Решение по Административно дело 132/2019г.

РЕШЕНИЕ

№ 419

Плевен, 19.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 132 по описа за 2019 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на М.Д.Д., ЕГН **********,*** чрез адв. К.Д. ***, срещу заповед № УРИ 316з-163/14.01.2019 г. на директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен /ОД на МВР-Плевен/, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.6 и чл.204, т.3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца за неизпълнение на задължението си по длъжностна характеристика да „Осъществява контрол върху работата на подчинените, като следи за стриктно спазване на служебната дисциплина и законност“.

В жалбата се посочва, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, като сочи, че в същата подробно е описано извършено нарушение от мл.инспектор В.С.- ст.полицай /домакин на РУ/ в група “Охранителна полиция“ към РУ-Пордим, като последният в качеството си на водач, на когото е зачислен служебен автомобил „*****“ с рег.№ *****, не е предприел действия по извършването на проверка на техническата изправност на зачисленото му МПС и е допуснал посоченият автомобил да се използва от служители на РУ-Пордим на 01.10.2018 г., без да притежава валидно удостоверение за техническа изправност на МПС, което представлява нарушение на чл.38, ал.3 от „Вътрешни правила за организация на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на ППС, плавателната и летателната техника на МВР“, утвърдени с МЗ №Iз-305/21.02.2014 г. /по долу Вътрешните правила/. Сочи, че съгласно типовата длъжностна характеристика на С., в негово задължение е вменено да докладва на началника на РУ само за всички извършвани материални разходи. С. отговаря за ефективното използване на зачислените му автомобили, като този служител се ръководи, контролира и оценява от началника на групата, а не от началника на РУ. Освен това липсват факти и обстоятелства, че С. не е предприел действия по извършване на проверка на техническата изправност на автомобила. Посочената като нарушена разпоредба не е на чл.38, ал.3, а на чл.40, ал.3 от Вътрешните правила. Твърди, че съгласно чл.244 от същите правила, контролът на техническото състояние, използването и съхранението на техниката на МВР се осъществява чрез контролни прегледи, провеждани от служители на сектор „Автотранспорт“ към ДУССД. В същия смисъл е и чл.247 от Вътрешните правила. С оглед несъобразяването с посочените разпоредби са нарушени съществено административно производствените правила. Твърди още, че не е посочено в заповедта, какво не е направил С., поради което твърдението за неосъществяване на контрол не съответства с фактическата обстановка, и така се нарушава правото му на защита. Твърди, че заповедта е издадена извън срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Заповедта не е съобразена с целта на закона, като не са събрани доказателства за тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, като липсват и данни относно налагани в миналото дисциплинарни наказания. Изборът на наказание не е и мотивиран. Моли да се отмени заповедта, като се присъдят направените разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

С Определение № 224/05.02.2019 г. /л.99/ жалбата е била оставена без движение за представяне на адвокатско пълномощно и посочване на адрес по смисъла на чл.150, ал.1, т.2 от АПК. Нередовностите са отстранени в дадения от съда срок /л.л.104,105/.

От ответника по делото не е постъпил писмен отговор на жалбата, въпреки дадената му с Определение № 246/11.02.2018 г. /л.106/ възможност.

В съдебно заседание оспорващият - М.Д.Д., редовно призован, се явява лично и с адв Д., който поддържа жалбата и намира, че заповедта е незаконосъобразна и не доказано , какъв контрол е следвало да окаже оспорващия , а и заповедта на налагане на дисциплинарно наказание на лицето, на което е зачислен служебния автомобил е отменено. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – директор на ОД на МВР – Плевен, се представлява от юрк Ф., която се е явила в с.з в 10.36 часа и същата посочва, че поддържа изразеното в становище, а именно, че заповедта е законосъобразна и е налице нарушение на служебната дисциплина. Моли за присъждане на разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 01.10.2018 г. около 17.30 часа на третокласен път Плевен - Вълчитрън - Пелишат, граница община Плевен с община Пордим, на км 3+800 в посока от с.Згалево към с.Гривица, лек автомобил рег.№****, управляван от А.К.С., при движение с несъобразена с пътните условия скорост /мокра настилка/ при извършване на десен завой, излиза в ляво по посока на движението, като попада в крайпътна канавка. В същия автомобил освен водача е имало още двама пътници. На мястото на произшествието спира л.а. рег.№ЕН8406ВТ, като двете лица от него оказват съдействие на пострадалите от катастрофата лица. При извеждане на лицата от катастрофиралия автомобил, същите са ударени от движещ се от с.Згалево към с.Гривица л.а. „*****“ с рег.№ ***** - собственост на ОД на МВР-Плевен, с водач ст.инспектор А.Д.А.- началник група ОП в РУ-Пордим. В същия л.а. като пътници са били инспектор Б.П.С., ст.инспектор Ю.А.П.и инспектор Б.Т.П., всичките служители на РУ-Пордим. В следствие на удара са пострадали А.А.с травма, И.Г.с фрактура на подбедрица и лява китка, М.С.с контузия на бял дроб и мозъчно сътресение, В.П.с комоцио, Б.С. с фрактура на ключицата, а А.К.С. е починала при транспортирането й до ЦСМП.

Със заповед на Директора на ОД на МВР-Плевен рег.№ УРИ: 316з-3206/02.10.2018 г. /л.л.44-45/ е наредена проверка за изясняване на причините и обстоятелствата за това произшествие, като е указано на назначената със същата заповед комисия, че при установяване на извършени нарушения на служебната дисциплина, деянията да бъдат квалифицирани съгласно законните разпоредби и да се предложат съответните мерки. Срокът за разследване на назначената с тази заповед комисия е удължен с последваща заповед /л.46/. От комисията изготвя справка рег.№ 316р-36940/09.11.2018 г. /л.л.34-41/.

В същата се сочи, че л.а. „*****“ с рег.№ ******* е зачислен на мл.инспектор В.С.С. - домакин, той и ППД при РУ-Пордим. Към 01.10.2018 г. л.а. не е минал на периодичен преглед за техническа изправност на ППС. Видно от представени удостоверение за техническа изправност на ППС и Знак за преминат технически преглед, автомобилът е подлежал на преглед до 26.09.2018 г. От обясненията на С. комисията е установила, че тъй като С. е бил включен в графика за ППД и е давал нощни смени като охрана на сградата на РУ, не е успял да прекара служебния автомобил, с който е станало ПТП на годишен технически преглед. На 01.10.2018 г. в 09.30 часа е отишъл в УССД при ОДМВР-Плевен, за да вземе свидетелствата за регистрация на автомобила, за да го представи на преглед, но служителката при която се съхраняват талоните е била в отпуска и е отложил минаването на преглед за следващия ден. Комисията е приела, че С. е извършил нарушение на чл.38, ал.3 от Вътрешните правила, съгласно която разпоредба „Отговорността за техническото състояние и водената отчетност на техниката носят водачите на които се числи техниката и преките им ръководители“, както и че не е изпълнил длъжностните задължения, вменени му с длъжностна характеристика рег.№ 3286р-1968/12.11.2015 г. „Отговаря за ефективното използване на зачислените му автомобили, съгласно действащата заповед“. Прието е, че е налице небрежност в служебната дейност, както и пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.199, ал.1, т.3 и т.5 от ЗМВР, за което се налага наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца.

Комисията е приела, че гл.инспектор М.Д.Д. ***, в качеството си на началник на РУ, не е осъществил контрол върху работата на подчинените му служители А.А., Б.П.С., Ю.А.П.и Б.Т.П., затова че същите са си тръгнали от работа преди края на работното време, и върху В. С., че не е извършил проверка на техническата изправност на зачисленото му МПС и е допуснал да се използва служебния автомобил без да притежава удостоверение за техническа изправност на МПС, като е допуснал да не бъде спазена служебната дисциплина и законност, което се явява не изпълнение на основните длъжностни задължения, вменени му с типова длъжностна характеристика рег.№ 3286р-1914/15.01.2016 г. „Осъществява контрол върху работата на подчинените, като следи за стриктното спазване на служебната дисциплина и законност“, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 и т.11 от ЗВР, за което се налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. Комисията е предложила да бъдат изготвени заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, включително на С. и Д.. Д. бил запознат със справката на 07.01.2019 г., видно от положения подпис /л.41/.

Междувременно, видно от становище на началника на сектор КАПОЧР /л.л.42,43/, пътуващите в л.а. служители са имали уговорка за среща с и.д. заместник началник на ОД на МВР-Плевен, която е следвало да се състои в края на работния ден на 01.10.2018 г. Във връзка с това е предложено да не се квалифицират като дисциплинарно нарушение действията на служителите по напускане на работното място в РУ-Пордим преди 17.30 часа на 01.10.2018 г. и да не бъде търсена дисциплинарна отговорност на това основание.

Оправена е покана за даване на писмени обяснения от директора на ОДМВР /л.л.10-12/, получена на 07.01.2019 г., като са дадени писмени обяснения /л.л.13-15/, постъпили с рег.№ от 08.01.2019 г.

С процесната заповед е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ на Д. поради това, че в периода 27.09.-01.10.2018 г. не е упражнил контрол върху работата на подчинения му служител С. по отношение предприемане действия за проверка на техническата изправност на зачисленото му МПС „*******“ с рег.№ ****** и използването на посочения автомобил на 01.10.2018 г. от служители на РУ-Пордим, без същият да притежава валидно удостоверение за техническа изправност на МПС, с което е допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения /вменени с длъжностната характеристика/, за което на основание чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР - неупражняване на контрол върху подчинени, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. Посочено е изискването на длъжностната характеристика „Осъществява контрол върху работата на подчинените, като следи за стриктно спазване на служебната дисциплина и законност“. Посочено е, че са взети предвид справката и становището по нея, оценени са събраните доказателства, тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината - при умисъл и цялостното поведение на служителя по време на службата /кадрова справка/ и приети писмени обяснения на служителя, е наложено дисциплинарно наказание “порицание“ за срок от 6 месеца.

Представена е кадрова справка на Д. /л.л.17-18/, като видно от същата, същият е на работа в системата на МВР от 11.06.1998 г., от 15.08.2011 г. е началник на РУ-Пордим, награждаван е 13 пъти и е наказван веднъж.

Приобщена е типова длъжностна характеристика на началник на РУ /л.л.79-84/, съгласно която „Осъществява контрол върху работата на подчинените, като следи за стриктно спазване на служебната дисциплина и законност“. Приобщени са типова длъжностна характеристика на началник група „Криминална полиция“ /л.л.85-88/ и типова длъжностна характеристика на началник група „Охранителна полиция“ /л.л.89-92/, като видно от последната „организира, ръководи и контролира цялостната работа на групата“. Приобщена е на л.л.93-96 и типова длъжностна характеристика на полицай - старши полицай /домакин на РУ/, в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ съгласно която „се ръководи, контролира и оценява от ръководителя на групата“, като става въпрос за началник група „Охранителна полиция“ в РУ-Пордим.

На л. 302 по делото е приета като доказателство заповед № 8121з-1043 от 29.08.2018 година на министъра на МВР, с която се изменят Вътрешни правило за организация на експлоатацията, материално –техническо осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателна и летателна техника на МВР, която е съобщена на РУ Пордим на 28.02.2019 година т.е след датата на издаване на оспорения акт. Върху документа има отбелязване от свидетелката Н.М.И., която е назначена на длъжност „системен администратор“ в „Документи за самоличност“ към РУ на МВР Пордим , от 18.06.2009 година на длъжност системен оператор и технически сътрудник в „Администрация-РПУ“ към РУ Пордим. Същата е разпитана като свидетел именно относно обстоятелството, кога са получени измененията на Правилата и тя заяви, че това е на датата, отбелязана върху заповедта на л. 302 по делото и подпис и ръкописен текст е изписан от нея.

Така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е връчена на 18.01.2019 г., видно от отбелязването на самата нея /л.9/, а жалбата е подадена на 29.01.2019 г., видно от вх.№ на ОД на МВР-Плевен на л.2, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, ал.1, т.3 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал.1, т.1-3. Съгласно чл. 37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Плевен е основна структура, която се ръководи от директор. Видно от оспорената заповед, неин издател е директорът на ОД на МВР Плевен, а към момента на издаването й М.Д.Д. е заемал длъжност началник на РУ и директорът на ОД на МВР Плевен се явява компетентен орган да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал.1, т.3 от ЗМВР по отношение на наказания служител.

Съдът намира обаче, че не е спазен регламентирания в чл. 195, ал.1 от ЗМВР двумесечен срок, в които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на 09.11.2018 г. при регистрирането на Справка рег.№ 316р-36940/09.11.2018 г. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно дисциплинарното нарушение и дееца. При това положение оспорената заповед от 14.01.2019 г. е издадена след установения двумесечен срок от откриване на нарушението, доколкото не са ангажирани доказателства за използван отпуск от наказания служител, макар че към датата на издаването й не е изтекъл и едногодишният срок от извършването на нарушението.

Съдът констатира, че е спазено императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, жалбоподателят Д. е бил запознат със съдържанието на справката. До същия е била изпратена и покана за даване на писмени обяснения от директора на ОД на МВР, като Д. се е възползвал от дадената му възможност и е дал писмени обяснения.

Смисълът на изискването по чл. 206, ал.1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва, след като по безспорен начин се установи /т.е. са събрани всички доказателства/, че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се издаде актът за налагане на дисциплинарното наказание т.е. едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от наказващия орган и тези посочени от самия служител /ако ги посочи в определения срок/, последният може в най-пълен обем да се защити, като даде обясненията си по така установеното чрез тези доказателства.

При издаване на заповедта, дисциплинарно - наказващият орган е допуснал и нарушение на материално правните разпоредби. В процесната заповед като нарушена от С. е посочена нормата на чл.38, ал.3 от Вътрешните правила. Това посочване е неточно, доколкото това е нормата на чл.40, ал.3 от същите правила, а чл.38 няма алинеи и има съвсем различно съдържание. Тази норма е точно цитирана в справката, но не е точно цитирана в процесната заповед. Съгласно същата, „Отговорността за техническото състояние и водената отчетност на техниката носят водачите на които се числи техниката и преките им ръководители“. В случая това е текст на разпоредбата преди изменението й от 29.08.2018 година т.е. неотносим към датата на постановяване на акта, тъй като са изменени Вътрешни правила и чл. 40, ал. 3 е изменен, както следва :“ Отговорността за техническото състояние и водената отчетност на техниката носят служителите на които е възложено управлението й и преките им ръководители“ т.е. дисциплинарно-наказващият орган се позова на разпоредба, която е изменена към датата на постановяване на оспорената заповед и не съществува в сочената в акта редакция, а и като се установи по делото тези изменения не са съобщени и на началника на РУ Пордим през 2018 година, а едва на 27.03.2019 година. Видно от приобщените длъжностни характеристики, С. носи отговорност като лице, на което зачислена техниката /в случая МПС/. Освен него отговорност за същата техника носи прекият му ръководител, който съгласно длъжностната му характеристика е началник група „Охранителна полиция“. Същото е видно и от длъжностната характеристика на началника на група „Охранителна полиция“. Следователно съгласно Вътрешните правила, утвърдени със заповед на министъра на МВР, отговорност за техниката и за контрола върху същата носят само домакинът и неговият непосредствен началник - началник група „Охранителна полиция“ и именно началник група „Охранителна полиция“ е лицето, което следва да контролира домакина относно зачисления му автомобил и носи отговорност за неосъществен контрол, ако същият автомобил не е преминал технически преглед своевременно.

Типовата длъжностна характеристика на началник на РУ предвижда възможността началникът на РУ да упражнява контрол, като това означава, че може да проверява изпълнението на задълженията по длъжностна характеристика на всеки свой подчинен, а не само на ръководните служители в РУ, като е практически невъзможно същият да контролира всеки свой подчинени съдът приема, че задължение за контрол от страна на началника на РУ е налице само спрямо ръководните служители, които са му подчинени. Такива, видно от приобщените типови длъжностни характеристики, са началниците групи охранителна и криминална полиция. Контролът върху С. по отношение на техническия преглед на МПС е следвало да бъде извършен от неговия непосредствен началник - началник група „Охранителна полиция“, както сочат и Вътрешните правила.

В заповедта не са посочени и по преписката и делото не са налице никакви доказателства, че нарушението е извършено при пряк умисъл, както се твърди в заповедта. Прекият умисъл в случая означава, че Д. не осъществил контрол върху С. с цел да не се извърши проверка на техническата годност на МПС. Липсват каквито и да са доказателства в тази насока.

По отношение на останалите твърдения на оспорващия съдът съобразява следното: Основателно е твърдението, че съгласно чл.244, ал.2 от същите правила, контролът на техническото състояние, използването и съхранението на техниката на МВР се осъществява чрез контролни прегледи, провеждани от служители на отдел /изм. - МЗ №8121з-1043/29.08.2018 г./ „Автотранспорт“ към ДУССД. В същия смисъл е и чл.247 от Вътрешните правила. Този контрол обаче не възпрепятства контрола, извършван от началника на група „Охранителна полиция“ спрямо домакина, на който е възложено управление МПС. Непосочването на този вид контрол в заповедта обаче не нарушава административно производствените правила при издаването й. В заповедта ясно е посочено, че С. не е предприел действия по извършване на техническата изправност на ППС, като е посочена разпоредбата на Вътрешните правила, съгласно които следва да се извърши такава проверка, както и че Д. не е осъществил контрол върху С. именно за това му задължение, поради което твърдението за нарушаване на правото на защита е неоснователно.

Неоснователни са твърденията на оспорващия, че не са събрани доказателства за тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които нарушението е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Такива данни се съдържат в събраните доказателства, включително относно наложено в миналото дисциплинарно наказание, ноо дори да липсваха такива доказателства, същите биха се отразили на съобразяването на заповедта с материалния закон, а и не биха довели до не съобразяване с целта на закона. Доколкото наказанието е наложено в минималния срок, не е било необходимо излагането на мотиви по отношение на срока.

С оглед на изложеното, заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административно производствени правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени.

При този изход на делото, искането на пълномощника на ответника и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че ОД на МВР Плевен следва да заплати на оспорващия разноски в размер на 310 лева - 10 лева за държавна такса /л.7/ и 300 лева за заплатено възнаграждение на един адвокат /л.105/.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл второ от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Отменя заповед № УРИ 316з-163/14.01.2019 г. на директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи – Плевен.

Осъжда Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен, да заплати на М.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата 310 /триста и десет/ лева разноски по делото.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно съгласно чл.211, изр.трето от Закона за Министерството на вътрешните работи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/