Р E Ш Е Н И Е

 

№ 200

 

гр.Плевен, 12.04.2019год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                          

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 1121 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 863 от 29.10.2018 год., постановено по НАХД № 2262/2018 год., Районен съд – Плевен потвърдил наказателно постановление №18-0938-003131 от 13.08.2018г на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на К.В.Г. *** административно наказание глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Недоволен от горното решение останал  К.В.Г., който е подал в законния срок касационна жалба против него. В същата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като в него не са обсъдени наведените от жалбоподателя доводи срещу НП. Оспорва се компетентността на длъжностното лице лица, издало АУАН и се твърди, че в административната преписка не са налице доказателства лицето, което го е съставило да е овластено по надлежния ред. Предвид горното се сочи, че по аргумент на противното на разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН не е редовно съставен и няма доказателствена сила. Оспорва се и компетентността на длъжностните лица, издали АУАН и оспореното НП. Сочат се нарушения на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Оспорва се отразената в АУАН и НП фактическа обстановка и се твърди, че въз основа на нея административнонаказващият орган е достигнал до неправилни изводи. Твърди се, че не е допуснато административното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран. Излагат се доводи, че административнонаказващият орган не е извършил преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства и е наложил санкция, която не съответства на степента на обществена опасност на нарушението. Сочат се предпостави за приложението на чл.28 от ЗАНН. В заключение се прави искане да бъде отменен обжалваният съдебен акт и да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Е. П. от АК- Плевен, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и пледира да бъде отменено въззивното решение, както и обжалваното НП.

Ответникът не се представлява и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за основателност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

За да постанови обжалвания съдебен акт Районен съд- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт бл.№503885 от 01.05.2018 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на същата дата около 09,40часа в гр.Плевен, ул.Дойран до № 2 с посока на движение ж.к. „Сторгозия“, жалбоподателят Г. е управлявал л.а. „Ситроен С5“  с временна регистрация /обр. Кралство Дания/ № ***, като същата е с изтекъл срок на валидност – до 28.04.2018г.   АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не са били депозирани и в установения от закона 3- дневен срок.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията, че АУАН е съставен от некомпетентен орган и в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, изразяващо се в това, че същият е съставен само в присъствие на един свидетел, а разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН изискват актът да бъде съставен в присъствие на двама свидетели. Съдът констатира, че действително процесният АУАН е съставен в присъствие само на един свидетел, който е отбелязан като очевидец, присъствал при установяване на административното нарушение. Горното обаче не съставлява съществено нарушение на установените от ЗАНН правила, защото съобразно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Тоест самият законодател е допуснал да са налице несъществени нередовности в АУАН и е отграничил съществените такива, които биха довели до незаконосъобразност на НП. Неоснователни са и доводите, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи. На л.31- 33 от въззивното производство е приложена заповед № 8121з- 951/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, от която се установява, компетентността както на актосъставителя, така и на административнонаказващият орган.

Съдът намира за неоснователни и твърденията от касационната жалба за недоказаност на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Както бе посочено по- горе в настоящите мотиви, съдът намира, че при издаването на АУАН не са допуснати съществени нарушения на правилата на ЗАНН, поради което следва да се приеме, че актът има презюмираната от закона доказателствена сива. В хода на производството пред въззивния съд не са събрани каквито и да е доказателства, които да опровергават констатациите по АУАН, а показанията на актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението са изцяло в подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка.

Неоснователни са и оплакванията, че НП е издадено в нарушение на чл.53, ал.1, т.5 от ЗАНН.  Конкретните твърдения в жалбата са, че не са посочени доказателствата, които потвърждават нарушението. Съдът намира, че тъй като в НП е налице позоваване на АУАН и е са посочени имената на актосъставителя, административнонаказващият е изпълнил задължението си по смисъла на посочения по- горе законов текст. Неоснователни са и оплакванията във връзка с основанията по чл.28, ал.1 от ЗАНН. Нарушението, за което е санкциониран касатора е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения. Ето защо при този вид нарушения не може да има маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН от една страна, а от друга не могат да се обосноват смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В конкретния случай административно-наказващият орган е съобразил всички обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН и е наложил на жалбоподателя Г. минималните предвидени в закона административни наказания, а именно – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Въззивният съд е изложил подробни аргументи по отношение липсата на основания за приложение на чл.28, ал.1 от ЗАНН, които се споделят от касационната инстанция и не следва да се сочат отново по аргумент от чл.221, ал.2 от АПК.

Предвид така изложените съображения съдът намира, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 863 от 29.10.2018 год., постановено по НАХД № 2262/2018 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/              ЧЛЕНОВЕ: 1./П/                     2./П/