ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1123
гр. Плевен, 11.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести състав, в
публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Венера Мушакова изслуша докладваното от
съдията Снежина Иванова по адм. дело № 123 по описа за 2019 година на
Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 134, ал. 5 от
Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Административното дело е образувано по жалба на К.Д.Й. с ЕТ „К.Й. *** срещу решение по искане за изменение на ревизионен акт
№265/21.12.2018 година на директора на ТД на НАП гр. В Търново.
В жалбата се посочва, че е издаден РА №
151200229/15.08.2012 година на ТД на НАП В.Търново във връзка със задължения на
ЕТ „К.Й. ***, като за тази ревизия не е уведомена и именно поради това е
образувано досъдебно производство № С-101/2013 година по описа на Окръжна
прокуратура Плевен. Установено е, че А.Б.М.счетоводител
на фирмата е променил финансовите резултати на фирмата и използвайки фалшиво
пълномощно е получавал суми за фиктивно извършвани от фирмата сделки и е подавал
молби, декларации за възстановяване на данъчен кредит. Внесен е обвинителен
акт срещу М. и е образувано нохд №
116/2018 година по описа на Окръжен съд Плевен и М. е признал всички факти и
обстоятелства по обвинителния акт и посочва, че без нейно съгласие е извършвал
сделки, които е отразявал във фирмата. Посочва, че е налице присъда от
25.06.2018 година и признаване на лицето за виновно с наложено наказание.
Счита, че неправилно се отказва извършване на нова ревизия, тъй като
ревизионното производство е протекло без участието й, не е бездействала по
отношение на М.и иска да бъде отменено решението и да бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят– ЕТ „К.Й. ***,
се явява представляващата и адв П., който счита, че са налице основанията по
чл. 133, ал. 2, т. 1, б. „а“ и „б“ от ДОПК – нови обстоятелства, а именно
счетоводителят А. М.е извършил престъпление, което е довело до издаване на
ревизионен акт срещу едноличния търговец и отказът следва да бъде отменен.
Претендира заплащане на разноски и представя списък.
Ответникът - директорът на ТД на НАП В.
Търново се представлява от юрк М., която намира, че не са налице нови
обстоятелства по см. на закона, тъй като те не следва да са новосъздадени, а да
са съществували към датата на издаване на РА, а в случая при определяне на данъчното задължение не е
налице осъдителна присъда. Моли решението да бъде оставено в сила и жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева.
Административният съд-Плевен, шести състав,
като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 26.11.2018 година е подадено искане от К.Д.Й.
до териториален директор на ТД на НАП В.Търново за изменение на задължение,
установено с РА № 151200229/15.08.2012 година на ТД на НАП В.Търново на
основание чл. 133, ал. 2 т. 1 от ДОПК поради наличие на осъдителна присъда на
счетоводителя А.М., която доказва, че същият е предприел от името на фирмата
действия и сделки, които са довели до възникване на данъчни задължения, за
които лицето не е знаело.
С РА № 151200229/15.08.2012 година на ТД на
НАП В.Търново при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК за периода от
16.07.2010 година до 31.12.2011 година е установено задължение по ЗДДС в размер на 48 171,41 лева и
лихви в размер на 6032,18 лева. РА е изпратен на адреса по чл. 8 от ДОПК и в
протокол на л. 38 по делото от
27.08.2012 г. изготвена от служители на НАП е установено, че на посочения адрес
за кореспонденция не е открито задълженото лице и РА не е обжалван.
По делото е приложено нохд № 116/2018 година
по описа на Окръжен съд Плевен. По същото е постановена присъда № 37, влязла в
сила на 11.07.2018 година , с която е признат за виновен А.Б.М.за това, че на 27.04.2012 година в гр.
Плевен избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери 8532 лева, като затаил истина относно получени доходи
през 2011 година в размер на 85 320 лева в подадена в ТД на НАП В.Търново
офис Плевен гр. Плевен ГДД и в периода 14.09.2011 година – 01.11.2011 година в
гр. Плевен в условията на продължавано престъпление в качеството си на пълномощник
на ЕТ „К.Й. *** с упълномощител К.Д. Й.
избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС на същото дружество в особено
големи размери 34 270,54 лева – представляващи дължим данък добавена
стойност, като потвърдил неистини в подадени пред ТД на НАП справки –декларации
за ДДС, използвал документи с невярно съдържание при предоставяне на документи
пред органите по приходите ведно с дневници за покупки-продажби на ЕТ, в които
отразявал данъчни фактури по доставки с право на данъчен кредит без да са
налице доставки за 14.09.2011 г , 01.11.2011 г.
по фактури с „Емил 5“ ЕООД, „Плам инвест“ ООД, гр. габрово, , „Денис и
Ко“ ООД, гр. Плевен, ЕТ „В. Б.“.
На 21.12.2018
година е постановено процесното решение, с което е отказано възлагане на ревизия за изменение
на РА № 151200229/15.08.2012 година на ТД на НАП В.Търново. Мотивите са,
че производството по чл. 133 е строго
формално и в случая наличието на осъдителна присъда на А.Б.М.– счетоводител и
упълномощено лице, получавало документи от името на К.Й. в качеството на ЕТ не
е ново обстоятелство, тъй като Й. е следвало да следи и контролира упълномощеното лице и именно
поради бездействието й спрямо М.и спрямо воденото ревизионно производство.
посочва се, че няма нови обстоятелства и писмени доказателства, които да
съществували по време на извършване на ревизията и по причини , независещи от
ревизираното лице да не са му били известни, тъй като същото е следвало да
контролира упълномощения М..
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е
допустима като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Съдът
приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, предвид издаването
на решението от директора на надлежната ТД на НАП и правомощията на този орган
по чл.
134, ал. 1 ДОПК, както и в изискващата се писмена форма, без да са
допуснати нарушения на процесуалните правила - предвид обстоятелството, че
административният орган е бил надлежно сезиран и се е произнесъл по допустимо
искане.
Съдът намира, че
решението съответства на материалния закон. Съгласно посоченото от ревизираното
лице основание по чл.
133, ал. 2, т. 1 от ДОПК, задължение за данъци или задължителни
осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил
обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено, когато се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски,
които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал
ревизионния акт, до: а) издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил
обжалван; б) влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван.
Производството представлява извънреден способ за защита срещу порочни влезли в
сила ревизионни актове, които не са били предмет на съдебен контрол, какъвто е
и процесния ревизионен акт на ТД на НАП - гр. В. Търново. Освен това,
конкретната хипотеза изисква наличието на нови обстоятелства, респ. новите
доказателства, които да са от съществено значение за установяване на
задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, спазването на
определения в закона срок за предявяване на искането за изменение /в случая тримесечен срок от узнаване на основанието/,
както и към момента на искането по отношение на установените задължения да не е
изтекъл срокът по чл.
109 от ДОПК, за да бъде допуснато изменението на установени с РА
задължения, пред решаващия орган следва да са обосновани обстоятелства или
представени доказателства, кумулативно отговарящи на посочените по-горе две
изисквания, като липсата на което и да е от тях самостоятелно обуславя
неоснователност на направеното искане.
Основанието за извършване
на повторно ревизионно производство представлява наличието на непълнота на
фактическия или доказателствения материал, на който е базиран ревизионният акт,
която непълнота се разкрива след неговото издаване или влизане в сила след
административно обжалване, не се дължи на процесуално нарушение на ревизиращия
орган или небрежност на страната, а по същността си е такава, че отстраняването
й би могло да обуслови промяна на изводите относно установеността на факти от
съществено значение за определянето на задълженията на данъчния субект. Предвид
това, под нови обстоятелства по смисъла на посочената по-горе норма следва да
се разбират факти от действителността, които имат за спорните правоотношения
значение на юридически или доказателствени факти, възникнали са преди
приключване на ревизионното производство или най-късно преди влизането в сила
на РА, но които не са били узнати от задълженото лице и компетентния орган, или
са били твърдяни по време на висящността на производството, но са останали
недоказани въпреки проявените от данъчния субект необходими процесуални усилия.
Съответно основание за повторно ревизионно производство са и новооткритите, а
също и новосъздадените документи относно факти от посочените по-горе категории.
В този смисъл под нови доказателства се разбират такива, които не са били
представени в хода на ревизията не по вина на ревизирания субект, а въпреки
процесуалните му усилия, респ. съществуващи или новосъздадени писмени
доказателства за новоузнатите факти и обстоятелства. Когато новосъздаденото
доказателство е относимо към претендирано наличие или липса на обстоятелство,
обхванато от мотивите на ревизионния акт, то притежава качеството на ново
такова по смисъла на разпоредбата. Ново доказателство е и новосъздадено писмено
доказателство, което установява новооткрито /новоузнато/ обстоятелство, което
има значение за установяването на данъчно или осигурително задължение за
изследвания данъчен период. В случая присъдата по нохд № 1168/2018 г. по описа
на ОС Плевен не е ново обстоятелство по см. на чл. 133, ал. 2, т.1 от ДОПК, но е обстоятелство по т. 2 ,тъй като е налице престъпно действие
на М.счетоводител на търговеца в част от обхванатия от ревизията период. Съдът
обаче намира, че искането е
неоснователно, тъй като е налице изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК, който е
предвиден като изискване относно основателността на искането по чл.
134, ал.3 от ДОПК. съгласно горецитираната норма изменението е допустимо, ако
заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е
подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до
изтичането на срока по чл. 109. В случая не са ангажирани доказателства за
съобщаване на присъдата на М.на Й. и съдът приема, че искането е подадено в
срок, но е налице изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК. С нормата на чл.
109, ал.1 от ДОПК е прието, че не се образува производство за установяване
на задължения за данъци по този
кодекс, когато са изтекли пет години от изтичането на годината, в която е
подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация и този срок е
част от предпоставките по чл. 133 и сл. от ДОПК. В случая с ревизионния акт са
установени задължения на търговеца – физическо лице за периода 16.07.2010
година до 31.12.2011 година и е изтекъл срокът за установяването им по чл.
109, ал. 1 от ДОПК още през 2016
година са изтекли 5 –те години по чл.
109 от ДОПК.
С оглед
горепосоченото жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски и на
основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва К.Д.Й.
с ЕТ „К.Й. *** следва да заплати на ТД на НАП-В.Търново разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Предвид горепосоченото и на основание
изложеното и чл.
134, ал. 5 от ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля жалба на К.Д.Й. с ЕТ „К.Й. *** срещу решение по искане за изменение на ревизионен акт
№265/21.12.2018 година на директора на ТД на НАП гр. В Търново.
Осъжда К.Д.Й.
с ЕТ „К.Й. *** да заплати на ТД на НАП – гр. В.Търново, , пл. Център № 2
разноски в размер на 300 лева .
Определението да се съобщи на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/