Р E Ш Е Н И Е

№ 156

гр.Плевен, 26.03.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1126 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 859 от 29.10.2018 г., постановено по НАХД № 1688 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 316571-F369361/05.02.2018г. на Директора на офис Плевен при ТП на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на „Желев и Ч.“***, представлявано от Д.П.Ч., е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, чрез юрисконсулт Ц.А.Г., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Посочва се, че като единствено основание за отмяна на процесното наказателно постановление районният съд е приел, че извършеното нарушение е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Счита се, че за да се приложи института на „маловажен случай“ трябва да се налице всички предпоставки изложени от законодателя в определението за такъв, като в настоящия случай, противно на доводите на съда, се касае за резултатно, а не формално нарушение, тъй като са налице реални вредни последици в резултат от неотразяване на данъчния документ, което е довело до определяне на данък в по-малък размер, тоест налице е реална вреда на фиска. Счита се, че липсата на повторност и отстраняване на вредните последици, от страна на дружеството, чрез корекция и включване на кредитното известие в съответния период не може да игнорира административнонаказателната отговорност, същите могат да бъдат релевантни при преценката от страна на административнонаказващия орган за налагане на минималната предвидена в закона санкция, което е сторено. Посочва се, че неотразяването на данъчен документ в съответния данъчен период води до промяна на резултата за съответния данъчен период, поради това и предвид характера на нарушението, както и високата обществена опасност и щети, които биха били причинени от подобен тип нарушения, законодателя е предопределил и сравнително висока санкция. В заключение се моли решението на районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, се представлява от юрисконсулт Гатев, който поддържа касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – „Желев и Ч.“ ООД, не представлява от адв.Ж.Н., който излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Сочи, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството за това, че при извършена проверка, възложена с резолюция от 19.12.2017г., е установено, че ООД като регистрирано по ЗДДС лице не е отразило получено от него кредитно известие в дневника за покупки за данъчен период, през който е издадено, което е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Посочено е в НП, че като получател на кредитно известие №18707/04.10.2017г. с ДО – 207,50лева и ДДС - 41,50лева по фактура №17636/05.05.2017г. издадено от АЙ ДИ ИМПЕРИАЛ ООД не е отразил получения данъчен документ в дневник покупки за съответния период – периода на издаване месец октомври 2017г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер с 41,50лева. Посочено е също, че на дружеството е връчена покана от 28.12.2017г. за извършване на корекция в дневника за покупки за м.10.2017г. и кл.80 в СД по ЗДДС за м.11.2017г., като са подадени коригиращи СД по ЗДДС за м.10.2017г. и м.11.2017г. където кредитно известие №18707/04.10.2017г. с ДО – 207,50лева и ДДС - 41,50лева е отразено в дневника за покупки и СД по ЗДДС за м.10.2017г. Констатираното нарушение е по чл.124 ал.5 от ЗДДС.

Районният съд е приел, че описаните в акта и НП фактически обстоятелства не се оспорват от дружеството и се подкрепят от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на това е счел, че по безспорен начин е доказано, че е осъществен състава на нарушение по чл.124 ал.5 от ЗДДС. За да отмени наказателното постановление, обаче, съдът е приел, че незаконосъобразно наказващият орган е наложил санкция в размер на 1000лева. Посочил е, че в случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и е следвало дружеството да бъде освободено от административно-наказателна отговорност. Посочил е още, че нарушението е формално и последиците от него са отстранени на 29.12.2017г. когато са подадени коригиращите справки-декларации по ЗДДС. Счел е също, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска, както и същото е първо по ред. В заключение е посочил, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства и наказателното постановление следва да бъде отменено.

Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд за безспорно извършено и доказано нарушение по чл.124 ал.5 от ЗДДС от страна на търговеца. Последната разпоредба задължава регистрираното лице да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. В изпълнение на тази разпоредба търговецът е бил длъжен да отрази получените от него ДКИ в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени- а именно месец октомври 2017г., независимо от момента на получаване. Посоченото не е сторено и кредитното известие е отразено в по-късен момент, през м.12.2017г., с което е нарушена нормата на чл. 124, ал.5 от ЗДДС. В подкрепа на изложеното е и санкционната норма на чл. 182, ал.1 от ЗДДС, съобразно която се налага имуществена санкция на регистрирано лице, което не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер. Т.е. от обективна страна изискването на закона относно фактическата обстановка на нарушението, визирано в чл. 182, ал.1 от ЗДДС, се свежда до неизпълнение на задължение за отразяване на получен данъчен документ – кредитно известие в дневника за покупки и СД за съответния данъчен период и доколкото се касае за налагане на имуществена санкция, ирелевантни за съставомерността са обстоятелствата, поради които се е стигнало до нарушението. Достатъчно основание за ангажиране отговорността на юридическите лица и ЕТ е констатиране на неизпълнение от тях на задълженията им към държавата при осъществяване на дейността им, когато това е предвидено в нормативен акт, какъвто в случая е чл.182, ал.1 от ЗДДС.

Не се споделят, обаче, мотивите на районния съд за приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Преценката за "маловажност" винаги следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. В конкретния случай, неизпълнението на задължението, регламентирано в разпоредбата на чл.124 ал.5 от ЗДДС води до промяна на резултата за съответния данъчен период и до определяне на данък в по-малък размер. Последното представлява реална вреда за фиска, поради което нарушението не е формално, както е приел районния съд. Всички доводи приети от съда като основание за приложимост на чл.28 от ЗАНН (първо по ред нарушение; отстраняване на нарушението в кратки срокове) всъщност касаят определяне размера на санкцията, като наказващият орган се е съобразил със всички смекчаващи обстоятелства и е наложил имуществена санкция в минимален по закон размер. Не без значение са и обществените отношения, които се охраняват чрез санкциониране на неизпълнението на задълженията по чл.124 ал.5 от ЗДДС. Във връзка с горните мотиви настоящата инстанция счита, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство.

Поради изложеното и доколкото е безспорно установено извършването на вмененото с АУАН нарушение и неговия извършител, съдът намира, че касационната жалба е основателна, а решението на районния съд е валидно и допустимо, но несъответстващо на материалния закон. Като такова последното следва да бъде отменено и настоящата касационна инстанция да се произнесе със съдебен акт по същество, с който да потвърди като законосъобразно оспореното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 859 от 29.10.2018 г., постановено по НАХД № 1688 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 316571-F369361/05.02.2018г. на Директора на офис Плевен при ТП на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на „Желев и Ч.“***, представлявано от Д.П.Ч., е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/