Р
Е Ш Е Н И Е
№ 201
гр.Плевен, 15.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Плевен, пети състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и първи
март две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура
–Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1139
по описа на Административен съд-Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова
молба от Д.Л.Й.Б. и П.П.Б.,***, секция II,
*** и съдебен адрес ***, оф.1, чрез пълномощника им
адв. И.Н. ***, пл.***, представлявана от Кмета на общината, с правно основание
чл.1 и сл. от ЗОДОВ.
Сочи се в исковата молба, че на
23.10.2018 г. на ответната община е било изпратено решението на АС – Плевен,
постановено по АД № 586/2018 г., за да бъдат изпълнени указанията на съда във
връзка с издаването на административен акт, заповед на кмета на общината за
задължаване на собствениците в етажна собственост да извършат неотложен ремонт
на обща част от сградата, представляваща вертикалната мръсна канализация. Със
същото решение е отменен мълчаливият отказ на кмета на Община – Плевен да
издаде исканата заповед. Твърди се, че и понастоящем, един месец след
получаване на решението на съда кметът на общината не е издал въпросната
заповед. Налице е нов мълчалив отказ за издаване на административния акт, който
съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК е нищожен административен акт.
Сочи се, че във връзка с отменения мълчалив отказ на кмета на
общината и на новия такъв отказ ищците са претърпели имуществени вреди, които
възлизат на 10 000 (десет хиляди) лева. Тези вреди се изразяват в
разликата между стойността на жилището на ищците, която то има в момента, при
наличието на проблема, свързан с вертикалната мръсна канализация и
съществуващия теч, който е просмукал стените на апартамента, увредил е плочата
над собствения им апартамент и влошава условията за ползване на имота, като
създава опасност от зарази и от възникване на токов удар в електрическата
инсталация на входа, и стойността на жилището им, която би имало то, ако не е
налице този проблем. Съгласно решението на административния съд кметът на
ответната община е бил длъжен да издаде въпросната заповед за задължаване на
собствениците на обекти в етажната собственост на ул. ***,
секция ІІ, вх. Б да извършат ремонта на вертикалната мръсна канализация. С
бездействието си той е причинил пряко и непосредствено въпросните имуществени
вреди. Ако е извършен ремонтът, стойността на имота на ищците е щяла да бъде
по-голяма.
Предвид гореизложеното претендират
съдът да осъди Община – Плевен, представлявана от кмета на общината да им
заплати сумата 10 000 (десет хиляди) лева обезщетение за причинени
имуществени вреди от незаконния мълчалив отказ на кмета на общината, отменен с
решение на АС – Плевен и продължаващ и в момента, да издаде заповед за задължаване на
собствениците в етажна собственост, находяща се в гр. Плевен, ул. *** да извършат неотложен ремонт на вертикалната мръсна
канализация, както и да осъди общината да им заплати разноските по водене на
делото.
Молят съдът да обяви
нищожността на новия мълчалив отказ на кмета на Община – Плевен да
издаде въпросната заповед, формиран след 23.11.2018 г.
С Разпореждане от 7.12.2018 год. съдът е
указал на ищците : да внесат по сметка на Административен съд-Плевен 20
лева(х10 лева за всеки) за жалбата против мълчаливия отказ за произнасяне и 20
лева(х10 лева за всеки) по иска за обезщетение за вреди; да уточнят
претендираните вреди в размер на 10000 (десет хиляди) лева от настоящия
обжалван мълчалив отказ на кмета на общината ли произтичат или от отменен
предходен мълчалив отказ, като го индивидуализират по № и дата на заявлението,
по което е постановен.
В изпълнение на съдебно разпореждане ищците
са внесли дължимите държавни такси по
сметка на съда и са уточнили, че претендираните вреди произтичат от два
мълчаливи отказа на кмета на Община – Плевен, постановени по едно и също
заявление. Първият отказ е от 17.05.2018 г., а вторият е от 23.11.2018 г.
Първият отказ е отменен от Административен съд – Плевен с решение, изпратено на
общината на 23.10.2018 г., а вторият, който следва да се счита настъпил след
датата 23.11.2018 г., според ищците е нищожен административен акт на основание
чл. 177, ал. 2 АПК. Тъй като и двата отказа са идентични и касаят едно и също
заявление за издаване на заповед по чл. 39 ЗУЕС считат, че вредата произтича и
от двата отказа. Всеки един от двата отказа по отделно е в пряка причинна
връзка с твърдяната вреда, води самостоятелно до нейното настъпване и е
достатъчно основание на предявената претенция. Заявлението, по което са
постановени двата отказа е с вх. № 94Д-2052-1/20.09.2017 г. и е входирано в
деловодството на Община – Плевен.
Настоящият състав на съда е счел, че
претенцията по двата иска следва да се раздели и да се разглежда в две отделни
съдебни производства, още повече, че претенцията за обезщетение за вреди от
втория по ред във времето мълчалив отказ
за произнасяне от 23.11.2018 год. се релевира във връзка с претенция за
нищожност на този мълчалив отказ.
С Определение №1725/20.12.2018 год.
съдът е постановил, че по настоящото дело предмет на разглеждане е искът за
обезщетение за вреди, причинени на ищците от община Плевен, от незаконния
мълчалив отказ на кмета на общината от 17.05.2018 год., постановен по заявление
вх. № 94Д-2052-1/20.09.2017 г. и отменен
с решение на АС – Плевен по адм.дело №586/2018 год., изразяващ се в отказ на
кмета на общината да издаде заповед за
задължаване на собствениците в етажна собственост, находяща се в гр. Плевен,
ул. *** да извършат неотложен ремонт на вертикалната мръсна
канализация. Посочена е цена на иска в допълнителна уточнителна молба с
вх.№5164/27.12.2018 год. в размер на 10000 (десет хиляди) лева.
В останалата част, исковата молба за
обезщетение за вреди, причинени на ищците от община Плевен, от нищожен мълчалив
отказ на кмета на общината от 23.11.2018 год., постановен въз основа на
влязлото вече в сила съдебно решение по адм.дело №5862018 год. и изразяващ се в отказ на кмета на
общината да издаде заповед за
задължаване на собствениците в етажна собственост, находяща се в гр. Плевен,
ул. *** да извършат неотложен ремонт на вертикалната мръсна
канализация, е докладвано на Председателя на Административен съд-Плевен за
образуване на ново исково производство и определяне на нов съдия-докладчик.
В съдебно заседание по настоящото дело ищците
се представляват от адв.Н. с пълномощно на л.2 от делото, който поддържа исковата
молба на заявените в нея основания, представя подробни писмени бележки по
съществото на спора. Моли съда да уважи предявения иск за обезщетение за вреди,
изразяващи се в разликата в пазарната стойност, която има и която би имал имотът, ако беше извършен ремонт на
вертикалната мръсна канализация (77290,00-73140,00). Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът- община Плевен е представил
по делото писмен отговор с вх.№283/17.01.2019 год. чрез юрисконсулт С., в който
са развити подробни съображения за неоснователност на иска. В съдебно заседание
ответникът се представлява от юрисконсулт К.с пълномощно на л.58, която оспорва
исковата молба и моли съда да я
отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. За община Плевен са представени и писмени бележки от упълномощен с
надлежно пълномощно на л.31 от делото юрисконсулт С., който счита предявеният
иск за недопустим, тъй като същият следва ад се предяви по реда на чл.82 от
ЗЗД-невъзможност за реализиране на доходи и печалби., алтернативно счита същият
за неоснователен. Излага подробни съображения за липса на настъпили вреди
вследствие неиздаване на административен акт от кмета на община Плевен и за
липса на причинна връзка между настъпилите вреди и резултата. Моли съда да
отхвърли предявената искова претенция като неоснователна и недоказана.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен дава заключение за неоснователност на исковата претенция и
претендира да бъде отхвърлена.
Съдът, за да се произнесе по жалбата, намери
за установено следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото дело
административно дело №586/2018 год. се установява, че пред кмета на община
Плевен е започнало административно производство, по подадена молба с вх.№ТСУиС-94Д-205
от 20.09.2017 г. от Д.Б. и П.Б., с която са поискали издаването на заповед по
чл.49 ал.4 от ЗУЕС, с която кметът на общината да задължи собствениците на
обекти в етажната собственост да ремонтират вертикалната мръсна канализация.
Към молбата е приложен нотариален акт за собственост на апартамент ***, находящ се в гр.Плевен, ***
и пълномощно, по силата на което Н.К.Г да представлява жалбоподателите пред
административния орган. Приложени са и доказателства, че е правен опит за
свикване на Общо събрание на собствениците на апартаменти в етажната
собственост, за което са приложени покана
и два броя протоколи, от които става ясно, че е изпратена покана за
Общото събрание, същата е залепена на входната врата на вход Б и в обявения ден
и час се е явила единствено Н.Г. – пълномощник на жалбоподателите, в качеството
им на собственици на апартамент 1.
Въз основа на подадената от
жалбоподателите молба е постановено писмо № ТСУиС-94Д-2052-1 от 19.10.2017 г.
от зам.кмета на община Плевен, с което е оставена без уважение молбата с вх.№ТСУиС-94Д-205
от 20.09.2017 г. Това писмо е обжалвано от настоящите жалбоподатели пред
Административен съд – Плевен, където е образувано административно дело №961 по
описа на съда за 2017 година. С решение № 167 от 22 март 2018 г. по това дело
съдът е прогласил нищожността на отказа за издаване на заповед по чл.49 ал.9 от
ЗУЕС на зам.кмета на община Плевен, обективиран в писмо изх.№ ТСУиС-94Д-2052-1
от 19.10.2017 г. и е изпратил административната преписка по компетентност за
произнасяне на кмета на община Плевен. Решението на съда не е обжалвано и е
влязло в законна сила на 6.04.2018 г. С писмо изх.№ 547 от 16 април 2018 г.
заверен препис от влязлото в сила решение на съда е изпратено в Община Плевен,
където е получено на 17 април 2018 г.
След получаване на преписката в общината,
заместник кметът е изпратил до Н.Г. като пълномощник на двамата жалбоподатели,
писмо с изх.№ ТСУ-94Д-2052-1 от 08.05.2018 г., с което им е указано, че за
изясняване на фактите на място и придвижване на преписката по компетентност е
необходимо на 18.05.2018 г. от 10,30 часа да осигурят достъп до апартаменти 1,
3, 5 и 7 в жилищен блок на ул.*** в гр.Плевен за извършване на оглед от
представители на общинската администрация. В самото писмо под адресатите е
изписано „със задължение да осведоми всички заинтересовани“. Писмото е
изпратено с обратна разписка и видно от документи на л.19 се е върнало в
общината с отметка „непотърсена пратка“.
На 28 май 2018 г. зам.кметът е изпратил
до Н.Г., като пълномощник на двамата жалбоподатели, до П.Х., А. И. и С.Н. и до Г.Г.–
собственици на апартаменти ***, писмо с изх.№ ТСУ 94Д-2052-1, че за изясняване
на фактите на място и за придвижване на преписката е необходимо на 6.06.2018 г.
от 10,30 часа да осигурят достъп до апартаменти 1, 3, 5 и 7, както и до
избените помещения в жилищен блок на ул.*** в гр.Плевен. Писмото до Г.Г. се е
върнало с отбелязване, че е починал – л.21. Писмото до А. И. и С.Н. се е
върнало с отбелязване „непотърсена пратка“ – л.22. Писмото до П.Х. е получено
на 31.05.2018 г. от Д.Х€ – л.23, а писмото до жалбоподателите е получено от
пълномощника им Н.Г. на 04.06.2018 г. – л.24.
На 6.06.2018 г. представители на
общинската администрация са извършили оглед на жилищния блок на ул. *** в
гр.Плевен, за което е съставен протокол на л.25 от делото. Описано е в
протокола, че в деня на проверката, въпреки надлежното уведомяване на
собствениците на апартамент 1, 3, 5 и 7, достъп е бил осигурен само до ап.1,
собственост на Д.Б. и до ап.5, собственост на П.Х. и Д.Х.. От проверката е
установено, че в мокрото помещение на апартамент 1 има петна от течове, които
са следствие от компрометираната и остаряла канализационна система,
по-конкретно от вертикалните клонове; в апартамент 5 не са установени вреди, в
банята е сухо и няма следи от течове; подгугушена мазилка и петна от теч са
налични по стените в стълбището на блока, като такива не са налични по стената
на последния жилищен етаж. Направен е извод в протокола, че без да се извърши
цялостен и обстоен оглед на етажната собственост, в това число в апартаменти 3
и 7 и на вертикалните клонове в прилежащите избени помещения, кметът на
общината не може да приложи разпоредбата на чл.49 ал.4 от ЗУЕС.
На 18.06.2018 год. е подадена жалба против мълчалив отказ на кмета на община
Плевен да издаде заповед по чл.49, ал.4
от ЗУЕС, предвид че същият не се е произнесъл с краен акт по изпратената му от
съда молба. По жалбата е образувано административно дело №586/2018 год., по
което е постановено Решение №574/1.10.2018 год., в което съдът е приел, че
оспореният мълчалив отказ е постановен при съществени нарушения на административно-производствените
правила, изразяващи се в това, че ако
биха били събрани своевременно доказателства за състоянието на общите части в
етажната собственост чрез допустимите от процесуалния закон способи, това би
формирало други изводи и различно волеизявление. С оглед ангажираните пред съда
доказателства-свидетелски показания и заключение на съдебно-техническа
експертиза съдът е направил извод и за материалната незаконосъобразност на
постановения мълчалив отказ да се издаде акт по смисъла на чл.49, ал.4 от ЗУЕС,
с който да бъдат задължени собствениците на ап.1, ап.3, ап.5 и ап.7 в етажната
собственост на ул. *** в гр.Плевен да извършат „неотложен ремонт“ на
вертикалния щранг в ап.1, ап.3, ап.5 и
ап.7, който се явява обща част. На тези
основания съдът е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Плевен да се
произнесе със заповед по реда на чл.49, ал.4 от ЗУЕС, постановен по молба с рег.индекс ТСУ и С-94Д-2052-1/19.10.2017
год. , подадена от Д.Л.Й.Б. и П.П.Б., и е изпратил административната преписка
на Кмета на Община Плевен за произнасяне с нарочен писмен акт в сроковете по
АПК и ЗУЕС. Съдебното решение не е обжалвано по реда на инстанционния контрол
пред ВАС и е влязло в законна сила на 17.10.2018 год. Въз основа на
постановеното съдебно решение административен акт не е било издаден от кмета на
община Плевен до предявяване на исковата молба по настоящото дело.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съдът намира за изпълнено условието
на чл.
204, ал. 1 от АПК
- исковете се подават от лица с надлежна процесуална легитимация и са насочени
против ответник, притежаващ характеристиките по чл.
205 от АПК,
тъй като съгласно чл.
14
от ЗМСМА общината е юридическо лице. Изпълнено е и изискването на чл.
204, ал. 1 от АПК
– искът е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред, а
именно след отмяна на мълчаливия отказ на кмета на общината да издаде
административен акт с исканото от ищците съдържание, поради което предявеният
иск за обезщетяване за имуществени вреди, следва да се приеме за допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл.
203 и сл. от АПК
във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Основателността на иск с правно
основание чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от
фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по
ЗОДОВ е обективна, безвиновна. Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ,
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. При недоказване на който и
да е от изброените елементи от фактическия състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по посочения ред и искът за обезщетение
на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
Претенцията по настоящото дело се
основава на незаконния мълчалив отказ на кмета на общината, отменен с решение
на АС – Плевен да издаде заповед за задължаване на собствениците в етажна
собственост, находяща се в гр. Плевен, ул. ***, *** да извършат неотложен
ремонт на вертикалната мръсна канализация, вследствие на който за ищците са настъпили вреди, изразяващи се в разликата
между стойността на жилището на ищците, която то има в момента, при наличието
на проблема, свързан с вертикалната мръсна канализация и съществуващия теч,
който е просмукал стените на апартамента, увредил е плочата над собствения им
апартамент и влошава условията за ползване на имота, като създава опасност от
зарази и от възникване на токов удар в електрическата инсталация на входа, и
стойността на жилището им, която би имало то, ако не е налице този проблем.
Тези вреди са определени от пълномощника на ищците като разликата в пазарната
стойност, която има и която би имал имотът, ако беше извършен ремонт на
вертикалната мръсна канализация и съставляват според него пропуснати ползи.
Т.е., в случая претендираните
имуществени вреди според ищците
съставляват пропуснати ползи вследствие отменения мълчалив отказ. За
установяване на разликата в пазарната
стойност, която има и която би имал имотът, ако беше извършен ремонт на
вертикалната мръсна канализация, по делото е изслушана съдебно-техническа
експертиза, заключението на която съдът кредитира с доверие като обективно,
компетентно и обосновано и от което се установява, че пазарната стойност на
апартамент №1 в гр.Плевен, ул *** със застроена площ 75 кв.м., състоящ се от
две стаи, кухня-трапезария, баня и тоалетна, заедно с принадлежащото избено
помещение с площ 8 кв.м., без изпълнен ремонт на канала към октомври месец 2018
год. е 73140,00 лева, а пазарната стойност на същия апартамент при условие, че
е бил изпълнен ремонт на канала към октомври месец 2018 год. е 77290,00 лева.
Така заявена претенцията е
неоснователна. Защото увеличаването на пазарната стойност на имота на ищците в размер на 77290,00
лева не би се дължало на издаден административен акт от кмета на общината с
позитивно за ищците съдържание, а щеше да бъде вследствие на извършения от тях
ремонт и вложени средства, независимо от това дали кметът ще издаден
административен акт или не и какво ще бъде неговото съдържание. Т.е. имотът
щеше да има такава стойност, само ако самите ищци извършат ремонт на
вертикалната мръсна канализация и самите те вложат в ремонта паричните
средства, необходими за този ремонт, вследствие на което имотът би достигнал
такава стойност. Следователно , направеният от тях разход за ремонт, водещ по
същество увеличение на пазарната стойност на имота, е равен на това увеличение
вследствие ремонта. Затова тяхното имущество не би се увеличило вследствие на
направения ремонт, защото увеличената пазарна стойност на апартамента щеше да е
равна на разходите, които са направили за самия ремонт. (Това, което платят за
ремонта, като се извади от увеличената пазарна стойност на апартамента след
ремонта, ще даде стойността на апартамента преди ремонта). Затова и в техния
патримониум не би имало реално претърпяна вреда.
Не е
налице и пропусната полза, по следните съображения: Обезщетението за
имуществени вреди се определя при наличие на причинна връзка с
незаконосъобразни актове на административни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Пропуснатата полза също подлежи на
обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на пострадалия, който
не се е осъществил заради издадения незаконосъобразен акт. Приходът не трябва
да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства
(решение № 73/2017 г. по гр. д. № гр. д. № 3728 по описа на ВКС ІІІ г. о за
2016 г. и Решение № 54/13.06.2017 по дело № 2755/2016 на ВКС, ГК, III г. о.),
да е обективно, а не само субективно очакван резултат като увеличение на
имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да е било осуетено от
незаконните действия на органите и лицата по чл.
1 от ЗОДОВ.
Това означава осъществяването на прихода да е реално и сигурно, като свързано с
конкретните обстоятелства. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав,
пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена
в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а
следва да бъде доказана в процеса. Пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, като наличието й винаги трябва да се базира на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото, а не да почива на общо
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Само ако бъде
доказано, че имуществото на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност
е пропусната единствено по причина на въздействие от незаконосъобразния акт,
само тогава претенцията за обезщетение на пропуснатите ползи може да се приеме
за основателна. Тежестта на доказване е върху ищеца, в съответствие с правилото
на чл.
154, ал. 1 от ГПК,
каквито указания са дадени и от съда с определението за насрочване на делото.
Т. е. в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно
доказване, че твърдения факт е осъществен и със сигурност биха получили
увеличаване на имуществото си през процесния период, от продажбата на
собствения им апартамент на пазарна цена от 77290,00 лева , ако беше издаден позитивен
административен акт от кмета на община Плевен, който да им даде възможност да
извършат ремонт на вертикалната мръсна канализация, респ. да докажат, че при
продажба на апартамента купувачът е получил отстъпка от цената на апартамента,
равна на стойността на ремонта на вертикалната мръсна канализация, който е щял
да бъде извършен, ако кметът беше издал акт с позитивно съдържание за ищците. Такова
доказване ищците не са направили , напротив от заключението на изслушаната
експертиза се установява, а и не се твърди обратното от ищците, че няма данни
апартаментът да е бил предлаган за продажба в нито един период.
Липсата на реална вреда, води до липса
на една от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на иска по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Ето защо, съдът намира, че исковата претенция за обезщетение на имуществените
вреди в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи,
представляващи разликата в пазарната
стойност, която има и която би имал имотът, ако беше извършен ремонт на
вертикалната мръсна канализация, при негова евентуална продажба, и да реализира
доход във връзка с това, е недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Независимо от благоприятния за ответника
изход на спора, претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева не следва да бъде уважена. В производството
по реда на ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.
10, ал. 2 от ЗОДОВ,
ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството, т. е. разноските за извършени процесуални действия по смисъла
на чл.
76 от ГПК,
например разноски за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещи лица,
публикации в Държавен вестник, съдебни поръчки и др. Възнаграждението за
адвокат не се включва в обхвата на чл.
10, ал. 2 от ЗОДОВ.
Нормата е специална по отношение на общите разпоредби на чл.
78, ал. 8 от ГПК,
вр. с чл.
144
и чл.
143 от АПК.
Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за
заплащане на юрисконсултско (адвокатско) възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска му, означава, че такова не се дължи. В тази
връзка направеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за представителство в производството по делото следва да се
отхвърли като неоснователно.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искова молба от Д.Л.Й.Б. и П.П.Б.,***,
*** ***, оф.1, чрез пълномощника им адв. И.Н. ***, пл.***, представлявана от
Кмета на общината, за обезщетение за
вреди в размер на 10000 (десет хиляди лева), причинени на ищците от община
Плевен, от незаконния мълчалив отказ на кмета на общината от 17.05.2018 год.,
постановен по заявление вх. № 94Д-2052-1/20.09.2017 г. и отменен с решение на АС – Плевен по
адм.дело №586/2018 год., изразяващ се в отказ на кмета на общината да издаде заповед за задължаване на
собствениците в етажна собственост, находяща се в гр. Плевен, ул. *** да
извършат неотложен ремонт на вертикалната мръсна канализация, представляващи пропуснати ползи, а именно- разликата
в пазарната стойност, която има и която
би имал имотът, ако беше извършен ремонт
на вертикалната мръсна канализация, при негова евентуална продажба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на община
Плевен за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок пред Върховния административен съд.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: