Р Е Ш Е Н И Е

№ 498

гр.Плевен, 01.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №1132 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

В Административен съд Плевен е подадена искова молба и уточнение към нея от л.св.Д.К.Й., изтърпяващ наказание в затвора Белене, срещу ГДИН-София, с която се претендира присъждане на обезщетение за периода от 19.03.2017г. до 04.12.2018г. в размер на 25000лева за причинени неимуществени вреди, довели до увреждане и влошаване на здравословното и психическо състояние, следствие на незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора и медицинската служба към него за изпращане на вторична операция за премахване на ******* и *******във вид на осморка, поставени в левия крак.

В исковата молба се твърди, че при конвоиране до Следствен арест гр.Разград от ОЗ Белене е станало пътно-транспортно произшествие с колата за конвоиране, при което е получил травми по главата и крайниците. Вследствие на това му е направена оперативна интервенция на лява колянна става, при която са му поставени ******* и *******във вид на осморка. Твърди се, че за премахването им е необходимо извършването на вторична операция. Твърди се още, че при направен опит да му бъде направена тази интервенция чрез службите на ГДИН е бил препратен към болницата в гр.Плевен, където му казват, че трябва да си заплати лично операцията. Счита се, че след като не е виновен за причинената катастрофа не следва да заплаща лично вторичната операция, още повече, че е социално слаб и няма парични средства. Сочи се, че от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация при затвора Белене и медицинската служба към затвора търпи неимуществени вреди, изразяващи се в настъпили здравословни проблеми – *******на ляв крак, както и психични такива – панически страх от затворени пространства и от возене в кола, ******, ****** и ******, депресия от белезите върху лицето и походката. Направено е доказателствено искане за допускане и разпит като свидетел на доктор М.Р. ***, който е извършил първата оперативна интервенция, за обстоятелството, че е необходима втора оперативна интервенция.

От ответника не е депозиран писмен отговор по исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и моли да бъде уважена исковата му претенция, за да може да си оправи здравословното състояние. Сочи, че има болки и кракът му отказва. Сочи, че не може да върви като нормалните хора. Моли за уважаване на иска.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт У. с надлежно пълномощно, който счита исковата молба за неоснователна. Излага подробни съображения за недоказаност на исковата претенция, тъй като твърдяното бездействие от страна на медицинските специалисти и администрацията на затвора Белене е опровергано от събраните по делото доказателства. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен счита исковата молба за недоказана и моли да не бъде уважена. Алтернативно, ако се приеме за доказана по основание, да се уважи в минимален размер съобразно принципа на справедливостта.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че на 19.02.2016г. л.св.Д.Й. е претърпял пътно-транспортно произшествие с конвоиращата кола на затвора Белене на пътя между Търговище и Разград, при което е получил травма на лява колянна става. Постъпил е в МБАЛ-Търговище, където на 19.02.2016г. му е проведено оперативно лечение – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на лява патела; фиксирано с две ******* и *******във вид на осморка, с поставена ****** ******. Изписан е с подобрения на 23.02.2016г.

От данните по делото се установява, че ищецът Й. *** към датата на ПТП, след което е бил условно предсрочно освободен. Постъпил е отново в затвора Белене на 13.04.2017г., като същият е изтърпял наказание в размер на 1месц 26дни и в периода от 23.01.2017г. до 19.03.2017г. От последната дата е приведено в изпълнение друго наказание в размер на 4год. Установява се още, че л.св.Й. не е подавал молби или искания да бъде извеждан за вторична операция.

Видно от Медицинска справка от дата 21.03.2016г., във връзка с претърпяното ПТП и настъпилата травма от него с извършена оперативна интервенция, от медицинското лице при затвора Белене е направено предложение за прекъсване изтърпяването на наложеното наказание на л.св.Й. за срок от един месец, считано от 04.04.2016г., с цел провеждане на постоперативен курс на физиотерапия и рехабилитация, което ще се извърши във външно лечебно заведение в гр.Разград.

С Постановление на прокурор при ОП-Плевен изпълнението на наказанието на ищеца е прекъснато за срок от един месец, считано от 04.04.2016г.

Видно от писмо на л.60 от делото, администрацията на затвора Белене не разполага с данни дали по време на прекъсване на наказанието ищецът е провел назначените му рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, тъй като след завръщането му в затвора не е представил медицинска документация за това.

Видно от медицинската справка на л.63 от делото е, че ищецът Й. за периода 13.04.2017г. до 04.12.2018г. е посещавал мед.център към затвора Белене по различни причини, издавани са му рецепти за хранителни добавки по негово желание; давани са му спазмолитици и обезболяващи, като когато е имал конкретно оплакване по повод болки в оперираната област на крака е бил насочван за консултация със специалист ортопед.

По делото на л.45-48 са приложени три броя амболаторни листи от извършен преглед при ортопед от дати 11.01.2018г., 19.01.2018г. и 13.07.2018г., като въз основа на последния преглед му е издадено направление за хоспитализация. На амболаторния лист от дата 19.01.2018г. е посочено, че поради миграция на ****** е подходящ за оперативно лечение.

По делото като свидетел е разпитан д-р М.П.Р., който е медицинското лице, извършило оперативната интервенция на ищеца. Свидетелят сочи, че поставените ******* и *******във вид на осморка се премахват в зависимост от костното срастване, като обичайно последното настъпва до 1година от операцията и е желателно в този срок да бъдат отстранени. Свидетелят заявява, че ако не бъдат премахнати в този срок е възможно да предизвикат дразнене на кожата и нараняване, защото може да окажат влияние и въздействие върху надлежните тъкани върху тях. Сочи, че е възможно да предизвикат също схващане на крака, трудно ходене. При преглед на приложените по делото 6броя рентгенови снимки свидетелят сочи, че тъй като част от тях са от 2016г., а другите от 2018г. е необходимо да има нови снимки, за да се прецени дали да бъдат премахнати имплантите.Твърди, че при всички условия следва те да бъдат премахнати, като е налице подобрение в състоянието на лицето при снимките от 2018г. Свидетелят заявява, че отказване на крака е възможно вследствие на слабост на мускултурата от липсата на достатъчна рехабилитация. Счита, че ако бъдат премахнати имплатните ще настъпи подобрение в състоянието на ищеца. Свидетелят заявява още, че минималният срок поставените имплатни да дадат положителен резултат е около шест месеца, след което се препоръчва отстраняването им. Според специалистът, липсата на рехабилитация е възможно да води да намалена функция на мускула, като физиотерапията се извършва след премахване на имобилизиращата превръзка. Свидетелят сочи, че е възможно да настъпи разместване на имплантите ако е премахната по-рано гипсовата превръзка, която се слага следоперативно. Счита също, че не е проблем имплантите да бъдат премахнати след един по-дълъг период от време.

Като свидетел е разпитан и л.св.Д.Й.Д.. Последният заявява, че от м.октомври 2018г. до края на м.декември 2018г. с л.св.Й. са били в една килия. Твърди, че лицето постоянно се е оплаквало от импланта в крака. Твърди също, че не се е чувствал добре психически, че бълнувал, а физически-куцал. Заявява, че администрацията на затвора му отказвала съдействие.

По искане на ответника, на основание чл.176 от ГПК ищецът е дал обяснения. Сочи, че при прекъсване изпълнението на наказанието през 2016г. е правил само частична рехабилитация, защото са му искали пари. Сочи още, че докато е бил на свобода не е предприел премахване на имплантите, защото е трябвало да заплати операцията, а не е имал финансова възможност. Заявява, че не е знаел, че му е толкова зле крака, не го е боляло толкова много. Сочи, че медицинска помощ е търсил само в затвора, но не и когато е бил на свобода.

По делото са приложени и мотиви към Присъда №420/13.09.2017г. по НОХД №318/2017г. на РС-Разград, която ищецът излежава в момента, видно от които през м.януари 2017г. лицето в съучастие с друго са откраднали и си разделили сумата от 4700лева.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно  чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката от чл. 285, ал.1 вр.  чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът ГД „ИН”-София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и този в гр.Белене, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД „ИН”-София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на ищеца Д.К.Й..

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди произтичащи от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора Белене и медицинската служба към него за периода от 19.03.2017г. до 04.12.2018г., изразяващи се в увреждане и влошаване на здравословното и психическо състояние, вследствие на неизпращане на вторична операция за премахване на ******* и *******във вид на осморка, поставения в левия крак. Ето защо и на основание чл.204 ал.4 от АПК исковата молба е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С

поред специалната разпоредба на  чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.), приложим към настоящото производство, държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди се предполагат до доказване на противното, поради което е необходимо само да се докаже незаконосъобразно действие, респ. бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен акт задължение и това бездействие да е осъществено от административен орган в това му качество.

Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция.

За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт.

Ищецът твърди незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация и медицинската служба към затвора Белене, а именно неизпращане на вторична операция за премахване на ******* и *******във вид на осморка, поставения в левия крак. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл.128 ал.3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГДИН и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл.3 и чл.4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и чл. 3 и чл.4 от Наредба № 2/2010г. В тази връзка следва да се посочи, че видно от приобщените по делото доказателства е, че за процесният период на лицето са правени консултации със специалист-ортопед, което води до извод, че не е налице бездействие от страна на затворническата администрация във връзка със здравословното състояние на Й.. Установява се също, че администрацията на затвора Белене не е сезирана с писмено искане от страна на Й. с молба да бъде изведен за оперативно премахване на поставените импланти, на база събраните от него медицински документи, поради което не е настъпило и задължение за директора на медицинската служба да направи предложение за това, респ. задължение за началника на затвора да издаде разрешение за това, каквито са изискванията на Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието и на Наредба № 2/2010г. При тези факти и законова регламентация, не се установява неизпълнение на дължима се административна дейност, лишила ищеца от допустимо, но неосъществено поради такава дейност лечение, при което предявеният иск се явява неоснователен.

За пълнота следва да се посочи, че според свидетелските показания на д-р М.Р., поставените ******* и *******във вид на осморка се премахват в зависимост от костното срастване, като обичайно последното настъпва до 1година от операцията и е желателно в този срок да бъдат отстранени. От данните по делото се установява, че именно в този едногодишен срок от извършване на операцията и поставянето на имплантите – от 19.02.2016г. до 19.02.2017г., Й. е бил на свобода за близо три месеца и не е потърсил медицинска помощ за тяхното отстраняване. Ищецът сочи, че причината за това са липса на финансови средства. Последното се опровергава от мотивите към Присъда №420/13.09.2017г. по НОХД №318/2017г. на РС-Разград,

Предвид изложеното по-горе, се налага извода, че не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, респ. медицинската служба, които да са в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Т.е. не е налице първата предпоставка на иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, обуславяща неговата основателност. Не се установи и настъпила, в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, доколкото твърдяното разстройство на здравето на л.св.Й. е изцяло по негова вина, тъй като не е положил грижи за здравето си по времето, когато е било прекъснато наказанието му, а не е причинено от длъжностни лица при затворническата администрация.

Ето защо исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

Независимо от изхода на делото, не е основателна претенцията на процесуалния представител на ГДИН за разноски. Съгласно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.

Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен, четвърти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на л.св.Д.К.Й., изтърпяващ наказание в затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София, с която се претендира присъждане на обезщетение за периода от 19.03.2017г. до 04.12.2018г. в размер на 25000лева за причинени неимуществени вреди, довели до увреждане и влошаване на здравословното и психическо състояние, следствие на незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора и медицинската служба към него за изпращане на вторична операция за премахване на ******* и *******във вид на осморка, поставени в левия крак.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ:/п/