е орган за контролиране и регулиране на движението, за да му откаже касатора изпълнение на нареждането му. Сочи се в жалбата, че съдът неправилно е игнорирал показанията на водача на автомобила – свидетеля И.В.Е., поради това, че е приятел на В., а кредитирал показанията на свидетелите – полицейски служители като обективни и логични. В тази насока съдът отказал да изиска задължителните за този случай записи от микрофона на пътния полицай В., с които да се докаже, че разговори и действия, описани в показанията на полицаите изобщо не са водени. Прави извод, че когато дадено деяние може да се докаже единствено със свидетелски показания, които се намират в непреодолимо противоречие и същевременно липсва възможност за събиране на други доказателства, следва жалбоподателят да се признае за невиновен в извършване на инкриминираното административно нарушение. Само когато обективната истина бъде доказана по несъмнен начин може да се потвърди съответното НП. Сочи, че решение, основано не на събраните по делото доказателства, а на недопустими предположения, е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В този смисъл счита, че оспореното решение е постановено при липса на мотиви, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи още, че в АУАН се твърди, че В. не притежава СУМПС и е неправоспособен, а с обжалваното НП е наказан като правоспособен и в тази връзка му е наложена глоби в максимален размер, отнети са му точки, лишен е от правоуправление и в този смисъл е лишен от права, които не притежава. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и НП в потвърдените части.

В съдебно заседание касаторът А.В.В. не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба ОД на МВР-Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с АУАН серия „Д“ №0271412 от 1.11.2017г. е ангажирана отговорността на В. затова, че последният на 1.11.2017г. около 00:40 часа в с.Радишево, ул „Драва“ до №20, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. номер ***, собственост на Б.М.П., не спира на подаден сигнал със стоп-палка по образец от униформен служител на МВР. Автомобилът е спрян в град Плевен на улица „Чаталджа“ до „Чистота“. Отказва да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол с техническо средство ДРЕГЕР 7410 с фабричен номер 0390 и да му бъде извършена проверка за наличие на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство ДРЕГЕР „Дръгтест 5000“ с фабричен номер ARHJ-0005. Не притежава СУМПС /неправоспособен/. Издаден талон за медицинско изследване номер 0003224. Автомобилът спрян от движение – нарушения на чл.103 от ЗДвП, чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП. Жалбоподателят е подписал акта без възражения. Въз основа на АУАН било издадено оспореното пред РС наказателно постановление №17-0938-005729/15.11.2017 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен.

От показанията на актосъставителя и свидетел по делото В.В. съдът установил, че заема длъжността мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“. На 1.11.2017г. е бил на робата за времето от 19:00 часа до 07:00 часа. Около 01:00 часа бил извикан да окаже съдействие на свидетелите К. и М.– служители в 01 РУ гр. Плевен, които се намирали на ул. „Чаталджа” в гр. Плевен. Поканил В. да даде проба за наличието на алкохол в кръвта с техническо средство и да бъде тестван за наркотични вещества с техническо средство „Дрегер ДръгТест” 5000, но жалбоподателят отказал. Колегите му обяснили, че В. е управлявал МПС „Фолксваген Голф” в с. Радишево, където не е спрял на подаден от тях сигнал. В. не притежавал СУМПС, поради което за констатираните нарушения му съставил АУАН.

Съдът приел, че заявеното от актосъставителя се подкрепя и от показанията на свидетеля П.К. – присъствал при установяване на нарушенията и при съставянето на акта. Свидетелят твърди, че към момента на установяване на нарушението и съставянето на акта е заемал длъжността старши полицай, водач на патрулен автомобил, в група „Охрана на обществения ред” в 01 РУ гр. Плевен. На датата на процесното събитие изпълнявал служебните си задължения по планова специализирана операция „Битова престъпност”. Със св. М.били в център на с.Радишево, където забелязали автомобил с включени светлини. Бил облечен със светлоотразителна жилетка и подал сигнал за спиране на водача със стоп палка по образец. Водачът не преустановил движението на автомобила, а увеличил скоростта и се отправил в посока гр. Плевен. Включили звуков и светлинен сигнал на служебния автомобил „Рено Меган” и последвали автомобила. По пътя настигали автомобила периодично, но не успели да минат пред него, тъй като водачът правел завой наляво и надясно по пътното платно. Уведомили и потърсили съдействие от други дежурни екипи. В гр. Плевен, след завоя до „Басейнова Дирекция” били спрели служебен автомобил на „Криминална полиция” от 02 РУ –гр. Плевен и служебен автомобил на 01 РУ гр. Плевен, пред които преследваният от тях автомобил спрял. Представил се на жалбоподателя и му поискал документите за самоличност, но последният заявил, че не е управлявал МПС-то и започнал да говори по мобилния си телефон.

Свидетелят К.М.дал показания, че работи като полицай „Опазване на обществения ред” в 01 РУ-гр. Плевен. На датата на процесното събитие със св. П.К. били установили КПП в центъра на с. Радишево. Възприели лек автомобил, който се приближавал към тях. Св. К. му подал сигнал за спиране със стоп палка по образец на МВР. Тъй като автомобилът не спрял, със служебния автомобил го последвали, като включили светлинен и звуков сигнал. Междувременно докладвали в ефира, че преследват лек автомобил, който не спира. В гр. Плевен полицейски служители направили заградителни мероприятия. Жалбоподателят спрял автомобила на десет метра пред заградителните мероприятия.

От показанията на св. Р.Й.съдът установил, че работи като командир на отделение в Първо РУ – гр. Плевен. Получили информация от свои колеги, които преследвали лек автомобил, който не спрял на подаден сигнал в с. Радишево. Тъй като знаели посоката на движението на преследвания автомобил, се позиционирали в началото на ул. ”Чаталджа” в гр. Плевен, където имало и други полицейски служители от Второ РУ-гр. Плевен. В момента, когато управляваното от В. моторно превозно средство се появило, му подали знаци за спиране с фенери и стоп палка. Бил извикан екип от сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Плевен, който съставил АУАН на жалбоподателя, а той и колегите му написали докладни записки по случая.

От показанията на св. Ю.М.се установило, че на датата на процесното събитие бил на работа с колегата си В.В.. Били извикани да окажат съдействие на полицейски служители от 01 РУ към ОД на МВР гр. Плевен, които били спрели лек автомобил „Фолксваген Голф” на ул. ”Чаталджа” в гр. Плевен. Когато отишли на място от колегите си разбрали, че жалбоподателят не е спрял на подаден сигнал със стоп палка. В. отказал да бъде изпробван за алкохол и наркотични вещества.

Съдът кредитирал изцяло показанията свидетелите В.В., П.К., К.М., Ю.М.и Р.Й.като взаимно непротиворечиви, логични, последователни, отразяващи непосредствено възприети от тях факти. Съдът изложил мотиви, че показанията на тези свидетели разкриват последователен, логичен и безпристрастен разказ за обстановката по извършеното нарушение и неговия автор, изчерпателни са, логически последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно. На следващо място съдът приел, че показанията на П.К., К.М.и Р.Й.са такива на очевидци на случая и възпроизвеждат собствените си преки и непосредствени възприятия на обстоятелствата около процесното събитие и всеки един от посочените свидетели е посочил по категоричен начин в съдебно заседание, че В. е управлявал МПС-то. Съдът приел, че всеки един от тези свидетели последователно и логично възпроизвежда единствено факти и обстоятелства от действителността, лично възприети, без да се ангажират с мнения или предположения, като изпълняваната от тях полицейска функция също не дава основание те да се считат предубедени или заинтересовани от изхода на процеса, щом като няма доказателства в тази насока.

Съдът анализирал и обясненията на В., който в съдебно заседание заявил, на 1.12.2017г. пътувал от с. Радишево за гр. Плевен с лек автомобил „Фолксваген Голф”, управляван от св. И.Е., по пътя били настигнати от лек автомобил „Рено Меган”, който не бил обозначен като полицейски автомобил. Обясненията му съдът приел за алогични, непоследователни, несъдържащи правно валидни доводи и изцяло опровергаващи се от събраните гласни и писмени доказателства. Дадените от него обяснения не са кредитирани от съда, а са приети за защитна позиция, с която В. цели да избегне търсената от него административно – наказателна отговорност.

Съдът анализирал и показанията на св. И.Е., според когото на 1.11.2017г. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” от с. Радишево в посока гр. Плевен. Заедно с него пътувал и В.. След като преминал моста на с. Радишево забелязал на огледалото за обратно виждане, че зад тях се движи лек автомобил с включени дълги светлини. След около две-три минути автомобилът ги настигнал и започнал да криволичи на ляво и на дясно по пътното платно, което го притеснило, поради което след около 500 метра отбил и спрял. Твърди, че зад тях спрял лек автомобил „Рено Меган”, от който слезли двама полицаи. Заявил, че св. К. се насочил към жалбоподателя и започнал да му се кара, да го псува на висок глас и да му се заканва, защото В. бил писал жалби срещу него. Съдът не кредитирал показанията на св. Е., в частта им, в която твърди, че той е управлявал леката кола, поради тоталните противоречия с показанията на свидетелите К., М.и Й., които са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в синхрон помежду си, отговарящи на приобщените по делото писмени доказателства. Неговите показания, вкл. по правилата на фармалната логика приел за необективни и противоречиви, целящи да подкрепят защитната теза на В., което обективно се дължи на обстоятелството, че свидетелят е в приятелски отношения с В. и с показанията си цели единствено да го оневини, поради което съдът намерил, че показанията му са пристрастни и повлияни от защитната версия на жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна съдът приел нарушението по чл.103 от ЗДвП за съставомерно, защото водачът не е спрял при подаден сигнал на стоп-палка.

Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП също приел за доказано предвид, че служителите на Сектор „Пътна полиция” гр. Плевен опитали да извършат на водача В. проверка за наличие на алкохол с техническо средство и да му бъде извършена проверка за наличие на наркотични вещества и техните аналози, но жалбоподателят отказал. Заради отказа на жалбоподателя, бил издаден талон за медицинско изследване. От приложения по делото талон за медицинско изследване съдът установил, че жалбоподателят е получил същия и не е дал кръв за химическо изследване. Събраните по делото доказателства според съда сочат, че като водач на МПС жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол в издишания въздух и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, т.е. отказал е да бъде проверен дали управлява МПС след употреба на алкохол.

Относно нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП съдът отменил НП в тази част, като съдебното решение като необжалвано в тази част е влязло в сила и не следва да бъде контролирано.

При тези изводи съдът потвърдил НП по първите два пункта и отменил същото по т.3 относно нарушението по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП .

Според касационната инстанция решението на РС-Плевен в оспорената част, потвърдило нарушенията по първите два пункта от НП, е правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Деянията, за които е ангажирана отговорността на В. по т.1 и т.2 от ТП, се изразяват в това, че на 01.11.2017г. в 00:40 часа в с. Радишево, ***, като водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег***, собственост на Б.М.П., ЕГН **********, В. не спира на подаден сигнал със стоп-палка по образец от униформен служител на МВР; Автомобилът е спрян в гр. Плевен, ул. „Чаталджа“ до „Чистота“; отказва да му бъде извършена проверка за наличие на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер „Дръгтест 5000“ № ARHJ-0005; Издаден талон за медицинско изследване №0003224. Двете деяния са квалифицирани като нарушения на разпоредбите на чл.103 от ЗДвП и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Един от основните спорни моменти в съдебното производство е дали В. е имал качеството „водач“ на МПС, при което обстоятелство би могла обективно да бъде ангажирана административнонаказателната му отговрност, наред с наличието на другите елементи от съставите на вменените деяния, или последното е било управлявано от свидетеля И.Е.. За установяване на това и други обстоятелства във връзка с вменените нарушения, по делото са разпитани няколко свидетели.

От разпита на актосъставителя В.В. се установява, че на 1.11.2017 год. е бил повикан на ул „Чаталджа“ за съдействие от екип на 01 РУ-Плевен-св. К. и св.М., които са обяснили на актосъставителя впоследствие, че са се опитали да спрат л.а. „Фолксваген Голф“ в с.Радишево на ул „Дарава“, но автомобилът не е спрял на подаден сигнал. Актосъставителят съобщава, че водачът е бил спрян на ул „Чаталджа“, зад „Чистота“ и са установили, че А.В. е водачът. Установено било още, че е имало пътник в автомобила, който е седял в автомобила, а полицейските органи са контактували с жалбоподателя. Актосъставителят В. съобщава още, че не е чул от В. в момента на проверката, че няма да даде проба за алкохол по причина, че другото лице в автомобила е управлявало последния.

Свидетелят К.М.съобщава при разпита си в с.з., че процесната вечер той е управлявал служебен автомобил по повод полицейска операция, с него на смяна е бил П.К.. Видели лек автомобил, който се приближавал към тях, К. му подал стоп-палка по образец на МВР, същият не спрял. Заявява, че при разминаването видели водача-А.В., категорично сочи, че В. е бил водачът на автомобила, а на задната седалка имало друг пътник. Това е станало в центъра на с.Радишево, на осветено място, на самия площад имало улично осветление Качили се в служебния автомобил и последвали автомобила, като давали светлинен и звуков сигнал и своевременно докладвали в ефира, че преследват автомобил, който не спира и се движи в посока гр.Плевен. На „Чистота“ служители от „Криминална полиция“ и от Първо РУ направили заградително мероприятие и автомобилът спрял пред него. Съобщава, че полицейските служители, направили заградителното мероприятие, са станали преки очевидци кой е управлявал автомобил „Фолксваген“.

Свидетелят П.К. при разпита си в съдебно заседание съобщава, че след подаден сигнал със стоп-палка към автомобил в с.Радишево, последният не е спрял, подал е газ и се оттеглил в посока гр.Плевен. Полицейските органи последвали автомобила, подали своевременно звуков и светлинен сигнал, като на завоите изключвали светлините, за да не го заслепят. При преследването на автомобила го настигали периодично, като той не ги допускал да минат пред него, захождал от ляво в дясно на пътното платно. През това време по радиостанция и по телефон уведомил дежурните екипи за съдействие и на гробищен парк „Чеира“, след завоя, до „Чистота“ двама или трима служители на полицията били спрели служебен автомобил, чакали водача на включени светлини, специалният режим на автомобилите бил включен. При което водачът на преследвания автомобил спрял, К. се представил на водача, поискал неговите документи за проверка, като водачът разговарял с някого по телефона. К. го изчакал да си проведе разговора, поискал му документите, водачът представил лична карта. На въпрос на съда свидетелят К. е категоричен, че мястото, на което е подал на автомобила „Фолксваген Голф“ знак за спиране със стоп-палка, се намира на центъра на с.Радишево, мястото било осветено и свидетелят ясно видял водача на автомобила, като изрично посочва, че водачът е бил В.. Тъй като вече го познавал от предишни проверки, ясно го видял. Съобщава още, че от мястото на потегляне в с.Радишево до спирането на автомобила, последният все е бил в движение и никъде не е спирал. Съобщава, че другият пътник в автомобила е бил на задната седалка през цялото време.

Свидетелят Р.Й.съобщава, че по радиостанцията са получили информация от колеги, че са се опитали да спрат автомобил и екипът на свидетеля , след като е разбрал накъде се движат, са застанали на „Чистота“, където е имало и други колеги от Второ РУ. Съобщава, че В. е бил спрян, В. е управлявал автомобила, за което е бил извикан екип от КАТ-Плевен. Водачът В. бил спрян от екипа на св.Й., като служебният им автомобил също бил на светлинен сигнал , на „буркани“ и аварийни светлини. Заявява, че тъй като завоят на мястото на спирането е на 90 градуса, в момента на излизане на автомобила на В., полицейските органи се „разсветили“ с фенерите и с палката, каквато св.Й. имал в себе си. Жалбоподателят спрял вдясно на пътя, защото тогава вече визуално възприел и тях.. Съобщава, че К. е М.дошли почти веднага след автомобила. Свидетелят съобщава във връзка с изясняване личността на водача, че „ние го виждаме, че той е зад волана“, имайки предвид В..

Св.Ю.М.няма преки впечатления и възприятия относно обстоятелството кой е бил водач на автомобила, но съобщава, че неговият екип е бил повикан с оглед съставяне на АУАН за констатираните нарушения и по „показанията“ на К. и колегата, който е бил с К., е съставен акта.

Свидетелят И.Е. съобщава при разпита си в съдебно заседание, че познава В. и са приятели отпреди. Заявява категорично, че той-Е., а не В., е управлявал автомобила „Фолксваген Голф“, защото притежава СУМПС.

При така изложените свидетелски показания за касационната инстанция се налага категоричен извод, до какъвто впрочем след задълбочен анализ е достигнал и решаващият състав на РС, че от момента на възприемане от страна на свидетелите К. и М.на движещият се лек автомобил „Фолксваген Голф“-центъра на с.Радишево, до момента на спиране на този автомобил в гр.Плевен, в района на предприятие „Чистота“, автомобилът е бил управляван от А.В.. Той е бил водач на автомобила през цялото време на движение на автомобила до неговото спиране, защото не се установи от свидетелските показания на нито един свидетел, вкл. и показанията на св.Е., автомобилът да е спирал, за да се осъществи размяна на водача и пътника в него. В. е бил възприет в центъра на с.Радишево като водач от полицейския екип, извършвал действия по СПО на територията на с.Радишево, могъл е да бъде възприет категорично и от двамата полицейски служители, тъй като мястото, на което е бил възприет , е било осветено и у последните не е възникнало съмнение относно факта, че именно В. е бил водач на автомобила. В. е бил възприет категорично и без съмнение като водач и от полицейските служители, извършили заградителните мероприятия, един от които е св.Й., който без съмнение заявява, че е възприел В. „зад волана“. Показанията на актосъставителя от една страна се основават на разпита относно случилото се на полицейските служители К. и М., които са установили водача в с.Радишево и в този смисъл са основани на събрани първоначални данни и анализ на обстоятелствата във връзка с нарушението. От друга страна и актосъставителят съобщава, че В. ***, зад „Чистота“ и е установил, че А.В. е водачът, т.е. налице е и лично и непосредствено възприятие на лицето, управлявало автомобила в момента вече на спирането му от контролните органи в района на „Чистота“. Показанията на всички тези свидетели са еднопосочни, кореспондентни помежду си, последователни и логични, категорични, а не колебливи относно факта, че именно В. е управлявал л.а. „Фолксваген голф“ от началния момент на възприемането му от контролните органи в центъра на с.Радишево до спирането му в гр.Плевен в района на „Чистота“. Касационната инстанция ги кредитира с доверие като такива и с оглед на факта, че те са дадени от различни полицейски органи, имали различна роля и участие във връзка с констатираните нарушения, независимо един от друг, на различни пътни участъци, по различни поводи, но установяващи категорично един и същ водач-В. и сочещи , че Е. е бил не водач, а пътник в автомобила , и то на задната седалка на същия.

В този смисъл съдът намира за необходимо да изложи, че кредитира с доверие и показанията на св. К. като обективни, последователни, и незаинтересовани. На първо място неговите показания напълно съответстват на всички останали събрани по делото свидетелски показания от разпитаните полицейски органи, поради което на това основание не могат да се тълкуват изолирано и като целящи единствено да набедят в извършването на нарушения В.. На второ място няма данни св.К. да е целял в случая повдигането на административни обвинения на водача злонамерено и с някаква друга цел, а по данните от делото той, извършвайки действия във връзка с планова специализирана полицейска операция във връзка с противодействие на битовата престъпност е възприел движещият се автомобил. К. е бил на процесното място в центъра на с.Радишево именно защото е бил на работа по утвърден график на това място, което се установява от справката на л.107 от делото на РС. На следващо място действително се установява както от показанията на К., така и от обясненията на В., така и от писмената справка на л.112 от делото на РС, че А.В. е подал жалба срещу служителя П.К., чрез интернет страницата за сигнали на МВР. Сигналът според справката е съдържал оплакване от служители на МВР, включително П.К., във връзка с действия на тези служители спрямо В. по ЗДвП на 10.10.2017 год. От съществено значение в случая е факта, че според данните справката, е била извършена проверка по сигнала и същият е приет за неоснователен. Т.е. не е намерено основание действията на К. да се квалифицират като нарушения на служебната дисциплина, за да може да се правят някакви изводи за тенденциозност и/или преднамереност в действията на полицейския служител. Още повече, че по данните от акта за нарушение К. не е съставил акта за нарушение, той е бил вписан като един от свидетелите на нарушенията, наред с М., чиито показания са допринесли, ведно с останалите доказателства, за изясняване на действителните факти от значение за отговорността на В..

От друга страна, касационната инстанция, подобно на решаващия РС, не кредитира с доверие показанията на св. И.Е. относно факта, че той е управлявал процесния автомобил. На първо място, защото единствено неговите показания са изолирани и категорично несъответни на всички останали събрани както свидетелски показания, в т.ч. на полицейските органи, извършили заградителните мероприятия и възприели В. като водач към момента на спирането, така и на приобщените писмени доказателства-справки, които потвърждават в една или друга насока свидетелските показания-например относно факта какви дейности и в кои райони е извършвал св.К. към момента на възприемане на автомобила на В., относно констатацията за липса на данни за извършено дисциплинарно нарушение от свидетеля К.. На второ място, както заявява самият свидетел Е. той се познава с В. и се самоопределя като негов приятел. Т.е. не като познат, случаен спътник или нещо друго, а като приятел, което сочи на по-близки дружески взаимоотношения , и което поставя на това основание под съмнение достоверността , обективността, истинността на неговите показания и по-скоро сочи на потвърждение от страна на свидетеля на защитната теза на В., целяща неговото освобождаване от административнонаказателна отговронст. Съмнения в достоверността на показанията на този свидетел съдът извежда още от факта, че част от неговите показания противоречат на опитните правила и на правилата на логическото мислене. В тази насока св.Е. е заявил, че автомобилът, управляван от полицейския екип на М.и К. , не е бил възприет от него като полицейски и че се е движил зад автомобила на Е. и В. с „едни движения така от ляво на дясно, които бих казал, че са опасни чак“, на дълги светлини, което го е провокирало да спре, защото според неговите показания се е уплашил за живота си, тъй като маневрите на автомобила „щяха да закачат колата от задната страна“ и „колата ни щеше да се обърне“. Както свидетелят Е. е заявил при разпита си в съдебно заседание , автомобилът (имайки предвид полицейския) е последвал автомобилът на Е. и В. след центъра на с.Радишево до малко преди началото на „Чистота“ , „след гробищата“ (което е в гр.Плевен). Свидетелят посочва, че това разстояние е един-два-три километра. Противоречи дори на житейската логика факта, че Е., след като се е уплашил, че ще бъде блъснат и преобърната колата заради поведението на тази след него, не е спрял веднага встрани на банкета, не е спрял дори малко след потеглянето и възприемането на съобщените маневри или в по-късен момент, а е продължил да се движи и е спрял едва когато е достигнал до полицейските заградителни мероприятия. Противоречи на правилата на логическото мислене и на опитните правила и факта, че при наличен пътник в автомобила, чието внимание не е било ангажирано с управление на автомобила, този пътник не се е обадил по телефона на 112 или на някой от другите общоизвестни телефонни номера –на полиция, бърза помощ, или дори на някой близък, за да сигнализира правохранителните органи, че Е. и В. са преследвани и са в опасност. А безспорно е и се установява от показанията на полицейските органи, че поне В. е разполагал с телефонен апарат, тъй като е говорел по него, когато е бил спрян в гр.Плевен и св.К. се е приближил до него (според показанията на св.К.).

Ето защо и от всички събрани и съвкупно обсъдени доказателства, с изключение на показанията на св.Е. , които касационната инстанция не кредитира с доверие по изложените горе съображения, за съда се налага извод, че В. е бил водач на процесния автамобил от локализирането му в центъра на с.Радишево до спирането му му в гр.Плевен, до „Чистота“, по време на който пътен участък не е спирал, а се е движил непрекъснато.В този смисъл налице е съставомерност и доказаност на основен елемент и от двата състава на вменените на В. и потвърдените с решението на ПРС състава на нарушения по чл.103 и чл.174, ал.3 от ЗДвП-относно качеството на субекта на нарушенията –водач на ППС/МПС, който безспорно е установено, че е В..

Налице са и другите елементи от двата състава.

По отношение нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП се установява от показанията на актосъставителя В., че именно той при спирането на В. *** е поканил В. да бъде изпробван за наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“ и за алкохол. Самият В. не отрича, напротив в дадените пред РС обяснения признава, че е отказал да му бъде извършена проба, като причина затова сочи, че не е шофирал автомобила. Ето защо съдът приема за съставомерно и доказано вмененото на В. нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

Съставомерно и доказано е и нарушението на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, съгласно която при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Безспорно се установява от показанията на свидетелите К. и М., които единствени от останалите полицейски органи, разпитани като свидетели, са присъствали на мястото на нарушението по чл.103-в центъра на с.Радишево, че това място е било достатъчно осветено и категорично и еднозначно и двамата свидетели са възприели в центъра , на завоя, че подхождат фарове на автомобил. К. е бил облечен със светлоотразителна жилетка и е подал стоп-палка по образец на водача, на която В. не само не е спрял, но подал газ на автомобила и се оттеглил в посока гр.Плевен. Полицейският екип е последвал автомобила, управляван от В., като са подавали своевременно звуков и светлинен сигнал, единствено на завоите са изключвани светлините, за да не заслепят водача на движещият се пред полицейската кола автомобил. Показанията и на двамата свидетели-К. и М.относно факта на подаване на стоп-палка, и на подаване на светлинен и звуков сигнал, са абсолютно кореспондентни, последователни и логични. Те съответстват и на показанията на св.Й., който пред РС е заявил, че е възприел В. да спира автомобила на „Чистота“ поради заградителните мероприятия, както и е възприел движещият се след автомобила на В. полицейски автомобил Рено Меган, който „тогава беше на светлинен сигнал, …. с лепяща лампа…“. Неоснователно е оплакването на касатора, че К. и М.не са имали правомощието да спрат В., тъй като не са изпълнявали задължения по пътен контрол. Видно е от съобщеното от самите тях, от справката на л.107 и от седмичен график на л.109 от делото на РС, че К. към момента на съставяне на акта е бил старши полицай, водач на патрулен автомобил в група „Охрана на обществения ред“ при Първо РУ-Плевен, бил е нощна смяна на 31.10.2017 год. срещу 1.11.2017 год. по утвърден график и е участвал в СПО на територията на селата Радишево , Тученица и Бохот съвместно със служителя М., който също работи в сектор „ООР“ в Първо РУ. И двамата полицейски служители-К. и М.не са били служители на „Пътна полиция“, които по правило имат права за съставяне на актове по ЗДвП, да извършват проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на автомобилите и т.н. Те няма данни да са и сред служителите от други звена на полицията, преминали обучение по ЗДвП и положили изпит с права да съставят актове и фишове по ЗДвП. Затова и тези двама служители –К. и М.не са съставили акта за нарушение срещу В., а са уведомили компетентен затова екип от сектор „Пътна полиция“, в който е бил и св. В., съставил акта за нарушение от 1.11.2017 год. срещу В.. Няма пречка обаче и забрана в закона като охранителни полицаи (служители в сектор „Охрана на обществения ред“ в Първо РУ) да спират на пътя за извършване на общополицейска проверка-за установяване самоличността на водача и неговите спътници, за проверка на техните лични вещи, на автомобила и на багажа в него. Те могат да извършват обиск, задържане, да изискват проверка в система ШИС за издирвани лица и автомобили и т.н. Техните правомощия произтичат пряко от закона-раздел III на глава II от ЗДвП с оглед опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България; и от раздел I на глава V-чл.61 и чл.64, ал.1-ал.3 от ЗМВР В този смисъл и с оглед извършваната правоохранителна дейност, свидетелите К. и М.са имали право да предприемат действия по спиране на автомобила, управляван от В. чрез разпореждане, дадено със стоп-палка, светлинен и звуков сигнал, още повече, че са извършвали дейности и мероприятия във връзка с предотвратяване и пресичане на битовата престъпност.

При съставомерност и доказаност на вменените на В. нарушения на чл.103 и чл.174, ал.3 от ЗДвП, правилно и обосновано на В. са наложени наказания, както следва: на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП-глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП –глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Наложените на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, са в абсолютен размер и досежно нарушението по този текст не се предвижда възможност за преценка по смисъла на чл.27 от ЗАНН. Наложените на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наказания -глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, са такива в предвидения от закона максимален размер , тъй като текстът предвижда налагане на наказания глоба в размер от 50 лева до 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец до 6 месеца. Касационната инстанция намира, че така определеният от АНО и потвърден с решението на РС размер и срок на наказанията по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са справедливи и съответни на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите отегчаващи вината обстоятелства. Правилно при индивидуализация на наказанието АНО е взел предвид степента на обществена опасност на деянията, които са извършени от В., обоснована от характера на непосредствения обект на засягане - обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, и охрана на здравето и живота на хората при управление на моторни превозни средства. Оценени са и фактическите данни, инкорпорирани в справката за съдимост и в справката за извършени от В. административни нарушения, обосноваващи завишената лична опасност на дееца. В. е осъждан многократно, макар и не за транспортни престъпления , а за периода 1997 год.-2017 год. органите на КАТ са регистрирали 34 (тридесет и четири) нарушения на правилата за движение по пътищата, санкционирани по административен ред с административни наказания, очертаващи системност и проявена упоритост в демонстративното незачитане на правопорядъка, регулиращ преди всичко отношенията по транспорта. В контекста на визираните обстоятелства, предпоставящи адекватни на репресивната и предупредително-възпитателна функция санкционни последици не са релевирани и противопоставени други обстоятелства от значение за определяне на наказанието-например относно семейното и имотното състояние на В. , които евентуално биха могли да мотивират намаляване размера и/или срока на наложените кумулативни наказания глоба и лишаване от права. Множеството предходно извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и налагани наказания за тях формира вътрешното убеждение на настоящата касационна инстанция, че за постигане на преследваните в чл.12 от ЗАНН цели и за поправянето на В. е необходимо да изтърпи така наложените му наказания на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП в максимален размер и срок.

Възражението досежно незаконосъобразността на кумулативно наложените наказания „лишаване от право да управлява МПС“, тъй като не притежава такова право, защото е лишен от това право по административен или съдебен ред, е неоснователно. Съгласно т.6, б.“а“ от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, един от основните въпроси относно лишаването на водач на моторно превозно средство от право на управление за извършено престъпление по транспорта е въпросът може ли да бъде лишено от такова право лице, което няма свидетелство за управление. Тълкувайки съдържанието на чл. 37 НК , ВС приема, че по българското наказателно право извършилите престъпления следва в определените от закона случаи да бъдат лишавани само от права, които те притежават, не и от евентуални бъдещи права. Затова деец, който няма правоспособност да управлява моторно превозно средство, не може да бъде лишен от такова право. Възможността такъв деец да придобие в бъдеще право да управлява моторно превозно средство е уредена според ППВС в изменението на чл. 13 Здвп. По-нататък се казва в ППВС, че наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство се налага на правоспособните водачи, на притежаващите свидетелство за управление, макар и не от същата категория, и на водачи, които временно са били лишени от това право, защото последните поначало не са го загубили, а временно им е било забранено да го упражняват. От това ППВС за настоящата касационна инстанция се налага извод, че административното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ (не само това, налагано по НК) може да се наложи :1. На правоспособните водачи, т.е. такива, които са придобили правоспособност за управление на МПС, а не на такива, които изобщо не са придобивали такава правоспособност; 2.На притежаващите свидетелство за управление, макар и не от същата категория. В случая се има предвид, че водачът може да е управлявал МПС от категория, за която няма придобита правоспособност, но има придобита правоспособност за управление на ППС от друга категория, каквото не е управлявал в момента на деянието; 3. На водачи, които временно са били лишени от това право, защото последните поначало не са загубили това право, а временно им е било забранено да го упражняват. В. попада именно в третата категория и това се установява от справката за нарушител/водач на л.14-22 от делото на РС. Видно е от справката в частта относно приложените спрямо В. принудителни административни мерки, че през 2017 год., когато са констатирани извършените и санкционирани с оспореното НП административни нарушения, спрямо него са били издадени два броя заповеди за прилагане на ПАМ- №17-0938-002448/11.10.2017 год., №17-0938-002629/1.11.2017 год., една ЗППАМ №15-0938-000165, издадена на 24.02.2015 год., но връчена на В. на 3.07.2017 год.. И трите заповеди за прилагане на ПАМ са издадени на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, респективно не повече от 18 месеца. Следователно, и с трите издадени заповеди в периода 2015-2017 год.водачът В. само временно е бил лишен от право да управлява МПС, защото свидетелството му за управление е било временно отнето, но поначало не е загубил това право, а временно му е било забранено да го упражнява. От друга страна, няма данни преди този период да е изгубил придобитата правоспособност за управление на МПС, защото от самото НП е видно, че към 15.11.2017 год. на водача остават 39 контролни точки. Затова и законосъобразно с НП е било постановено от АНО и кумулативно предвиденото наказание за нарушенията по чл.103 и чл.174, ал.3 от ЗДвП-лишаване от право да управлява МПС за съответните срокове.

Като е достигнал до аналогични правни изводи, РС-Плевен е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила в оспорената част.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 900 от 13.11.2018 г., постановено по анд № 938/2018 г. на Районен съд – Плевен, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-0938-005729/15.11.2017 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, в частта, с която на А.В.В. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП и глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:1. /П/ 2. /П/