Решение по Административно дело 1124/2018г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 50

гр. Плевен, 30.01.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1124 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 798 от 15.10.2018 г., постановено по анд № 1967/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-001880 от 29.04.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Плевен, с което на П.Б.М. ***, на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП за това, че на 13.04.2018 г. в 21:55часа в гр. Плевен, на кръстовището на бул. „Данаил Попов“ и ул. „Цар Борис ІІІ“ като водач на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ******* – не е негова собственост, като при въведена временна организация на движението, водачът не спазва предписанието на п.з „В2“ забранено е влизането на ППС в двете посоки с допълнителен пътен знак предупредителен за опасност – група П3 А 23 участък от пътя в ремонт поставен върху преносима стойка в зоната на кръстовището по средата на пътното платно на ул. „Цар Борис ІІІ“ до ресторант „Параклиса“, посока на движение хотел „Ростов“.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П.Б.М., в която сочи, че постановеният съдебен акт е неправилен, постановен при съществено нарушение на материалния и на процесуалния закон. Счита за незаконосъобразен направения РС извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаване на обжалваното НП, които са довели до ограничаване правото на защита на М.. Съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита са налице и се свеждат до извършеното от страна на актосъставителя С. К. преправяне на законовата разпоредба, която се твърди, че е виновно нарушена във връчения на М. препис от АУАН. Така извършеното преправяне според пълномощника на касатора е абсолютно недопустимо, още повече, че същото е извършено след предявяването на АУАН. Твърди, че в ЗАНН такова правомощие за актосъставителя не е предвидено и това следва от императивната разпоредба на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Фактът, че поправката в АУАН е извършена след неговото предявяване, е установен безспорно както от свидетелските показания на свидетелката Л. Х. Ц., така и от обясненията на М. в хода на проведеното съдебно следствие пред РС – Плевен. Този факт е отбелязан дори изрично и в обжалвания съдебен акт, съгласно който „от обясненията на жалбоподателя М. дадени в съдебното заседание и от показанията на свидетелката Х. се установява, че поправката в АУАН е извършена от свидетеля К. в по-късен момент след предявяването на АУАН на нарушителя и напускането му на мястото на извършената проверка“. Счита, че наказателните постановления са правораздавателни актове и следователно имат статута на присъда по НПК, поради което тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др. Счита още, че е налице и съществено нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, предвид че от връчения на М. екземпляр на НП остава напълно неясно коя законова разпоредба се твърди, че е нарушена виновно. Изписването е изключително нечетливо и неясно, поради което остава напълно неясна и действителната воля на административно-наказващия орган. По изложените съображения не може да бъде установено безспорно дали е налице идентичност между сочените за нарушени норми в АУАН и НП. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.П. с надлежно пълномощно на л.4 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени решението и НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР-Плевен не се представлява и не взема становище по същата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че следва да бъдат отменени съдебното решение и НП, тъй като не могат да се правят последващи поправки, промени или допълвания в акта за нарушение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №1880 от 13.04.2018г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 21,55часа в гр.Плевен, кръстовището образувано от бул.Данаил Попов и ул.Цар Борис ІІІ М. е управлявал л.а. „ШКОДА ФАБИА” с рег.№*****, не е негова собственост, като при въведена временна организация на движението водачът не спазва предписанието на ПЗ „В2“ – забранено е влизането на ППС в двете посоки с допълнителен ПЗ предупредителен за опасност – група А, ПЗ А23 участък от пътя в ремонт поставен върху преносима стойка в зоната на кръстовището по средата на пътното платно на ул.Цар Борис ІІІ до ресторант „Параклис“, посока на движение хотел „Ростов“. Съдът установил горните обстоятелства от показанията на свидетелите К. и Ц., чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От тези показания установил, че същите в качеството си на орган за контрол и регулиране на движението са спрели за проверка управлявания от М. таксиметров автомобил, който се е движил по ул.“Цар Борис ІІІ“ при наличие на знак В2 – забранено влизането на ППС в двете посоки. Според показанията на тези свидетели М. е управлявал л.а. „ШКОДА ФАБИА” с рег.№****** в гр.Плевен ул.Цар Борис ІІІ от кръстовището с бул.Данаил Попов по посока хотел Ростов при въведена временна организация на движението с ПЗ „В2“ – забранено е влизането на ППС в двете посоки с допълнителен ПЗ предупредителен за опасност – група А, ПЗ А23 участък от пътя в ремонт поставен върху преносима стойка в зоната на кръстовището по средата на пътното платно на ул.Цар Борис ІІІ до ресторант „Параклис“, посока на движение хотел „Ростов“. Съдът кредитирал напълно показанията на контролните органи като конкретни, ясни и последователни, изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на водача по неспазване предписанието на ПЗ „В2“ – забранено влизането на ППС в двете посоки с допълнителен ПЗ предупредителен за опасност – група А. Същите са счетени и за и обективни и безпристрастни. Твърденията на М., че не е нарушил пътен знак В2 забранено влизането на ППС в двете посоки, тъй като същият бил поставен и забраняващ движението на ППС само в дясната пътна лента, по посока хотел Ростов, но не и в насрещната пътна лента, по която преминавали и други ППС, съдът приел за защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а напротив, се опровергава от показанията на полицейските служители, които са категорични, че ПЗ „В2“ – забранено влизането на ППС в двете посоки с допълнителен ПЗ предупредителен за опасност – група А са били поставени върху преносима стойка в зоната на кръстовището по средата на пътното платно на ул.Цар Борис ІІІ до ресторант „Параклиса”. Съдът се позовал и на разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба №18 от 23.07.2001г за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, обв.ДВ бр.73 от 21.08.2001г, според която пътният знак е валиден за цялата широчина на всички пътни ленти, предназначени за движение в посока, срещуположна на лицевата страна на знака. Съдът направил извод, че за М. като водач на лек автомобил с посока на движение срещуположна на лицевата страна на знак В2 – забранено влизането на ППС в двете посоки, е било забранено преминаването през цялата широчина на пътното платно през всички пътни ленти, предназначени за движение в посока хотел Ростов. При тези констатации съдът направил извод, че М. е извършил вменените му нарушения по чл.6 т.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно са му наложени административни наказания на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП глоба в размер на 300лв и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. Съдът изложил още мотиви, че М. е осъществил от обективна страна състава на нарушението, като не се е съобразил с пътен знак В2 - забранено влизането на ППС в двете посоки, и е навлязъл в зоната му действие. От субективна страна съдът приел, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като М. е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управления на МПС, в това число и задълженията си по чл.6 т.1 от ЗДвП да съобразява своето поведение с пътните знаци, което задължение в настоящия случай съзнателно не е спазил. Съдът направил извод, че управлението на ППС е дейност с повишен риск, като не спазването на правилата, свързани със съобразяване на поведението на участниците в движението с пътните знаци, и в частност с пътен знак В2 забранено е влизането на ППС в двете посоки с допълнителен ПЗ предупредителен за опасност – група А, ПЗ А23 участък от пътя в ремонт, създава сериозни предпоставки за настъпване на ПТП, поради което и извършеното от нарушителя се явява деяние със завишена обществена опасност. В тази насока съдът направил извод, че липсват обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.28 от ЗАНН.

Съдът не констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Позовал се на приложените по делото писмени доказателства, за да обоснове компетентността на актосъставителя и издателя на НП. За неоснователно съдът приел възражението в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН, като е налице поправка в същия в частта относно нарушението законови разпоредби, която поправка не била датирана и подписана от лицето, което я е извършило. Съдът констатирал, че при изписване на нарушената разпоредба в АУАН е направена поправка с коректор, но приел, че както в оригинала на АУАН, така и в представения от жалбоподателя препис от АУАН, за нарушена е посочена разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП. От показанията на актосъставителя съдът установил, че поправката е извършена с коректор от него и това е станало преди предявяването на АУАН на нарушителя. От обясненията на наказаното лице, дадени в съдебно заседание и от показанията на свидетелката Ц. съдът установил, че поправката в АУАН е извършена от актосъставителя в по-късен момент, след предявяването на АУАН на нарушителя и след напускането му на мястото на извършената проверка. Със съставянето на АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение, поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и други, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност виновно нарушената норма. Съдът приел, че в НПК, който на основание чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административно-наказателното производство, възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена. В конкретния случай обаче, и в оригиналния акт за установяване на административно нарушение и в предоставения от М. препис липсва очевидна фактическа грешка, като изписаната виновно нарушена норма е била коригирана с коректор от актосъставителя. Не може да бъде установено по категоричен начин дали поправката е извършена преди предявяването на акта на нарушителя или след този момент, но за актосъставителя е съществувало задължение изрично да посочи, че извършената в АУАН поправка е направена от него. Според съда тази непрецизност, а именно – непосочването от актосъставителя, че той е извършил поправката с коректор, не е от категорията на тези процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Тази нередовност в АУАН е била отстранена по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, като наказващият орган е издал наказателно постановление, тъй като е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Според касационната инстанция изводите на решаващия съд са обосновани на всички събрани по делото доказателства, правилни са, логични и последователни, изчерпателни и прецизни. Изводът за съставомерност на вмененото на касатора деяние е направен след прецизен анализ поотделно и в съвкупност на приобщените по делото доказателства и е основан на приложимите норми на закона. Изводите на съда за съставомерност на вмененото деяние се споделят напълно и не е нужно да се преповтарят.

Правилен е и изводът на съда и за липса на допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето н акта, изразяващо се в извършване на поправка в правната квалификация на деянието. Действително се установява от обясненията на самия жалбоподател и от показанията на разпитаните свидетели пред Районен съд, че поправката в правната квалификация на деянието е извършена не в момента на съставяне и предявяване на акта за нарушение, а в по-късен момент, като точният момент не може да бъде установен еднозначно, но е в същия ден на констатиране на нарушението и съставяне на акта. Извършването на поправка в акта в този конкретен случай съставлява нарушение, но не е от категорията на съществените. От една страна по делото не са представени доказателства и не се твърди от касатора, тези поправки да са направени единствено в оригиналния , приложен по делото екземпляр на АУАН, не и в индигирания екземпляр, връчен на касатора, за да може да се правят някакви изводи в тази насока. А и видно е от представения от самия касатор в съдебното производство пред РС, че в този екземпляр на акта, който му е бил връчен (приложения на л.23 от делото), също е извършена поправка. Предвид тези данни, извършената, без да бъде подписана от извършителя й, поправка на правната квалификация на деянието не може да се квалифицира като съществено нарушение, защото след поправката правната квалификация е вярната, съответната на извършеното деяние и тази правилна правна квалификация е сведена до знанието на привлеченото лице, то е разбрало именно за тази нова правна квалификация и в този смисъл актът и в тази част му е своевременно и надлежно предявен. От този момент то е узнало новите вписани факти и е имало възможност да представя доказателства и да се защитава срещу тази нова вписана правна квалификация и въобще да представя доказателства, оборващи всички отразени в акта за нарушение констатации. А и съгласно чл.178, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. А от обстоятелствата по делото, установени посредством събраните писмени доказателства и свидетелски показания се установява, че водачът на МПС като участник в движението на процесния ден не е съобразил поведението си с пътните знаци, поставени с оглед въведената временна организация на движението, което съставлява нарушение именно на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази нередовност в АУАН е била отстранена и по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН , в което също е вписана правилната правна квалификация на деянието, като наказващият орган е издал наказателно постановление, тъй като е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Ето защо решението, в което са изведени същите правни изводи, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 798 от 15.10.2018 г., постановено по анд № 1967/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:1. /П/

2. /П/