РЕШЕНИЕ

№ 148

Плевен, 25.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Снежина Иванова

 

при секретар Десислава Добрева и  с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело № 135 по описа за 2019 година на Административен съд – Плевен.

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е образувано по искова молба на  М.П.А.  чрез адв. Л.В., съдебен адрес: *** срещу ОД на МВР Плевен  с искане за присъждане на обезщетение в размер на 800 лева, вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление №15-0938-001803 издадено от началник отдел към ОД на МВР Плевен , представляващи направени разноски в производството пред РС Плевен по обжалване на НП. Претендира се заплащане и на законната лихва, считано от 05.02.2019 година до окончателно изплащане на главницата и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба ищецът  посочва, че с наказателно постановление № 15-0938-001803/08.05.2015 година на началник отдел „ОП“ към ОД на МВР Плевен е наложено наказание  глоба в размер на 2000 лева , като по същото е подал жалба и е образувано анд № 1968 /2018 г. по описа на РС Плевен  и е отменено наказателното постановление. За защита по делото е ангажиран адвокат и са платени 800 лева  и това представлява имуществена вреда за ищеца. Моли да му бъде присъдено обезщетение в размер на 800 лева ведно със законната лихва  от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата и разноски за настоящото производство в размер на 300 лева.

 В съдебно заседание ищецът – М.П.А.  , гр. София, кв. Южен парк 124, не се явява, не се представлява.

Ответникът –ОД на МВР Плевен, не се представлява. Представено е становище, че исковата молба е неоснователно завишена и се прави искане за определяне на обезщетение по справедливост, както и възражение за прекомерност на адвокатски хонорар по делото, тъй като адвокатът не се явява в съдебно заседание и да бъде намален.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за основателност на исковата претенция и намира, че същата следва да бъде уважена.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С наказателно постановление № 15-0938-001803/08.05.2015 година на началник отдел „ОП“ към ОД на МВР Плевен е ангажирана административно-наказателната отговорност на А. за това, че на 18.01.2015 година  в 14.50 часа в гр. Плевен, ел. „Сторгозия“ като водач на лек автомобил  „*****“ с рег. № *****при извършена проверка автомобила е без застраховка гражданска отговорност  - нарушение на чл. 258, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 315, ал. 1, т. 2вр. чл. 249, т. 1 от КЗ е наложена глоба в размер на 2000 лева.

Срещу наказателното постановление е подадена жалба и е образувано нахд № 1968 по описа за 2018 година на Районен съд Плевен и с решение  № 725/ 20.09.2018 година е отменено наказателното постановление. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. В производството пред РС Плевен А. е ангажирал адвокат и съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 13 но нахд № 1968/2018 г. по описа на РС Плевен е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 800 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Исковата молба е допустима като подадена от лице с правен интерес и разгледана по същество е частично основателна.

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ответника.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или

         В настоящия случай не се спори и  се установява от приложеното нахд №1968/2018 год. на РС Плевен, че е отменено наказателното постановление. Решението на съда  е влязло в законна сила, т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред .

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на нахд № 1968/2018г по описа на РС Плевен е представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административно-наказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на претендираното обезщетение и определянето му по справедливост. За определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл. 18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на отменената наложена санкция- глоба е в размер на 2000 лв. Разпоредбата на чл. 7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждение, което при интерес  от 1000 лв. до 5000 лева е  в размер на 300 лв. и 7 процента за горницата над 1000 лева или 370 лева. В случая съдът намира независимо, че е договорено възнаграждение от 800 лева, че присъждането на обезщетение в такъв размер не отговаря на принципа на справедливост, тъй като съдебното производство се  е развило при провеждане на едно съдебно заседание, на което адвокатът не е присъствал, делото не се отличава с фактическа  и правна сложност за дела от този вид  и в случая договореното и изплатено възнаграждение  не е в рамките на предвиденото по Наредбата, прекомерно голямо е и следва да се определи по справедливост в размер на 370 лева. В мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия е посочено, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството и съдът намира, че в случая са спазени критериите за справедливост.

Предвид горепосоченото следва да се присъди обезщетение в размер на 370 лева, като за остатъка до 800 лева исковата претенция следва да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, че е налице и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания.

Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 800 лева от 05.02.2019 година   - датата на подаване на исковата молба. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, като в случая искането на лицето е за заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба и следователно се дължи върху главницата в определения от съда размер от 370 лева  , считано от 05.02.2019 г., тъй като съдът не може да се произнесе  извън претендираното от ищеца.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски  и съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, то на ищеца ще следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство  разноски  в размер общо на  139 лева –адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска, като не е направено искане  за присъждане на държавна такса и такава не се присъжда.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав

        

 

РЕШИ:

 

Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на М.П.А.  , гр. София, кв. *****сумата от 370 (триста и седемдесет) лева,  представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №1968 по описа за 2018 година на РС Плевен ведно със законната лихва върху обезщетението от 05.02.2019 година - датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Оставя без уважение искова молба на М.П.А.  , гр. София, кв. *****за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за остатъка до претендирания размер от 800 лева.

Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на М.П.А.  , гр. София, кв. *****направените в настоящото съдебно производство  разноски  в размер на 139 лева.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен  съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му. 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/