Р E Ш Е Н И Е

№ 692

гр.Плевен, 27.11.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, Втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Членове: 1.СНЕЖИНА ИВАНОВА

2. Р. МАРИНСКА

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №1143/2019год. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

Депозирана е касационна жалба от Началника на РДНСК- Плевен /правоприемник на началника на РОНСК-Плевен/, чрез ст.юрк. Г. Л., против Решение №462/26.06.2019г. по НАХД№1021/2019г., по описа на Районен съд – Плевен, с което е отменено като незаконосъобразно НП№Пл—2-03/22.04.2019г на началника на РОНКС-Плевен. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено в противоречие на материалния закон и е необосновано, и моли съдът да го отмени и реши въпроса по същество, като отхвърли депозираната от Р.К. жалба против НП. Посочва се, че с НП, е наказано лицето Р.К.- като технически ръководител на строеж „Жилищна сграда за гости“ в ПИ 00263 по плана на с. Староселци, общ. Искър, поради неуведомяване – в писмен вид- на Началника на РОНСК, в законоустановеният за това седмодневен срок, че на 31.05.2016г, е заверила заповедната книга на строежа, и по този начин е нарушила нормата на чл. 158, ал.2 от ЗУТ и чл. 7, ал.3, т. 4 от НСАПВС и е осъществила състава на чл. 233 от ЗУТ. Посочва се, че ПлРС необосновано е приел, че в обжалваното НП, неправилно е описан момента на извършване на нарушението, поради което, наказаното лице не е било автор на вмененото й нарушение, като е прието, че наказващия орган неправилно е бил посочил, че нарушението е извършено в периода 31.05.2016-07.06.2016г, а трябвало да се посочи като дата на извършване- 08.06.2016г. В жалбата се твърди, че именно тази дата- 08.06.2016г, е посочена в НП като момент на осъществяване на нарушението, като е посочено също, че за периода 31.05.2016-07.06.2016г., К. е бездействала- през този период е могла да изпрати уведомлението до орган на ДНСК. В жалбата се посочва също, че нарушението е констатирано на 30-31.01.2019г, при планова проверка на дейността на Община Искър, относно разрешаването, изпълнението, контролът и въвеждане в експлоатация на строителството в Общината. Посочва се, че след като нарушението е констатирано, на 20.02.2019г е съставен АУАН. Посочва се също, че на основание чл. 239, ал.2 от ЗУТ, едногодишния срок по ЗАНН започва да тече от издаване на УВЕ №3/31.10.2018г на строежа. Посочва се също, че административно-наказващия орган, е наложим наказание глоба в минимален размер по чл. 233 от ЗУТ.

В съдебно заседание на 05.11.2019г, касаторът, р. пр., се представлява от юрк. Г. Л., който поддържа депозираната жалба.

Ответникът по касационната жалба, р. пр., представител не се явява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище за основателност на касационната жалба моли съдът да я уважи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение, ПлРС е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление №Пл-2-03/22.04.2019г на Началника на РО“Национален строителен контрол“-Плевен, при РДНСК СЗР, с което на Р.Х.К., е наложено административно наказание –глоба, в размер на 100лв, за извършено нарушение на чл. 158, ал.2 от ЗУТ и чл. 7, ал.3, т.4 от Наредба №3/2003г за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че административно-наказващия орган правилно е установил, че Р.К., в качеството си на технически ръководител за строеж пета категория, на когото е било възложено упражняването на строителния надзор, е лицето, чиято административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана за извършено нарушение на нормата на чл. 158 ал.2 от ЗУТ. В обжалваното решени е посочено, че съобразно цитираната норма от ЗУТ, лицето, упражняващо строителен надзор, или техническия ръководител за строежите пета категория, в 3-дневен срок от съставянето на протокола по ал. 1-ва, а когато такъв не се изисква- преди започване на строежа, заверява заповедната книга за строежа и уведомя писмено за това, в 7-мо дневен срок от заверката, общината, специализираните контролни органи и РДНСК. Въззивният съд е приел, че съобразно събраните по делото доказателства, безспорно се установява бездействието от страна на К. и неуведомяването в законоустановеният срок. В решението си, ПлРС е приел, че е останал недоказан твърденият от наказващия орган факт, че нарушението е извършено в периода 31.05.2016-07.06.2016г., като е приел, че считано от датата на заверката на заповедната книга на 32.05.2016г, но законоустановеният 7-мо дневен срок за подаване на заявлението по чл. 158, ал.2 от ЗУТ, изтича на 07.06.2016г, и след тази дата- на 08.06.2016г, К. е осъществила състава на цитираната норма. Съдът е приел, че тъй като нарушението не е осъществено през посочения в НП период 31.05.2016-07.06.2016г, то и Р.К. не е автор на нарушението.

Касационният съд приема, че атакуваното решение по НАХД№2021/2019г по описа на ПлРС, е неправилно и незаконосъобразно като краен резултат, поради което същото следва да бъде отменено и бъде постановено решение, с което обжалваното НП№Пл-2-03/22.04.2019г на Началника на РО“Национален строителен контрол“-Плевен, при РДНСК СЗР, бъде потвърдено като законосъобразно. В случая, възивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, и правилно е приел, че наказаното лице- жалбоподателката Р.К., е имала качеството на технически ръководител за строеж пета категория, на когото е било възложено упражняването на строителния надзор, и съответно е имала задължение по чл. 158, ал.2 от ЗУТ за уведомяване. Правилно ПлРС е приел, че жалбоподателката К. е бездействала и по този начин е осъществила състава на чл. 158, ал.2 от ЗУТ. Тези изводи се споделят изцяло и от настоящата инстанция, по реда на чл. 221, ал.2 от АПК.

Касационният съд намира, че извода на ПлРС, за това, че Р. К. не е автор на нарушението на нормата на чл. 158, ал.2 от ЗУТ, тъй като нарушението не е осъществено в посочения в процесното НП период- 31.05.2016-07.06.2016г., а след неговото изтичане, тъй като в посоченият период същата е имала възможността да депозира заявлението, е неправилен. Видно от съдържанието на процесното наказателно постановление, административно-наказващия орган е приел, че К.- като технически ръководител на строеж „Жилищна сграда за гости“, в м. Прещипа, общ. Искър, неправомерно е бездействала в периода 31.05.2016-07.06.2016г., когато е следвало да извърши уведомяване по реда на чл. 158, ал.2 от ЗУТ, за това, че на 31.05.2016г, е заверила заповедната книга на строежа, и нарушението е осъществено към дата 08.06.2016г. Действително, в издаденият АУАН №Пл-2/20.02.2019г, е посочено, че нарушението от страна на К. е извършено в периода 31.05.2016-07.06.2016г., но в случая настоящия състав счита, че намира приложение нормата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, съобразно която, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно са установени, в хода на съдебното дирене пред въззивния съд, факта на извършване на нарушението на нормите на ЗУТ и на Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, виновно, от страна на Р.К., в качеството й на технически ръководител на строеж.

Настоящия касационен състав счита, че в случая не е изтекла давността за реализиране на административнонаказателната отговорност на Р. К., за извършено от нея нарушение на чл. 158, ал. 2 от ЗУТ, каквито възражения има в депозираната пред ПлРС жалба. В случая, ЗУТ, като специален закон, в нормата на чл. 239, ал.2 от ЗУТ, предвижда, че едногодишният срок по ЗАНН, за образуване на административнонаказателно производство за нарушения същия закон, актовете по неговото прилагане и другите правила, и нормативи по проектирането и строителството, започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация - от деня на извършване на нарушението. В случая, строежът, на който К. е технически ръководител, е от пета категория, и същия, на основание чл. 177, ал.3 от ЗУТ, се въвежда в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Видно от приложената по делото адм. преписка, за процесния строеж е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 3/31.10.2018г. и считано от тази дата- 31.10.2018г, е започнал да тече едногодишния срок по реда на чл. 34 от ЗАНН, за образуване на административно- наказателно производство, на извършено нарушение по ЗУТ. В случая, АУАН е съставен на 20.02.2019г, което е в едногодишния давностен срок, а възражението на жалбоподателката К., в тази насока, е неоснователно. Началният момент, от който започва да тече едногодишния срок по чл. 34 от ЗАНН, по силата на специалната норма на чл. 239, ал.2 от ЗУТ, дерогираща общата норма на ЗАНН, за нарушения на нормите на ЗУТ и актовете за неговото прилагане, е обвързан и се поставя в зависимост от датата на издаване на друг акт на компетентен орган- разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация, и само ако такива не се предвиждат- от извършване на нарушението, което покрива общата норма на ЗАНН. Поради това, с оглед категорията на строежа- пета- меродавна за приложението на института на погасителната давност, независимо от датата на осъществяване на нарушението- 08.06.2016г. и от датата на неговото откриване- 31.01.2019г, се явява датата на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа-31.10.2018г.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.222, ал.1, предл. Първо от АПК, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №462/26.06.2019г. по НАХД №1021/2019г по описа на Районен съд – Плевен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №Пл—2-03/22.04.2019г на началника на РОНКС-Плевен, и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №Пл—2-03/22.04.2019г. на Началника на РОНКС - Плевен, с което на Р.Х.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 233 и чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ, в качеството й на технически ръководител на строеж „Жилищна сграда за гости“ в ПИ 000263, м. Прещипа, в землището на с. Староселци, общ. Искър, Е НАЛОЖЕНО административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100лв., за извършено нарушение на чл. 158, ал.2 от ЗУТ и чл. чл. 7, ал.3, т. 4 от Наредба №3/2003г за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/