Р Е Ш Е Н И Е 

                                                                 № 202

                                             гр.Плевен, 15.04. 2019 г.

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                 Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура –Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното  от съдия Арабаджиева административно дело №1130 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по подаден от С.Т. ***, „иск за обезщетяване на правни усилия, психически травми и финансови загуби“, във връзка със спечелени административни дела № 276/2014 год. на АС-Плевен и отменено ад №844/2015 год.на АС-Плевен д ад №1061/2016 год. на ВАС. В посочения иск Т.  е посочил, че настоява за указание какво и как да опише, за да остойности поне част от нервите и загубите си по воденето на тези две дела в обществен интерес Твърди, че КЗК е обявила адвокатите за търговски предприятия, от което следва, че, извършвайки тяхната работа по предоставяне на правни услуги, в случая защитата на колективния субект гражданско общество, Т. е техен конкурент. Претендира да му бъде присъден максимален хонорар по действащата тарифа.

С Разпореждане №4340/26.11.2018 год. исковата молба е оставена без движение с указание в седем дневен срок от съобщението Т. да подаде искова молба, в която ясно да посочи от кой административен акт, действие или бездействие  на административен орган са причинени вредите, какви са тези вреди по вид-имуществени или неимуществени, в какво се изразяват те, в какъв период са търпени, кой е ответник по иска по смисъла на чл.205 от АПК, каква е цената на иска. Дадено е и указание за подписване на исковата молба, както и да внесе държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева и да представи платежния документ по делото. Указана е и отговорността при неизпълнение на съдебното разпореждане.

Постъпила е искова молба с вх.4707/6.12.2018 год. на л.10-11, в която Т. е посочил следното: цената на иска е 5000 (пет хиляди) лева; претърпял е имуществени и неимуществени вреди от неадекватното и неправомерно поведение на административния ръководител на Окръжна прокуратура-Плевен, изпитал е огромни нерви, притеснения и стрес. Твърди, че в качеството си на защитник на колективния субект, признат със ЗДОИ за страна в дела по АПК и ЗДОИ, Т. е извършвал правни и умствени усилия  и е изгубил десетки часове в съдебни справки и усвояване на правна материя, без да може спокойно да упражнява професията си електро-инженер и управител на собствената си фирма-кабелна телевизия. Посочва две конкретни дела –ад 276/2014 год. и последвалите ад 844/2015 год. на АС- Плевен и 1061/2016 год на ВАС, като сочи, че са продължили над две години, като в крайния акт на ВАС се е установила правдата, но въпреки това все още не са дадени всички отговори и води нови дела. Сочи, че искането му се състои във вреди, загуба на време за работа, стрес, правни усилия, равняващи се на максимална сума за адвокат, тъй като никой не искал да се противопостави на Прокуратурата на  РБ. Иска да се установи Т. има ли качеството на предприятие по смисъла на КЗК-конкурент на пазара на правни услуги по смисъла на §1, т.7 от ДР  на ЗЗК, тъй като КЗК със свое решение е определила, че всички адвокати са такива. Твърди, че след като по същността си е успял да убеди съда в задължението на административния орган да отговори на субекта гражданско общество, е свършил работата на адвокат по дело с голяма правна сложност. На второ място претендира вреди, нерви, невземане на  заплата от нормални работни отношения, тъй като е отсъствал и висял като досадник на всички деловодства в АС-Плевен и във ВАС-с десетки дни.

Със следващо Разпореждане № 4579/7.12.2018 год. съдът е поискал от Т. да уточни  срещу кой ответник по смисъла на чл.205 от АПК предявява исковата си молба; какви вреди претендира-имуществени или неимуществени и в какво конкретно се изразяват те; за кой период са причинени вредите; от отменените административни актове с решения по ад №276/2014 год. на АС-Плевен и ад №1061/2016 год. на ВАС ли произтичат тези вреди или от нещо друго и какво.

Постъпило е следващо уточнение с вх.№5132/21.12.2018 год., в което се сочи следното: Искът е насочен срещу юридическото лице Прокуратура на Република България, която е отговорна за своите звена, в случая Окръжна прокуратура-Плевен.

Претендира материални и нематериални вреди.

Материалните вреди се изразяват в това, че е отсъствал многократно от работното си място, тъй като е управител на фирма, а магистратите от ОП с бездействията си са допуснали почти изцяло унищожаване на бизнеса на Т.. Ходил е и е прекарал изключително много време в усвояване на несвойствена материя за нормалната му работа, тъй като е електроинженер, губил е нерви по доказване и контакти с пощите. Но в крайна сметка това е преодоляно с отмяната на второто ад 844/2015 год. на АС-Плевен, касаещо изпълнението на отговора, постановен с влязлото в сила, след  обжалване  във ВАС, от страна на ответника, ад 276/2014 год. Претенцията е свързана и с платени такси и транспорт до ВАС.

Освен подготовката и разходите  по загуба на работни дни и часове за негово развитие, по тези две първоинстанционни и касационни дела с лично присъствие, Т. е загубил и вяра във възможността да възстанови нещо от активите на ограбеното дружество, което притежава и ръководи-С-НЕТ ЕООД. Твърди, че е продал семейния апартамент, майка му боледува и живее на квартира, Т. не може да живее нормално. Твърди, че тези хора са го „побъркали“ с отказите си. Последиците от този стрес и отчаяние от връщаните актове към оперативните функции на ОП от всички горни инстанции,  са карали ищеца да се страхува от нормални посещения в ОП.

Претендира да се установи „има ли неправилно разпределен риск и незаконна държавна намеса в задължението да се признае разход за платена защита едва след представяне на квитанция.“ Периодът, за който претендира вреди , е от момента на подаване на заявлението в ОП-Плевен-25.01.2014 год. до 12.06.2017 год., когато е получил отговор от ОП-Плевен. Твърди, че актът по ЗДОИ на АР на ОП-Плевен е отменен с ад №276/2014 год. на АС-Плевен, потвърдено с решение на ВАС. Следващите дела по изпълнение на указанията за отговор са ад 844/2015 год. на АС-Плевен  и ад 1061/2016 год. на ВАС.

Съдът след като е анализирал приложените към настоящото дело административни дела е преценил, че е сезиран с искова претенция,  предявена от С.Т.Т. против прокуратурата на РБългария, с която се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от два отменени административни акта:

1. Писмо №00455/2014 г. от 21.02.2014 г. на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура-Плевен, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по заявление от 25.01.2014 г., подадено от С.Т. с искане за предоставяне на достъп до обществена информация, отменено с влязло в сила решение по адм.дело № 276/2014 год. на АС-Плевен, оставено в сила с решение по адм.дело №№ 12376/2014 год. на ВАС;

2. Постановление  №1027/5.08.2015 год. и Постановление от 20.08.2015 год. с изх.№1027/15/24.08.2015 год. на заместник–окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Плевен, с които е прекратена преписка 1027/2015 год. на Окръжна прокуратура-Плевен, отменени с решение на ВАС по адм.дело №1061/2016 год.

С оглед събраните доказателства и предвид твърденията на ищеца в първоначалната и уточнителните искови молби, съдът е счел, че е сезиран с искова претенция, предявена от С.Т. *** против Прокуратурата на Република България, с която се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от два отменени административни акта-1. Писмо №00455/2014 г. от 21.02.2014 г. на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура-Плевен, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по заявление от 25.01.2014 г., подадено от С.Т. с искане за предоставяне на достъп до обществена информация, отменено с влязло в сила решение по адм.дело №276/2014 год. на АС-Плевен, оставено в сила с решение по адм.дело №№12376/2014 год на ВАС; 2. Постановление  №1027/5.08.2015 год. и Постановление от 20.08.2015 год. с изх.№1027/15/24.08.2015 год. на заместник –окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Плевен, с които е прекратена преписка 1027/2015 год. на Окръжна прокуратура-Плевен, отменени с решение на ВАС по адм.дело №1061/2016 год. Вредите според ищеца се изразяват в нерви, притеснения и стрес,  извършване на  правни и умствени усилия  и загуба на десетки часове в съдебни справки и усвояване на правна материя, без да може спокойно да упражнява професията си електро-инженер и управител на собствената си фирма-кабелна телевизия, отсъствие от работното си място и невземане на  заплата от нормални работни отношения. Същите са претърпени за период- от момента на подаване на заявлението в ОП-Плевен-25.01.2014 год. до 12.06.2017 год., когато е получил отговор от ОП-Плевен. Цената на предявения иск за обезвреда е в размер на 5000 (пет хиляди) лева.

Въз основа на протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 21.02.2019 г., с което ИМ е оставена без движение за уточняване на претенцията на Т. по пера, а именно какъв е размерът на претенцията за обезвреда за имуществени вреди и какъв е размерът на претенцията за обезвреда за неимуществени вреди, Т. е депозирал уточнение с вх. рег. № 1177/07.03.2019 г., в което е посочил, че претенцията му за обезвреда за материални щети е 3000 лева, като отделно е заявил вреди в размер на 2000 лева (1000 лева правни усилия за защита и 1000 лева разходи за такси, транспорт, усвояване на несвойствени знания, неупражняване на нормалната си работа като управител на собствения си бизнес) и пропуснати ползи в размер на 1000 лева, тъй като е могъл да замине за Германия и да получава чист доход на месец в размер на 2000-2200 евро-по трудов договор с включени квартира и осигуровки за работа като електротехник или общ работник, да развие фирмата си и лично себе си;  както и нематериални вреди общо в размер на 2000 лева, от които 1000 лева, съставляващи стрес и притеснения поради неразследвани престъпления от тези, от които очаква отговор и 1000 лева, съставляващи“сериозна глоба към мълчащия АО“, раняваща се на общия среден разход за питащия, заедно с парите, които би дал за такси и адвокатски защити на две инстанции;  претенцията след т.2.2. на л.86, повдигната в по-тъмен шрифт съдът приема за искане за присъждане на направените по настоящото производство разноски, формулирано от ищеца като „минимално заплащане на ден до отговора, равно на стойността на дневната минимална данъчна ставка за страната на данъкоплатец, умножена по десет“.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът-Прокуратурата на РБългария,  е депозирала писмено становище с вх.№699/7.02.2019 год. на л.69-70, в което оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че не е налице незаконосъобразен акт, от който Т. да е претърпял вреди. Твърди, че имуществените вреди, изразяващи се в отсъствие от работа и невъзможност да упражнява професията си, не са в причинна връзка с цитираните преписки, действия или бездействия на ответника. За неоснователни счита и твърденията за причинени вреди от неполучаване на заплата поради отказ от предоставяне на  обществена информация. Счита, че Т. на своя отговорност преценява дали да заведе иск, дали да се представлява сам или да упълномощи друго лице да го представлява в съдебните производства, както и колко пъти ще извършва справки по делото и по какъв начин да ги прави-на място или по телефона. Продажбата на семейния апартамент и болестта на майката на Т. счита, че също не са в причинна връзка с  отказите за предоставяне на обществена информация. В заключение моли съда да отхвърли предявената искова претенция. В съдебно заседание ответникът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Йорданка Антонова  в съдебно заседание дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция на Т., имайки предвид събраните писмени и устни доказателства, именно разпита на двамата свидетели К.Т. и П.П., и моли съда да остави същата без уважение. Относно претенцията от  1000 лева за правни усилия за защита, счита, че Т.  се опитва да се окачестви като адвокат, представляващ гражданското общество, а такива качества той няма, поради което по тарифа не може да му се определя такова възнаграждение. Втората компонента от неговата претенция  е за обезщетение за нематериални щети в размер на 1000 лева разходи за такси, транспорт, усвояване на несвойствени знания и упражняване на нормална работа като управител на собствения си бизнес. Счита, че в тази връзка по делото не са събрани никакви доказателства какви разходи е имал Т. във връзка с неговите заявления към прокуратурата и водените след това дела. Твърди, че никой по никакъв начин не е пречил Т.  да управлява собствения си бизнес. За пропуснатите ползи от 1000 лева, с оглед на твърдението, че може да замине за Германия, сочи, че няма никакви доказателства, представени за предложение или някаква  оферта за работа или пък той да е посетил Германия и там да е имал някакви връзки, за да осъществи тази своя работа. Относно претенцията му за нематериални вреди в размер на 2000 лева, от доказателствата, които са събрани в съдебно заседание, разпитите на двамата свидетели, счита, че може да се направи категоричен извод, че дори Т. да е имал съответните притеснения, те нямат нищо общо с делата, които са водени от негова страна с прокуратурата по ЗДОИ, а те касаят преди всичко решението на РС - Плевен по ЧНД № 573/2016 г., в което има назначена съдебно-психиатрична експертиза, която показва, че има психични проблеми и че същият следва да  бъде настанен на принудително лечение. Според представителя на ОП-Плевен, свидетелите са твърдяли, че Т. е водил дела във връзка с бизнеса си, но никой не споменал, дори  не знаят, че има такива дела по ЗДОИ. В заключение счита , че претенциите на Т. са недоказани, както и че  липсва причинна връзка между действията на прокуратурата във връзка с водените дела и неговото състояние. Моли съда  да остави без уважение исковата молба.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, намери за установено следното от фактическа страна: От приложените към настоящото дело административни дела се установява следното:

С Решение  №364/3.07.2014 год. на Административен съд-Плевен по административно дело №276/2014 год. съдът е отменил  писмо №00455/2014 г. от 21.02.2014 г. на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура-Плевен, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по заявление от 25.01.2014 г., подадено от С.Т. с искане за предоставяне на достъп до обществена информация и е върнал делото като преписка на окръжния прокурор на ОП-Плевен за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на постановеното решение. С Решение  №6898/10.06.2015 год. по адм.дело №12376/2014 год. ВАС е  оставил в сила решението на АС –Плевен. Преписката е върната на Окръжна прокуратура-Плевен за произнасяне съобразно мотивите на влязлото в сила съдебно решение с писмо изх.№803/15.06.2015 год. След изпращане на преписката на ОП-Плевен за произнасяне е последвал отказ от страна на Административния ръководител на ОП-Плевен  да предостави достъп до обществена информация  по ЗДОИ на Т. във връзка с  влязлото  в сила решение по адм.дело №276/2014 год. Този отказ е бил оспорен от Т. ***.10.2015 год., по която е образувано адм.дело №844/2015 год. По делото е постановено Решение  №574/16.12.2015 год., с което жалбата на Т. против изричен отказ на Административен ръководител на ОП-Плевен за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ във връзка с Решение по адм.дело №276/2014 год.  на АС-Плевен  е отхвърлена. По подадена касационна жалба против решението на АС-Плевен по адм.дело №844/2015 год. по реда на инстанционния контрол, пред ВАС е образувано адм.дело №1061/2016 год. По същото е постановено Решение №4662/13.04.2017 год., с което е отменено решението на АС-Плевен по адм.дело №844/2015 год. и вместо него е постановено друго, с което са отменени Постановление  №1027/5.08.2015 год. и Постановление от 20.08.2015 год. с изх.№1027/15/24.08.2015 год. на заместник –окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Плевен, с които е прекратена преписка 1027/2015 год. на Окръжна прокуратура-Плевен и делото е върнато като преписка на Окръжна прокуратура-Плевен за произнасяне по заявлението на Т. от 25.01.2014 год.

Претенцията за обезвреда на Т. произтича от тези два отменени отказа на  ОП-Плевен да предостави достъп до обществена информация по конкретни заявления, подадени от Т., които откази са отменени с решения на съда.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съдът намира за изпълнено условието на чл. 204, ал. 1 от АПК - исковете се подават от лица с надлежна процесуална легитимация, в случая физическо лице, по чиято инициатива е инициирано производство пред ОП-Плевен по реда на ЗДОИ, постановени са актове, които са отменени с решения на съда. Исковите претенции са насочени против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК, тъй като съгласно чл. 137 от Закон за съдебната власт Прокуратурата е юридическо лице. Изпълнено е и изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е предявен след отмяна на два административни акта по съответния ред, а именно след отмяна на откази на Окръжна прокуратура Плевен да предоставят на ищеца достъп до обществена информация по подадени от него заявления, поради което предявеният иск за обезщетяване за имуществени вреди, следва да се приеме за допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При недоказване на който и да е от изброените елементи от фактическия състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред и искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.

Претенциите на ищеца са систематизирани в няколко отделни пункта с молбата – уточнение с вх.№1177/7.03.2019 год. на л.86-87 от делото, както следва:

I.                  Претенция за обезвреда за материални щети общо в размер на  3000 (три хиляди) лева, от които :

1.      Вреди в размер на 2000 (две хиляди)  лева :

А. 1000 (хиляда) лева правни усилия за защита.

Б. 1000(хиляда) лева разходи за такси, транспорт, усвояване на несвойствени знания, неупражняване на нормалната си работа като управител на собствения си бизнес)

Претенциите по т.1А и т.1Б най-общо се свежда до искане за възмездяване на разноските за адвокатско възнаграждение, респективно приравненото на него възнаграждение за положените от ищеца правни усилия, разноските за държавни такси, транспорт , направени по водене на адм.дела №№276/2014 год. и 844/2015 год. на АС-Плевен, вкл. водените дела пред ВАС във връзка с оспорване на постановените съдебни решения по тези дела,  до приключването им с влезли в сила решения. Отговорността на държавата и общините за вреди, регламентирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е специална и тя възниква тогава, когато за нейното реализиране няма друг, установен в закон или указ, специален начин на обезщетение –  чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. В случая правното основание на обективираната в исковата и уточнителната молби претенция за възстановяване на заплатените от ищеца разноски по водените административни дела срещу актове на Прокуратурата се съдържа в нормата на чл. 143, ал.1 от АПК, съгласно която при отмяна на обжалвания административен акт, разноските по съдебното производство и възнаграждението за един адвокат, когато подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Отговорността за разноски, регламентирана в чл. 143, ал.1 от АПК, се реализира по реда и в сроковете, установени с нормата на чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК – най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция страната трябва да заяви претенцията си, основана на посочената правна норма, за осъждане на ответния орган да заплати разноските по делото. В този срок следва да се представи и списък, за да се обезпечи възможността за обжалване на решението в тази му част. Ако е спазен срока за предявяване на искането – устно или писмено и съдът пропусне да се произнесе по него, или не присъди всички разноски с крайния си съдебен акт, страната, която има правото по чл. 143 от АПК,  разполага с възможността да иска допълване на решението или неговото изменение в тази му част по реда и в сроковете по чл. 248, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Наличието на специален процесуален ред, по който следва да се реализира правото на разноски-както за възнаграждение за положението от ищеца правни усилия, така и за възмездяване на платените държавни такси и разноски за транспорт, изключва приложимостта на исковия ред по чл. 203 и сл. от АПК и обосновава извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ по пунктове 1А  и 1Б. В частта по т.1Б исковата претенция е останала и недоказана, тъй като нито към водените административни дела №№276/2014 год. и 844/2015 год. на АС-Плевен, вкл. водените дела пред ВАС, нито към настоящото исково производство са представени доказателства за направени разходи например за пътуване до Административен съд-Плевен, респ. до Върховен административен съд.

2.      Пропуснати ползи в размер на 1000(хиляда) лева, тъй като е могъл да   замине за Германия и да получава чист доход на месец в размер на 2000-2200 евро-по трудов договор с включени квартира и осигуровки за работа като електротехник или общ работник, да развие фирмата си и лично себе си;

Обезщетението за имуществени вреди се определя при наличие на причинна връзка с незаконосъобразни актове на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради издадения незаконосъобразен акт. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства (решение № 73/2017 г. по гр. д. № гр. д. № 3728 по описа на ВКС ІІІ г. о за 2016 г. и Решение № 54/13.06.2017 по дело № 2755/2016 на ВКС, ГК, III г. о.), да е обективно, а не само субективно очакван резултат като увеличение на имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да е било осуетено от незаконните действия на органите и лицата по чл. 1 от ЗОДОВ. Това означава осъществяването на прихода, респективно реализирането на облагата,  да е реално и сигурно, като свързано с конкретните обстоятелства. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, като наличието й винаги трябва да се базира на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото, а не да почива на общо логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Само ако бъде доказано, че имуществото на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по причина на въздействие от незаконосъобразния акт, само тогава претенцията за обезщетение на пропуснатите ползи може да се приеме за основателна. Тежестта на доказване е върху ищеца, в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Т. е. в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че твърдения факт е осъществен и със сигурност би  получил увеличаване на имуществото си през процесния период, тъй като е могъл да   замине за Германия и да получава чист доход на месец в размер на 2000-2200 евро-по трудов договор с включени квартира и осигуровки за работа като електротехник или общ работник, да развие фирмата си и лично себе си. Доказателства, че е получил такова предложение за работа, което е отказал, по делото не са представени. Липсата на доказана  реална вреда, води до липса на една от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на иска по това перо по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

II. Претенция за обезвреда за нематериални вреди общо в размер на 2000 (две хиляди) лева, от които:

1.1000                      (хиляда) лева, съставляващи стрес и притеснения поради неразследвани престъпления на тези, от които очаква отговор. Твърди, че се укрива от органите на прокуратурата, тъй като го издирват за „насилствено доказване на нормалност“, по повод на което е постановено решение по чнд №573/2016 год. на РС-Плевен.

От Разпореждане от 11.10.2018 год. на л.36 от настоящото дело и от справка в деловодната система на Районен съд-Плевен се установява, че с Решение №1157/13.12.2017 год. на РС-Плевен по чнд №573/2016 год. , на основание чл.162 във връзка с чл.155 от Закона за здравето Т.  е настанен на задължително лечение  за срок от три месеца при стационарна форма в Държавна психиатрична  болница-гр.Ловеч. Със същото решение е приета неспособност за изразяване на информирано съгласие за лечение от страна на Т., като на длъжностно лице, определено от кмета на община Ловеч  е възложено да дава информирано съгласие за лечението му. Това решение е потвърдено с Решение №260/28.12.2017 год. по внчд №1330/2017 год. по описа на Плевенския ОС. Претенцията по това перо очевидно е свързана с решението на РС-Плевен, потвърдено с решение на ОС-Плевен, за настаняването му на задължително лечение и невъзможността му да обжалва същото решение на по-горна съдебна инстанция, поради което се позовава на разпореждането на Апелативна прокуратура –Велико Търново на л.36 от делото.  И не произтича от отменените административни актове по водените административни дела №№276/2014 год. и 844/2015 год. на АС-Плевен, вкл. водените дела пред ВАС, от чиято отмяна претендира настъпването на вреди. Т.е. невъзможността на Т. да обжалва пред по-горна съдебна инстанция решение №1157/13.12.2017 год. на РС-Плевен по чнд №573/2016 год. , оставено в сила с решение на ОС-Плевен  по внчд №1330/2017 год. и произтеклите от това вреди, съставляващи стрес и притеснения, не произтича от отмяната на административните актове по водените съдебни дела пред АС-Плевен и ВАС, от които претендира обезщетение за обезвреда. Поради това като неотносима към основанието, от което твърди, че произтича претенцията му-отменените административни актове по водените административни дела №№276/2014 год. и 844/2015 год. на АС-Плевен, вкл. водените дела пред ВАС, претенцията по това перо се явява също неоснователна.

2.1000   (хиляда) лева, съставляващи“сериозна глоба към мълчащия АО“, раняваща се на общия среден разход за питащия, заедно с парите, които би дал за такси и адвокатски защити на две инстанции.

Претенцията и по това перо е неоснователна, защото „санкцията“ за един административен орган, постановил незаконосъобразен административен акт, е отмяната на този акт по съответния предвиден в закона ред и връщане на преписката на този орган за издаване на изричен административен акт. Претенцията по това перо е квалифицирана като „общия среден разход за питащия, заедно с парите, които би дал за такси и адвокатски защити на две инстанции“. Така формулирана, тя се припокрива с претенцията по т. т.1А и т.1Б, за чиято неоснователност съдът изложи мотиви в частта по тези точки.

С оглед на горните изложени мотиви, исковата претенция на Т. по всички заявени пера следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Независимо от благоприятния за ответника изход на спора, претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, направена с отговора на исковата молба на л.69-70 не следва да бъде уважена. В производството по реда на ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, т. е. разноските за извършени процесуални действия по смисъла на чл. 76 от ГПК, например разноски за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещи лица, публикации в Държавен вестник, съдебни поръчки и др. Възнаграждението за адвокат не се включва в обхвата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ. Нормата е специална по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско (адвокатско) възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, означава, че такова не се дължи. В тази връзка направеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се отхвърли като неоснователно.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искова молба от С.Т. ***, против Прокуратурата на Република България със седалище в гр.София,  с която се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 5000 (пет хиляди лева), причинени на ищеца за периода - от момента на подаване на заявлението в ОП-Плевен-25.01.2014 год. до 12.06.2017 год., когато е получил отговор от ОП-Плевен, от два отменени административни акта-1. Писмо №00455/2014 г. от 21.02.2014 г. на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура-Плевен, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по заявление от 25.01.2014 г., подадено от С.Т. с искане за предоставяне на достъп до обществена информация, отменено с влязло в сила решение по адм.дело №276/2014 год. на АС-Плевен, оставено в сила с решение по адм.дело №№12376/2014 год на ВАС; 2. Постановление  №1027/5.08.2015 год. и Постановление от 20.08.2015 год. с изх.№1027/15/24.08.2015 год. на заместник –окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Плевен, с които е прекратена преписка 1027/2015 год. на Окръжна прокуратура-Плевен, отменени с решение на ВАС по адм.дело №1061/2016 год.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Прокуратурата на РБългария за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

СЪДИЯ: