Р E Ш Е Н И Е

 

208

 

гр.Плевен, 16.04.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, втори състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Г.

 

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Г. адм.дело № 124 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс във вр. с чл.66 ал.2 вр. с ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба от Г.П.Г., ЕГН **********, лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора- Плевен, подадена чрез адв. Ж.Н. ***, с която се оспорва заповед № 43/15.01.2019г. на началника на затвора- Плевен. С горната заповед е постановен отказ да бъде заменен режимът на изтърпяване на наказанието по отношение на г-н П. от „строг“ в „общ“.

В жалбата се твърди, че при издаване на заповедта са нарушени материалния и процесуалния закон, същата не е мотивирана и съдържа неразбираеми за защитата и молителя „заучени, кухи и общи фрази“, чиято цел е формално отхвърляне на молбата. Сочи се, че в оспорената заповед не се съдържат конкретни и проверими аргументи във връзка с преценката за липса на добро поведение и поправяне на осъдения, което в случая е равнозначно на липса на мотивирано произнасяне по смисъла на чл.66, ал.2 от ЗИНЗС. В заключение се иска да бъде отменена обжалваната заповед.

От ответника по делото е депозиран писмен отговор, в който се изразява становище, че жалбата е недопустима, тъй като от разпоредбата на чл.66, ал.2 от ЗИНЗС може да се направи извод, че лишеният от свобода няма право на жалба. Алтернативно се развиват доводи за неоснователност на жалбата и се претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят  Г.П.Г. се явява лично и с адв. Ж.Н., поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Адвокат Н. излага доводи, че оспорената заповед съдържа „обтекаеми“ изрази, които са неразбираеми за доверителя му и с подобен подход ответника винаги може да обоснове свой отказ, което би обезсмислило съдебния контрол. В заключение пледира да бъде уважена подадената жалба, както и да бъде заменен режимът на изтърпяване на наказанието по отношение на жалбоподателя от строг в общ.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт П. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за недопустима. Алтернативно излага доводи, че същата е неоснователна, по подробно изложени доводи в приложени по делото становища. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Административен съд-Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Съгласно чл.66 ал.1 от ЗИНЗС, първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Според ал.2, началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед, която се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието, като заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на АПК в 14-дневен срок от връчването й пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Видно от законовата регламентация е, че е дадено изрично право на прокурора да оспори незаконосъобразността на заповедта по чл.66 ал.2 от ЗИНЗС, без да е признато изрично такова право в полза на лишения от свобода. Независимо от това, съгласно общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл.120 ал.2 от КРБ, както и по силата на чл.147 ал.1 от АПК, съгласно който всяко лице, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени, има право да обжалва административния акт, чийто адресат е, следва, че с право на оспорване разполагат и лишените от свобода. Те биха били лишени от право на обжалване, само при изрична законова забрана и при спазване на условията, посочени в тълкувателно КД №14/2014г. на КС (пропорционалност и зачитане на основни права). В този смисъл е определение №9232 от 12.07.2017г. на ВАС по адм.дело № 5257/2017г.

            Ето защо съдът намира, че жалбата като подадена в 14-дневния преклузивен срок и от надлежна страна, чиито права и интереси са засегнати, е допустима за разглеждане по същество, като възражението за недопустимост е неоснователно.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че Г.П.Г. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора Плевен при строг режим. От писмените доказателства, а и от самия оспорен акт е видно, че същият търпи присъда от една година и осем месеца лишаване от свобода като към датата на издаване на заповедта е изтърпял фактически седем месеца и петнадесет дни, т.е изтърпял е наказание не по- малко от 6 м. лишаване от свобода, което е над една четвърт от наложеното наказание по смисъла на чл.66, ал.1 от ЗИНЗС

С молба от 07.01. 2019г., подадена чрез адв. Н. л.св. Г.П.Г. е поискал замяна на режима в по- лек.

Със заповед № 43/15.01.2019г. на Началника на затвора Плевен на л.св. Г.П.Г., на основание чл.66 от ЗИНЗС и становище рег.№ П-1/15.01.2019г., е отказано режимът на изтърпяване на наказанието да бъде заменен от „строг“ на „общ“. Като мотиви за отказа административният орган е посочил, че все още не са изпълнени изискванията на чл.64 от ЗИНЗС, тъй като към момента лишеният от свобода не е доизградил в достатъчна степен уменията си за адекватен анализ и критична преоценка на минал негативен опит, което би било предпоставка за отключване на нови криминални прояви. Сочи се, че предстои продължаване на индивидуално- възпитателната работа с лишения от свобода относно раздела „Умения за мислене“ от оценката на риска от рецидив и включването му в специализирана програма „Умения за мислене“ с цел изграждане на умения за адекватен анализ и критична преоценка на минал негативен опит. Посочено е още, че в поведението си лишеният от свобода прави опити за манипулации и често неформално участва в клики с отрицателна насоченост, поради което административният орган е приел, че на този етап все още не са изпълнени целите на наказанието, визирани от чл.36, ал.1 от НК.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

По делото като писмено доказателство е приложено становище рег.№П-1/15.01.2019г.. до Началника на затвора Плевен, изготвено от ИСДВР М. П., съгласувано с Зам. началник РНОД и Началник на сектор СДВР и подписано от Началник сектор ЗОЗТ „ВИТ“, в което е посочено, че първоначалната обща оценка на риска от рецидив е със средни стойности- 54 точки. При препланиране на присъдата става ясно, че има корекции в този риск и към момента на изготвяне на становището са отчетени 44 точки. Въпреки това обаче са налице дефицитни зони. Посочено е, че лишеният от свобода не е способен да рационализира действията и постъпките си. Липсва му чувство за вина и желание за законосъобразен начин на живот; наблюдава се недостатъчна способност за разпознаване и решаване на проблеми, целеполагането понякога е неефективно, склонен е да надценява своите възможности и неосъзнава винаги последиците от постъпките си. Сочи се още, че  за обществото рискът от вреди остава среден като цяло, а в затвора рискът е нисък, защото лишеният от свобода прави опити да се дистанцира от чуждо негативно влияние. Излагат се и съображения за това, че следва да продължи индивидуално корекционната работа като се акцентира върху мотивацията на лишения от свобода за полагане на трудов процес, тъй като три пъти му е предлагана работа по чл.80 от ЗИНЗС, но л. св. е отказвал.

Именно това становище е посочено като основание за издаване на оспорената заповед.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Заповедта представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, тъй като съдържа изрично волеизявление на административен орган, с което се засягат непосредствено права, свободи и законни интереси на неговия адресат.

При проверка материалната компетентност на издателя на акта, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.66 ал.2 от ЗИНЗС, а именно Началникът на затвора Плевен.

Актът е издаден в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания, спазени са административно-производствените правила и съответства на материалния закон и целта на закона.

В съответствие с разпоредбата на чл.66 ал.1 от ЗИНЗС, първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Такава замяна, обаче, не се извършва автоматично, а след преценка на органа, след получаване на становище от  ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В конкретния случай изразеното от тях отрицателно становище за промяна на режима, базирано на съществуващия среден риск от рецидив е възприето от административния орган, вследствие на което е издал оспорената заповед, с която е решил, че не следва да бъде извършена исканата замяна на настоящия режим със следващия по-лек.

От доказателствата по делото се установява, че фактическите основания в заповедта са коректно изложени и обосновани. Установено е от длъжностните лица, които пряко работят с лишените от свобода, че за л.св.Г.П.Г. оценката на риска е със средни стойности и е необходимо продължаване на корекционната работа с него съгласно изискванията на чл.156 и чл.158 от ЗИНЗС, с цел неговата плавна ресоциализация.

 По делото не се събраха доказателства, които  оборват изложеното в цитираното по- горе становище, което е възприето от административния орган при издаване на оспорената заповед. Ответникът е взел становище от съответните длъжностни лица, така както изисква законът, и въз основа на отразеното в него е направил преценка дали са налице основанията за продължаване на строгия режим по отношение на осъдения или са налице условията за облекчаване на режима, при който лишеният от свобода изтърпява присъдата си. Мотивирано и при спазване процедурата в закона органът е отказал смяна на по-тежкия режим. Ето защо на този етап и при тези доказателства се налага извода за продължаване на строгия режим по отношение на осъдения, тъй като не са налице основания за замяна на режима с по-лек.

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея като  неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане за присъждане на разноски, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсулстко възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, втори състав

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.Г., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, срещу заповед № 43/15.01.2019г. на Началника на затвора Плевен, с която на лишения от свобода е отказано режимът за изтърпяване на наказанието да бъде заменен от „Строг“ на „Общ“.

ОСЪЖДА Г.П.Г., понастоящем изтърпяващ наказание в затвора Плевен, с ЕГН: **********, да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно, съобразно чл.66 ал.2 изр.четвърто от ЗИНЗС.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

                                                                                                    СЪДИЯ: