РЕШЕНИЕ

№ 53

гр. Плевен, 01.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретар Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №1117 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба от В.В.Ц. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ч.Д. *** със сл.адрес гр.Плевен, ул „***, офис № *, против Национална агенция за приходите -София, с адрес гр.София, бул. "***, представлявана от Изпълнителния директор. Исковата молба е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с нея се претендира обезщетение за вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП. Претендира се заплащане на сума в размер на 300 лева, както и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 26.01.2017 год. на Ц. е бил съставен АУАН №F289095 от инспектор по приходите в офис на НАП –Плевен, въз основа на който е издадено НП №326823- F289095/16.03.2018 год. на Директор на офис(Дирекция) за обслужване-Плевен при ТД на НАП-Велико Търново, с което за извършено нарушение по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ му е била наложена глоба в размер на 250 лева. Ц. ***, където е било образувано анд №1393/2018 год., по което съдът се е произнесъл с решение №712/31.08.2018 год., с което е отменил наказателното постановление. Решението като необжалвано е влязло в законна сила на 25.09.2018 год. Твърди, че по повод обжалването на НП пред РС, Ц. е упълномощил адвокат, на когото с оглед процесуално представителство и защита по делото е заплатил възнаграждение в размер на 300 лева, което съставлява претърпени от него имуществени вреди. Позовава се на ТР №1/17.03.2017 год. на ВАС и моли да се ангажира отговорността на държавата с оглед заплащане на сумата от 300 лева, представляваща причинени му имуществени вреди, които е претърпял за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуалното представителство от адвокат по анд №1393//2018 год. на РС-Плевен, по което оспореното НП е било отменено с влязло в сила съдебно решение. Претендира направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Д. с пълномощно на л. 9 от делото, който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло. Претендира заплащане на направените по делото разноски, за които прилага списък.

Ответникът- Национална агенция за приходите-гр.София, в съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт Г.с пълномощно на л.24 от делото, който оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди, че адвокатската помощ по административнонаказателни производства не е задължителна, поради което ответникът не носи вина за претърпяната от лицето щета.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се претендира като обезщетение, предвид, че наказаното лице, издаденото срещу което НП е отменено, с поведението си е допринесло за отговорността, която му е била вменена. Представя справка от информационната система на НАП, според която и до настоящия момент лицето не е подало дължимата декларация по ЗДДФЛ, поради което счита, че следва да се присъди като обезщетение адвокатско възнаграждение под минимално предвидения в Наредбата размер.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Йорданка Антонова дава заключение за основателност и доказаност на предявената искова претенция.

Административен съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

От приложената по анд №1393/2018 год. на РС-Плевен административнонаказателна преписка се установява, че с АУАН №№F289095/26.01.2017 год., съставен от инспектор по приходите в офис на НАП –Плевен, е ангажирана отговорността на В.В.Ц. *** за нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ затова, че като получател на доходи, подлежащи на облагане по реда на ЗДДФЛ, не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация за доход, получен през 2015 год. в законоустановения срок-до 2.05.2016 год.. Било е установено и отразено в съставения АУАН, че лицето е получило облагаем доход от „***“ с ЕИК *** за наем на недвижимо имущество в размер на 1210 лева. Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 326823- F289095/16.03.2018 год. на Директор на офис(Дирекция) за обслужване-Плевен при ТД на НАП-Велико Търново, с което за констатираното нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ и на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ на Ц. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал Ц., който го е обжалвал пред Районен съд-Плевен, където е образувано анд №1393/2018 год. По делото е постановено решение № 712/31.08.2018 год., с което съдът е отменил оспореното пред него наказателно постановление. Постановеното решение не е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен и е влязло е в законна сила на 25.09.2018 год. според отбелязването в него.

В развилото се пред Районен съд-Левски съдебно производство по обжалване на издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил адвокат Ч.Д. *** с пълномощно на л.28 от делото на РС, с оглед подаване на жалба против НП, процесуално представителство и защита по делото пред РС по анд №1393/2018 год. до приключването му пред РС. По делото са проведени две съдебни заседания – на 13.06.2018 год. и на 17.08.2018 год., на които жалбоподателят е бил представляван от адв.Д., видно от отбелязването в протоколите от проведените съдебни заседания на л.31-32 и л.37-38 от анд №1393/2018 год. За осъщественото процесуално представителство по делото, на упълномощения адвокат е било заплатено в брой възнаграждение в размер на 300 (триста ) лева.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 1393/2018 по описа на РС- Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е изцяло основателен досежно претендирания размер на обезщетението за вреди , поради следните съображения:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на НАП. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното анд №1393/2018 год. на РС, че с решението по това дело Районен съд-Плевен е отменил наказателно постановление № 326823- F289095/16.03.2018 год. на Директор на офис(Дирекция) за обслужване-Плевен при ТД на НАП-Велико Търново, с което за констатираното нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ и на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ на Ц. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева. Не се спори между страните, че съдебното решение е влязло в законна сила на 25.09.2018 год. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменено изцяло или отчасти. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите.

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на анд № 1393/2018 г. по описа на РС - Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на л.28 от делото на РС, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 300 лева е реално изплатена на упълномощения адвокат. Настоящият състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за производството пред РС-Плевен е изцяло основателна до пълния претендиран размер от 300 (триста) лева. Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в две съдебни заседания. Тъй като упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство, съдът намира за доказан размерът на претенцията за обезщетение от 300 лева, който е минимално предвиденият такъв в чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което се явява справедлив и обоснован. В обсъждания контекст и с оглед доводите на ответника за незадължителност на адвокатската защита по този вид дела, следва да се посочи, че адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита действително е задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени, че не е в състояние сам да упражни своевременно и в пълнота правото си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на наказателното постановление. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че "държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице". Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както беше посочено вече, е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл по някаква причина сам да се защити, то възнаграждението, платено на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В този смисъл заплащането на адвокатско възнаграждение в случая не може да се възприеме като израз на доброволен акт и резултат от свободното договаряне между равнопоставени страни, което не е било задължително и неизбежно. (Така и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, постановено по адм. дело № 2210/2016 г. и други).

Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъл на чл. 36, ал. 2 от ЗА, но също така означава, че под този минимален размер не може да се договаря и заплаща възнаграждение. В този смисъл е именно разпоредбата на чл.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. В случая и както беше посочено вече договореният и платен размер на адвокатско възнаграждение е в минимално определения такъв ( 300 лв.) в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за този вид работа, поради което следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".

В тази връзка неоснователно е и възражението, че наказаното лице с виновното си поведение е допринесло за издаване на НП, като от представените от ответника доказателства става ясно, че и до настоящия момент не е подало ГДД, за неподаването на която е било санкционирано с издаденото НП. Независимо от това дали наказаното лице с НП е извършило съставомерно и виновно деяние, за отговорността на Държавата по ЗОДОВ от значение като процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск ( по арг. от чл.204, ал.1 от АПК) е единствено факта, че НП е отменено по съответния ред и решението за отмяната е влязло в законна сила. В случая процесното НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Затова всички възражения за съпричиняване, за виновно поведение на наказаното лицеи т.н. са неотносими за отговорността на ответника в настоящото производство

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издадения незаконосъобразен акт-наказателно постановление . В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на НП, издадено от длъжностно лице в офис на НАП –Плевен и изцяло отменено, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП анд 1393/2018 год. по описа на РС – Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.

Отговорна по иска за вреди е Национална агенция за приходите-София в качеството й на юридическо лице, в чиято структура се намира издателят на НП, на основание чл.205 от АПК във връзка с чл.2, ал.2 от ЗНАП.

Затова исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.10 от ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски общо в размер на 310 лева, от които 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и 300 лева възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите -София, с адрес гр.София, бул. "***, представлявана от Изпълнителния директор да заплати на В.В.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №1393 по описа на РС-Плевен за 2018 год.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите -София, с адрес гр.София, бул. "***, представлявана от Изпълнителния директор да заплати на В.В.Ц. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 310 (триста) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат и държавна такса за образуване на делото.

Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд -гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: