Решение по Административно дело 120/2019г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 107

гр.Плевен, 01.03.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

Като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 120 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №973 от 12.12.2018г., постановено по НАХД №2649/2018г. по описа на Районен съд Плевен, е потвърдено Наказателно постановление №2018-0044824 от 08.08.2018г. на Директора на РД-Русе към КЗП, с което на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 1000лева, за извършено нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр.София, в която се счита решението на районния съд за неправилно, незаконосъобразно и недоказано поради противоречие с материалния закон, процесуалния закон, противоречие с целите на закона и необоснованост. Счита се, че районният съд неправилно е възприел, че извършването на нарушението е установено по безспорен начин. Твърди се, че съдът неправилно не е коментирал, че по отношение на нарушението на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП отговорността на БТК е ангажирана неправилно на посоченото основание, а именно – непривеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. Счита се, че видно от приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че договорът за продажба, като елемент от фактическия състав на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, в процесния случай липсва. Посочва се, че в цитираните в НП и АУАН разпоредби не е установено задължение за проверявания субект, в качеството му на „лизингодател“ да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, поради което и санкционната норма на чл. 222а от ЗЗП е неприложима. Посочва се, че разпоредбите на чл. 113 от ЗЗП касаят договорите за продажба, като законодателят, освен че не е предвидил изрично, че тези задължения се отнасят и до договорите за лизинг, но и за целите на закона, тези два договора не са приравнени, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи се, че според договора за лизинг за процесната стока, във връзка с която се твърди извършването на нарушението, „БТК“ ЕАД се задължава да предостави на клиента за временно възмездно ползване процесното устройство, а потребителят има право да придобие собственост върху него след заплащане на пълната сума по договора, тоест налице е съществена разлика между договора за лизинг и договора за покупко-продажба, като основната разлика между двата е в транслативния вещноправен ефект по отношение на вещта – при договора за лизинг липсва такава. Счита се още, че не е налице неизпълнение на задълженията за гаранционно обслужване, нито на това за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. Посочва се, че спазвайки принципа на обективната истинност, инспекторите на КЗП е следвало да направят правилни, обосновани и непротиворечиви констатации относно извършването на твърдяното нарушение, като чл.7 от АПК регламентира изискването административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая. Счита се, че това изискване не е спазено и изводът за извършеното нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП е неправилен и несъответстващ на обективната действителност. Счита се, че районният съд неправилно е възприел, че в процедурата по издаването на АУАН и НП липсват съществени процесуални нарушения. В тази връзка се посочва, че липсата на индивидуализиращи признаци на стоката, обект на рекламацията, е нарушение на правото на защита на санкционираното търговско дружество, тъй като то не знае какви доказателства да ангажира. Сочи се, че в НП липсва дата на извършване на нарушението, като това е също съществен обективен елемент от състава на описаното нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и е следвало да бъде съобразено от наказващия орган при упражняване на правомощията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и отменено НП, алтернативно да бъде намален размерът на наложената санкция.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава становище, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Счита се за доказано вмененото нарушение по чл.113 ал.1 от ЗЗП, но с оглед събраните по делото доказателства следва да се намали размерът на наложената санкция до минималния такъв от 500лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

В обжалваното наказателно постановление е посочено, че административно-наказателната отговорност на „БТК“ ЕАД е ангажирана по повод извършена проверка в магазин „Виваком“ 5204 в гр.Плевен, бул.“Данаил Попов“ №13, по повод постъпила жалба от В. Б. относно предявена за пореден път рекламация на 27.04.2018г. с един и същ проблем за мобилен телефон „Lenovo“ К6 Note, закупен от търговеца на 12.09.2017г. Посочено е, че относно рекламацията предявена на 15.03.2018г. апаратът е бил върнат на 27.03.2018г. със становище, че не е открит проблем, но непосредствено след получаването му потребителят установил, че не е отремонтирано и е изкривено при бутона за звук и на същия ден е оставил телефона в сервиз „Бенстар“ ЕООД гр.Плевен за извършване на диагностика. Посочено е, че на 26.04.2018г. е получил телефона, като му е предоставена сервизна карта №14738/27.03.2018г. със следните резултати от диагностиката: 1.Губи обхват; 2.При използване на нефабрична мелодия-забива; 3.При работа с клавиатурата-забива, поради което на 27.04.2018г. е предявил рекламация пред „БТК“ ЕАД. Посочено е още в НП, че на 23.05.2018г. потребителят е депозирал допълнение към жалбата, че на 22.05.2018г. е посетил обекта на търговеца за получаване на телефона и при тестване заедно с управителя на магазина са установили, че проблемът не е отстранен, въпреки извършения ремонт, поради което потребителят отказал да получи стоката, тъй като не била приведена в съответствие с договора за продажба. Посочено е също, че търговецът е запознат с внесеното допълнение и му е предоставено време да се запознае с новите обстоятелства и да предприеме действия по установяване на проблема и отстраняването му, като му е предписано да представи акт за удовлетворяване на рекламация на 05.06.2018г. Със становище представено на посочената дата е отказано стоката да бъде приведена в съответствие с договора за продажба. Така до 05.06.2018г. търговецът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба, с което е нарушил чл.113 ал.1 от Закона за защита на потребителите.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че фактическите констатации в акта и НП се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочил е, че от тях се установяват времето и мястото на извършеното нарушение и личността на нарушителя. Приел е, че изплащането на последната вноска по договора за лизинг бележи и придобиването на собствеността на стоката, като лизингът е от такъв тип, при който елементите му се припокриват с договора за продажба. Счел е, че в случая намира приложено чл.113 ал.1 от ЗЗП, като безспорно стоката не е съответствала на договора съгласно чл.106 т.1 и т.4 от ЗЗП и продавачът отговаря съобразно чл.105 от ЗЗП. Счел е още, че нарушението се изразява в бездействие, като в акта и НП са посочени датата на проверката, датите на жалбата и допълнението и датите на рекламациите и датата, до която търговецът не е привел стоката в съответствие с договора. В заключение е посочил, че по безспорен начин е извършено нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП, като размерът на наложената санкция е правилно определен между минимума и средата на определения в закона диапазон.

Решението е правилно и съответства на доказателствата по делото, като правните изводи се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Възраженията наведени в касационната жалба са неоснователни. Нарушението е описано пълно и ясно, с всичките си признаци, съобразно чл.113 ал.1 от ЗЗП. То е осъществено чрез бездействие, и се изразява в липса на активно поведение да бъде удовлетворена рекламацията на потребителя и стоката да бъде приведена в съответствие с договора. В АУАН и НП (в постановлението като дата на проверката е посочено 27.03.2018г., което е техническа грешка предвид всички приложени доказателства, от които се установява, че датата е 05.06.2018г.) са посочени както датата на извършената в магазина проверка, така и датите на подадената от потребителя жалба и допълнението към нея, датите на предявените от потребителя рекламации и датата, до която стоката е следвало да бъде приведена в съответствие с договора. Тези дати в своята съвкупност очертават релевантните моменти, поставили началото на рекламационното производство и крайния срок, до който е следвало търговецът да приведе стоката в съответствие с договора. Посочено е и мястото на извършване на нарушението, а именно магазин „Виваком“ 5204 в гр.Плевен, бул.“Данаил Попов“ №13, стопанисван от търговеца. Налице е и описание на рекламираната стока чрез посочване на марката и модела на телефона, датата на която е закупен и името на потребителя, което от своя страна в достатъчна степен идентифицира процесната стока. Размерът на наложената санкция напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение и обществената опасност на нарушителя, доколкото по делото не са установени обстоятелства, смекчаващи отговорността на същия.

Неоснователно е и основното възражение, че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството на посоченото основание, тъй като в случая липсва договор за продажба, а е сключен договор за лизинг. Настоящата инстанция счита, че лизингополучателят има качеството на „потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор. В този смисъл, законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически по-слабият субект в договорните отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси, централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение на стока, несъответстваща на договореното. Стеснителното тълкуване на нормата на чл.113 ал.1 от ЗЗП не се споделя от настоящия състав, тъй като не съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на потребителя. Не без значение е и обстоятелството, че дружеството е възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните изисквания, неизбежно следствие от което се явява задължението му по привеждане на стоката в съответствие с договореното в императивния едномесечен срок по чл.113 ал.2 от ЗЗП. Подобно стеснително тълкуване на нарушената норма би означавало да бъде толерирано противоправното поведение на задължения субект, пораждащо за него благоприятни правни последици в ущърб на интересите на потребителите. Ето защо и при доказано нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП, решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 973 от 12.12.2018 г., постановено по НАХД № 2649 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.