РЕШЕНИЕ

27

гр.Плевен, 16.01.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в публично съдебно заседание на  десети януари  две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                                Председател:  Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1118 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.  

Образувано е по жалба от М.З.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат А.  от АК-Разград, със съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №3160-37149/13.11.2018 год., издадена от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен.

            В жалбата се сочи, че заповедта е несправедлива, незаконосъобразна и необоснована. Сочи, че заповедта противоречи на материалния закон. По своя характер изземването на свидетелството за управление на МПС е ПАМ  по смисъла на чл.22 от ЗАНН и случаите, в които те могат да се прилагат, техния вид, компетентен орган и т.н. са законоустановени. В тази връзка ЗДвП предвижда възможност за налагане на изброените  в глава шеста ПАМ, в т.ч. случаите, в които  се допуска временно отнемане на СУМПС. Твърди, че законът не предвижда възможност за изземване на СУМПС на фактическите основания, посочени в оспорената заповед, която е издадена  на правно основание  чл.19 от Наредба №I-157. Счита за недопустимо ПАМ да се прилага на основание разпоредби от подзаконов нормативен акт, който е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.23 от ЗАНН. На следващо място сочи, че наказателната процедура, започнала срещу него от 26.07.2018 год., с което СУМПС е обявено за невалидно в информационните масиви на КАТ, предхожда по време цитираното в заповедта нохд №2039/2018 год., което е разгледано и влязло в сила на 22.08.2018 год. В заключение моли съда да отмени атакуваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. А. от АК-Разград с надлежно пълномощно на л.27 от делото. Сочи, че  издадената заповед за ПАМ, с която е разпоредено да се изземе свидетелството на жалбоподателя  предшества АУАН, и в който е посочено, че са иззели като доказателства свидетелство № *** и контролен талон с № ***. Твърди, че в заповедта, която е издадена от началник сектор за изземане свидетелството е посочен друг номер за свидетелство - посочен е № ***. Това е номерът, който фигурира в издадената заповед. На следващо място счита, че съгласно чл. 23 от ЗАНН в случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, начинът на тяхното приложение и органите, които могат да ги налагат, както и тяхното обжалване са законоустановени. В ЗДвП в глава VІ, чл. 171 и следващите са посочени  тези мерки за временно изземане на СУМПС, в случаите посочени в закона. Законът според жалбоподателя не предвижда възможност за изземване СУМПС при фактическите основания посочени в заповедта, тъй като съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове този чл. 19 от Наредба № І-157/2002 год. противоречи на ЗДвП и по-точно в глава VІ – „Принудителни административни мерки“. Затова счита, че административният орган е издал незаконосъобразен акт. На следващо място се позовава на споразумение по НОХД № 2039/2018 г., съгласно което жалбоподателят се е признал за виновен за използване на документ с невярно съдържание, съгласно чл. 308, вр. чл. 316, за което му е наложено наказание „Пробация“. Твърди, че няма правна норма, която да установява ex lege отнемане на СУМПС въз основа на документ с невярно съдържание, разпоредбата на чл. 308 и следващи от НК също не предвижда налагане наказание лишаване от право да се управлява МПС, когато лицето е признато за виновно в използването на неистински или преправен документ. Представя и удостоверение за завършен начален етап , от което се установява, че успехът на жалбоподателя по време, когато е завършил начален етап 4-ти клас е бил почти отличен. Същият не е продължил образованието си, тъй като е бил принуден да последва родителите си след 4-ти клас в Република Германия, където е записал. Няколко години след това пак върнал се е в България и така не е успял да завърши основно образование, изискуемо по ЗДвП. Поради това моли съда да отмени заповед № 3160-37149/13.11.2018 г. на Началник сектор “ПП“ при ОД на МВР - Плевен. Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък.

Ответникът по жалбата- Началник  сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по основателността на жалбата.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 13.11.2018 год. Г. е бил спрян за проверка от полицейски органи, докато управлявал л.а. Мерцедес Ц 180 с рег.№ ***. При проверката било констатирано, че жалбоподателят  на същата дата-13.11.2018 год. в гр.Плевен, ул „Алеко Константинов“ до №14 с посока на движение ЖП-гара, управлявал описания лек автомобил, като след справка в РСОД 150 е установено, че СУМПС с номер *** е обявено за невалидно, като е влязло в наказателна процедура на 26.07.2018 год. Затова е съставен АУАН серия АА №075753/13.11.2018 год. за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП. АУАН е връчен лично срещу подпис на водача на същата дата. С АУАН му е иззето СУМПС ***, контролен талон 5732915, СРМПС ***.

До Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен е било изпратено писмо от ст.разследващ полицай на л.13 от делото, с което е уведомен, че срещу Г. се провежда разследване  по ДП № *** год. по описа на РП-Плевен, за престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Установява се от приложения на л.14-18 от делото Протокол №427/22.08.2018 год. по нохд №2039/2018 год. на ПРС, че жалбоподателят Г. се е признал за виновен в това, че на 9.07.2015 год. в гр.Плевен съзнателно се ползвал пред служител на ОД на МВР-Плевен, сектор ПП, от неистински официален документ-копие на диплома за завършено  средно образование, серия ***, № ***, с рег.№ *** год. на Техникум по строителство и архитектура „Никола Фичев“ –гр.Плевен, на който е придаден вид, че е издаден на името на М.З.Г. ***, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност-престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК. Между Г. *** е сключено споразумение , одобрено от съда по нохд №*** год., по силата на което , с оглед предвиденото в чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК и при съобразяване на разпоредбата на чл.381, ал.4 от НПК, му е определено и наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, пр.1 НК-пробация при следните пробационни мерки: чл.42а, ал.2, т.1 от НК-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година при явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; чл.42а, ал.2, т.2 от НК-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Определението по делото е влязло в законна сила на 22.08.2018 год.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №3160-37149/13.11.2018 год. от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с която на  основание чл.19 във връзка с чл.13, ал.1 от Наредба №157/1.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, на жалбоподателя е иззето свидетелството за управление на МПС № ***. В мотивите на заповедта е посочено, че въз основа на заявление № *** год., на Г. е издадено СУМПС № ***, на 13.07.2015 год.. При подаване на необходимите документи за издаване на СУМПС Г. е представил  свидетелство за завършено основно образование серия ***, № ***, с рег.№*** год. на Техникум по строителство и архитектура „Никола Фичев“ –гр.Плевен. От решението по нохд № *** год. на РС-Плевен се установява, че Г. съзнателно се е възползвал от неистински официален документ-свидетелство за завършено основно образование серия ***, № ***, с рег.№ *** год. на Техникум по строителство и архитектура „Никола Фичев“ –гр.Плевен. Този неистински документ му е послужил за издаване на свидетелство за управление на МПС ***.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 13.11.2018 год., видно от отбелязването върху самата заповед на л.12 от делото. Жалбата е подадена по пощата с плик с пощенско клеймо от 22.11.2018 год., приложен на л.11, следователно същата е допустима за разглеждане като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване .

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.19 във връзка с чл.13, ал.1 от Наредба №157/1.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. В предходната си редакция, в сила от 22.02.2013 год., преди актуалната, нормата на чл.19 от Наредбата е имала следното съдържание: Свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил. Т.е., било е допустимо, на основание този текст от Наредбата, да се изземе свидетелството за управление на МПС на лице, когато това свидетелство е издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, какъвто е настоящият случай, тъй като е установено с влязло в сила споразумение  по наказателно дело използването на неистински официален документ от Г.-копие от диплома за завършено средно образование, приложено към заявлението за издаване на СУМПС.

Оспорената заповед обаче е издадена на 13 ноември 2018 год. Още преди датата на издаване на заповедта, разпоредбата на чл.19 от наредбата е изменена с ДВ, бр.72/31.08.2018 год. и има следното съдържание: За свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба, административното производство във връзка с издаването се възобновява.Т.е. изобщо не е предвидена въз основа на този или който и да е друг текст от Наредбата, възможност да бъде иззето вече издадено свидетелство за управление на МПС. Единствената възможност, която Наредбата предоставя, е да бъде възобновено административното производство  във връзка с издаването на свидетелството за управление на МПС по реда на раздел II  от глава III на Наредбата, не и да бъде иззето вече издадено такова. Именно във възобновеното производство по издаване на свидетелство за управление на МПС ще бъде извършена преценка от самия орган дали лицето съответства на изискванията за  притежаване на свидетелство за управление на МПС. Но е недопустимо със заповед за прилагане на ПАМ да бъде иззето вече издадено такова.

Изземването на свидетелство за управление на МПС   е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). ПАМ е инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в закон или указ. Това изискване е гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на адресата. Както вече беше изложено, прилагането на такава мярка не е предвидено в Наредба №157/2002 год., защото разпоредбата на чл.19 е с променено съдържание. В ЗДвП е предвидена възможност за прилагане на различни по вид принудителни административни мерки в изчерпателно изброените в закона хипотези – Глава Шеста "Принудителни административни мерки" – чл. 171- чл. 173а. В чл. 171, т.1 от ЗДвП са предвидени случаите, в които се допуска временно отнемане на СУМПС, а в т.4 от същия член е предвидена една единствена хипотеза, при която може да се изземе СУМПС – на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал.4, т. е. да върне издаденото му СУМПС след като са му отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си. Следователно, и Законът за движение по пътищата не предвижда възможност за изземане на СУМПС при фактическите основания, посочени в оспорената заповед.

Уредените в закона хипотези за прилагането на ПАМ се считат за изчерпателно изброени. Прилагането на други видове принудителни административни мерки, непредвидени изобщо в нормативен акт-нито в Закона за движение по пътищата, нито в Наредба №157/2002 год., е лишено изобщо от материалноправно основание. В случая липсва правна норма, която да предвижда възможност и да регламентира предпоставките и реда за изземване на свидетелство за управление на МПС  при наличие на фактическите предпоставки, описани в оспорената заповед. Ето защо, като лишена изобщо от законово основание, оспорената заповед се явява нищожна.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на последния следва да се присъдят поисканите, доказани с разходооправдателни документи на л.10 и л.27 от делото и действително платени разноски за държавна такса в размер на 10 лева и поискано, договорено и заплатено в брой според отбелязването в договора за правна защита и съдействие възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева, или разноски общо в размер на 410 лева.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА,  по жалба от М.З.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат А.  от АК-Разград, със съдебен адрес ***, на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №3160-37149/13.11.2018 год., издадена от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен на основание чл.19 във връзка с чл.13, ал.1 от Наредба №157/1.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен да заплати на М.З.Г. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски общо в размер на 410 (четиристотин и десет)лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни  от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

СЪДИЯ: /п/