РЕШЕНИЕ

№ 145

Плевен, 22.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 137 по описа за 2019 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 62, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Административното дело е образувано по жалба Ф.Е.А.,*** срещу заповед № Л-5384/28.12.2018 година на зам. гл. директор при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, с която се разпорежда да бъде преведен в ЗООТ към Затвора Ловеч.

В жалбата посочва, че като бъде преместен няма да може да продължи да работи като шофьор и по този начин да се отрази на срока на изтърпяване на наказанието.

В съдебно заседание оспорващият – Ф.Е.А. се явява лично и поддържа жалбата, като посочва, че където е настанен е къща и трима лишени от свобода са настанени всеки в отделна стая. Моли за отмяна на заповедта и не претендира разноски.

Ответникът –зам. главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, редовно призован, се представлява от юрк У., който намира жалбата за неоснователна и счита, че следва да бъде отхвърлена, тъй като твърдението,

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед № Л-5384/28.12.2018 година на зам. гл. директор при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, е разпоредено А. да бъде преведен в ЗООТ към Затвора Ловеч.

Заповедта е връчена на 04.01.2019 година и в срок е подадена жалба, която е допустима, и разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл. 62, ал. 4 от от ЗИНЗС –зам. главен директор на ГДИН с оглед заповед № Л-4133/20.09.2018 г. на гл. директор на ГДИН , с която се делегират правомощия зам. гл. директор на ГДИН да издава заповеди за преместване на основание чл. 58 и чл. 62 от ЗИНЗС, но в несъответствие на материалния закон.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗИНС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4.. По реда на чл. 58 от ЗИНС Главния директор на ГДИН има правомощие да разпредели осъдените за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в съответния затвор, затворническо общежитие от открит или закрит тип според първоначално определения им режим и съобразно останалите два критерия – постоянен адрес и спазване на изискването за минимална жилищна площ. Това се прави само при първоначалното разпределение на л. св. за изтърпяване на наказанието и затова в настоящия случай е неприложим този ред.

Приложена е заповед №Л-919/1 от 08.03.2017 г на гл. директора та ГДИН София относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития и съгласно т. 3.5 в затворническо общежитие „Полигона“ и затворническо общежитие „Велико Търново“ към затвора град Ловеч се настаняват лишени от свобода от област В. Търново, Русе, Шумен, Габрово и Ловеч, които са осъдени от категория закрит тип. В случая лицето има постоянен адрес в гр. Русе, бел. „*****“ № 1, вх. 3, ет. 2, ап. 1 т.е. постоянен адрес *** и този факт и режим на изтърпяване на наложеното наказание са взети предвид при настаняване на лицето в Затвора Белене именно поради спазване на т.4.1 от заповедта.

В оспорения акт като основание за преместване е посочен чл. 58 от ЗИНЗС– постоянен адрес на лицето на територията на област, която съгласно заповедта предполага изтърпяване на наказанието в друг затвор, и чл. 43, ал. 4 от ЗИНС, който предвижда на лишените от свобода да бъдат осигурени 4 кв.м площ и с оглед посоченото, основанията за преместване са две – постоянен адрес и липса на възможност да бъде осигурена на лишения от свобода минимална площ за изтърпяване на наказанието, но тези предпоставки са относими към първоначално разпределение на лишените от свобода, при преместване е приложим редът по чл. 62 от ЗИНЗС и съгласно т. 5 от същия преместване се извършва при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода, каквото не е изискано.

Съдът намира , че не са налице и доказателства относно площта, с която разполага всеки лишен от свобода в Затвора Белене –не са ангажирани доказателства от ответника в тази насока и не може да бъде извършена преценка относно обстоятелството, че в затвора Белене не може да се осигури достатъчна площ за изтърпяване на наказанието от А.. Напротив в съдебно заседание оспорващият посочи, че е настанен с други двама лишени от свобода в отделна къща и обитава сам стая. Приложена е по делото от ответника на л. 42 е справка относно заетост на Затвора Ловеч към месец януари 2019 година и се твърди, че в затворнически общежития от открит тип са настанени 190 лишени от свобода при капацитет от 231 лишени от свобода и пълномощникът на ответника, счита, че по този начин се установява, че в ЗООТ към затвора Ловеч има достатъчно място и е осигурена минималното изискуемата площ. В случая обаче не се доказва, че в ЗООТ към затвора Белене, където е приведен А. не са му осигурени необходимите 4 кв.м площ, което да налага преместването му в друго ЗООТ, а с оглед заявеното от същият , че ползва площ повече от 4 кв.м и не желае да бъде преместен, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 62, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС за преместването на оспорващия в друг затвор.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Отменя заповед № Л-5384/28.12.2018 година на зам. гл. директор при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/