Р Е Ш Е Н И Е

№ 109

гр. Плевен 01.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – първоинстанционен тричленен състав, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретар Венера Мушакова и с участието на Иво Радев – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя административно дело № 1129 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185-196 от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Образувано е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура- Плевен срещу чл.9, ал.2 и чл.35, ал.1, т.1 от Наредба № 11 по чл.45а от ЗОбС за реда и условията за настаняване в общински жилища на територията на Община Белене.

В протеста се сочи, разпоредбата на чл.9, ал.2 от посочената по- горе наредба противоречи на Конституцията, ЗНА, както и че е в нарушение на разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК, тъй като с нея се въвежда такса, която не съществува в нормативен акт от по- висока степен, какъвто е ЗМДТ. Развиват се доводи, че местните такси се определят въз основа на необходимите материално- технически и административни разходи по предоставяне на услуга, а в конкретния случай липсва основание за определяне на таксата, тъй като обективно срещу нея общината не предоставя услуга.

По отношение разпоредбата на чл.35, ал.1, т.1 от наредбата се развиват доводи, че същата е в противоречие с действащата към момента редакция на чл.43 от ЗОбС, тъй като с изменението на закона /ДВ бр. 101/2014г./ е отпаднало изискването нуждаещите се лица да са единствено български граждани, а съобразно чл.26, ал.2 от КРБ, чужденците, които пребивават на територията на РБ имат всички права и задължение по конституцията с изключение на правата и задълженията, за които се се изисква българско гражданство.

В съдебно заседание протестиращият прокурор Йорданка Антонова се явява лично. Поддържа предявения протест от Окръжна прокуратура – Плевен на заявените в него основания. Претендира разноски по делото в размер на 20 лева, платени от Окръжна прокуратура – Плевен във връзка с публикация на оспорването в Държавен вестник.

Ответникът – Общински съвет Белене не изпраща процесуален представител и не изразява становище по основателността на протеста..

Контролиращата страна-Окръжна прокуратура-Плевен в съдебно заседание се представлява от прокурор Иво Радев, който излага подробни съображения за основателност на протеста и прави искане същият да бъде уважен.

Административен съд Плевен, първоинстанционен тричленен състав, като се запозна със становищата на страните и въз основа на приобщените по делото доказателства и закона, намира за установено следното от фактическа страна:

Наредба № 11 по чл.45а от ЗОбС за реда и условията за настаняване в общински жилища на територията на Община Белене, в която се намират оспорваните от ОП- Плевен текстове е приета с решение № 10/30.03.2005 год. на Общински съвет –Белене и е изменяна с решение № 34/04.05.2007г.; решение № 149/30.03.2009г. и решение № 25/13.07.2009г.

Оспорените от прокурора текстове са приети с решение № 10/30.03.2005г. и не са изменяни с последващите решения на ОбС- Белене.

Актуалната и действаща понастоящем редакция на чл.9, ал.2, видно от приложената по делото актуална редакция на Наредбата, има следното съдържание: „Оценките на притежаваното недвижимо имущество по ал.1 се установяват от комисията по чл.14,за което гражданите заплащат режийни разноски в размер на 0,5 на сто от стойността на имота“.

Актуалната редакция на чл.35, ал.1, т.1 от наредбата гласи : „Наемател на общинско жилище, който е настанен в него по административен ред, може да го закупи, ако отговаря на следните условия:

1. да е български гражданин“.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.108/29.12.2018 г. на "Държавен вестник" – л.166 от делото, и в сайта на Върховен административен съд- л.167 и 169, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен –л.170 и 171. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК.

Наредба № 11 по чл.45а от ЗОбС за реда и условията за настаняване в общински жилища на територията на Община Белене е подзаконов нормативен акт, приемането на който е от компетентността на Общинския съвет като орган на местната власт и местното самоуправление. Предмет на оспорване в настоящето производство са разпоредбите на чл.9, ал.2 и чл.35, ал.1, т.1 от наредбата. Като самостоятелни разпоредби от такъв акт оспорването им пред съд е регламентирано в дял трети, глава Х, Раздел ІІІ, чл. 185-196 от АПК. Наредбата съдържа вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на обществени отношения в границите на съответната община. Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. А съгласно ал.2 на същата разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта. Т.е. законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т.5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал.1, т.1 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4/16.07.2009 г. на ВАС по т.д.№ 2/2009 г. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на норми от Наредба № 11 по чл.45а от ЗОбС за реда и условията за настаняване в общински жилища на територията на Община Белене.

Съобразно чл. 187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. От изложеното следва извода, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

По основателността на протеста съдът съобрази следното:

Процедурата по издаването на действащите в страната нормативни актове е уредена в Закона за нормативните актове. В чл. 8 от ЗНА се дава право на всеки Общински съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Независимо от обстоятелството, че действието на тези актове се ограничава само върху територията на съответната община, при съставянето и приемането им следва да се спазват изискванията, заложени в ЗНА. В конкретната хипотеза следва да се съблюдават действащите нормативни разпоредби към 2005 год., когато е приета Наредбата, респ. оспорените от прокурора разпоредби от нея.

От протокола за проведено заседание на 30.03.2005г., на което е приета Наредбата, чиито текстове се оспорват, се установява наличие на изискващия се заседателен кворум съгласно чл.27, ал.2 ЗМСМА в приложимата редакция – присъстват повече от половината общински съветници, като приемането на измененията на допълненията на Наредбата е станало с гласовете на повече от половината от присъстващите съветници съгласно чл.27, ал.3 от ЗМСМА. Разпоредбата 26, ал.3 от ЗНА към 2005г. не е въвеждала изискване за публикуване на интернет страницата на общината на проекта за наредба, заедно с мотивите, съответно доклада и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 ЗНА. Към преписката са приложени становища на комисия „Териториално- селищно устройство, благоустрояване, жилищна политика и екология“; комисия „Икономика, приватизация, бюджет, финанси и програми за финансиране“; комисия „Местно самоуправление, ред, законност и сигурност“, изготвени преди провеждане заседанието, на което е приета наредбата. Ответникът обаче не е представил доказателства за публикуване на подзаконовия нормативен акт съобразно правилата на чл.37от ЗНА, действащи към момента на приемане на наредбата, въпреки указаната му доказателствена тежест с определение № 1718/18.12.2018г., което съставлява основание за отмяна на оспорените текстове от същата.

Освен това съдът намира, че нормите на чл.9, ал.2 и чл.35, ал.1, т.1 от наредбата не са съобразени с разпоредби на нормативни актове от по- висока степен.

Разпоредбата на чл. 9, ал.2 от наредбата е със следното съдържание : „Оценките на притежаваното недвижимо имущество по ал.1 се установяват от комисията по чл.14, за което гражданите заплащат режийни разноски в размер на 0,5 на сто от стойността на имота“.

Съгласно чл.141, ал.4 от КРБ, Общинският съвет определя размера на местните данъци и такси по ред, установен със закон. В чл.6, ал.1 от ЗМДТ е налице изчерпателно изброяване на местните такси, които се събират от общините и сред тях не е налице такава по смисъла на чл.9, ал.2 от наредбата на Община Белене. На следващо място съобразно чл.7, ал.1 от ЗМДТ, местните такси се определят въз основа на необходимите материално- технически и административни разходи по предоставянето на услугата. Очевидно е, че въведената от чл.9, ал.2 от наредбата такса в размер на 0,5 % от стойността на имота не се заплаща за извършване на услуга от страна на общината в полза на платеца. Освен това размерът на таксата би следвало да бъде определен с оглед разходите за извършването ѝ, поради което съдът счита, че е налице пряко противоречие на оспорената норма с посочената по- горе разпоредба на ЗМСМА. Налице е отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

По отношение разпоредбата на чл.35, ал.1, т.1 от наредбата съдът намира, че протестът също е основателен. Оспорената разпоредба гласи следното: „Наемател на общинско жилище, който е настанен в него по административен ред, може да го закупи, ако отговаря на следните условия:

1. да е български гражданин“.

Този текст от наредбата към момента на приемането ѝ е бил съобразен с действащите тогава разпоредби на ЗОбС /ДВ бр.96/1999г/. След изменението на разпоредбата на чл.43 от ЗОбС, /ДВ бр. 101/2014г./ е отпаднало изискването нуждаещите се лица да са единствено български граждани, а съобразно чл.26, ал.2 от КРБ чужденците, които пребивават на територията на РБ имат всички права и задължения по конституцията, с изключение на правата и задълженията, за които се изисква българско гражданство.Ето защо настоящият съдебен състав намира,че са налице предпоставките за отменянето на този текст от подзаконовия нормативен акт, съобразно чл.146, т.4 от АПК.

При този изход на делото и с оглед направеното искане, на Окръжна прокуратура-Плевен следва да се присъдят направените разноски за обнародване на оспорването в размер на 20 лева.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.172, ал. 2от АПК, Административен съд – Плевен, първоинстанционен тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ разпоредбите на чл.9, ал.2 и чл.35, ал.1, т.1 от Наредба № 11 по чл.45а от ЗОбС за реда и условията за настаняване в общински жилища на територията на Община Белене, приети с решение № 10/30.03.2005 год. на Общински съвет –Белене.

ОСЪЖДА Община Белене да плати в полза на Окръжна прокуратура Плевен сумата от 20 (двадесет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на съдебното решение същото да се изпрати на Общински съвет-Белене за обнародване, като се представят доказателствата пред Административен съд – Плевен за изпълнение на това задължение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/