Р Е Ш Е Н И Е

№ 139

18 март 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Плевен, втори състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев от Окръжна прокуратура- Плевен, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 1133 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 от АПК във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба искова молба от В.В.Ц. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Ч.Д. ***, с която е предявен иск против Национална агенция по приходите- гр. София с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и цена 300 /триста/ лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по НАХД № 1394/2018г. по описа на Районен съд- Плевен. Претендират се и деловодни разноски за настоящето производство.

В исковата молба се твърди, че за оказаната правна помощ и процесуално представителство пред РС – Плевен по НАХД № 1394/2018г. година, ищецът е направил разноски в размер на 300 (триста) лева, които, съгласно т.р. № 1/15.03.2017 година по т.д.№ 2/2016 година на ОСС на ВАС подлежат на обезщетяване от ответника, тъй като с постановеното по посоченото по- горе административно дело решение е било отменено издаденото против ищеца НП № 326827- F289094/ 16.03.2018г. на директор на офис /дирекция/ за обслужване- Плевен при ТД на НАП- В. Търново- офис Плевен.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Д. от АК- Плевен, който поддържа предявения иск по посочените в исковата молба основания. Претендира присъждане на деловодни разноски за настоящето съдебно производство.

Ответникът се представлява от гл. юрисконсулт Ц.Ц.Г., който пледира да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан. Представя писмена защита, в която се развиват доводи, че заплатеното адвокатско възнаграждение не води до увреждане патримониума на ищеца, тъй като срещу заплащане на горната сума той е получил приход, а именно адвокатска услуга, поради което за него не е налице настъпила вреда. Сочи, че ползването на адвокатската услуга не е задължително по дела, свързани с обжалване на НП. На следващо място развива доводи, че приложимите закони, които уреждат обжалването на НП са ЗАНН и НПК, а в тях липсва уредба за правото на жалбоподателя да възстанови направени разноски по АНХ дела, поради което държавата не дължи заплащане на разноски при условията на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Излагат се доводи, че доколкото в АПК липсва пълнота относно размера на адвокатското възнаграждение, то приложимия закон е НПК, поради което и съобразно т.р. № 1/2007г. на ВКС следва да се прецизира вината на ищеца по отношение потърсената му административнонаказателна отговорност и съдът следва да намали размера на претендираното адвокатско възнаграждение под минимума, определен от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Прокурорът изразява становище, че предявеният иск е доказан по основание, а относно размера на претендираното обезщетение предлага да бъде уважен по справедливост.

Административен съд – Плевен, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледан по същество искът е основателен.

От представените по делото доказателства се установява, че с наказателно постановление № 326827- F289094/ 16.03.2018г. на директор на Офис /Дирекция/ за обслужване- Плевен при ТД на НАП- В. Търново- офис Плевен, на основание чл.53 вр. чл.27, чл.83 и чл.3, ал.2 ЗАНН и на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ по отношение на ищеца В.В.Ц. е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.

След проведено обжалване от г-н Ц., с решение № 594/12.07.2018 година по НАХД № 1394/2018 година на РС- Плевен издаденото НП е отменено. Решението на РС е влязло в сила на 06.11.2018 година.

В производството пред районния съд настоящият ищец е имал процесуално качество на жалбоподател и е извършил разноски за адвокат в размер на 300 (триста) лева, които се установяват от приложеното на л.25 по НАХД № 1394/2018 год. по описа на РС- Плевен адвокатско пълномощно и договор за правна помощ.

След влизане в сила на решението на РС няма данни ищецът или негов процесуален представител да е отправял искане или покана до ответната администрация, да му бъде възстановена сумата, която е заплатил като адвокатско възнаграждение в хода на производството пред РС – Плевен по обжалване на НП.

По настоящото дело е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 03.12.2018 година, според който ищецът е заплатил на адв.Ч.Д. *** сумата от 300 (триста) лева за изготвяне на ИМ и процесуално представителство по настоящето производство.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт, действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

По делото е доказана първата предпоставка за реализиране на отговорността. С решение на РС е отменено НП, издадено от ответника. От незаконосъобразния акт – отмененото НП, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение. Следователно е налице и втората предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Налично е и третото условие – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Възнаграждението за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на евентуален успешен изход от спора.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за липса на увреждане, тъй като не е налице намаление на патримониума на ищеца, който е получил услуга срещу заплатеното от него адвокатско възнаграждение. За ищеца не би съществувала причина за такъв разход, ако по отношение на него не е било издадено незаконосъобразно НП. Същият е упражнил конституционно гарантираното си право на адвокатска защита, за което е извършил разход, с което неговият патримониум е бил намален със сумата от 300 лв. Неоснователни са и доводите за приложимост на НПК по въпроса за разноските. Във въззивното производство по обжалване на НП са приложими правилата на НПК, но само тези, към които изрично препраща разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, в ЗАНН и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в производството по обжалване на наказателно постановление пред РС.

Съдът намира за основателна претенцията за присъждане в полза на ищеца на направените в настоящето производство разноски. Съобразно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Ето защо съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски в общ размер на 310 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и 10 лв. внесена държавна такса за образуване на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, II- ри състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ Национална агенция по приходите- гр. София да заплати на В.В.Ц., ЕГН **********,***, сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, заплатени по НАХД № 1394/2018 година по описа на РС- Плевен.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите- гр. София да заплати на В.В.Ц., ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящето производство и сумата от 10 лв. внесена държавна такса за образуване на настоящето дело.

Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: