Решение по Административно дело 144/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 464

гр.Плевен, 18.09.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание на втори септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №144 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (Закон за отговорността на държавата и общините за вреди).

Образувано е по искова молба от Г.Ц.И. ***; ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез пълномощник адвокат В.С. от АК- гр. Перник, сл. адрес на кантората: гр. София, ул. „Цар Иван Шишман” № 17, ет. 2, срещу Министерство на вътрешните работи, адрес: гр. София, ул. „6-ти септември” № 29, представлявано от Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД, с цена на иска , както следва: 10 000 (десет хиляди)лв. неимуществени вреди и законна лихва в размер на 1583.72 (хиляда петстотин осемдесет и три лева и седемдесет и две стотинки) лева върху главницата за периода от 29.05.2017г.(датата на влизане в сила на решението на ВАС) до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху главницата за времето от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

В исковата молба се твърди, че Г.Ц.И., към месец октомври 2015 г. е заемал длъжността старши комисар-директор II степен на Областна дирекция МВР - Ловеч, в качеството на държавен служител. Със Заповед № 8121К-3691/23.10.2015 г., на министъра на вътрешните работи на основание чл. 226, ал. 1, т. 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи и предложение per. № 8121р- 37864/22.10.2015г., на И. е било прекратено служебното правоотношение, поради отказ да заеме друга длъжност, предложена му в резултат на установени незадоволителни резултати в служебната дейност, въз основа на оценката на изпълнението на длъжността, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта за уволнение е била оспорена и с Решение № 6659 от 29.05.2017 г., постановено по адм. дело № 1434/2017 г., по описа на Върховния административен съд на Република България, петчленен състав - II колегия, заповедта е била отменена, като незаконосъобразна. Решението на Върховния административен съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

Твърди в исковата молба, че в конкретния случай е изпълнен сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ангажиращ отговорността на държавата, а именно, кумулативното наличие на следните предпоставки : наличие на незаконосъобразен акт, издаден от орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт и е носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Издадената от министъра на вътрешните работи Заповед № 8121К-3691/23.10.2015 г., според ищеца представлява индивидуален административен акт. Въпросният индивидуален административен акт за прекратяване на служебно правоотношение е форма на административна дейност, осъществена от министъра на вътрешните работи и като такъв, попада в кръга на актовете, посочени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Този индивидуален административен акт е отменен, като незаконосъобразен с Решение № 6659 от 29.05.2017г. на Върховния административен съд, което решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Сочи, че като пряк и непосредствен резултат от издадената от министъра на вътрешните работи Заповед №8121К-3691/23.10.2015г., ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятни последици, като е изпитал реакция на стрес и тревожност и продължаващи травмиращи преживявания, продължили около година. В резултат на прекратяването на служебното му правоотношение, И. е преживял психичен дискомфорт и негативни емоции, напрегнатост, безсъние, угнетеност, довели до нарушения в адаптивните му възможности и влошаване на здравословното му състояние.

Твърди, че в настоящия случай е налице негативно засягане на правата и интересите на И., като в случая се касае за тенденциозност при вземане на решение и издаване на индивидуалния акт. Счита, че не може един висш ръководител, който 5 години е ръководил една областна дирекция да няма нито един критерии, по който той да е оценен с отлична оценка. Това от своя страна се отразило особено негативно на неговото психическо състояние, предвид злепоставянето му не само пред семейството и приятелите му, но и пред колегите му. Сочи, че от прекратяването на служебното правоотношение на И., последният е преживял психичен дискомфорт и негативни емоции, напрегнатост, безсъние, угнетеност, срам, безсилие и загуба на мотивация, довели до нарушения в адаптивните му възможности и влошаване на здравословното му състояние. След прекратяването на служебното му правоотношение с посочената по-горе заповед, връчена му на 23.10.2015г., И. е получил нарушение на съня, изразяващо се в безпричинно често будене, което от своя страна довело до нарушение на спокойствието му. От друга страна започнал да го притеснява и въпросът, как ще издържа семейството си занапред, тъй като не е имал доходи, с които да живее нормално, поради факта на несправедливото прекратяване на служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Огромното напрежение от срещата с хората в сравнително малкия град, където всички се познават, съчетано с вече започналите паник атаки, довели И. до безсъние, тревожност, усещане за срам, отчуждение.

Счита, че е налице пряка причинна връзка между прекратеното му служебното правоотношение на държавен служител в МВР и влошеното физическо и психическо състояние.

На това основание моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за понесените страдания от уронването на авторитета и доброто име, градено пред обществото, както и психологическия тормоз от незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение, 1583.72 лв.- законна лихва, начислена върху посочената по-горе сума за времето от 29.05.2017г. (датата на влизане в сила на решението на ВАС) до датата на завеждане на настоящата искова молба; законна лихва, начислена върху посочената по-горе главница за времето от датата на влизане в сила на решението на ВАС до окончателното изплащане на главницата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

По подадената искова молба е постъпил отговор от Министерство на вътрешните работи гр.София с вх.№1225/8.03.2019 год. на л.22-28 от делото, в който се оспорва предявеният срещу Министерството на вътрешните работи иск. Прави се възражение, че същият е недопустим, алтернативно - неоснователен и недоказан, оспорва се същия и по основание и размер. Сочи, че във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения сложен фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърди, че разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ има предвид отговорност на държавата за вреди, произтичащи от административен деликт, когато дейността на администрацията засяга лица, връзката с които възниква конкретно по повод на тази дейност. Цитираната заповед на министъра на вътрешните работи не представлява административен акт, издаден по повод административна дейност. Тя е издадена от министъра на вътрешните работи в качеството му на административно наказващ орган по смисъла на ЗМВР. На това основание счита, че в случая не е осъществен фактическият състав на чл. 1 от ЗОДОВ и подадената искова молба е недопустима.

Алтернативно сочи, че исковата молба е неоснователна и недоказана по основание и по размер. Сочи, че основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните материални предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт или незаконно действие или бездействие, причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. В случая ищецът по делото не е установил наличието на елементите от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. Твърди, че за да подлежат на обезщетяване, неимуществените вреди трябва да са действителни и сигурни. Действителността на неимуществените вреди се характеризира с това, че те винаги съставляват накърнение на съществуващи блага - отклонения от нормалното състояние на психическа цялост и спокойствие. За наличността на неимуществените вреди несъмнено има значение и интензивността на увреждането. Не всяко неразположение представлява неимуществена вреда и този факт не съставлява отклонение от правилата, които регламентират вредата. Вредата е разлика в съдържанието на имуществото при имуществените вреди и на човешката душевност при моралните вреди. На това основание прави извод, че неблагоприятните усещания, които предизвикват един деликт, но без да се отразява съществено върху душевността, не се схваща като изменение на душевното спокойствие. Сочи още, че претърпените вреди не са сигурни. Здравословното състояние па ищеца към момента на налагане на дисциплинарното наказание и непосредствено след него не е установено от лекар специалист чрез необходимите медицински изследвания. Според ответника такава преценка е следвало да бъде извършена от лекар и то към момента на увреждането, а не към настоящия момент - близо 2 години по-късно. Сочи, че в исковата молба не се съдържат доказателства, които по безспорен и категоричен начин да доказват настъпването на неимуществени вреди. Твърденията на ищеца, че е преживял психически травми и дискомфорт не се доказват по безспорен и категоричен начин.

Според ответника Законът ограничава отговорността до преките и непосредствени вреди от незаконосъобразния акт и с това отграничава коя причинна верига е релевантна. В правната теория и съдебната практика “преките вреди” се установяват чрез прилагане на теорията за равноценността и на адекватната теория. Те се определят като вреди в причинна зависимост от поведението на дееца, което е тяхно необходимо условие, респективно като вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от това поведение. Случайните вреди, които не са типичен и устойчив резултат от поведението на дееца се квалифицират като косвени. На това основание счита, че ищецът необосновано и в противоречие с общоприети логически и научни правила сочи вредите, за които търси обезщетяване - и то в такъв размер, за нормален, типичен и устойчив резултат от прекратяване на служебно правоотношение, независимо дали е законосъобразно, тъй като законосъобразността е друга предпоставка за възникване на отговорността. Прави извод, че ако се възприеме този подход, това означава, че всяко прекратяване на служебно правоотношение причинява отклонения от психичното здраве на човек, които са от степен да обосноват възникване на имуществена отговорност за причинени неимуществени вреди.

Според ответника неоснователността на главния иск се отнася и за иска по чл. 86 от ЗЗД, който се явява акцесорен. От друга страна размерът на търсеното обезщетение счита за крайно завишен и в този смисъл се позовава на решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., ВКС, 111 г.о.; решение №177/27.10.2009 г. по т.д. № 14/2009 г. , ВКС, ТК, II т.о.), като твърди, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се сьизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретно съществуващи обстоятелства, които иосят обективни характеристики — характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, като обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, да позволява разграничение така, че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по ниско. С оглед на изложеното според ответника следва да бъде съобразено и обстоятелството, че заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на И., не е с такъв характер, че да причини сочените в исковата молба вреди. При преценка на твърдените като претърпени неимуществени вреди, следва да се отчете и факта, ще ищецът по настоящото дело е отказал заемането на друга длъжност - предложена му по реда на чл. 226, ал. 3, г. 16, вр. чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, като при приемането на друга предложена му длъжност не би било прекратено служебното му правоотношение в МВР на посоченото основание от ЗМВР - респ. за същия не биха настъпили твърдените вреди, с оглед на което може да се твърди, че е налице съпричиняване на така посочените вреди. На това основание счита претендираният размер на обезщетението за крайно завишен, респ. несправедлив с оглед обстоятелствата по делото.

В заключение моли съда да остави без разглеждане, алтернативно-без уважение предявената искова молба като неоснователна и недоказана, включително в частта за претендираните лихви. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.В.С. от АК-Перник с пълномощно на л.14 от ад 440/2018 год. на АС-Ловеч. Моли съда да уважи предявените искове изцяло. Излага подробни съображения в писмена защита на л.110-117 от делото. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Министерство на вътрешните работи, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Представя писмени бележки на л.99-104 от делото, в които излага подробни съображения за недопустимост на предявената искова претенция, алтернативно-за нейната неоснователност, прави подробен анализ на събраните доказателства и излага подробни съображения по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава писмено заключение, че предявените от ищеца обективно съединени искове са допустими и основателни и следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед рег. № 8121к-3691/23.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 226, ал. 1, т. 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), поради отказ да заеме друга длъжност, предложена му в резултат на установени незадоволителни резултати в служебната дейност, въз основа на оценка на изпълнението на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на ищеца.

Горната заповед е оспорена от ищеца пред ВАС, където е образувано адм.дело №13286/2015 год., по което е постановено Решение №13525/12.12.2016 год., с което жалбата на И. е отхвърлена.

Решението на ВАС по адм.дело №13286/2015 год. е оспорено по реда на инстанционния контрол пред петчленен състав на ВАС, като е постановено Решение №6659/29.05.2017 год. по адм.дело №1434/2017 год., с което е отменено решение № 13525/12.12.2016 г. по адм. дело № 13286/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд и вместо него е отменена заповед рег. № 8121к - 3691/23.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Решението като окончателно е влязло в сила на датата на постановяването му-29.05.2017 год.

При тези изложени факти, съдът прави следните правни изводи:

Пред административния съд са допустими искове за обезщетение на вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който текст Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За да подлежат на разглеждане от специализиран съд, исковете следва да са основани на твърдения за вреди или пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях. Когато се претендират вреди от административен акт, който не е нищожен, той следва предварително да е отменен по някой от регламентираните в АПК способи за това. Съгласно нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. Отклонение от този принцип е въведено с чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт или се претендира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт, какъвто не е настоящият случай. Следователно отмяната на акта е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на иска по чл. 204, ал. 1 АПК и условие за произнасяне по основателността му във всяка от останалите хипотези. Ищецът е предявил обективно съединени искове за обезвреда от отменената Заповед рег. № 8121к-3691/23.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца на заеманата от него длъжност. Тази заповед, противно на заявеното в писмения отговор от ответника възражение, е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, защото съставлява изрично писмено волеизявление на административен орган, с което непосредствено се засягат правата и законните интереси на ищеца, на когото с процесната заповед е прекратено служебното правоотношение. Този акт е издаден при осъществяване на административна дейност, във връзка с предвидените в закона правомощия на Министъра на МВР по чл.227 вр. чл.158 от ЗМВР. Ето защо , искът за обезвреда от отменената Заповед рег. № 8121к-3691/23.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи е допустим.

Ищецът Г.Ц.И. е надлежно правнолегитимирано лице-физическо лице по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, имащо право и интерес от водене на настоящото производство.

Искът е предявен срещу Министерство на вътрешните работи, гр. София, в чиято структура се намира органът , издал отменената заповед-Министъра на вътрешните работи. Самият ответник е ЮЛ по смисъла на чл.205 от АПК във връзка с чл.2, ал.2 от ЗМВР. Именно МВР-София е пасивно легитимиран да отговаря по иска за обезщетение за вреди в качеството му на ЮЛ, в чиято структура се намира издателя на незаконосъобразния акт, от който се претендира, че са причинени вредите.

Претендираната основателност на иска предполага кумулативно (едновременно) наличие на три предпоставки, а именно настъпила вреда в правната сфера на ищеца-имуществена или неимуществена, която включва реално причинени вреди и пропуснати ползи; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност ; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Тежестта на доказване на последните в съдебното производство е на ищеца, а тяхното отсъствие води до неоснователност на исковата претенция. По- конкретно казано, отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на горните елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. При липса на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността, като следва да се посочи, че наличието на незаконосъобразен акт, действие, респ.бездействие не е достатъчно за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Отговорността не се презумира от закона, а в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността.

В случая е доказана първата предпоставка – наличие на отменен административен акт – Заповед рег. № 8121к-3691/23.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Следва да се има предвид, че изискването актът да е отменен по съответния ред освен процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.203, ал.1 от АПК, едновременно с това е и условие за възникване на материалното правоотношение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, защото незаконосъобразен може да бъде само отмененият по съответния ред административен акт. А актът е административен, тъй като е бил издаден при изпълнение на административна дейност. Административната дейност е всяка дейност, извършвана от административните органи или длъжностни лица, която е свързана с организирането, ръководството, възлагането, непосредственото извършване и контрола върху дейностите от обществен интерес и която се изразява и обективира чрез властнически волеизявления. За да е административна една дейност, тя трябва да има властнически характер, като това е критерият, който отграничава административната дейност от всяка друга. Административна е дейността, която органът изпълнява по силата на закона и за която е създаден, нейната реализация, за което са му предоставени властнически правомощия, по силата на които може да осъществява промени в правната сфера на физическите или юридически лица, да предизвиква едностранно правни последици в техния патримониум. В този смисъл дейността по прекратяване на служебното правоотношение на ищеца посредством издаването на административен акт съставлява административна дейност.

Вторият и третият елемент на юридическия факт, пораждащ правоотношението по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са вредите и каузалната им връзка с първия елемент- незаконосъобразният акт. Това обстоятелство е намерило отражение в чл.4 от ЗОДОВ, според който държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Освен че сочи на съществените характеристики на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ като пълна и обективна имуществена отговорност, разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ сочи и на вида на вредите, които подлежат на обезщетяване-имуществени и неимуществени. Спорен момент в настоящото производство е ищецът претърпял ли е вреди от отменения административен акт, те пряка и непосредствена последица ли са от отменения акт и при положителен отговор- в какъв размер. Под “вреда” следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществени права и защитени от правото блага на увредения. В правната действителност „вредите” се делят на различни видове с оглед различни класификации и не може да се говори за някакъв специфичен вид вреда в конкретни частни хипотези. Вредите могат да бъдат морални /неимуществени/ и/или материални /имуществени/. В настоящия казус се претендира обезщетение само за претърпени неимуществени вреди. Моралните /неимуществени/ вреди не засягат имуществото на увреденото лице, а накърняват неговите чисто лични, научни, естетични или морални интереси.

В доктрината се поддържат разнообразни виждания относно същността и обхвата на неимуществените вреди, но положението, че те се отнасят до емоционалния живот на пострадалия и включват физическите и моралните страдания, предизвикани от действията на други лица, не се поставя под съмнение. По дефиниция неимуществените вреди обхващат последиците от засягане както на блага, които са предмет на субективни права (право на чест, на име, върху духовния интегритет), така и върху блага, които не са предмет на права. Освен това в резултат на неблагоприятното засягане при незаконосъобразна административна дейност, физическите лица могат да претърпят и един друг вид вреди, които се определят също като неимуществени-страх, стрес, страдания, болки, неудобства, мъка от физическа немощ, чувство за непълноценност и т.н., все последици на едно сравнително сериозно засягане на психо-емоционалната сфера на увреденото лице. Следователно неимуществените вреди също са две групи : първата група са вредите, които са последица от неблагоприятното засягане на личните, неимуществени права, а втората група са вредите, които са последица от неблагоприятното засягане на психо-емоционалната сфера на увреденото лице. Логически неприятните вътрешни изживявания на ищеца са несъпоставими с имуществени блага. Законодателят обаче, изхождайки от принципи на житейска целесъобразност, е допуснал имуществено възмездяване на вреди от неимуществен характер.

Понастоящем, ищецът твърди в исковата молба, че като пряка и непосредствена последица от отменената незаконосъобразна заповед за периода от датата на издаване на заповедта и прочитането й пред колегите и насетне , е претърпял реакция на стрес и тревожност и продължаващи травматични преживявания, както и психичен дискомфорт, негативни емоции, напрегнатост, безсъние, угнетеност, срам, безсилие и загуба на мотивация, довели до нарушения в адаптивните му възможности и влошаване на здравословното му състояние, негативни психически изживявания предвид злепоставянето му пред семейството, колегите и приятелите му, нарушения на съня, изразяващо се в безпричинно често будене, което от своя страна е довело до нарушаване на спокойствието му, притеснения как ще издържа семейството си занапред, тъй като не е имал доходи, с които да живее нормално, огромно напрежение от срещата с хората в сравнително малкия град, където всички се познават, съчетано с паник атаки, довели до безсъние, тревожност, усещане за срам и отчуждение.

За установяване на тези твърдения на ищеца, че вследствие на издадената и отменена по съответния ред заповед за прекратяване на служебното му правоотношение е претърпял твърдените в исковата молба вреди, съдът е допуснали и изслушал свидетелски показания и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

От свидетелските показания на св.Т. Т., работил като криминален психолог в Института по психология на МВР, се установява, че Т. познава ищеца от около 15 години, тъй като са работили съвместно по различни случаи. Описва ищеца като работохолик и като отдаден на работата си. Сочи, че е напуснал системата на МВР в края на 2012 година, но продължил да поддържа контакт с Г.И. и други хора от системата, тъй като е ползван като експерт по някои от по-тежките случаи. Съобщава, че късната есен на 2015 г. ищецът е бил освободен длъжността директор на Областната дирекция - Ловеч. Наблюденията на свидетеля са, че на И. му е било тежко, преживял е доста драматично прекратяването на служебното му правоотношение. Свидетелят е смятал И. за доста устойчив и енергичен човек, но явно това институционализиране и срастване с работата му е изиграло лоша шега. Сочи, че него време са говорили често с И., но впечатлението му било, че последният явно не е бил подготвен за тази ситуация, защото я приел доста обидено и драматично. Обземало го е униние от усещането за несправедливост. Съобщава, че И. е преживял уволнението като някакъв срам, като отхвърляне, смятал е, че авторитетът му е сринат по такъв начин, че той не може да се покаже пред хората. Чувствал се е омерзен и по начина, по който всичко му се случило, го приел като обида и омаловажаване на приноса, на това, което е дал от себе си през годините на работа в МВР. Твърди, че човек като него, който иначе е доста контактен и комуникативен, не е искал да се появява навън и да се вижда на кафе или ресторант със свидетеля, а са се виждали в гората. Счита, че свидетелят все още не се е справил с „това нещо“, предвид, че е доста честолюбив човек и доста емоционален.

От свидетелските показания на св.П. П. се установява, че познава Г.И. от 1986 г. като курсанти ВНВУ „В. Левски“ – Велико Търново, били са заедно в един взвод пет години. Познава го като добър, честен, отговорен. След завършване на образованието си в Търново, се преместили в Ловеч, И. живял у свидетеля, докато се оженил. Твърди, че с ищеца са като братя, семействата им са повече от 30 години неразделни и основната причина да свидетелства била, че от края на 2015 година „не мога да го позная“. Съобщава, че ищецът е преживял уволнението от системата на МВР по много труден начин и още не може да го превъзмогне. Отишъл на селото на жена си. Почувствал срам, неудобство, не искал да излезе пред хората. Затворил се в селото на жена си и за да може да успява да отгледа синовете си, започнал да гледа животни. Не излизал, не искал да се отпусне . След като е бил освободен като директор на ОД на МВР-Ловеч, страдал от безсъние, не спял, не го свъртало на едно място, нервничил, явно и безпаричието му оказвало влияние, заради децата, които били в София. Стресът не го показвал пред хората толкова, видимо било безсънието и умората. Сочи, че след прекратяване на правоотношението ищецът се занимава с животновъдство. Било го срам да стои в Ловеч, изпитвал неудобство. Преживял го по такъв начин, че се затворил в с. Голец и започнал да гледа животни, за да има доход. Има две момчета, които били студенти в гр.София.

Настоящият състав на съда , анализирайки тези депозираните пред съда свидетелски показания и на двамата свидетели-Т. и П. намира, че същите са обективни и достоверни, липсва основание да се приемат за заинтересовани. Показанията на св. П. са дадени от лице, дългогодишен приятел на ищеца, който има преки и непосредствени впечатления от поведението му както дългогодишен период преди уволнението, така и след него и удостоверяват обективно настъпилата промяна в емоционалното състояние на ищеца именно след прекратяване на правоотношението. Той характеризира последното с израза „не мога да го позная“, което сочи на впечатление на дълбока и необратима, респ. трудно обратима промяна в поведението и емоционалното състояние на ищеца, настъпила след прекратяване на правоотношението. Той, като изключително близък до ищеца, аргумент за което се черпи от употребения израз, че са били „като братя“, е познавал изключително добре емоционалния свят на И. и именно поради тази причина очертава картината на поведението и емоционалното състояние на ищеца най-добре, поради което неговите показания следва да бъдат кредитирани, именно защото П., като човек, близък на ищеца като брат, има непосредствени, трайни и ясни впечатления за неговото състояние и е наблюдавал промяната, настъпила в състоянието на ищеца след прекратяване на правоотношението. Нещо повече, предвид дългогодишното приятелство и близки отношения между ищеца и свидетеля П. и честите контакти между тях, св.П. обективно и точно е могъл да сравни настъпилата промяна в поведението и състоянието му с това до този момент. Още повече, че показанията на св.П. са напълно кореспондентни с показанията на другия разпитан по делото св.Т., за когото не може да се твърди наличие на заинтересованост или пристрастност. Св.Т. е бил колега на ищеца, работил е като криминален психолог и дори от позицията на професионалните си знания, умения и способности, е могъл да прецени настъпилата при ищеца промяна преди и след прекратяване на правоотношението от гл.точка на емоционалното му състояние и поведение. В този смисъл и двамата разпитани свидетели, чиито показания съдът кредитира с доверие поради горните изложени мотиви посочват точно, изчерпателно и обективно състоянието и преживяванията на ищеца след уволнението, изразяващи се в настъпили униние, обида, чувство за несправедливост, срам, отхвърляне, омаловажаване на приноса на ищеца към МВР, затваряне в себе си, изолация, безсъние, нервност и други, за които съобщава ищецът в исковата молба. Тази промяна в състоянието и поведението на ищеца според съобщените от свидетелите изживявания на И. след уволнението може да се квалифицира като значителна – от устойчив и енергичен човек, той е изглеждал унизен, огорчен и обиден и съзнателно се е дистанцирал от колегите и приятелите си. Според разпитаните свидетели тази промяна е настъпила след прекратяване на правоотношението на ищеца на длъжността Директора на ОД на МВР-Ловеч и се е дължала на последното. Ето защо съдът приема, че от показанията на св.Т. и П. се установява по безспорен начин, че след прекратяване на служебното правоотношение на ищеца на заеманата длъжност Директор на ОД на МВР-Ловеч ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в униние, обида, чувство за несправедливост, срам, отхвърляне, омаловажаване на приноса на ищеца към МВР, затваряне в себе си, изолация, безсъние, нервност и други, за които съобщава ищеца в исковата молба, които вреди са следствие единствено на уволнението.

Настоящият състав на съда кредитира с доверие показанията на св.П. и Т. и затова, защото те кореспондират напълно с данните от съдебно-психиатричното обсъждане в изготвената съдебно медицинска експертиза и от заключението на същата, която съдът също кредитира с доверие като обективна, компетентна, безпристрастна и основана не само на твърденията на ищеца, но и на цялостно съвкупно изследване на неговото поведение , което ВЛ са възприели лично чрез прегледи, посредством свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели и на базата на научни методи и способи, данни за които се съдържат в самата експертиза-тест за интелигентност /тест на Wechsler/, MMPI и Spielberger за изготвяне на личностен профил. Всеки от специалистите –ВЛ е обосновал своите изводи и върху тези използвани научни методи на изследване, като е обосновал настъпилите промени и причинно-следствената връзка между прекратяване на служебното правоотношение и настъпилата емоционална промяна в личността и поведението на ищеца. Това прави експертизата обективна и научно обоснована, още повече, че кореспондира и с останалите събрани по делото доказателства.

От същата се установява, че ищецът се очертава като нормално структурирана личност с възгледи и оценки, които съвпадат с общоприетите правила и норми и той ги спазва с лекота. Показва упоритост, трудолюбие, настойчивост в достижение на целите си. Проявява добросъвестност, изпълнителност и акуратност. С обострено чувство за собствено достойнство. За поведението му е отличителна откритост, естественост, комуникира без вътрешно напрежение. При наличие на ясна цел показва смелост и инициативност в дейността си.

На 28.10.2015 бил освободен от длъжност Директор на ОД на МВР Ловеч, което оценява и преживява като професионален и житейски провал. Въпреки, че освобождението му от длъжност е било възможно „Аз отказах доброволно да бъда преместен. Знаех, че ще започнат да се опитат да ме отстранят, даже и той ми го каза^“,той изпитва високи по степен и продължителни по време негативни преживявания. Присъщи за личността му са експанзивни личностни черти като честолюбие в смисъл на висока мотивация към достижение на видими успехи и извършване на социално значими дейности, стремеж към почетно положение в областта на професионалната дейност и сферата на обществения живот , обострено чувство за собствено достойноство увереност в собствените способности и качества. Желанието му за достижение на социален успех го правят чувствителен към професионални и житейски провали, особено когато тези провали са външно индуцирани и оценявани от И. като неправилна оценка, несправедливост спрямо него „Аз си обяснявам че това не можах да го приема, това преобърна нещата и просто ме срина^“. Още същия ден се появили оплаквания от замаяност, гадене, безсъние, безапетитие и усещане за безизходица . Не контактувал с никого , освен с близките си, не излизал из града, отказвал срещи с бивши колеги, не можел да преживее случилото се и бил обсебен от мисли за несправедливото си уволнение. Според експертизата тези симптоми влизат в симтомокомплекса на остра стресова реакция, която е пряка последица от преживяното по време на уволнението на 28.10.2015. Персистирането на гореописаните симптоми повече от месец обаче са насочили ВЛ към извод за посттравматично стресово разстройство (ПТСР), което възниква като закъснял и/или протрахиран (продължителен) отговор към стресогенно събитие или ситуация на прекомерна заплаха (краткотрайна или по-продължителна), които са в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек. Между началото на заболяването и психоравмата има латентен период от няколко седмици до месеци. Експертизата е установила у ищеца наличие на психотравма-преживяване на събитие с неблагоприятен характер, адаптирането към което надхвърля възможностите на личността, съставляващо негативно афектно преживяване със значимо въздействие, провокирано от силни, неадекватни за личността дразнители, надхвърлящи многократно обичайните й способи за справяне. То се явява болезнен спомен, който ангажира съзнанието и нарушава способностите му за адаптация и функциониране. Психотравмиращата ситуация е задълбочена у ищеца и от последващите коментари от бивши колеги, роднини, съседи и пр., както и от самата мисъл за обсъждания и евентуални подигравки. Характерно е избягващото поведение, т.е избягване на всякакви стимули, които по директен или символичен начин да напомнят на ищеца за травмиращата ситуация. То е психологична оценка на личността спрямо последиците за социалния му престиж, причинени от уволнението.Тук значение има субективната оценка на ситуацията, застрашаваща благополучието на семейството му и поставяща под въпрос цели и ценности на личността му. Посочено е в експертизата, че посттравматично стресово разстройство при Г.И. е каузално свързано с психотравмиращото събитие / 28.04.2015/ и последиците за социалната му реализация. Събитието надхвърля по силата си обикновените човешки преживявания и води до нарушение в социалната комуникация, емоционален срив, преживяване на провал, нарушаване на стереотипите и активността. Основание за поставяне на диагнозата посттравматично стресово разстройство при Г.И. е във връзка с преживяване и поставяне в ситуация, уронваща социалния му престиж и просперитет. Изначалната му честолюбивост е водещо личностно качество, стоящо в основата на тази причинно- следствена връзка. Освобождаването от длъжност е довело до социално отдръпване, избягващо поведение, развиващи се на фона на негативни преживявания. Социално психологическата характеристика на личността му с изначална честолюбивост, съвестност и стремеж към себеутвърждаване, му пречи да приеме и преработи стресогенната ситуация с прекратеното му служебно правоотношение.

Всеки стимул, свързан с травматичната ситуация незабавно възстановява тежките преживявания и той споделял, че отново изпитва всички неприятни емоции, свързани с инцидента и последвалите обсъждания от колеги и познати се стреми да избягва всичко което би му напомнило или символизира травматичната ситуация. Предприема усилия за да избегне мисли и разговори на тази тема. Той остава в плен на травмиращото събитие, което се преживява многократно чрез настойчиво завръщащо с припомняне на нахлуващи в съзнанието образно живи картини или спомени за него, както и повтарящи се кошмари. Вместо постепенно да отзвучи, споменът за психотравмата отново и отново се връща в съзнанието, сцените оживяват внезапно, проникват в сънищата. Опитите за притъпяване на тези мъчителни изживявания водят до отбягване на всякакви стимули, напомнящи травмата. Станал по затворен и необщителен, на моменти раздразнителен.

Към периода на изготвяне на експертизата според ВЛ И. отчита известно подобрение, ангажира се с конкретна практическа дейност, отглеждане на животни в съседно на Ловеч село. Продължава да избягва срещи с бивши колеги и разговори на темата за полицията и уволнението му. Хода на посттравматичното стресово разстройство е флуктуиращ . Всяко поставяне в ситуация напомняща за психотравмата води до оживяване на мъчителни спомени и емоционално въвличане.

Установява се от заключението на изслушаната експертиза, че в резултат на преживения стрес при прекратяване на трудовите правоотношения между И. и МВР , ищецът развива F43.1 Посттравматично стресово разстройство. То възниква като закъснял и протрахиран (продължителен) отговор на психотравмиращо събитие, каквото се явява начина на по който е освободен от работа, което той преживява като професионален провал. Желанието му за достижение на социален успех го правят чувствителен към професионални и житейски провали, особено когато тези провали са външно индуцирани и оценявани от И. като неправилна оценка и несправедливост спрямо него. Социално психологическата характеристика на личността му с изначална честолюбивост, съвестност и стремеж към себеутвърждаване, му пречи да приеме и преработи продължителната психотравмираща ситуация от прекратеното му служебно правоотношение. Ходът на посттравматичното стресово разстройство е флуктуиращ. Всяко поставяне в ситуация, напомняща за психотравмата, води до оживяване на мъчителни спомени и емоционално въвличане.

Анализът на констатациите и заключението на експертизата, изложена по-горе, също сочи на настъпване на съобщението от ищеца в исковата молба неимуществени вреди.

Освен кореспондентността на експертизата относно емоционалното състояние на ищеца със свидетелските показания, съдът отчита случилата се чисто житейска ситуация през призмата и на човешките емоции, които неминуемо всеки човек би изпитал при настъпването на такъв неблагоприятен житейски факт, свързан най-вече с честта, достойнството, себеоценката и оценката на обществото спрямо индивида. Ето защо съдът приема, че през периода от датата на връчване на отменената заповед за уволнение- 23.10.2015 год. до датата на подаване на исковата молба, ищецът е претърпял вреди, свързани с твърдяното от ищеца, съобщено от разпитаните свидетели и констатираното от ВЛ състояние, изразяващо се в реакция на стрес и тревожност и продължаващи травматични преживявания, психичен дискомфорт, негативни емоции, напрегнатост, безсъние, угнетеност, срам, безсилие и загуба на мотивация, довели до нарушения в адаптивните му възможности и влошаване на здравословното му състояние, негативни психически изживявания предвид злепоставянето му пред семейството, колегите и приятелите му, нарушения на съня, изразяващо се в безпричинно често будене, което от своя страна е довело до нарушаване на спокойствието му, притеснения как ще издържа семейството си занапред, тъй като не е имал доходи, с които да живее нормално, огромно напрежение от срещата с хората в сравнително малкия град, където всички се познават, съчетано с паник атаки, довели до безсъние, тревожност, усещане за срам и отчуждение.

Следователно , и с оглед направеното вече от съда в настоящото изложение разграничение на неимуществените вреди по вид , съдът приема, че И. е претърпял както неимуществените вреди вследствие неблагоприятното засягане на личните, неимуществени права, така и вреди вследствие неблагоприятното засягане на психо-емоционалната му сфера.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, елемент от състава на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между отменения акт и настъпилата вреда. За целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена последица на административния деликт. Пряка означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, както и, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразният административен акт и/или незаконосъобразното действие или бездействие и ако административният орган или длъжностното лице бяха действали съобразно закона. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат. Съдът намира, че причинените на ищеца вреди, така, както са описани в исковата молба и са установени от съда, се намират в каузална , пряка причинна връзка с прекратяването на служебното правоотношение със Заповед №№8121к-3691/23.10.2015 год., отменена от съда с влязъл в сила съдебен акт. Тази пряка и непосредствена причинна връзка между отмяната на съответния акт и настъпилата вреда се доказва изцяло от показанията на разпитаните свидетели и от заключението на ВЛ, според които всички промени в поведението и психо-емоционалното състояние на ищеца, за които конкретно са съобщили и които са описани вече от съда, са настъпили след връчване на отменената заповед за прекратяване на служебното правоотношение за длъжността Директор на ОД на МВР-Ловеч. Т.е. във времеви план тези изживявания са се случили и са били изключително интензивни непосредствено след прекратяване на служебното правоотношение, като преди този период не се съобщава ищецът да е имал такова поведение.

ВЛ са категорични и при разпита си в съдебно заседание , на което е изслушано и прието заключението, че състоянието на ищеца след уволнението-острата стресова реакция, впоследствие посттравматичното стресово разстройство и всички други промени в емоционалното му състояние и поведение, които съдът приема за доказано, че са настъпили относно ищеца, категорично се намират в причинно-следствена връзка с уволнението през 2015 год. от длъжността Директор на ОД на МВР-Ловеч и всички последици на това уволнение-унижаващото изчитане на заповедта , подигравките, коментарите. ВЛ съобщават, че И. е психично здрав човек и няма доказателства за други настъпили стресови събития в житейски план, поради което именно прекратяването на служебното му правоотношение за длъжността Директор на ОД на МВР-Ловеч е довело до това състояние, за което съобщават експертите и разпитаните свидетели.

Анализирайки заключението на вещото лице, което съдът както вече беше посочено, кредитира с доверие, за съда се налага извод, че описаните състояния на ищеца в тревожно-депресивен стил-потиснато настроение, тревожност, вътрешно напрежение, раздразнителност, безсъние, чувство за безполезност, понижена себеоценка , социално отдръпване и др. са настъпили от едно единствено отключващо събитие-прекратяване на служебното правоотношение на ищеца за длъжността Директор на ОД на МВР-Ловеч, вследствие на което изключително стабилното и устойчиво състояние на ищеца е било нарушено. Появила се е вследствие на това интензивна емоционална реакция, изразяваща се в съобщението от ищеца в исковата молба състояния, характеризирани като вреди вследствие уволнението.

Ето защо и на всички изложени основания съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната отговорност.

По отношение размера на претърпените от ищеца вреди , разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите посочва, че те се определят по общия критерий - “по справедливост”, поради липса на еквивалентност. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Съдът при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се съобрази и със задължителната практика, изведена в ППВС № 7/1959 г., ППВС №4/1961 г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1968 г. като вземе предвид характера на деянието, степента на увреждането, последиците от деянието, възраст на увредения, обществено, социалното и семейното му положение и всички други обстоятелства във връзка с разглеждания случай. Следва да се има предвид още, че не всяко увреждане е релевантно, а само онова, което се характеризира с продължителност и по-висока степен на интензивност. Претенцията на ищеца е в размер на 10 хиляди лева. При преценката си относно размера на обезщетението, който следва да се присъди на ищеца, съдът взе на първо място голямата продължителност на периода, през който И. е търпял установените вреди /а впрочем продължава да търпи и понастоящем според заключението на ВЛ и свидетелските показания/, фактът, че предвид заеманата длъжност , от която е освободен, е ръководна такава-Дирктор ан ОД на МВР в областен град, в който голяма част от населението се намира в отношения на познанство, приятелство или роднинство, а прекратяването на правоотношението за същата е станало достояние на широк кръг от обществеността, за което съобщават свидетелите. Не без значение е фактът , че през целия този период на висящност на производството по обжалване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение няма доказателства И. да е имал доходи, с които да издържа себе си и семейството си, като се има предвид и факта, че и двамата му синове са били студенти в друг град и са се нуждаели от издръжка от една страна, а от друга страна възрастта на И. към този момент-над 50 години е била негативен фактор за възможността да започне нова работа . Огромно значение за оценка на вредите имат и качествата на конкретната личност и нейните особености- в случая социално психологическата характеристика на личността на И. с изначална честолюбивост, съвестност и стремеж към себеутвърждаване, му пречи да приеме и преработи стресогенната ситуация с прекратеното му служебно правоотношение . Фактът, че на И. е била предложена друга работа, когато е бил уволнен от длъжността Директор на ОД на МВР-Ловеч, която той не е приел, не налага извод за наличие на основания за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид, че уволнението на тази заемана длъжност е било извършено на друго основно фактическо основание, а именно – поради установени незадоволителни резултати в служебната дейност, което именно е основната причина за възникване на състоянието му след уволнението според данните от делото. Всички тези обстоятелства са индикации и могат да се приемат като обстоятелства, провокирали и/или допринесли за настъпването на установените вреди. В настоящия случай съдът намира, че с оглед преценка на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчете и факта, че негативните промени, настъпили в психическото състояние на ищеца, свързани с факта на дългогодишна работа в институцията, от която е отстранен и обществено и социално положение, което е имал във връзка с работата си, са изключително интензивни, продължителни и флуктуиращи по начин, че всяко поставяне в ситуация, напомнящаза психотравмата, води до оживяване на мъчителни спомени и емоционално въвличане.

Взети в своята съвкупност, изложените по-горе обстоятелства налагат извода, че степента на увреждане на неимуществените блага на ищеца е изключително висока, поради което съдът следва да определи обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди – реакция на стрес и тревожност и продължаващи травматични преживявания, психичен дискомфорт, негативни емоции, напрегнатост, безсъние, угнетеност, срам, безсилие и загуба на мотивация, довели до нарушения в адаптивните му възможности и влошаване на здравословното му състояние, негативни психически изживявания предвид злепоставянето му пред семейството, колегите и приятелите му, нарушения на съня, изразяващо се в безпричинно често будене, което от своя страна е довело до нарушаване на спокойствието му, притеснения как ще издържа семейството си занапред, тъй като не е имал доходи, с които да живее нормално, огромно напрежение от срещата с хората в сравнително малкия град, където всички се познават, съчетано с паник атаки, довели до безсъние, тревожност, усещане за срам и отчуждение, в пълния претендиран от ищеца размер от 10 000 лева.

На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху сумата на обезщетението от 10 000 (десет хиляди лева), считано от датата, на която е влязло в сила решението на 5 членен състав на ВАС по адм. дело 1434/2017 год , с което окончателно е отменена заповедта-29.05.2017 год., до окончателно изплащане на обезщетението (ТР №3/2004 год. на ВКС).

В настоящото производство ищецът е направил разноски, както следва: д.т. в размер на 10 лева за образуване на делото (л.7 от ад440/2018 год. на ЛАС), внесен депозит за изготвяне на експертиза общо в размер на 600 лева (л.44) и 850 лева договорено и изцяло внесено възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство, видно от договор на л.13 от ад 440/2018 год. на ЛАС. Предвид уважаване на исковата претенция, на ищеца следва да се присъдят и поисканите и доказани с разходооправдателни документи разноски.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ, Административен съд гр. Плевен

РЕШИ:

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, адрес: гр. София, ул. „6-ти септември” № 29, представлявано от Министъра на вътрешните работи, да заплати на Г.Ц.И. ***; ЕГН: **********, сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в реакция на стрес и тревожност и продължаващи травматични преживявания, психичен дискомфорт, негативни емоции, напрегнатост, безсъние, угнетеност, срам, безсилие и загуба на мотивация, довели до нарушения в адаптивните му възможности и влошаване на здравословното му състояние, негативни психически изживявания предвид злепоставянето му пред семейството, колегите и приятелите му, нарушения на съня, изразяващо се в безпричинно често будене, което от своя страна е довело до нарушаване на спокойствието му, притеснения как ще издържа семейството си занапред, тъй като не е имал доходи, с които да живее нормално, огромно напрежение от срещата с хората в сравнително малкия град, където всички се познават, съчетано с паник атаки, довели до безсъние, тревожност, усещане за срам и отчуждение, причинени от незаконосъобразен акт на Министъра на вътрешните работи- Заповед №8121к-3691/23.10.2015 год., отменена по окончателен начин с решение по адм. дело №1434/2017 год. на ВАС, 5 чл. с., ведно със законната лихва върху тази сума от датата, на която е влязло в сила решението на 5 членен състав на ВАС по адм. дело 1434/2017 год , с което окончателно е отменена заповедта - 29.05.2017 год., до окончателно изплащане на обезщетението.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: /п/