Р E Ш Е Н И Е

№ 389

гр.Плевен, 15.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИEВА

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 131 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 63 от 18.12.2018 год., постановено по НАХД № 287/2018 год., Районен съд- Никопол е отменил наказателно постановление № 15-1503002/09.07.2014г. на директора на Д“ИТ“- ПЛЕВЕН, с което на ЕТ“А.- А.О.“, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление в гр.******, представляван от А.О.О., ЕГН**********, за нарушаване на чл.25, ал.1 от ЗБУТ на търговеца, като работодател била наложена имуществена санкция в размер на 7000лв.

Със същото решение съдът е постановил, че прекратява административнонаказателното производство по НАХД № 287/18г. по описа на НРС.

Против горното решение е постъпила касационна жалба от Дирекция “Инспекция по труда“- Плевен, подадена чрез юрк. Р.И., в която се оспорват доводите на РС- Никопол за изтекла абсолютна погасителна давност. Твърди се, че нарушението е установено на 02.06.2014г., която дата е и датата на извършване на нарушението, тъй като именно тогава е установено, че липсва обслужване на работещите от регистрирана служба по трудова медицина за 2013г., поради което и с оглед правилата на ТР № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014г. абсолютната погасителна давност по смисъла на чл.81, ал.3 вр. чл.80 ал.1, т.5 от НК е четири години и половина от извършване на нарушението, респ. не е изтекла. В заключение се прави искане да бъде отменено обжалваното решение на РС- Никопол и да се потвърди процесното НП.

Постъпило е писмено становище от ОП- Плевен за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира допълнителни доводи към касационната жалба.

Ответникът се представлява от адв. Н.П., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмени бележки, в които оспорва жалбата и развива подробни доводи за изтекла абсолютна погасителна давност, в който смисъл е и решението на въззивния съд, поради което прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде потвърдено решението на Никополски районен съд.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, докладвано от съдиите Л. П. и Р. П., разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Съобразно разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. срокът по чл. 80, ал.1, т.5 от НК, който е три години. От горното следва, че абсолютната давност за погасяване на наказателното преследване е 4 год. и 6 мес.

Между страните не е налице спор, а и от събраните в хода на въззивното производство писмени доказателства се установява от фактическа страна, че при проверка на място на 23.05.2014г. в обект- магазин за хранителни стоки, който се намира в гр.******, ул.“********, стопанисван от ЕТ“А.- А.О.“, ЕИК******, със собственик А.О.О., ЕГН********** и по документи в Д“ИТ“- ПЛЕВЕН на 02.06.2014г. било установено, че работодателят ЕТ“А.- А.О.“, ЕИК******, нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като не осигурил обслужване на работещите от регистрирана служба по трудова медицина за 2013г. Оспореното НП е издадено за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ в редакцията му ДВ бр.124/23.12.1997г., който законов текст гласи следното: „Работодателите осигуряват обслужване на своите работници и служители от служби по трудова медицина“. В обстоятелствената част на обжалваното НП е посочено, че нарушителят не е осигурил обслужване на работещите от регистрираната служба по трудова медицина за 2013 г., т.е. очевидно се касае за нарушение, което е реализирано и довършено през календарната 2013 г., а не на датата на установяването му, а именно при извършена проверка на 23.05.2014 г., респ. на 02.06.2014 г., както твърди процесуалния представител на касатора. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че задължението на нарушителя е за календарната 2013 г. и той е следвало да го изпълни до края на същата, поради което именно това е меродавният момент за изчисляване на давността. От гореизложеното е видно, че абсолютната давност по смисъла на чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК несъмнено е изтекла към момента на съдебното производство пред въззивния съд.

Поради тези съображения решението на РС- Никопол се явява правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63 от 18.12.2018 год., постановено по НАХД № 287/2018 год. по описа на Районен съд – Никопол.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/