РEШЕНИЕ

№ 106

гр.Плевен, 01.03.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                                             СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Иванова касационно административно-наказателно дело № 130 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

         Подадена е касационна жалба от ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, чрез юрк Ц. Г., срещу  решение  № 189/10.12.2018 год., постановено по анд № 193/2018 год. Районен съд-Кнежа с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.  Счита се, че са неоснователни доводите на съда за допуснати съществено процесуално нарушение. Посочва, че действително при съставяне на АУАН и НП е допусната техническа грешка от страна на актосъставителя при изписване на номера на фактурата, към която е кредитното известие, като вместо № 9100000139 е посочено № 9100000137, но това не може да

доведе до ограничаване на правото на защита от страна на жалбоподателя, тъй като съгласно разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС, която е и нарушената разпоредба, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на който е прекратена регистрацията по този закон. Твърди се, че за допуснатата техническа грешка при изписването на номера на фактурата, видно от показанията на актосъставителя е налице съществена причина, а именно липсата на съдействия от страна на жалбоподателя и отказа му да предостави съответните документи и в частност фактурата, към която е издаденото кредитно известие, поради което актосъставителят е бил принуден да извлече информацията от дневниците за продажби на доставчика"Интерагри България"АД, който са качени в електронен вариант в информационна система ВАТ 14, в която намират отражение дневниците за покупки и дневниците за продажби на регистрираните по ЗДДС лица, чрез подаваните от тях справки декларации. В подкрепа на твърденията  за техническа грешка се отбелязва и пълното съвпадението в датите на фактурата, както и издателя и съответно получателя. Посочва, че действително, в хода на проверката задълженото лице коригира справка-декларацията си за м.11.2017г., но това е извършено по инициатива на органа по приходите след изпращане на покана корекция по смисъла на чл.103 от ДОПК с изх. № П-04001518050059-177-001/23.03.2018г. /приложена по делото/, но това не санира административно-наказателната отговорност. По отношение за доводите за маловажност, считат същите за неоснователни. Навеждат се доводи, че в настоящия случай,  се касае за резултатно, а не формално нарушение, тъй като са налице реални вредни последици в резултат от неотразяване на данъчен документ, което е довело до определяне на данък в по-малък размер, т.е. налице е реална вреда за фиска. Сочи се, че липсата на повторност и отстраняване на вредните последици, от страна на дружеството, чрез корекция и включване на кредитното известие в съответния период не може да игнорира административно наказателната отговорност, същите могат да бъдат релевантни при преценката от страна на административно наказващия орган за налагане на минималната предвидена в закона санкция, което е строено. Посочва се, че неотразяването на данъчен документ в съответния данъчен период води до промяна на резултата за съответния данъчен период, поради това и предвид характера на нарушението, както и високата обществена опасност и щети, който биха били причинени от подобен тип нарушения, законодателя е предопределило и сравнително високата санкция. Счита се, че решението на Районен съд гр.Кнежа е неправилно и постановено в противоречие на законовите разпоредби. Моли съдът да постановите решение, с което да отмени решение №189 от

10.12.2018г., постановено по АНД №193/2018г. по описа на Районен съд -

гр.Кнежа, с което е отменено наказателно постановление № 333177-F378356 от 16.04.2018г., издадено от директора на ТД на НАП - В.Търново, в качеството му на административно наказващ орган.

Ответникът по касационната жалба- „Вики 5ЕР“ ЕООД гр. Кнежа, не е депозирал писмено становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура - Плевен представя писмено заключение, че жалбата е неоснователна. Счита, че решението на въззивния съд е необосновано и незаконосъобразно. Излага доводи, че въззивният съд незаконосъобразно е приел, че констатираното несъответствие при изписване на нарушението в АУАН и НП е довело до съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че предмет на административното нарушение е неотразяването в отчетните регистри на данъчен документ, който в конкретния случай не е погрешно посочената данъчна фактура, а кредитното известие към нея. Твърди, че последното е индивидуализирано в съставения АУАН и издаденото НП с номер, дата и размер на данъчната основа и ДДС върху нея. Сита, че решението на въззивния съд в тази част е незаконосъобразно. Счита, че решението е необосновано, в частта, с която е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е приел, че констатираното нарушение е маловажно. Излага доводи, че за да обоснове маловажността на същото, същия е приел, че вредните последици се изразяват в размера на ДДС по процесното кредитно известие, което е в размер на 177,08 лв. и който размер според съда се явява вредната последица от нарушението. Посочва, че при постановяване на решението в тази част, съдът не е съобразил, че неотразяването на данъчния документ в отчетните регистри води до промяна на  данъчната основа по чл.26 от ЗДДС и това може да доведе до неплащане на дължим данък в по-голям размер. Счита, че за да се прецени дали случая е маловажен е следвало да се представи първоначално подадената справка-декларация за месец ноември 2017 г. и коригираната такава, за да се прецени дали действително вредните последици от административното нарушение са маловажни. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отмените съдебното решение на въззивната инстанция като незаконосъобразно и необосновано и вместо него да постановите друго, с което да потвърди атакуваното НП.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО, но не на посочените основания.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление №333177-F378366/16.04.2018г.на Директора  на ТД на НАП-гр.Велико Търново, но предмет на разглеждане е наказателно постановление №333177-F378356/16.04.2018г.на Директора  на ТД на НАП-гр.Велико Търново,  с което на „Вики 5-ЕР“ЕООД-гр.Кнежа, с БУЛСТАТ 202958808 със седалище и адрес на управление гр. Кнежа,ул.“Димитър Бутански“№ 34,вх.“А“,ап.10, за това, че при извършената проверка на 27.03.2018 г.  е установено, че регистрирано лице по ЗДДС не е включило в дневник покупки за м.11.2017г. кредитно известие № 9100000140/07.11.2017г. с ДО „-885,42лв. и ДДС „177,08лв.“ към  фактура №9100000137/07.11.2017г. за закупуване на материали ,издадена от „Интерагри България“АД  - нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС  и на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд, тъй като производството се е развило по жалба , подадена от лице без представителна власт .

С процесното НП  е наложена имуществена санкция на дружеството, което се представлява от управителя – П. И. С.. На л. 8 по делото е налице пълномощно, с което С. упълномощава Б. Х. В. с право да представляват дружеството  пред съдебни органи. Съгласно  чл. 30, ал. 1 от ГПК представители на юридическите лица пред съдилищата са лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила, като съгласно чл. 32, т. 3 от ГПК по пълномощие могат да бъдат представлявани  от юрисконсулти или други служители с юридическо образование. В случая при разглеждане на делото РС Кнежа не е изяснил обстоятелствата относно надлежното представителство в процеса, произнесъл се е по жалба, която е подадена от Б.В., пълномощник на представляващия дружеството, но не са налични доказателства, дали това лице е служител на дружеството с юридическо образование, юрисконсулт. В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. М., но това обстоятелство не променя факта, че жалбата е подадена от лице без представителна власт. Касационната инстанция е изискала доказателства относно  юридическа правоспособност на подателя на жалбата пред РС Кнежа, но такива не са представени. Следва решението да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане , като бъдат отстранени нередовностите по подаване на жалбата и да бъде изяснено представителството на дружеството.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал.3, от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Обезсилва решение № 189 от 10.12.2018 г., постановено по а.н.д. № 193/2018 г. на Районен съд-Кнежа.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –Кнежа.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                ЧЛЕНОВЕ:1./п/              2./п/