ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№200

гр. Плевен , 31.01.2019 г.

Административен съд-гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №117 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба от Е.Ц.И., ЕГН **********, понастоящем в затвора Враца, срещу Министерство на правосъдието, с правно основание: чл. 3 от ЕКПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС.

В исковата молба твърди, че на 5 декември бил въдворен в затвора гр.Плевен. Разболял се е започнал да получава пристъпи с припадъци, загубил апетит и отслабнал с 20 кг.. На 7.03.2017год. след пристъп паднал върху мивка и разрязал седалищната си част, което наложило да му направят шест шева на таза. Подал молба за смяна на мярката за неотклонение пред Окръжен съд-Плевен по здравословни причини. В съдебно заседание пред ОС-Плевен изложил фактите относно промяна на мярката за неотклонение или преместването му в затворническа болница за възстановяване на здравословното му състояние. Твърди, че служителят на Министерство на правосъдието Ц.Й. не се съобразила с видимо нездравословното му състояние-с 20 кг. По-слаб, прежълтял, придържан на ръце от служител на ГДО, и му било отказано провеждане на лечение или преместване в болница, иби смяна на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека Освен това му била наложена забрана за период от два месеца да прави ново искане за същото лечение. Твърди, че с тези си действия административният служител на Окръжен съд-Плевен (съдията по делото, разглеждал и произнесъл се по мярката за неотклонение), назначен от Министерство на правосъдието, не се съобразил със състоянието му на колапс, което породило у него трайно чувство на умъртвяване, тормоз и унижение.

Ищецът формулира следния петитум:

1.Съдът да установи нарушението от страна на административния служител на Окръжен съд-Плевен, назначен от Министерството на Правосъдието, което длъжностно лице чрез волеизявлението си е поставило ищеца като физическо лице „на тормоз и унижение“ .

2. Съдът да осъди Министерството на Правосъдието да заплати на ищеца обезщетение в размер, определен от съда, представляващи репарация за претърпените от негова страна неимуществени вреди – породени чувства на смърт, тормоз, унижение, отхвърленост, пренебрежение, незачитане на негови права и интереси. Като обезщетението бъде присъдено ведно със законната лихва на БНБ за периода от момента на установяване на нарушението до момента на окончателното му изплащане от страна на Министерството на Правосъдието. Претенцията му е за периода от 25.04.2017 г. до момента на завеждане на настоящия иск, като изброените вреди са пряк причинно следствен резултат, произхождащ от противоправното поведение на административния служител, назначен в Окръжен съд-Плевен от Министерство на Правосъдието.

Ищецът е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса, както и да му бъде предоставена правна помощ. Направил е одказателствени искания.

Настоящият състав на съда, за да се произнесе по исковата молба, намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.2 от същия ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията"; 2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията; 3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено; 5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно; 6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер; 7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства; Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

При анализ на изложените твърдения и претенции в исковата молба, съдът намира, че претенцията на ищеца произтича от волеизлявение на правораздавателен орган, а именно-от постановен съдебен акт на съдия в Окръжен съд-Плевен, с който е взета мярка за неотклонение по отношение на ищеца “Задържане под стража“, респективно оставено е без уважение искане на ищеца за промяна на вече взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека, като при постановяване на този съдебен акт от ОС-Плевен според твърденията в ИМ не е съобразено здравословното състояние на ищеца към момента на постановяване на съдебния акт и нуждата му от лечение във връзка с това здравословно състояние. Вследствие на което за ищеца са произтекли твърдените в ИМ вреди, за настъпването на които той претендира обезщетение. Изхождайки именно от изложените твърдения по фактите и формулирането на предявените претенции за обезвреда , настоящият състав на съда намира, че предявените искове не могат да се подведат под хипотезите на правните норми на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не се претендират вреди вследствие на незаконосъобразни актове на органи и длъжностни лица от администрацията на държавата и общините, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, а се претендират вреди от постановен съдебен акт. А дейността на съдиите не е административна, а правораздавателна. Правозащитните органи не са административни органи и исковете за вреди, произтичащи от техни актове, действия и бездействия, какъвто е и твърденият случай, са извън компетентността на административните съдилища, съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

В случая твърденията са, че вредите на ищеца са причинени от постановения съдебен акт, с който съдът се е произнесъл във връзка с взетата по отношение на И. мярка за неотклонение „задържане под стража“. В този случай е налице твърдение за наличие на хипотезата на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, в която държавата отговаря за вреди, причинени при осъществяване на правозащитна дейност в случай, че се установи някоя от хипотезите на ал.1. Съгласно чл.2, ал.3 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс. Ето защо и на основание изложените мотиви, компетентен да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на  исковата претенция, както и по исканията за освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ, е общият граждански съд, а не административният съд. С оглед на това делото се явява подсъдно на общите граждански съдилища. Относно местната подсъдност на предявения иск, разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ предвижда, че искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Мястото на увреждането според твърденията на ищеца е Плевен, тъй като Окръжен съд-Плевен е постановил съдебния акт, от който се претендира настъпването на вредите, а настоящият адрес на ищеца е Враца, тъй като според титулната част на исковата молба ищецът изтърпява наказанието си в затвора в гр.Враца. Ето защо делото следва да бъде прекратено пред Административен съд-Плевен, на когото не е подсъдно по правилата за родовата подсъдност и следва да се изпрати по подсъдност на Районен съд-Плевен, който е компетентният да разгледа и да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на заявената искова претенция, в т.ч. по исканията за освобождаване от плащане на д.т. и предоставяне на правна помощ, съобразно първата алтернатива от двете посочени в чл.7 от ЗОДОВ-съд по мястото на твърдяното увреждане.

Воден от горното и на основание чл.135, ал.1 и ал.2 от АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по административно дело №117 по описа на Административен съд –Плевен за 2019 год.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд-Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

СЪДИЯ: