Р E Ш Е Н И Е

№ 101

гр.Плевен, 27.02.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 1147 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 857 от 29.10.2018 год., постановено по НАХД № 1787/2018 год., Районен съд – Плевен потвърдил наказателно постановление № 18-0256-000658 от 30.04.2018 г. на началник РУП към ОД на МВР - гр. Плевен, РУ- Долна Митрополия, с което на жалбоподателя Т.И.Н. на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата му е наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от горното решение останал Т.И.Н., който чрез пълномощника си адв. Г. *** е подал в законния срок касационна жалба против него. В същата се излагат доводи, че при постановяването на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се,че изложените мотиви на неясни, неточни и противоречиви, което е равнозначно на липса на такива. Сочи се, че съдът се е позовал единствено на презумптивната доказателствена сила на АУАН съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, но се касае за оборима презумпция, която не е потвърдена от събраните по делото доказателства. Твърди се, че от страна на административнонаказващия орган не са представени доказателства, че товарният автомобил, управляван от касатора е с маса повече от 10 тона, поради което извършеното нарушение е недоказано. Оспорва се описанието на нарушението в АУАН и НП и липсата на съответствие в словесното и цифровото изписване между тях и се излагат доводи, че с горното е допуснато нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В заключение се прави искане да бъде отменено обжалваното решение на РС- Плевен, както и оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и представлява.

Ответникът също не изпраща процесуален представител и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

За да постанови обжалвания съдебен акт Районен съд- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН бл. № 425082/13.04.2018 г. по отношение на жалбоподателя за това,че на 17.03.2018 г. около 19.45 часа в с. ****, обл. ****, управлявал товарен автомобил *** с рег. ***** по ул. ***** до частен дом №**, като не съобразява поведението си с пътен знак „В 18“ – забранено влизането на ППС с маса с товар по-голяма от означената 10 тона и навлиза след неговото действие, с което е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят Н. е подписал акта без възражение. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното понастоящем наказателно постановление, с което Т.И.Н. е санкциониран на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП с глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за това че на 17.03.2018 г. около 19.45 часа в с. ****, обл. ***** на ул. ***** до частен дом №**, като водач на товарен автомобил **** с рег. № *****, управлява същият като не съобразява поведението с пътен знак „В 18“ – забранява влизането на ППС с маса, с товар по-голяма от означената 10 тона и навлиза след неговото действие.

Горната фактическа обстановка се установява от всички писмени и гласни доказателства, събрани в хода на производството пред въззивния съд. Настоящият съдебен състав споделя доказателствения анализ от оспорваното решение, поради което не намира за нужно да го повтаря.

Основното оплакване на касатора се изразява в това, че въззивният съд не е събрал доказателства, от които да се установява масата на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, поради което нарушението е останало недоказано.

Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Настоящият съд намира, че при съставяне на АУАН не са допуснати нарушения на правилата на ЗАНН. Направените с него констатации се потвърждават от показанията практически на всички разпитани свидетели. От тези показания, както и от приложената докладна записка с рег. № 256р-1855/20.03.2018г. относно посетен сигнал в с. ***** на дата 17.03.2018г. се установява, че товарните автомобили са били спрени от жители на селото, тъй като от вибрациите при преминаването им настъпвали конструктивни изменения на къщите им, а на пътя пред домовете им именно по тази причина е бил поставен знак знак „В 18“ – забранено влизането на ППС с маса с товар по-голяма от означената 10 тона. Съставения АУАН е подписан от нарушителя без възражения. Нито пред РС- Плевен, нито пред касационната инстанция са представени доказателства, които да оборват констатацията по АУАН, че товарният автомобил, управляван от касатора е с маса по- малка от 10 тона.

С оглед така изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е опровергана доказателствената сила, която има АУАН по силата на чл.189, ал.2 ЗДвП.

Съдът не констатира твърдените с касационната жалба различия в описанието на нарушението в АУАН и НП, както и противоречия и неяснота в мотивите, изложени от РС- Плевен.

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание не са изложени оплаквания в касационната жалба, поради което и съобразно чл.218, ал.1 от АПК не е налице задължение за АС- Плевен за произнасяне.

Предвид така изложените съображения съдът намира, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 857 от 29.10.2018 год., постановено по НАХД № 1787/2018 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/