О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 274

гр. Плевен, 13.02.2019г.

Административен съд – Плевен, тричленен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Елка Братоева

Членове:Цветелина Кънева

Снежина Иванова

Като разгледа докладваното от съдия Кънева ЧКАД №138/2019г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК във вр. с чл.281 ал.2 от ЗИНЗС.

Производството по делото е образувано по жалба от л.св.Е.Ц.И.,***, против определение №24/04.01.2019г. по адм.дело №1046/2018г. по описа на Административен съд Плевен, с което е оставено без разглеждане искането на л.св.И. с правно основание чл.276 ал.1 т.1 вр. чл.3 ал.1 от ЗИНЗС за прекратяване на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС и производството по делото е прекратено.

В жалбата се излагат твърдения, че определението е неправилно, тъй като противоречи на международните стандарти за третиране на лишените от свобода. Твърди се, че пребиваването му в затвора Плевен е подложено на жестоко, нечовешко и унизително отношение. Сочи се, че доказателство за това е решение №296/03.05.2018г., с което е преведен от затвора Плевен в затвора Враца. Счита се, че съдът следва да се съобрази с факта, че няма оправдание, с което да не бъде прекратено нарушението по чл.3 от ЕКПЧОС. Счита се още, че е възможно съдът да раздели делото и да разгледа частта по чл.276 от ЗИНЗС, като бъде прекратено нарушението по чл.3 от ЕКПЧОС в затвора Плевен. Моли се за отмяна на определението и разглеждане на делото.

По делото е депозирано възражение по частната жалба от ответника с доводи за нейната неоснователност.

След като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, настоящият състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството по адм.дело №1046/2018г. е образувано по подадена искова молба от л.св.Е.Ц.И. срещу Министерство на правосъдието, с която се иска 1. Да бъде осъдено министерството да преустанови нарушението, и да се въздържи в бъдеще от по-нататъшни нарушения и 2.Да бъде осъдено министерството да заплати на ищеца сума в размер на 50000лева, съставляващи присъдено съобразно правилата на справедливостта обезщетение за претърпяно от ищеца унижение и тормоз за периода от 17.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба, които са пряк причинно-следствен резултат от незаконните действия и бездействия на ответника.

След дадени указания на ищеца за отстраняване на нередовностите, от страна на л.св.Е.Ц.И. е посочено, че при всяко нощуване в затвора Плевен за явяване по дела е подложен на жестоко и нечовешко отношение, изразяващо се в липса на храна, течаща вода, спално бельо и дюшеци за нощувка, одеяло, както и че е подлаган на претърсвания, при които е събличан гол и служители на НОС му причиняват болки чрез стискане по слабините. Направено е искане с посочено правно основание чл.276 от ЗИНЗС съдът да спре с бездействието си, от което ищецът твърди, че понася вреди при всяко конвоиране за явяване по дела в гр.Плевен.

Във връзка с направено искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ, съдът е предоставил на л.св.И. безплатна правна помощ по делото, като отново исковата молба е оставена без движение с конкретни указания, които по отношение на искането по чл.276 от ЗИНЗС се изразяват в това, че ищецът е следвало да посочи прекратяване на действия и бездействия на кой орган по изпълнение на наказанията или длъжностно лице се иска, респ. да уточни действието или бездействието чието прекратяване се иска. Искането за освобождаване от държавна такса е оставено без уважение, като на ищеца е даден 7-мо дневен срок за внасяне на дължимата държавна такса. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С обжалваното определение №24/04.01.2019г. в частта, която подлежи на обжалване пред настоящия тричленен състав, е оставено без разглеждане искането на л.св.И. с правно основание чл.276 ал.1 т.1 вр. чл.3 ал.1 от ЗИНЗС за прекратяване на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС и производството по делото е прекратено.

За да постанови този резултат съдът е приел на първо място, че в указания срок не е внесена дължимата държавна такса за образуване на производството и на следващо място, че л.св.се оплаква от бездействие на Административен съд Враца, който не е орган по изпълнение на наказанията, както и че другите оплаквания касаят действия, които са приключили и не продължават към момента на предявяване на искането.

Настоящият тричленен състав намира, че оспореното определение е правилно. На първо място правилно съдът е констатирал, че по делото не е внесена дължимата държавна такса в размер на 10лева, което прави искането нередовно и е основание същото да бъде оставено без разглеждане. На следващо място правилно съдът е приел, че искането е и недопустимо. Доколкото в исковата молба и уточняващата такава л.св.Е.Ц.И. се оплаква от бездействие на Административен съд Враца, правилно съдът е посочил, че последният не е орган по изпълнение на наказанията, за да е приложима хипотезата на чл.276 от ЗИНЗС. Също така, правилно съдът е приел, че се касае за действия, които са приключили и е неприложим чл. 276 от ЗИНЗС. Предпоставка за допустимост на искането по чл.276 ал.1 от ЗИНЗС, респективно за наличие на правен интерес от търсената защита, е действията, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС, да не са прекратени или да са очевидно и обективно предстоящи. Т.е. действията/бездействията трябва да са фактически и да продължават към момента на предявяване на искането и произнасянето на съда. Видно от твърденията на ищеца е, че незаконосъобразните действия, от които се оплаква, са приключили и не продължават към момента на предявяване на искането, поради което съдебното разпореждане на прекратяването им ще е безпредметно. Ето защо обжалваното определение, в частта касаеща искането по чл.276 от ЗИНЗС, като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №24/04.01.2019г. по адм.дело №1046/2018г. по описа на Административен съд Плевен, с което е оставено без разглеждане искането на л.св.И. с правно основание чл.276 ал.1 т.1 вр. чл.3 ал.1 от ЗИНЗС за прекратяване на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС и производството по делото е прекратено.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се изпрати на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.