Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

гр. Плевен, 13.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 1120/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Плевен, чрез директора Красимир Начев срещу Решение № 810 от 17.10.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1739/2018 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 26/10.04.2017г. на Началник група „Миграция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на осн. чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ на Н.В.М. с ЛНЧ **********, роден в Руска Федерация и с руско гражданство, живущ ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 34 от Закона за чужденците в Р България, затова че на 29.03.2017г., около 14:00 часа е установено, че същият не е напуснал страната след разрешения му срок на пребиваване в Република България до 06.12.2016г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита за неправилен извода, до който е достигнал първоинстанционният съд, че жалбоподателят освен руско гражданско има и българско такова, като неправилно е интерпретирал събраните писмени доказателства и не е събрал всички необходими такива. Твърди, че лицето В.Н. никога не е получавал българско гражданство, като не оспорва факта, че същият е от български произход, тъй като единият от родителите му – неговият баща е българин. Посочва, че В.Н. е получил само и единствено руско гражданство, като свидетелство за това е националния му паспорт, издаден от Руската федерация, валиден до 13.08.2020г., като наличието на този паспорт не отбелязва двойно гражданство, а доказва само факта, че Н. се счита за руски гражданин, тъй като полага грижи да получава редовно руски паспорт. Твърди, че Н. не желае да предприеме мерки за получаването на българско гражданство по законов ред, тъй като българското гражданство в неговия случай трябва да бъде придобито, а лицето отказва да подаде каквито и да било документи за узаконяване на пребиваването му на територията на Република България. Посочва като неправилен и извода в решението, че служителите на ОД на МВР – Плевен не са извършили справки в други ведомства относно гражданството на лицето, тъй като в група „Миграция“ служителите разполагат с удостоверение от Държавна агенция за българите в чужбина към МС, от което е видно, че лицето е от български произход, но не се дават данни, че е български гражданин. По делото не са представени документи, които да доказват българското гражданство на лицето, като съда не е обсъдил и факта защо в АУАН и НП лицето е идентифицирано с ЛНЧ. Счита за недопустимо решението в частта, с която първоинстанционния съд е приел, че наред с руското си гражданство В.Н. има и българско такова. Моли за отмяна на решението, а по същество – да бъде потвърдено НП.

Ответникът по касация – В.М.Н. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, защото той не е записан при раждането си като руски гражданин. Посочва, че руско гражданство е придобил, когато е навършил 14 години. Твърди, че е регистриран в ЕСГРАОН, дадено му е ЕГН и там фигурира като български гражданин. Твърди, че е записан в регистрите като български гражданин, тъй като има валидно ЕГН. Счита, че решението на Районен съд - Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че следва да бъде отменено решението на Районния съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане, за да бъдат изяснени всички обстоятелства, тъй като не е обсъдено обстоятелството, че ответникът има ЕГН.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени НП като незаконосъобразно районният съд неправилно е приел, че Н. има освен руско и българско гражданство, като последното обстоятелство е пропуснато да бъде отразено в информационните масиви на МВР, което е потвърдено от свидетелите – че не извършват справка в други ведомства в т.ч. и в Министерство на правосъдието и Държавната агенция за българите в чужбина. Приел е, че видно от представеното по делото удостоверение от ДАБЧ жалбоподателят е от български произход, а в §1 т.6 от ДР на ЗЧРБ се определя кое лице е от български произход. Съдът се е позовал и на справка от МП, според която няма данни Н. да е загубил българско гражданство, съответно да е с невъзстановено такова. Затова е приел, че Н. не е субект на соченото административно нарушение и не следва да понесе визираната санкция.

Съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото и неправилно е тълкувал и приложил относимите законови разпоредби.

Спорният въпрос по делото е дали жалбоподателят е със статут на чужденец или притежава освен руско и българско гражданство.

Както пред първоинстанционния съд, така и в касационното производство са събрани достатъчно доказателства, които позволяват да се направи извод относно статута, произхода и гражданството на жалбоподателя. Тези обстоятелства се доказват с писмени доказателства, поради което нито е допустимо, нито е необходимо връщане на делото за ново разглеждане за изясняване на твърденията на жалбоподателя и за да бъде обсъдено обстоятелството, че той има ЕГН.

В.М.Н. е гражданин на Руската федерация с месторождание - Северна Осетия, за което свидетелства издаденият му паспорт от Руската федерация 51№6134702/13.08.2015г. с валидност до 13.08.2020г. От представеното Удостоверение № 20051018060 на ДАБЧ се установява, че жалбоподателят е роден в гр. Орджоникидзе, Русия и е от български произход, което е послужило за разрешаване на постоянно пребиваване в страната от органите на МВР като чужденец. На жалбоподателя не са били издавани лични документи, удостоверяващи българско гражданство. Същият е със статут на чужденец, за което последователно са били издавани лични документи за продължителното му пребиваване в страната от 1993г. насам и е даден ЛНЧ **********, според въведените данни в информационната система АИС - БДС. Последното издадено разрешение за пребиваване е със срок до 06.12.2016г. и не е било подновено. По делото са налице и данни, че В.Н. е вписан в регистъра на населението с регистриран постоянен адрес ***, но няма данни кога е било извършено това вписване. Вписването му с генериран от регистъра ЕГН не доказва българско гражданство. В нито един от представените по делото официални документи не се удостоверява, че жалбоподателят притежава българско гражданство. Не представя такива доказателства. Претендира, че е придобил такова автоматично по произход. От писмо на МП за направената справка в регистрите по чл. 38 от ЗБГ се установява, че не са открити данни за лице с имена В.М.Н..

Съгласно чл. 25 ал.1 от Конституцията на Р България български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.

В случая жалбоподателят е роден на територията на друга държава – Руската федерация и е придобил руско гражданство по рождение и му е издаден документ за самоличност – паспорт от Руската Федерация и затова не придобива автоматично българско гражданство.

Но е от български произход, тъй като единият му родител е българин, респективно български гражданин, за което има данни от удостоверението от НБДН. Понятията „български произход“ и „българско гражданство“ не са идентични. Българският произход на жалбоподателя е основание да поиска да придобие българско гражданство на осн. чл. 15 ал.1 т.1 или т.3 от Закона за българското гражданство – по натурализация по облекчен ред, за което е необходимо да представи удостоверение от ДАБЧ. Но към момента не е подал такова искане и не е придобил българско гражданство, а е гражданин на Руската Федерация. Чужденец по смисъла на чл. 2 ал.1 от ЗЧРБ е всяко лице, което не е български гражданин. Българският произход е удостоверен от надлежния орган – ДАБЧ, който е послужил за издаване на личен документ за продължително пребиваващ чужденец на територията на Р България при условията на чл. 25 от ЗЧРБ. Също така няма пречка, след изтичането на разрешението за пребиваване, Н. да поиска продължаване на пребиваването, но не го е направил. Ето защо след изтичането на разрешения му срок за пребиваване, след като не е подновил разрешението си, Н. няма законово основание за пребиваването си и не е изпълнил произтичащото от чл. 34 ЗЧРБ задължение да напусне Р България до изтичане на разрешения срок на пребиваване, а е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване, за което нарушение законосъобразно е наказан с предвиденото наказание „глоба“ в санкционната норма на чл. 48 ал.1 т.3 ЗЧРБ, което е в минимален размер – 500 лв.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е неправилно и следва да се отмени, а по същество – да се потвърди НП като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 810 от 17.10.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1739/2018 г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26/10.04.2017г. на Началник група „Миграция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на осн. чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ на Н.В.М. с ЛНЧ **********, роден в Руска Федерация и с руско гражданство, живущ ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 34 от Закона за чужденците в Р България.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/