О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 357

гр.Плевен, 27.02.2019 г.

Административен съд - гр. Плевен, втори състав, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

изслуша докладваното от съдия Господинов административно дело № 127 по описа на съда за 2019 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 202 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.117 и чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на В.С. ***, срещу решение №2153-14-90 от 28.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ гр.Плевен. В жалбата се иска решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи, че решението е постановено по подадена от него по административен ред жалба против разпореждания № Д-14-000-00-01262263 от 20.11.2018 г. и № Д-14-000-00-01262267 от 20.11.2018 г., с които е спряно образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по болнични листи /БЛ/ с № 2911690, серия Е2018 и № 2911632, серия Е2018. БЛ са издадени на С., а разпорежданията са постановени от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите. С решението жалбата се отхвърля, като се потвърждават мотивите, изложени в разпорежданията. В същите се сочи липса на правно основание за получаване на парично обезщетение и че собственик на ЕООД не може да се осигурява по трудов договор. Сочи се, че на основание чл.11, ал.1, т.1, буква „а“ и чл.40, ал.1 от КСО, право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Сочи се, че на основание трудов договор № 122/05.06.2012 г. жалбоподателят е осигурен на основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО, и за периода от сключване на трудовия договор са му внасяни всички осигуровки, включително за фонд „Общо заболяване и майчинство“. БЛ не са обжалвани. Твърди се, че изложеното в разпорежданията, че „собственик на ЕООД не може да се осигурява по трудов договор“ е недоказано твърдение, а не е факт. Изразява се становище, че не е налице договаряне съм със себе си, като в този смисъл жалбоподателят се позовава на решение № 104 от 25.10.1996 г. по ф.д. № 216 от 1995 на ВКС, съгласно което: „Управителят на ЕООД е законен представител на дружеството. Без значение е, че това е едно и също физическо лице. То има друг правен статус - обстоятелство, което изключва законовата забрана, предвидена в чл.38, ал.1 от ЗЗД.“ Позовава се и на решение № 11790/03.11.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 13857/2015, съгласно което: „Липсват нормативни пречки едноличния собственик на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност, който е и управител, да сключи трудов договор сам със себе си. Следва да се приеме, че е налице валидно основание да се осигурява като наето лице по трудово правоотношение.“. Излагат се доводи, че в разпорежданията не е посочено по коя от трите точки на чл.40, ал.4 от КСО са издадени, което препятства възможността за ефективен административен и съдебен контрол. В заключение се прави искане да бъде отменено решението със законните последици, като на жалбоподателя да се изплатят полагащите му се възнаграждения за временна неработоспособност.

От директора на ТП на НОИ, чрез юрк.Радулова е постъпило възражение, в което се твърди, че жалбата е неоснователна. Излагат се доводи, че на основание чл.40, ал.4, т.2 от КСО, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. На това основание е спряно производството, тъй като е необходимо извършване на проверка от контролните органи на НОИ при осигурителя *** относно коректността на подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО - данните за осигуряването на С. в регистър на осигурените лица /РОЛ/. Проверката е извършена, като е съставен констативен протокол № КП-5-14-00515713/23.01.2019 г. Контролният орган е установил, че В.С.С. е едноличен търговец ***с ЕИК ***. От 07.05.2003 г. също е собственик и управител на *** ЕИК ***. На 05.06.2012 г. С. сключва трудов договор №122 с ***на основание чл.68 от Кодекса на труда /КТ/ на длъжност „управител“ Договорът е безсрочен, за същия е подадено уведомление в НАП. В периода от 05.06.2003 г. до 30.11.2018 г. за С. са подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО от ***с вид осигурен „01“ - работещ по трудови правоотношения. Прието е, че С. е сключил трудов договор „сам със себе си“ от една страна в качеството си на работник на длъжността „управител“ и от друга страна като работодател ***в качеството си на едноличен собственик и управляващ дружеството. Предвид установеното на основание чл.74, ал.3 от КТ в РС-Плевен е подадена искова молба /ИМ/ за обявяване на недействителността на трудовия договор. Процесуалният представител на ответника изразява становище, че решаването на спора относно действителността на трудовия договор е от значение за изплащането на паричното обезщетение за временна неработоспособност по двата БЛ, поради което все още не е възобновено спряното производство. По тази причина прави и искане за спиране на настоящето дело на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК вр. чл.144 АПК до влизане в сила на съдебно решение по гражданския спор относно действителността на трудовия договор.

Административен съд – гр. Плевен, втори състав, като обсъди данните по делото намира, че жалбата е основателна.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

По отношение на жалбоподателя В.С.С. са издадени два БЛ - № Е20182911690 и № Е20182911632 /л.л.12,14/. Същите са за един и същи период, но по отношение на двама осигурители - ***и ***. Горните БЛ са представени в НОИ от осигурителите с удостоверения, приобщени на л.л.13,15. С разпореждания № Д-14-000-00-01262263 от 20.11.2018 г. /л.8/ и № Д-14-000-00-01262267 от 20.11.2018 г. /л.7/, е спряно образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по БЛ. Като мотиви за спиране е посочено, че се установява липса на правно основание за получаване на парично обезщетение и че собственик на ЕООД не може да се осигурява по трудов договор. Посочено е още, че съгласно информация от данните по чл.5, ал.4 С. се осигурява на основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО, и подадената информация е в несъответствие с информацията от Търговския регистър, съгласно която е едноличен собственик и управител на дружеството.

Разпорежданията са получени на 23.11.2018 г. /обратна разписка на л.20/, а на 28.11.2018 г. е подадена жалба срещу тях по административен ред, видно от вх.№ на органа /л.9/. С процесното решение № 2153-14-90 от 28.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ /л.л.5-6/ жалбата е отхвърлена, като е посочено, че при проверка в информационната система на НОИ е констатирано, че от осигурителния статус на лицето се установяват доказателствени факти за липса на правно основание за получаване на парично обезщетение. Цитирани са основанията, изложени в разпорежданията, като е посочено, че е необходимо да се извърши проверка в осигурителя относно верността на подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО. След приключване на проверката следва да се възобнови спряното административно производство. На това основание жалбата е отхвърлена. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл.40, ал.4 от КСО, като е цитирана т.2 от същата. Решението е получено на 15.01.2019 г., видно от подписа на л.4. На 24.01.2019 г. е подадена жалбата пред съда, видно от поставения вх.№ на органа /л.2/

Видно от констативен протокол № КП-5-14-00515713/23.01.2019 г. /КП/ контролен орган в ТП на НОИ е установил, че В.С.С. е едноличен търговец ***с ЕИК ***. От 07.05.2003 г. също е собственик и управител на *** ЕИК ***. На 05.06.2012 г. С. е сключил трудов договор №122 с ***на основание чл.68 от КТ на длъжност „управител“ /л.10/. Договорът е безсрочен, за същия е подадено уведомление в НАП /л.11/. В периода от 05.06.2003 г. до 30.11.2018 г. за С. са подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО от ***с вид осигурен „01“ - работещ по трудови правоотношения /л.16/. Посочено е, че трудовите възнаграждения са изплатени, а осигурителните вноски - внесени. Спазени са минималните осигурителни доходи за съответните години 2012 - 2018 г. В КП е посочено, че в становище на МТСП изх.№1052-40-53 от 30.08.2018 г. е прието, че трудов договор, сключен между собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност и дружеството е недействителен, като на основание чл.74, ал.2 от КТ единствен орган, който може да се произнесе по действителността на трудовия договор е съда. Косвен контрол в рамките на административното производство е недопустим.

Приобщено е и извлечение от РОЛ /л.17/, в което е видно, че С. е и самоосигуряващо се лице като ЕТ.

От директора на ТП на НОИ е подадена ИМ до РС-Плевен за признаване на трудов договор № 122/05.06.2012 г. между С. и *** за недействителен, като се сочи, че е налице заобикаляне на закона, и се излагат твърдения, че трудовия договор е сключен, за да се получава обезщетение за временна неработоспособност и да му се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Въз основа на така установеното съдът прави следните правни изводи:

Доколкото е поискано спиране на съдебното производство, съдът счита, че следва да се произнесе първо по това искане.

Между образуваното съдебно производство по ИМ за прогласяване недействителността на трудовия договор и производството по изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване съдът счита, че същите не са свързани по начин, който да налага спиране на делото. Съгласно чл.4, ал.1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са както работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране /т.1/, така и управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон /т.7/. По тази причина независимо дали със съдебно решение на гражданския съд се установи, че трудовия договор е недействителен и С. следва да се осигурява на основание т.7 като управител, или се установи, че трудовият договор е действителен и С. правилно е осигуряван като служител по КТ, то и в двата случая С. е осигурен за осигурителния риск „общо заболяване“ и има право на обезщетение за времена неработоспособност. Отлагането за продължителен период от време на изплащането на обезщетението е социално неоправдано, доколкото лицето е било лишено от доход поради общо заболяване, и съдебното решение няма да се отрази на правото му да получи това обезщетение. Във връзка с горното съдът отбелязва, че твърдението в разпорежданията, че е налице „липса на правно основание за получаване на парично обезщетение“ се опровергава от доказателствата по делото, а освен това дори да беше налице, е основание за отказ за изплащане на обезщетение, а не за спиране на административното производство.

Следва да се посочи, че след като лицето подлежи на задължително осигуряване по чл.4, ал.1 от КСО, внесени са дължимите осигурителни вноски, БЛ не са оспорени, няма основание да се спира производството по изплащане на обезщетение, независимо че според органа е спорно основанието за осигуряване. Което и да е то - по т.1 или по т.7 на ал.1, чл.4 от КСО, не може да се спре производството по изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност, доколкото и при двете основания е необходимо органът да се произнесе по същество.

Следва да се посочи, че в решението липсват каквито и да са мотиви по отношение спирането на производството по изплащане на обезщетение по БЛ, представен пред ЕТ. Върху правото за това обезщетение действителността на трудовия договор между С. и търговското дружество не оказва никакво влияние. Такова не се сочи от органа.

При настоящето производство съдът по принцип не следва да съобразява дали С. има право на парично обезщетение, а следва само да съобрази дали спирането на административното производство е законосъобразно. Ако след връщането на делото на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Плевен се постанови разпореждане за отказ, което се потвърди при оспорване по административен ред с решение на директора на ТП на НОИ, при постъпило оспорване на решението по съдебен ред, съдът ще следва да се произнесе по същество.

С оглед изложеното, подадената жалба е основателна и следва да се отмени обжалваното решение, както и да се отменят потвърдените с него разпореждания. Делото като преписка следва да се върне на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ, който да продължи производството. Съгласно чл.174 АПК, съдът в този случай следва да определи срок за това. Следва да се постановят нови разпореждания по същество в 10 дневен срок от получаване на настоящето съдебно решение от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ, при съответно приложение на чл.39, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване и чл.200, ал.1 от АПК.

Съдът отбелязва, че отказът за спиране на съдебното производство не подлежи на обжалване по чл.229, ал.1 т.4 ГПК вр.чл.144 АПК, доколкото не прегражда развитието на делото - чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно специалната разпоредба на чл.119 от КСО, решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "е". По аргумент за по-силното основание не подлежи на оспорване и решението, с което се отменя спирането за административното производство по изплащане на такива обезщетения, какъвто е настоящият случай.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.174 и чл. 202 от АПК, вр. чл.119 от КСО и чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, Административен съд – Плевен, втори състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на ТП на НОИ за спиране на съдебното производство.

ОТМЕНЯ решение №2153-14-90 от 28.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ гр.Плевен и потвърдените с него разпореждания № Д-14-000-00-01262263 от 20.11.2018 г. и № Д-14-000-00-01262267 от 20.11.2018 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Плевен.

ВРЪЩА преписката на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Плевен за постановяване на нови разпореждания по същество в 10 дневен срок от датата на получаване на настоящето определение.

Определението не подлежи на оспорване.

СЪДИЯ: /П/