Р E Ш Е Н И Е
№ 133
гр.Плевен, 14.03.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на първи март
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Николай Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 121 по описа на Административен съд -
Плевен за 2019 год.и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 965
от 7.12.2018 г., постановено по анд № 2022/2018
г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2018-0042203
от 18.07.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово,
Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за
защита на потребителите” гр.Плевен, с което на „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД гр.София, с ЕИК 831642181, представлявано от А. И. Д., на основание
чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.222а и чл.231 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за
нарушение по чл.113 ал.1 от ЗЗП.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, представлявано от изпълнителния
директор Атанас Добрев, чрез юридически директор Ради Радев, който счита същото
за неправилно поради противоречие с материалния закон, процесуалния закон и
необоснованост. Твърди, че в оспореното решение не се съдържат мотиви по
направените от касатора оплаквания, като същото е постановено в противоречие с
реално събраните по делото доказателства. Твърди, че РС не е взел отношение по
наведеното възражение, че не е възможно търговецът да наруши разпоредбата на
чл.113, ал.1 от ЗЗП, без да наруши ал.2 на същия текст. РС не е отговорил и на
оплакването за липса на доказателства , установяващи наличието на дефект на
стоката към момента на извършване на продажбата. Сочи, че от страна на БТК са
представени и доказателства за извършен преглед на апарата от лица с технически
познания, който преглед е установил, че апаратът функционира нормално. Според
касатора РС неправилно е приел, че при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, в това число относно наличието на дата на
извършване на нарушението. В заключение моли съда да отмени оспореното решение
и потвърденото с него НП, алтернативно-да се намали размера на наложената
санкция до предвидения в закона минимален размер, предвид, че не са изложени
мотиви относно определеният максимален размер на санкцията.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция Русе не се
представлява. Депозирал е подробно
писмено становище чрез упълномощен юрисконсулт за неоснователност на
депозираната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
30.11.2017 година в КЗП-РД Русе, сектор
град Плевен била депозирана жалба от И. А. А. от гр.Плевен относно предявена рекламация на мобилен
телефон „Sony Xperia M4 Aqua“, закупен от БТК ЕАД. Жалбата била
входирана в подразделението на КЗП под № Р – 03-1706/30.11.2017 година. По
повод на жалбата, на 12.12.2017 година инспектори в КЗП-РД Русе, извършили проверка
на търговски обект – магазин 5204 в град Плевен на бул „Данаил Попов“ №13,
стопанисван от БТК ЕАД. В хода на проверката и въз основа на представените им
документи проверяващите установили, че за мобилен телефон „Sony Xperia M4
Aqua“ е била предявявана рекламация общо седем пъти, считано от 15.11.2017
година като търговецът съответно отказал да приведе стоката в
съответствие с договора за продажба. Към момента на проверката мобилният
телефон все още се намирал в обекта, стопанисван от търговеца. Около месец след
проверката било депозирано допълнение към първоначално внесената жалба от
потребителя А.. На 9.01.2018 година била извършена последваща документална
проверка във връзка с така депозираната жалба. В хода на същата било
установено, че при поредно посещение в магазина на търговеца на същата дата,
потребителят А. установил, че дефектът на мобилния му телефон не е отстранен,
поради което и отказал да го получи. Същото обстоятелство било констатирано в
присъствието на управителя на магазина. От 15.11.2017 година до 9.01.2018
година, търговецът БТК ЕАД не привел мобилен телефон „Sony Xperia M4 Aqua“ в
съответствие с изискванията на сключения между него и И. А. договор. Тези констатации били отразени
в Констативен протокол, на търговецът било дадено предписание да се яви на
26.01.2018 година в сградата на КЗП-Плевен и да представи акт за
удовлетворяване на рекламация. На 8.03.2018 година, в присъствието на нарочно
упълномощено от БТК ЕАД София лице бил съставен акт
за извършено административно нарушение по чл. 113 ал. І от ЗЗП за
това, че търговецът не привел закупения от И. А. мобилен телефон „Sony
Xperia M4 Aqua“ в съответствие със сключения договор. В деня на съставянето на
акта за установяване на административно нарушение, търговецът представил
становище, че апаратът функционира нормално, но тези свои твърдения не
подкрепил с каквито и да е доказателства. Впоследствие било издадено и
атакуваното наказателно постановление, което санкционира БТК ЕАД град София с
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът установил въз
основа представените по делото писмени доказателства и от показанията на
разпитаните свидетели Г. К. и С. Н..
При така приетото за установено от фактическа страна счел
жалбата за неоснователна. Съдът се позовал на разпоредбите на чл.112 и чл.113
от ЗЗП, от които извел правото на
потребителя при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба
да предяви рекламация, да поиска от
продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба и
съответстващото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Съдът
направил извод, че събраните в хода на производство доказателства установяват
по категоричен начин, че дружеството е нарушило задължението си, произтичащо от
горната разпоредба на закона и не е привело потребителската стока в
съответствие със сключения с А. договор след изтичането на законово предвидения
едномесечен срок и до 08.03.2018 година. Приел наказанието за правилно
определено около неговия минимален размер и потвърдил атакуваното НП.
Така
постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено на
основание чл.348, ал.1 вр. ал.3, т.2, пр.1 от НПК.
С оспореното Решение, ПРС е потвърдил атакуваното Наказателно постановление , като е приел за
установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, приел е общо и
бланкетно, че същата се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които само е изброил, както и че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи. В този смисъл основателни са оплакванията в касационната
жалба, че съдебното решение е постановено при липса на анализ на
доказателствата и в този смисъл-липса на мотиви. Изводите
на съда не са конкретни , а бланкетни и приложими към всяко едно потвърдително
решение на съда , независимо от
осъщественото нарушение. В хода на производството по обжалване на
издаденото НП, районният съд не е проявил необходимата процесуална активност за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Липсва
какъвто и да е анализ на събраните такива във връзка с направените в жалбата
против НП оплаквания. Вместо това, РС-Плевен се е задоволил само да преразкаже какво е
описано в АУАН, както и че описаната в акта фактическа обстановка се установява
посредством разпита на свидетелите и писмените доказателства. Съдът не е направил анализ и не е изложил мотиви защо приема за
недоказани оплакванията в жалбата. Пред РС са били релевирани редица
възражения, свързани с: оплакването, че апаратът е бил прегледан от сервизен
специалист и е дадено заключение, че посочените дефекти не се наблюдават при
нормална употреба, за което е представено заключение, което изобщо не е
обсъдено; възражението за неприложимост отделно на разпоредбата на чл.113, ал.1
без привръзка с ал.2 от ЗЗП; необсъждане на оплакването за липса на
доказателства за наличие на дефект на стоката, наличен към момента на
закупуването й във връзка с представени доказателства за наличен преглед на
стоката и с оглед разпоредбата на чл.108 от ЗЗП, която установява презумптивно
установително действие на рекламацията само за период от шест месеца; оплакване
за наличие на съществени процесуални нарушения при издаване на НП-липса на
посочена дата на нарушението; неправилна правна квалификация на същото;
нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН; липса на изложени мотиви относно наложения
максимален размер на санкцията и т.н. Съдът не е изложил обосновани мотиви защо
счита релевираните с първоначалната жалба ив хода на съдебното производство оплаквания
за недоказани. По делото липсват каквито и да било конкретни, относими към
оплакванията в жалбата правни изводи.
Всяко съдебно решение
представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани
части-мотиви и диспозитив. Мотивите са писмени съображения на съда, обхващащи
преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз
основа на които съдът е стигнал до своето решение. Мотивите са отправна точка
за преценка на законосъобразността и
правилността на констатациите и изводите на съда. За това, макар и кратки, те
следва да бъдат точни и ясни и да дават конкретен отговор на всички повдигнати
в производството спорни въпроси. Общите, декларативни и бланкетни фрази и
формулировки са всъщност привидни мотиви и опорочават съдебното решение.
Последните не могат да заместят
комплексната преценка на доказателствата и доводите на страните и представляват
всъщност липса на мотиви. В константната съдебна практика се приема, че липсата
на мотиви винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на
опорочения съдебен акт.
От друга страна
касационното производство не решава материалноправния спор, а спора за
законосъобразността на първоинстанционното решение. Този съд не прави собствени
изводи относно релевантните за спора факти, а преценява съответствието на
решението с материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата
инстанция. В този смисъл касационният съд е съд по правото, а не по фактите.
Дейността му при преценката, нарушен ли е материалния закон, се свежда
единствено до проверка, дали установените факти са подведени правилно под
хипотезата на правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея
правни последици. При липса на обосновани мотиви по направените в производството
пред РС възражения, касационната инстанция е препятствана да извърши проверка
за правилността на касираното решение.
При това положение
решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, а именно съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се
в липса на мотиви.
Ето защо касираното решение
следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на районния съд, който следва да
направи анализ на събраните доказателства и даде обоснован и мотивиран
отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото НП и съставомерността и
авторството на вмененото на дружеството нарушение, както и на всички повдигнати
в първоинстанционното производство оплаквания и възражения, поставени в жалбата
против НП и в хода на производството пред съда.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 965 от 7.12.2018 г., постановено по нахд № 2022/2018
г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд при съобразяване с мотивите в настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:1./П/
2. /П/