Р Е Ш Е Н И Е

№ 296

гр. Плевен, 05.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Н. ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

НАНКА РАЧЕВА

При Секретар: ВЕНЕРА МУШАКОВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 119/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Н.В.Л. чрез адв. О.Л. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу Решение № 991/19.12.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2053/2018г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 18-0938-001874/26.04.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Плевен, с което на Н.В. *** на осн. чл. 183 ал.7 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП, затова че на 14.04.2018г. в 01:13 часа в гр. ***** на ул. „*****“ до ресторант „****“, управлява лек автомобил ******** с посока на движение ул. „****“ като при въведена временна организация на движението, водачът не спазва предписанието на пътен знак „В2 – забранено е влизането на ППС в двете посоки“ с допълнителен пътен знак – „А23й – участък от пътя в ремонт“, поставен върху преносима стойка до ресторант „*****“.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т. 1 и т.2 от НПК. Счита, че Районния съд не се е произнесъл и не е отчел като съществен порок обстоятелството, че НП е издадено на 23.04.2018г., а подписалия го административно наказващ орган черпи своята компетентност от заповед от 14.05.2018г., което налага извод за наличие на нарушение в производство по налагане на наказанието му. Сочи, че съдът се е ограничил единствено до коментар по съвпадащи текстове от други вътрешноведомствени заповеди, които обаче са извън административно-наказателното производство, тъй като компетентният орган не се е позовал на тях. Посочва, че е недопустимо валидиране на компетентност и по същество подмяна в съдържанието на официален документ, какъвто е НП, тъй като констатирания порок не може да бъде саниран в последствие, а съдържанието му да бъде свободно интерпретирано или властническото волеизявление допълнително обосновано от съда. На следващо място навежда доводи за необоснованост на съдебното решение, тъй като не са коментирани наведените аргументи относно несъответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение. В тази връзка посочва, че не е налице квалифициращият елемент „въведена временна забрана за движение“. В подкрепа на изложените аргументи твърди, че не е проведена задължителната процедура по чл. 4 от Наредба №3 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община – Плевен и нормата на чл. 45, ал. ІІ от цитираната наредба. Изложено е възражение според коeто, дори да се приеме, че е налие нарушение, то същото е по чл. 183, ал. 3, т. 5 от ЗДвП, за каквото не е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Иска отмяна на решението, по същество - отмяна на НП.

Ответникът по касация – ОД на МВР - Плевен не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и се обосновава на събраните по делото доказателства. Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения с оглед правомощията на Началник СПП, тъй като вярно че в наказателното постановление е посочена заповед за оправомощаване с дата, следваща датата на издаване на НП, но по делото е приложена и предходната заповед, с която е оправомощен да издава НП. Предлага да се отхвърли касационната жалба.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно Районен съд – Плевен правилно е преценил всички писмени и гласни доказателства по делото, които доказват описаното нарушение, същото е правилно квалифицирано и законосъобразно са наложени предвидените в закона административни наказания в условия на кумулативност, които са във фиксиран размер. Правилно съдът е преценил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, засягащи правото на защита на наказаното лице, които да обосноват отмяна на НП.

Не е допуснато твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение. Съдът се е произнесъл по наведения довод относно компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган като правилно е съобразил, въз основа на приложените две заповеди за оправомощаване, че същите са разполагали с компетентност за съставяне на АУАН, респективно издаване на НП. Предвид датата на съставяне на АУАН – 14.04.2018г. и датата на връчване на НП – 07.08.2018г., настоящият състав счита, че НП е издадено преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34 ал.3 ЗАНН, поради което допуснатата грешка в датата на издаване на НП не се отразява на законосъобразността му.

Безспорно е доказано, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 6 ал.1 ЗДвП като не е съобразил поведението си с пътните знаци (забранителен и предупредителен), поставени на платното за движение до ресторант „*****“ , с които е въведена временна забрана за движение поради ремонт на пътя, като е навлязъл след забранителния знак, за което нарушение обосновано е наказан с предвидените в този случай кумулативни наказания съгласно чл. 183 ал.7 ЗДвП. Чл. 183 ал.3 т.5 ЗДвП, на който се позовава касатора е неотносим към случая, тъй като не касае несъобразяването с въведена временна забрана за движение, а нарушение на знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство. Двете деяния са преценени от законодателя като различни по вид нарушения с различна степен на обществена опасност, поради което в първия случай се предвидени и по-строги наказания. Фактите по делото не позволяват нарушението, извършено от касатора да бъде отнесено към втората хипотеза, както претендира в жалбата си.

По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 991/19.12.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2053/2018г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2./п/